О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1341 Година 2019, 15.07 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На петнадесети
юли, две хиляди и деветнадесета
година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно гражданско
дело номер 784 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по две въззивни жалби, подадени от ,,ВАН ТУРС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, 1619, район Витоша, ж.к.,,Бъкстон“, бл.20, вх
.Д, ет.7, ап.87, представлявано от Тодор Александров Павлов, чрез адв.А.С.- САК
и от ,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ ЕООД, идентификационен №47551917, със седалище и адрес на
управление:Чешка Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132,п.к. 252 64,
регистрирано в ТР към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено
дело№22775/31.08.1993г., представлявано от управителя Иван Иванов, чрез адв.М.Х.-САК,
със съдебен адрес:***, срещу Решение №98 от 30.11.2018г. по описа на Районен
съд- Царево.
С
посоченото решение, съдът е отхвърлил предявеният
от ,,ВАН ТУРС“ ЕООД против ,,І-ва
Водохосподажарска сполечност“ ЕООД иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца, сума в размер на 8261.70
евро като неоснователен, предявеният
от ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД,
насрещен иск против ,,ВАН ТУРС“ЕООД,
за осъждане на ответника по насрещния иск, да заплати на ищцовото дружество,
сума в размер на 4626.27лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по
Договор от 30.10.2007г. за поддръжка и управление на индивидуални и общи части от ,,Апартамент
хотел“-гр.Царево, сключен между ищеца по
насрещния иск като собственик на апартамент №А18 /по кадастрална схема
№23973/19.05.2008г., имот с идентификатор №48619.501.322.2.18, с адрес на имота:гр.Царево,п.к.8260,
Зона Север,бл.А,ет.3,ап.18/ и ,,ВАН ТУРС“ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба-12.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, предявеният от ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ЕООД, насрещен иск против ,,ВАН ТУРС“ЕООД за
осъждане на ответника по насрещния иск, да заплати на ищцовото дружество, сума
в размер на 7351.96 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор
от 30.10.2007г. за поддръжка и управление
на индивидуални и общи части от ,,Апартамент хотел“-гр.Царево, сключен
между ищеца по насрещния иск като
собственик на №А19/по кадастрална схема №23974/19.05.2008г., имот с
идентификатор №48619.501.322.2.19, с адрес на имота: гр.Царево, п.к.8260, Зона
Север, бл.А, ет.3, ап.19/ и ,,ВАН ТУРС“ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба-12.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
С въззивна жалба вх. №4/02.01.2019г.
подадена от „ВАН ТУРС“ЕООД се изразява несъгласие с решението в частта, в която
се отхвърлят исковите претенции на дружеството.
Жалбоподателят намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част за немотивирано, неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че атакуваният първоинстанционен
акт противоречал на ТР№3/2014г. от 28.06.2016г.на ОСГК на ВКС.
Посочва, че съдът приел за
безспорно установено, че на 30.10.2007г., страните по делото сключили договори за поддръжка и управление на
индивидуални и общи части от ,,Апартамент хотел“- гр-Царево (апартамент А18 и
апартамент А19), за срок от пет години.
Твърди се във въззивната жалба, че
с договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. №180, том
VІІ, рег.№5398, дело №1321/2008г. на Нотариус Мария Василева, рег.№370 на НК,
район на действие-ЦРС, въззивното дружество продало на ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД следните свои недвижими имоти, находящи се в
гр.Царево, ,,Апартамент хотел“, а именно:Апартамент№18 и Апартамент №19.
Излага становище във връзка с
изводите на районния съд за нищожност на процесните договори поради липса на
предмет. Заявява, че в конкретния случай било налице реално прехвърляне на
недвижимите имоти от продавача на купувача, при спазване на формалните
изисквания за сключване на сделката, обективирана в НА№
акт№180,том VІІ, рег.№5398,
дело№1321/2008г. на Нотариус Мария Василева.
Въззвиникът навежда доводи, че
фактическият състав на изпълнението на договорите бил реализиран изцяло, макар
и на по-късен етап, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице по
извършената съдебно- техническа експертиза.
Развива подробни съображения в
подкрепа на твърденията си, цитирайки съдебна практика-ТР№3/2014г. от
28.06.2016г. на ОСГК на ВКС; Определение
№226/15.03.2018г. по гр.д.№1809/2017г. на ВКС, ГК, ІV-то г.о.; Решение
№157/28.11.2016г. по гр.д.№1874/2014г. на ВКС, ГК, ІІ-ро г.о.; Решение №93 от
06.04.2012г. на ВКС по гр.д.№1548/2010г., ІV-то г.о.; Определение№154 от
30.04.2014г. по т.д.№3/2014г. на ВКС).
Заявява, че в хода на
първоинстанционното производство по делото, ищецът провел пълно и главно
доказване по релевантните за спора факти. Счита, че от събраните доказателства
се установило наличието на валидни облигационни отношения между страните, което
не се оспорвало от ответната страна.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, както и за присъждане на направените по делото пред
двете инстанции, съдебно-деловодни разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното
решение е връчен на процесуалния представител на ищцовото дружество на 17.12.2018г.
Въззивната жалба, подадена от ,,ВАН ТУРС“ЕООД е входирана в
деловодството на ЦРС на 02.01.2019г. и следователно същата е подадена в
законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на процесуалния представител на
ответното дружество на 21.02.2019г., като отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК , не е постъпил.
Въззивна жалба вх. №788/11.02.2019г. е подадена от ,,І-ва
Водохосподажарска сполечност“ ЕООД.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част (в която са
отхвърлени насрещните искови претенции) за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Споделя
извода на районния съд за нищожност на процесните два договора за поддръжка и
управление на индивидуални и общи части от ,,Апартамент хотел“- гр.Царево.
Счита, че
съдът неправилно се позовал на разпоредбата на чл.34,ал.3 от ЗЗД, като обсъдил
евентуалните предпоставки за отнемане в полза на държавата. Посочената правна
норма касаела нищожност при противоречие със закона, в които случаи даденото не
подлежало на връщане.
Заявява, че изцяло недоказани останали
твърденията на ищеца за забавено изпълнение на задълженията за плащане,
произтичащи от двата процесни договора(с изключение на твърдението за плащане
на касата на ,,АС Хотели“ЕООД).
Твърди, че
от събраните по делото доказателства – сметки №15746/29.07.2015г.;
№15747/29.07.2015г.; №17109/21.07.2016г.; №18451/31.05.2017г.;
№18452/31.05.2017г., се установило плащането на суми в договорения от страните
срок(чл.2.3).
Жалбоподателят посочва, че отразените дати в представените
от ищеца сметки(№15746/29.07.2015г.;№15747/29.07.2015г.;№17109/21.07.2016г.;№18451/31.05.2017г.
и №18452/31.05.2017г.) били посочени произволно.
Навежда доводи, че предвид липсата
на предпоставките по чл.4.1 от процесните договори за забава в плащанията, претендираните
суми за неустойки били недължими, а предявените искове- неоснователни.
Отбелязва
се във въззивната жалба, че на 30.10.2007г.,
страните сключили два идентични договора за поддръжка и управление на
общи части от ,,Апартамент хотел“-гр.Царево, като подробно се описва обема на
поръчката (чл.1.3).
Пояснява
се, че всеки едни от договорите бил сключен за срок от пет години, като същият
изтичал на 30.10.2012г.
Посочва
се, че въззивникът не отправил писмено изявление за тяхното
прекратяване, поради което срокът бил продължен за още пет години- до
30.10.2017г., (впоследствие прекратени с
едностранно изявление от двете дружества).
Жалбоподателят
излага аргументи, че предвид прекратяване на договорите поради изтичане на
срока, не следвало да се заплащат такси за месеците ноември и декември 2017г.
Описва методика за изчисляване на таксите на годишна база за съответната
година.
Излага
аргументи във връзка с предявените от ,ВАН ТУРС“ЕООД, искове за неустойка.,
като твърди неизпълнение на задълженията
от страна на дружеството за поддръжка и провеждане на организационното,
техническото и административното управление на сградата (сграда А- Апартаманет
хотел-гр.Царево); както и да води подробен отчет пред собственика за всички
разходи.
С въззивната жалба се отправя искане, в
случай, че съдът приеме, че договорите не са прекратени по реда на чл.5. , да
бъде прието, че същите са прекратени, считано от подаване на отговора на
исковата молба., съдържащ насрещните искови претенции и изрично волеизявление
от ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ЕООД за разваляне на договор от
30.10.2007г.
Жалбоподателят
посочва, че съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща обема и
границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните
задължения, обезщетението обхващало всички причинени вреди, пряка и непосредствена връзка от
неизпълнението. Такива вреди се явявали платените от ,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ ЕООД суми, поради което същите били дължими от „ВАН ТУРС“ЕООД.
Моли за потвърждаване решението
на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени исковете на „ВАН
ТУРС“ ЕООД и за неговата отмяна в частта, в която са отхвърлени насрещните
искови претенциии.
Претендира
присъждане на направените във въззивното производство, разноски.
Препис от първоинстанционното
решение е връчен на процесуалния представител на ,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ЕООД на 25.01.2019г.
Въззивната
жалба е входирана в деловодството на ЦРС на 11.02.2019г. и следователно същата
е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от
същата е връчен на процесуалния представител на „ВАН ТУРС“ЕООД на 13.05.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва изцяло, като същевременно се твърди порочност на
атакувания съдебен акт-немотивиран, неправилен и постановен в противоречие на
материалния закон, в частта, в която са отхвърлени подадените от „ВАН ТУРС“ ЕООД,
искове.
Твърди се
че атакуваното решение противоречало на ТР№3/2014г. от 28.06.2016г.на ОСГК на ВКС
Навеждат се доводи, че позовавайки се на
нищожност на процесните договори, първоинстанционният съд не извършил анализ на
представените по делото доказателства и доводите на страните.
Оспорват
се твърденията, наведени във въззивната жалба относно неизпълнение на договорни
задължения. Излагат се аргументи в тази насока.
Развиват се съображения във
връзка с направените на основание чл.266, ал.3 от ГПК доказателствени искания.
Моли за
потвърждаване решението на Районен съд
–Царево, в частта, в която е са отхвърлени насрещните искови претенции на
,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД и присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
По доказателствените
искания:
С въззвина
жалба, вх.№788/11.02.2019г. по описа на ЦРС, от ,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ ЕООД, е направено доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК без същите да
са прецизирани,
както и че не са посочени конкретните допуснати от ЦРС процесуални нарушения. В този смисъла
следва да бъдат дадени указания на страната да конкретизира доказателствените
си искания като посочи процесуалните
нарушения и които за да задължи съда да се
произнесе по конкретно оплакване, то трябва да е конкретно посочено в какво се
изразява. В случая следва да се посочат допуснатите процесуални нарушение и
доказателствата, които не са били събрани поради това.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№784/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.09.2019г. от 09.30 ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на въззивника ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ЕООД, идентификационен
№47551917, със седалище и адрес на управление:Чешка Република, Велке Пржилепи,
ул.,,Кладенска“ №132,п.к. 252 64, регистрирано в ТР към Градски съд в гр.Прага,
отдел С., фирмено дело№22775/31.08.1993г., представлявано от управителя Иван
Иванов, чрез адв.М.Х.-САК, със съдебен адрес:*** в едноседмичен срок от
съобщаване с нарочна молба, представена с препис за насрещната страна, да
посочи процесуалните нарушения и доказателствата, които не са били събрани пред
първата инстанция.
С оглед
своевременното призоваване на страните, в случай на необходимост, същите да
бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни
на съда.
На всяка от страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: