Определение по дело №842/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. В. В., [ЕГН], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000091/14.03.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК е нищожно. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

С разпореждане [номер]/16.04.2025 г. съдът е предоставил възможност в срок до 12:00 часа на 17.04.2025 г. да представи доказателства за внесена по сметка на АдмС – Варна държавна такса в размер на 10 /десет/ лв.

В указания от съда срок с молба с. д. № 6629/17.04.2025 г. от адв. Г. К., процесуален представител на жалбоподателя, разпореждането на съда е изпълнено, като се представени доказателства за платена държавна такса.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващата значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на жалбоподателя е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

Съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са предоставени доказателства във връзка с изложените твърдения, че за жалбоподателя единственото средство за препитание към момента е извършването на превоз на хора, поради което изпълнението на ПАМ ще му причени значителни и трудно поправими вреди.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0460-000091/14.03.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По отношение на искането за връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора:

Съгласно чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК, ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. В случая констатираната от съда неоснователност на искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ необосновава постановяване на разпореждане за връщане на СУМПС, респ. не презумира вменяване на задължение и/или указване на административния орган за предприемане на последващи действия по връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. В., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0460-000091/14.03.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, както и да разпоредите връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.