Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на втори май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор П.Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 184 по описа за 2022г. на Административен
съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.И.Д. ***, против Решение № 267/25.07.2022г.
на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 689/2022г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000362/14.03.2022г.
на Началник група при ОДМВР– Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон, като счита, че неправилно е била
ангажирана отговорността му за описаното в НП нарушение, доколкото няма как да
е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, понеже не е бил
уведомен. Поради това счита, че не е осъществил виновно вменената му простъпка.
По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание се явява лично и
с процесуален представител, като поддържат жалбата. Сочи се, че е установено,
че собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация,
както и че е постановено междувременно ТП № 2/05.04.2023г. на ОСС на ВАС и ВКС,
което е приложимо в настоящия казус.
Ответната страна- Началник
група при ОДМВР– Шумен, сектор ПП депозира молба, в която излага доводи за задължително
прилагане на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело №
3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и за основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 22-0869-000362/14.03.2022г. на Началник група при ОДМВР –
Шумен, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца
за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В обстоятелствената част
на процесното наказателно постановление е посочено, че Б.Д. на 15.08.2021г.,
около 15:10 часа в Шумен, ул. „Владайско въстание“ в посока от ул.“Поп Андрей“
към ул.“Ивайло“ е управлявал собствения си лек автомобил „******“ с рег. № ******,
който не е регистриран по надлежния ред в Република България, като същият е със
служебно прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. В
наказателното постановление, също така е посочено, че
административнонаказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН. По делото е приложено Постановление на прокурор при ШРП, видно от което е
установено, че по отношение на процесното деяние е отказано образуване на
наказателно производство. На база тези доказателства, административнонаказващия
орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че на инкриминираната дата жалбоподателят
неправомерно е управлявал автомобил, при което превозното средство е било със
служебно прекратена регистрация, считано от 23.02.2021г. по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Деянието било осъществено виновно, под формата на
непредпазливост, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността
му. В тази връзка, съдът посочил, че няма отношение към отговорността на водача
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, като за
съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяване за процедурата по служебно прекратяване на
регистрацията. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Въз основа на тези
правни изводи и съобразно съдебната практика към момента на постановяване на
решението, предходната инстанция потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
При извършената проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав, намира, че процесният съдебен акт следва да бъде
отменен, съответно на отмяна подлежи и Наказателно постановление №
22-0869-000362/14.03.2022г. на Началник група при ОДМВР – Шумен, Сектор „Пътна
полиция“, като съображения за това са следните:
След образуване на настоящото
производство е била депозирана молба от страна на касатора, с която е отправена
претенция за спиране на производството до произнасяне с решение по тълкувателно
дело № 3/2022г. на ВКС и ВАС. Със свое определение от открито съдебно заседание
на 05.12.2022г. решаващият състав на Административен съд– Шумен е констатирал
наличие на предпоставките за уважаване на тази претенция поради преюдициалност
на образуваното тълкувателно дело по въпроса „Наказва ли се с предвиденото в
чл.175, ал. 3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС?“
Със свое определение от 06.04.2023г.
настоящият съдебен състав е възобновил производството по КАНД № 184/2022г.,
след като е констатирал, че на 05.04.2023г. е прието Тълкувателно постановление
№ 2 на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд.
Съобразно диспозитива на ТП №
2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл.143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
Фактите по делото, по които не е
налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало
автомобил със
служебно прекратена регистрация, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което собственикът
водач не е бил надлежно уведомен. В мотивите на коментираното тълкувателно постановление
съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е
подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към
субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на
закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно
е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на
предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението
си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от
органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва
наличието на виновно поведение на водача, било то под формата на умисъл или и
на небрежност.
С оглед на изложеното, касационният
състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал. 10 от ЗДвП и
привлеченото към отговорност лице не е осъществило виновно приписаното му
нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това касационната инстанция приема,
че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което
следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното
постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 267/25.07.2022г. на
Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 689/2022г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0869-000362/14.03.2022г. на Началник група при ОДМВР – Шумен, Сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на Б.И.Д. с ЕГН: **********
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.05.2023 г.