РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Ямбол, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101386 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „И. и Д.- А. Д. – гр. С. З.,
против К. В. Р. от гр. Я., като с исковата молба се твърди, че на 20.04.2017 г. е бил сключен
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между
„Транскарт Фейненшъл Сървисис“ ЕАД и и ответникът К. В. Р., по силата на който
кредиторът е отпуснал на ответника – длъжник кредит с кредитен лимит в размер на 1 500
лв.
Сочи се, че срока на действие на договора е 12 месеца, като автоматично се подновява
с още 12 месеца, освен при наличие на уведомление от картодържателя, с което
последният заявява, че не желае картата да му бъде преиздадена. Твърди се, че
първоначалният определен краен срок за погасяване но кредита бил 20.04.2018 г., като
кредитополучателят не бил заявял писмено, че не желае преиздаването на платежната карта
и същият срок бил продължен веднъж и подновен с още 12 месеца със срок до 20.04.2019 г.
След продължаването на договора и поради неизрядността на кредитополучателя кредитът
не бил подновен след 20.04.2019 г., като след тази дата същият бил изцяло изискуем.
На следващо място се сочи, че на 06.11.2023 г. е бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземанията (цесия) между „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ АД и
ищоцовото а. д., по силата на който задължението на ответника-кредитополучателя
произтичащо от процесният Рамков договор от 20.04.2017 г. е изкупено от ищцовото
а.д..Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по
процесният Рамков договор. На следващо място се твърди, че ищцовото дружество е
1
пристъпило към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до РС - гр. Я., където било образувано ч. гр. д. № ***г. и срещу която заповед длъжникът е
подал възражение, с което обстоятелство по същество ищцовото а. д. обоснова и правният
си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото а. д. сумата 2492,54 лв., от които: главница
- 1469,52 лв., договорна лихва в размер на 535.68 лв. за периода от 20.06.2017 г. - датата на
забава до 20.04.2019 г. и лихва за забава в размер на сумата от 487,34 лв. от 20.03.2021 г. до
11.03.2024 г. представляваща неизплатена сума по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното
събиране на сумата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по така предявените искове, с който се
поддържа, че предявеният иск са допустим и основателен до размер на претендираната
главница - 1469,52 лв., като исковете за сумата в размер на 535,68 лв., представляваща
договорна лихва и сумата от 487,34 лв., представляваща лихва за забава се поддържа, че
същите са неоснователни, като погасени по давност, в която насока са развити и съответните
съображения.
Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, с
което на осн чл.232 от ГПК се заявява, че се оттегля иск за договорна на лихва за сумата от
535,68 лв.
По отношение на възражението за давност, касаещ претендираната лихва за забава се
поддържа, че същото е неоснователно, тъй като периода, за които се притендира е съобразен
с разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.
С оглед направеното изявление за оттегляне на иска за договорна лихва от страна на
ищцовото а. д. и на осн. чл.232 от ГПК съдът с протоколно определение от 18.09.2024 год. е
прекратил производството по предявеният от „И. и Д. – А. Д. - гр. С. З., против К. В. Р. от
гр. Я. иск, с който се претендира от съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото а. д. сумата от 535,68 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.06.2017 г. до 20.04.2019 г. като е обезсилил Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.03.2024 г., издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
2024 г. в частта й, с която длъжникът К. В. Р., с ЕГН: **********, адрес гр. Я., ул. ***, общ.
Я., обл. Я., е осъден да заплати на кредитора „И. и Д. – А. Д., чрез ***. Д. П., с ЕИК *** и с
адрес: гр. С. З., ул. *** - ***. Н. К., общ. С. З., обл. С. З. сумата от 535,68 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.04.2019 г. и продължил
производството по предявените от „И. и Д. – А. Д.“ против К. В. Р. искове, с които се
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото адвокатско дружество сумата от 1469,52 лв. - главница, както и сумата от 487,34
2
лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2021 г. до 11.03.2024 г.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща процесуален представител,
не се явява и законен такъв.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител
по пълномощие адв.Н. М. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на
11.03.2024 год., пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „И. и Д. - А. Д. – гр. С.З. срещу
длъжника-ответник К. В. Р., за сумите: 1469,52 лева – дължими по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.04.2017 год.; 535,68 лева –
договорна лихва за периода от 20.06.2017 год. до 20.04.2019 год. и 487,34 лева – лихва за
забава за периода от 20.03.2021 год. до датата на подаване на заявлението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед по чл.410 ГПК № *** год.
за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника лично. В срока
по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по заповедта
поради изтекла погасителна давност.
С оглед постъпилото възражение и на основание срока по чл.41 ГПК ищцовото
дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по
издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства: зав. копие на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 20.04.2017 г., зав. копие на Общи условя по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, зав. копие на ценова листа по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, зав. копие на
Заявление за издаване на кредитна карта № ***, зав. копие на приемно-предавателен
протокол от 27.04.2017 г., зав. копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземане
/цесия/ от 06.11.2023 г., зав. копие на Приложение № *** към договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ АД и „И. и Д.“ а.
д. от 06.11.2023 г., зав. копие на Приложение № *** към Договор за продажби и прехвърляне
на вземания /цесия/ между „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ АД и „И. и Д.“ а. д. от
06.11.2023 г.,зав. копие на писмо до К. В. Р. от „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ АД, зав.
копие на писмо до К. В. Р. от „И. и Д.-а. д.“зав. копие на известие за доставка – обратна
разписка от 05.04.2024 г.
Предявените искове предмет на разглеждане в настоящото производство са с правно
осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
3
Съдът намери същите за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл.415 и против надлежна страна – длъжника в
заповедното производство.
По същество съдът намери искове за основателни и доказани по размер на следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ответника и
Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД С. е възникнало валидно облигационно отношение по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.04.2017
год. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод, че ответника е
изправна страна по договора, напротив с отговора по чл.131 ГПК на исковата молба
фактически се признава дължимостта за сумата от 1469,52 лева, доколкото се твърди, че
предявения иск е допустим и основателен до размера на претендираната главница в размер
на 1469,52 лева. Установява се още че действително вземането на Транскарт Файненшъл
Сървисис ЕАД С към ответника К. В. Р. по процесния Рамков договор е било прехвърлено
на ищеца „И. и Д. - А. Д. – гр. С. З. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 06.11.2023 год. /видно от приложение № *** към Договора/. Установява се още, че
за извършеното прехвърляне на везмането ответника е бил уведомен с нарочно писмо,
получено от ответника лично на 05.03.2024 год., като му е бил предоставен и 5-дневен срок
за погасяване на задължението си. Не се спори, а и липсват доказателства ответника и към
датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство да е погасил
задължението си.
При тия фактически данни съдът намери предявения иск за главница в размер на
сумата от 1469,52 лева за доказан, както по основание, така и по размер, поради което
следва да се уважи.
С оглед уважаване иска за главницата следва да се уважи и акцесорната претенция за
сумата от 487,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2021 г. до
11.03.2024 г. Съдът служебно с помощта на онлайн калкулатор лихви изчисли, че законната
лихва върху сумата от 1496,52 лева, за периода от 20.03.2021 год. до 11.03.2024 год. възлиза
на сумата от 489,03 лева, в случая се претендира по-малка сума – 487,34 лева, поради окето
искът следва да се уважи в този размер в който е предявен. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено в съда на 11.03.2024 год. поради което и вземането на ищеца представляващо
лихва за забава за търсения период не се явява погасено по давност в рамките на
установения в чл.111 б.“в“ три годишен период.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство в общ размер на
958,78 лева, от които заплатена държавна такса в заповедното производство 49,85 лева и
адвокатско възнаграждение – 400 лева, и заплатени в исковото производство държавна такса
– 108,93 лева и адвокатско възнаграждение – 400 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че К. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.***
дължи на „И. и Д. – А. д.“ с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З.,
ул.***, представлявано от ***.Ж. Д. Д., сумата от 1 469,52 лева, представляваща дължима и
неизплатена сума по Ламков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 20.04.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 11.03.2024 год. до окончателното и изплащане, както и сумата от 487,34
лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2021 год. до 11.03.2024 год., за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ *** год. по ч.гр. дело № *** год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „И. и Д. – А. д.“ с БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на
управление: гр.С. З., ул.***, представлявано от ***.Ж. Д. Д., сумата от 958,78 лева,
представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5