Решение по дело №427/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20197160700427
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 262

 

Гр. Перник, 30.09.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е.  В. и при участието на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Перник Г. А., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 427 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на ***, седалище и адрес на управление: гр. П.***, представляван от управителя Г.С.Я. ***, против „Главна инспекция по труда“ – гр. София, бул. Княз Александър Дондуков, № 3. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД № **/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с решението по което е отменено Решение от 08.01.2018 г., постановено по АНД № ***/2017 г. по описа на РС – Благоевград и е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е било издадено Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград, което той е обжалвал пред Районен съд – Благоевград. Решението по АНД №***/2017 г. е обжалвано пред Административен съд – Благоевград и е образувано по КАНД № ***/2018 г. по описа на същия. По последното, съдът се е произнесъл с Решение 596/2018 г., с което е отменил решението на РС – Благоевград по АНД № 2099/2017 г., респ. отменил е и Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград. При съдебното оспорване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от адв. И.М., на която е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. С оглед на това за него са настъпили вреди в посочения размер, което обуславя правния му интерес от воденето на дело за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото.

В подкрепа на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли да бъдат изискани и приобщени към делото АНД № 2099/2017 г. по описа на РС – Благоевград и КАНД № 64/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от окръжния прокурор Галина Антова. Последната счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.

Административен съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото /поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че директора на ДИТ – Благоевград е издал Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. Същото е оспорвано по съдебен ред, за което пред РС – Благоевград е образувано АНД № ***по описа на съда за 2017 г. С Решение № 247/08.01.2018 г. по същото, наказателното постановление е потвърдено, поради което наказаното лице е подало жалба пред Административен съд – Благоевград. Пред последния е образувано КАНД №**/2018 г., по което съдът се е произнесъл с Решение № 596/30.03.2018 г., с което е отменил Решение № 247/08.01.2018 г. по АНД № ***/2017 г. на РС – Благоевград и Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г.

В съдебното производство по АНД №***/2017 г. на Районен съд Благоевград  ЕТ „***“ е бил представляван от адв. И.М., което се установява от материалите по делото, но по същото не е представен документ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие.

В производството по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград ЕТ „***“ отново е бил представляван от адв. И.М. въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2018 г., в който изрично е отбелязано, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства: АНД №***/2017 г. по описа на Районен съд Благоевград, съдържащо административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград; Решение № 247/08.01.2018 г. по АНД №***/2017 г. по описа на Районен съд Благоевград; Решение № 596/30.03.2018 г. по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград; Договор за правна защита и съдействие, сключен между ЕТ „***“ и адв. И.М. на 16.01.2018 г.

От правна страна:

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. 

Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, в качеството му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.

Разгледан по същество, той е основателен.

Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:

- наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;

- незаконосъобразност на административния акт;

- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния акт;

- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;

- размер на причинените вреди.

Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

В конкретния случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.

Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград представлява административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД № ***/2017 г. по описа на Районен съд Благоевград. Обжалвано пред Административен съд Благоевград, решението на Районен съд – Благоевград е отменено в производството по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. Последният е решил спора окончателно с влязло в сила Решение № 596/30.03.2018 г. по същото дело /КАНД № ***/2018 г./, с което е отменил наказателното постановление, с което на жалбоподателя е била наложено административно наказание глоба. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.

От друга страна, от приложеното по делото пълномощно за процесуално представителство и извършване на съдопроизводствени действия, а и от материалите по АНД № ***/2017 г. на Районен съд Благоевград е видно, че ищецът е бил представляван от адв.И.М., но няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 16.01.2018 г., представено в производството по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение  в размер на 300 /триста/ лева. Вписването има характер на разписка, поради което следва да се приеме, че разходът е направен и доказан. Респективно, следва че е налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен акт.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на ЕТ „***“ е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу нея административен акт.

С оглед на горния извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е направил разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски – дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 24.06.2018 г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на ***, седалище и адрес на управление: гр. П.****, представляван от управителя Г. С. Я. сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление № 01/000449 от 13.10.2017 г. на директора на ДИТ – Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от предявяване на исковата молба пред съда – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на ***, седалище и адрес на управление: гр. П.***, представляван от управителя Г. С. Я.***, сумата от 310,00 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            

         СЪДИЯ:/П/