РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120103502 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на А. И. Д., от
гр. ...., против Община ..., с която претендира приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: 138,33 лева – главница за данък
за превозно средство марка „...“, модел „...D“, закупено на 05.03.2003 год.,
съгласно Акт за установяване на задължение № ...-1/04.10.2019 год. на
Община ..., и 108,17 лева – лихва за забавено плащане, които суми са предмет
на висящото изп. д. № ...на ЧСИ рег. № ..., поради изтекла след 05.03.2003 год.
5-годишна погасителна давност за вземанията.
Исковата молба е уточнена с писмени молби от 05.07., 16.10.2024 год. и
18.03.2025 год.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на
22.03.2024 год. ЧСИ рег. № ...й връчил съобщение за образуване на изп. д. №
...., с взискател Община ...., за публични общински вземания, определени въз
основа на АУЗ № ...-1/04.10.2019 год.; този акт не е надлежно връчен на
ищеца, а ответникът не го е уведомил на точния адрес; процесното главно
задължение към Община ....е за неплатен данък за МПС; през 2003 год.
ищецът А. Д. внесла в страната МПС (марка ...., модел ..., вид гориво – дизел,
обем на двигателя 2350 куб. см, мощност 53 kw/172 к. с., година на
1
производство – 1988, № на шаси ...., № на двигателя – ....), за което подала
декларация и платила мито; ищецът не е регистрирала автомобила, а го
продала на трето лице веднага след вноса; според копие от подадената от
ищеца на 05.03.2003 год. декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, върху нея има
записан рег. номер на автомобил – ....., но почеркът не е на декларатора;
според данни от ОД на МВР – ..., Сектор КАТ, МПС с ДК № ....е отчислено за
Стара Загора – с номер ....; в условие на евентуалност, за процесните парични
задължения е изтекла общата погасителна давност по чл. 110, ЗЗД, считано от
подаване на декларацията за притежаван лек автомобил – 05.03.2003 год.,
поради което е погасено правото да се иска принудително осъществяване на
вземането.
Ищецът А. Д. е ангажирала писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си; претендира присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК и чл. 171, ДОПК (Определение №
28/29.05.2013 год. по адм. д. № 7/2013 год. на смесен 5-чл. състав на ВКС и
ВАС).
В преклузивния срок по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил допустимостта и основателността на иска; навел е
следните твърдения: АУЗ № .....-1/04.10.2019 год. е връчен на ищеца по
законоустановения ред на 31.12.2019 год. и срещу него не е подадена жалба по
чл. 107, ал. 4, ДОПК, поради което актът е влязъл в законна сила на 14.01.2020
год. и е годно изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК; с издаването на
АУЗ, на основание чл. 172, ал. 2, ДОПК, давността на установените публични
задължения е прекъсната на 04.10.2019 год. и е започнала да тече нова
5-годишна давност, съгл. чл. 172, ал. 3, ДОПК; на 06.02.2024 год. Община ...е
сезирала ЧСИ, рег. № ...., с молба за събиране на вземанията по акта, в т. ч.
главницата от 138,33 лева – за данък върху превозните средства за периода
2014-2018 год., и за лихви към 31.01.2024 год. в размер на 106,62 лева; този
данък и лихвите върху него са публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 1
и т. 9, ДОПК; молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ, има за последица прекъсване на давността относно
вземанията за сумите по акта за установяване на задължение; ЧСИ е
предприел изпълнителни действия преди да изтече давността, считано от
04.10.2024 год.; не е настъпила и 10-годишна абсолютна погасителна давност
2
по чл. 171, ал. 2, ДОПК; след като ищцата е подала декларация по чл. 54, ал. 1
от ЗМДТ – с вх. № 1486/05.03.2003 год., за придобиване на превозно средство,
при продажба на процесния автомобил тя е следвало да подаде декларация в
Община ....за закриване на партидата; едва след 01.01.2015 год. общините
получават по служебен път данни от регистъра на ППС, поддържан от ОД на
МВР; през 2018 год. е образувано изп. д. № 1243/2018 год. на ДСИ при РС –
..., между същите страни, за привеждане в изпълнение на АУЗ №
...../21.12.2013 год. за данък върху превозните средства за периода 2008-2013
год.; поради настъпване на 10-годишна абсолютна давност, задълженията по
акта от 21.12.2013 год. са погасени и те не са предявени за събиране от ЧСИ,
рег. № ..., по процесното изпълнително дело; длъжникът не е възразил в
производството пред ДСИ при РС – ....; налице е влязъл в законна сила
административен акт, който не е обжалван по административния ред,
предвиден в ДОПК; претенцията на ищеца по чл. 439, ал. 2, ГПК може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание; според
изисканата от ответника справка с вх. № МДТ-335/03.12.2024 год., собственик
на МПС с ДК № .....е ищцата А. Д..
Ответникът ангажира писмени доказателства, моли за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски; възразява срещу прекомерното по
размер адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, с Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3, ДОПК № .....-1/04.10..2019 год. на Община ....е установено, че
ищецът А. Д. дължи главница в общ размер от 138,33 лева, представляваща
данък върху превозно средство – „...“, модел „...“, както и лихви за забава към
04.10.2019 год. в размер от 42,29 лева. След влизане в сила на акта, за
принудителното събиране на тези парични вземания е било образувано изп. д.
№ ...год. на ЧСИ рег. № .... До ищеца-длъжник А. Д. е било изпратено
съобщение с изх. № 2876/09.02.2024 год., с което ЧСИ я е уведомил за
дължимите суми – главница от 138,33 лева и лихва от общо 108,17 лева (сбор
от 65,88 лева и 42,29 лева, съгл. уточняващата молба на ищеца от 18.03.2025
3
год.).
Ищецът А. Д. твърди, че не дължи сумите за данък и за лихва за забава,
тъй като те са определени за нерегистриран в Република България лек
автомобил, внесен от нея през 2003 год. и продаден преди регистрацията му;
позовава се на незаконосъобразно връчване на съобщенията за изготвения
АУЗ от 04.10.2019 год., а в условие на евентуалност – на изтекла след
05.03.2003 год. погасителна давност върху процесните публични парични
вземания.
С писмена молба от 19.02.2025 год. ответникът се позовава на нов
юридически факт, настъпил в хода на съдебното производство – изтичане на
абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2, ДОПК за част
от процесните главници – за данъка за 2014 год. в размер от 25,44 лева и за
лихвата върху нея в размер от 28,29 лева. Тези две вземания са отписани
служебно от Община ..., на основание чл. 173, ал. 2, ДОПК, с протокол от
06.01.2025 год. – л. 86 по описа на делото, като волята на взискателя за
недължимост на двете суми е съобщена на ЧСИ рег. № ...по висящото
изпълнително дело, с писмо от 06.01.2025 год. Ответникът твърди, че към
06.01.2025 год. дължимата от ищцата главница за периода 2015-2018 год.
възлиза на общо 112,89 лева, а лихвата за забавата й – на 96,27 лева.
Съдът намира, че следва да прекрати делото в частите му по отношение
сумите от 25,44 лева и 28,29 лева. С оглед служебното отписване на тези
вземания, извършено от ответника в хода на съдебния процес, и признанието
на ответника, че двете суми не са дължими от ищеца, съдът приема, че не е
налице правен интерес от предявения иск по чл. 439, ГПК за двете вземания.
За наличието на правен интерес съдът следи служебно във всяка фаза на
производството, а това налага частичното прекратяване на делото.
По отношение другата част от процесните парични задължения съдът
намира предявения иск за неоснователен. Предвид въведеното от ищеца-
длъжник отрицателно твърдение, ответникът-взискател носи
доказателствената тежест за провеждане на главно и пълно доказване липсата
на предпоставки за изтичане на 5 или 10-годишната погасителна давност – чл.
154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, чл. 171, ал. 1 и 2 и чл. 173, ДОПК. Съдът
счита, че такова доказване по делото е проведено. Според представените АУЗ
от 04.10.2019 год. и писмена справка от 06.01.2025 год. на Община ...,
4
процесната сборна главница от 112,89 лева представлява данък върху
превозно средство за периода 2015-2018 год., върху която е начислена и лихва
за забава. При съобразяване с разпоредбата на чл. 171, ал. 1, ДОПК следва да
се приеме, че 5-годишната давност върху всяко от тези 4 главни публични
задължения е започнала да тече от 01.01. на следващата година, или за най-
старото задължение – за 2015 год., давността е започнала да тече на 01.01.2016
год. Давността е била прекъсната на 04.10.2019 год., с издаване на АУЗ № .....-
1 – чл. 172, ал. 2, изр. първо, предл. първо, и ал. 3, ДОПК, от който момент за
всяка от 4-те процесни главници е започнала да тече нова 5-годишна давност.
Изпълнителното производство за събиране на паричните вземания е
образувано по молба на взискателя-ответник на 06.02.2024 год., от който
момент давността също е била прекъсната, тъй като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни действия, в рамките на определен изпълнителен
способ, годни да прекъснат погасителната давност, съгласно мотивите по т. 10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС (вж. и Решение № 257/30.04.2020 год. по гр. д. № 694/2019
год. на III ГО на ВКС). Правно ирелевантно за прекъсването на давността е
обстоятелството дали съдебният изпълнител е предприел посочените от
взискателя действия, или не. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело –
30.05.2024 год., 5-годишната погасителна давност за данъчните задължения за
периода 2015-2018 год. не е била изтекла, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
погасителната давност е започнала да тече от 05.03.2003 год. – според
представените от ответника акт за установяване на задължение и писмена
справка, процесните главници са за данък за превозно средство за периода
2015-2018 год., чиято погасителна давност започва да тече от следващата
година, а не от минал момент.
Съдът не дължи разглеждане и произнасяне в настоящото производство
по твърденията на ищеца за незаконосъобразно определяне на данъчните
задължения от Община ....и за ненадлежно връчване на АУЗ от 04.10.2019 год.
По делото не са представени данни, а и няма твърдения в тази насока, че актът
на Община ...по чл. 165, ДОПК е бил обжалван от задълженото лице А. Д. по
административен и съдебен ред – чл. 166, ал. 2, ДОПК, и е бил изменен или
5
отменен. Такъв инцидентен съдебен контрол за публичните задължения по
ЗМДТ не може да се проведе в настоящото исково производство, поради което
в посочената част твърденията на ищеца не следва да бъдат разгледани.
Претенцията по чл. 439, ГПК може да се основе само на обстоятелства,
настъпили след приключване на административното производство по
издаване на акта от 04.10.2019 год., а в настоящия казус такова ново
обстоятелство е единствено твърдяната от ищеца изтекла погасителна
давност.
Предвид неоснователността на иска, в полза на ответната община
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 200
лева – чл. 78, ал. 3, 4 и 8 във вр. с чл. 81, ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3502/2024 год. на БсРС в
частите му по отношение иска с правно основание чл. 439, ГПК на А. И. Д.,
ЕГН **********, за приемане за установено, че не дължи на ответника –
Община ..., код по БУЛСТАТ ...., следните суми: 25,44 лева – данък за 2014 год.
за превозно средство марка „...“, модел „...D“, закупено на 05.03.2003 год., и
28,29 лева – лихва за забавено плащане, които вземания са били част от
предмета на висящото изп. д. № ...на ЧСИ, рег. № ..., и са служебно отписани
от Община Сливен с протокол от 06.01.2025 год., на основание чл. 173, ал. 2,
ДОПК.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ГПК на А. И. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ... ...., за приемане за установено, че не дължи на
ответника Община ..., код по БУЛСТАТ ..., следните суми: 112,89 лева – данък
за периода 2015-2018 год. за превозно средство марка „...“, модел „...D“,
закупено на 05.03.2003 год., и 79,88 лева – лихва за забавено плащане, които
суми са предмет на висящото изп. д. № ...на ЧСИ, рег. № ..., поради изтекла
след 05.03.2003 год. 5-годишна погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..... на основание чл.
78, ал. 3, 4 и 8, ГПК, да заплати на Община ...., код по БУЛСТАТ ...., деловодни
6
разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
В прекратителната му част решението – с характер на определение,
може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред БсОС в 1-седмичен
срок от връчване на препис от акта.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7