Определение по дело №339/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 47/22.03.2011 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Ф. В. М. от Г., ж.к. "В", бл. *, вх.”*”, *, ап.*, с ЕГН * против В. А. М. от Г., У. М. № *, с ЕГН * иск с правно основание чл.144 от СК за присъждане на ежемесечна издръжка на пълнолетен учащ във висше учебно заведение в размер на 60 лв., считано от 30.12.2010 г. –датата на предявяване на иска до завършване на обучението, респ. до навършване на 25 години. Със същото решение Ф. В. М. е осъден да заплати на В. А. М. направените по делото разноски в размер на 120 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. В. М., който чрез своя процесуален представител го обжалва като недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните поделото доказателства, неправилно и постановено при непълно обсъждане на приетите по делото доказателства. В жалбата си сочи, че въззиваемият разполагал със средства да заплаща претендираната издръжка. Твърди се, че до месец юни 2010 г. ответникът заплащал на сина си месечна издръжка в размер на 60 лв., макар такава да не се дължала, което показвало, че същият можел да заплаща претендираната издръжка без особени затруднения. Въззивникът живеел при леля си в гр.П., тъй като нямал средства да заплаща квартира в гр.П., като имал ежедневни разходи за транспорт. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият В. А. М. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В представена писмена молба от процесуалния представител на въззиваемия се прави искане въззивният съд да потвърди решението на Кърджалийския районен съд. От събраните по делото доказателства било видно, че въззиваемият не можел да осигури издръжка на пълнолетното си дете, тъй като бил с ниски доходи, семеен и с две непълнолетни деца, за които да се грижи. Изплащането на претендираната издръжка очевидно би представлявало особено затруднение за въззиваемия.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Предявен е иск по чл.144 от СК за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие дете. Ищецът сочи в исковата молба, че учи редовно във висше учебно заведение, не може да се издържа от доходите и имуществото си, а ответникът може да заплаща претендираната издръжка. Ответникът оспорва иска като сочи, че не може да заплаща претендираната издръжка, поради обстоятелството, че същата ще създаде особени затруднения за семейството му, тъй като няма високи доходи и се грижи и за двете си непълнолетни деца.

От представените като доказателства по делото заверено копие от решение № 31/09.06.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 121 по описа за 2006 г. на същия съд, заверено копие от удостоверение за раждане № 019351 с дата 21.10.1991 г., изд. от Община Кърджали – София и уверение № 3263/22.12.2010 г., изд. от Университет по хранителни технологии – гр.П., се установява, че въззиваемият В. А. М. е баща на въззивника Ф. В. М., роден на *** г., с ЕГН *, като същият е записан през 2010/2011 учебна година в първи семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър” по специалност “т”.

Установява се също, че въззиваемият В. А. М. има други две непълнолетни деца Л. В. М., родена на *** г. и Н. В. М., родена на *** г., като средномесечният доход на В. М. е в размер на 298.48 лв., а на съпругата му В. Н. М. е в размер на 265 лв.

По делото са представени като доказателства заверени копия от 6 бр. разписки за преведени на Ф. А. М. от неговия баща В. А. М. пощенски записи от по 60 лв. всеки съответно на 07.12.2009 г., 08.02.2010 г., 08.03.2010 г., 07.04.2010 г., 10.05.2010 г. и 07.06.2010 г.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.144 е основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Безспорно по делото е обстоятелството, че въззивникът, който е син на въззиваемия, е навършил пълнолетие на *** г. и учи редовно във висше учебно заведение, като същият няма доходи или имущество, от което да се издържа. Установява се от събраните по делото доказателства, че претендираната от ищеца издръжка може да бъде заплащана от неговия баща без особени затруднения. Така, видно от представените 6 бр. пощенски записи от по 60 лв. в±еки, изпратени на въззивника съответно на 07.12.2009 г., 08.02.2010 г., 08.03.2010 г., 07.04.2010 г., 10.05.2010 г. и 07.06.2010 г., В. М. е заплащал издръжка на сина си след като последният е навършил пълнолетие и не е имало друго законово основание за заплащането на издръжката. Т.е., близо шест месеца въззиваемият е заплащал издръжка на сина си без да има задължение за това, което не е създало особени затруднения на семейството му. Същевременно не е налице промяна в доходите на въззиваемия и неговото семейство, както по време на заплащането на недължимата издръжка, така и след предявяване на иска. Това води до извода, че издръжка в размер от 60 лв. месечно може да бъде заплащана от В. М. без особени затруднения, поради което такава следва да бъде присъдена.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 47/22.03.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 3 по описа за 2011 г. на същия съд, като В. А. М. бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. на навършилия пълнолетие свой син Ф. В. М., считано от датата на предявяване на иска – 30.12.2010 г. до завършване на предвидения срок на редовно обучение във висше учебно заведение или до навършване на двадесет и пет годишна възраст, както и до настъпване на друга, изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Следва също така В. А. М. да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху така присъдената издръжка в размер на 86.40 лв.

Ето защо и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47/22.03.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 3 по описа за 2011 г. на същия съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА В. А. М. от Г., У. М. № **, с ЕГН * да заплаща на навършилия пълнолетие свой син Ф. В. М. от Г., ж.к. "В", бл.*, вх. “*”, *, ап.*, с ЕГН * ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на предявяване на иска – 30.12.2010 г. до завършване на предвидения срок на редовно обучение във висше учебно заведение или до навършване на двадесет и пет годишна възраст, както и до настъпване на друга, изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В. А. М. от Г., У. М. № *, с ЕГН * да заплати на Ф. В. М. от Г., ж.к. "В", бл.*, вх. “*”, *, ап.*, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА В. А. М. от Г., У. М. № *, с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 86.40 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.