№ 15144
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110108847 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420,ал.5 ГПК
Образувано е по молба на Ц. А. л.. с искане за спиране на изпълнението по Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист издадена на 08.07.2024г. по ч.гр.д.
38507/2024г. на основание на които е образувано изпълнително дело №3502/2024г. на в.м.
рег. №... на КЧСИ район на действие ОС-София.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира същата за неоснователна по следните съображения:
На 08.07.2024 г. съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по
извлечение от сметка (чл. 417, т. 3 ГПК) и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу Р.
С. К. срещу Ц. А. И.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №3502/2024г. на в.м. рег. №... на КЧСИ. На 11.12.2024г. е подадено
писмено възражение от по смисъла на чл. 414 ГПК, като от съда са дадени указания за
предявяване на установителен иск.
Установителеният иск е предявен в указания от съда едномесечен срок, като в срока
за отговор на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на изпълнението по
образуваното срещу него изпълнително дело.
Молбата е допустима, доколкото искане за спиране на изпълнението може да бъде
направено във всеки един момент от длъжника, като с оглед разпоредбата на чл.420,ал.5
ГПК компетентен да се произнесе по искането е съдът, пред който е предявен искът по
чл.422,ал.1 ГПК.
Основателността на молбата е предпоставена от съществуването на едно от
установените с разпоредбата на чл.420 ГПК две групи основания за спиране на
предварителното изпълнение на вземанията по заповед, издадена въз основа на документ по
чл.417, т.1-9 ГПК.
Първото такова е представено надлежно обезпечение за кредитора по чл.180 и 181
ЗЗД в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението
- основание за спиране по силата на закона (ex lege). Ответникът не представя, нито твърди
във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение
пред съд - ипотека, чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот, или залог на парична сума, поради което спирането на посоченото по –
горе основание не е настъпило.
Действително вземането по процесния договор за кредит е обезпечено с ипотека, но
1
това не е ипотеката предвидена в чл.180 и чл.181 ЗЗД. За да се приеме наличието на
имотното обезпечение /ипотека/ по чл.180 от ЗЗД, то следва да бъде уредено в рамките на
висящия съдебен процес , като гаранция за конкретното вземане, предмет на спора по делото
и по реда, регламентиран от нормата на чл.181,ал.2 от ЗЗД- чрез вписване на нотариално
завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. В конкретния
случай, нито една от изроените предпоставки не се установява. При така доказаната липса на
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, съдът приема, че не е
налице основанието по чл.420,ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че не е налице и залегналата в чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК хипотеза,
доколкото искането за спиране не е подкрепено с писмени доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че вземането не се дължи.
В случая разпоредбите на чл. 420, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК са неприложими. Същите
уреждат хипотези, при които вземането произтича от договор сключен с потребител.
Съгласно §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
„потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. В случая страни по договора за кредит са физически лица,
поради което съдът приема, че ответникът няма качеството потребител.
Останалите наведени от ответника доводи ще бъдат предмет на разглеждане на
производството по предявения иск по чл.422 ГПК, доколкото предпоставките за спиране на
производството са изброени изчерпателно от законодателя, а в процесния случай не е налице
нито една от тях.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П. л.. за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК
изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист издадена на
08.07.2024г. по ч.гр.д. 38507/2024г. на основание на които е образувано изпълнително дело
№3502/2024г. на в.м. рег. №... на КЧСИ район на действие ОС-София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от определението да се приложи и по ч.гр.д. 38507/2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2