РЕШЕНИЕ
№ 3720
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110109411 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от „М. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Н., ул. „Р. № * срещу „В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. М. № *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2170,95 лв. с ДДС, представляваща
задължение за неплатена цена по договор за продажба на лекарства, за което са издадени
фактури № № № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2022 г., до оконачтелното изплащане, както и сумата
от 54,67 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.11.2021
г. до 03.03.2022 г.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Х. М. от АК Пл., твърди, че по искане на
ответното дружество му е доставил лекарства, за което е издал следните фактури: фактура №
* г. за 399,72 лв. с ДДС и падеж 16.11.2021 г.; фактура № *г. за 496,32 лв. с ДДС и падеж
26.11.2021 г.; фактура № * г. за 386,77 лв. с ДДС и падеж 04.12.2021г.; фактура № * г. за
58,08 лв. с ДДС и падеж 05.12.2021 г.; фактура № * г. за 312,96 лв. с ДДС и падеж 07.12.2021
г.; фактура № **********/* г. за 505,90 лв. с ДДС и падеж 17.12.2021 г.; фактура №
*********** г. за 11,20 лв. с ДДС и падеж 02.12.2021 г. Сочи се, че общият размер на
задължението за доставените лекарства е 2170,95 лв. с ДДС. Поддържа се, че ответникът е
приел извършените доставки, като към всяка фактура са подписвани приемно-предавателни
протоколи. Излага се, че ответникът не е възразил срещу качествата на лекарствата или
сроковете на доставка, като е изпаднал в забава за плащане по фактурите, за което дължи и
обезщетение за забава, както следва: 11,88 лв. за периода 17.11.2021 г. до 03.03.2022 г. върху
фактура № * г. за 399,72 лв. с ДДС; 13,37 лв. за периода от 27.11.2021 г. до 03.03.2022 г.
върху фактура № * г. за 496,32 лв. с ДДС; 9,56 лв. за периода от 05.12.2022 г. върху Фактура
№ *г. за 386,77 лв. с ДДС; 1,42 лв. за периода от 06.12.2021 г. до 03.03.2022г. върху Фактура
№ * г. за 58,08 лв. с ДДС; 7,48 лв. за периода от 08.12.2021 г. до 03.03.2022г. върху Фактура
№ * г. за 312,96 лв. с ДДС; 10,68 лв. за периода от 18.12.2021 г. до 03.03.2022г. върху
Фактура № *****/* г. за 505,90 лв. с ДДС; 0,28 лв. за периода от 03.12.2021г. до 03.03.2022г.
1
върху Фактура № ******/* г. за 11,20 лв. с ДДС. Сочи се, че общият размер на
обезщетението за забава възлиза на 54,67 лв. Сочи, че ответникът дължи и законна лихва
върху главницата от завеждне на исковата молба на 04.03.2022. Моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „В.” ООД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. К. Т.. Потвърждава, че дружеството е приело извършените
доставки, за които най - вероятно е подписало протокол. Сочи, че поради вътрешно
структурни промени и злоупотреби от страна на бившият управител на дружеството П. Ст.
М., ЕГН *****, действително е налице забавяне в плащанията на задълженията. Допуска се,
че до 08.11.2021 г., когато е сменен и управителя на дружеството е възможно да са
получавани процесиите артикули, но те не са достигали до реалния собственик и управител
задължил се да отговаря. Сочи се, че срещу лицето П. С. М. с ЕГН: ********** и
новоучреденото дружество са предявени претенции, че държи неправомерно стоките
обект на процесиите фактури. Излага, че дружеството се явява длъжник и признава иска.
Заявява се готовност за провеждането на процедура по медиация и/или сключване на
съдебна - спогодба, доколкото не оспорва дължимоста на процесиите фактури и
претендираната лихва за забава.
В о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява. С писмена молба докладвана от съда
сочи, че ответникът е заплатил на 13.07.2022 г. изцяло задълженията за главница от 2170,95
лв. и за обезщетение за забава от 54,67 лв. Моли за присъждане на разноски. Не се прави
изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.
В о.с.з. ответникът чрез адв. К. Т. поддържа подадения отговор на исковата молба и
направеното признание на иска. Моли за присъждане на разноски в минимално
предвидените размери.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи
наличието на договорни правоотношения между страните, произтичащи от неформален
договор за продажба на лекарства, за които ищецът е издал фактури № № *** г., че е предал
визираните във фактурите стоки на ответника, че последният е изпаднал в забава за
заплащане на задълженията си по фактурите, както и размера на главното и акцесорното
вземане за забава.
В случая с исковата молба са представени седем фактури, ведно с приемо-
предавателни протоколи към всяка № № * г., с издател ищцовото дружество като продавач,
а ответното като купувач, на обща стойност 2170,95 лв. с ДДС. Лекарствените продукти
описани във приемо-предавателните протоколи кореспондират изцяло по вид и количество с
фактурираната стока в счетоводните документи.
Ответникът не е оспорил подписите, нито представителната власт на лицата
подписали от името на дружеството приемо-предавателните протоколи, което обстоятелство
по аргумент за обратното от чл. 301 от ТЗ обвързва съда да приеме, че същите изхождат от
търговеца и съставляват недвусмислено признание на задължението по фактурата като
доказват неговото съществуване.
Така коментираните по-горе доказателства установяват, преценени в съвкупност с
изричното признание на исковете направено от ответника, по безспорен начин не само
съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключен договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 327 от ТЗ, но също и изправността на ищеца, а именно че е
доставил на ответника процесните лекарства, при уговорената цена, количество, качество и
срокове. Следователно цената на стоката от общо 2170,95 лв. с ДДС по договора за
търговска продажба е следвало да бъдат платена в срок, който към завеждане на исковата
молба безспорно е изтекъл, респективно доказано е основанието, изискуемостта и размерът
на претенцията за главница, съответно основанието на акцесорната за законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, както в случая доколкото във всяка фактура е посочен падеж на
задължението по нея, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно на
2
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на
падежа на плащането по всяка фактура – * г., ответникът е изпаднал в забава до 03.03.2022
г., т.е. един ден преди подаване на исковата молба, за което дължи на ищеца съответното
мораторно обезщетение. Претендирания от ищеца размер не е оспорен от ответника и съдът
намира, че е обхванат от извършеното признанието на исковете, наред с което се подкрепя
от приложените с исковата молба лихвени листове, поради което искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
също се явява доказан по основание и размер.
С докладваната от съда молба по хода от ищеца от дата 27.10.2022 г. са наведени
твърдения, че ответникът е погасил напълно задължението за главница и за обезщетение за
забава, в подкрепа на което е представено доказателство - изходяща от ищеца ел.
кореспонденция, съдържаща справка от електронно банкиране. Доколкото плащането е
настъпило в хода на процеса, същото следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3
от ГПК и исковете за главница и обезщетение за забава следва да се отхвърлят, не поради
неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане, като следва да се уважи
единствено искът за законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до датата на плащането – 13.07.2022 г., предвид липсата на твърдения или
доказателства за погасяване на това задължение или на извършено от ищеца оттегляне или
отказ от акцесорната претенция.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани разноски в общ размер на 595,18 лв., от които 136,83 лв.
държавна такса и 458,35 лв. с ДДС заплатено по банков път адвокатско възнаграждение,
възлизащо дори под относимия минимум от 462,94 лв. с ДДС изчислен по реда на чл. 7, ал.2,
т.2 вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в относимата редакция обнародвана в ДВ, бр. 68 от 2020 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Н., ул. „Р. № * срещу „В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. М. № *, обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2170,95 лв. с ДДС, представляваща задължение за
неплатена цена по договор за продажба на лекарства, за което са издадени фактури № № *
г., както и сумата от 54,67 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 17.11.2021 г. до 03.03.2022 г., поради извършено плащане на главницата и
обезщетението за забава в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. М. № *
да заплати на „М. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Н., ул.
„Р. № *, законната лихва върху главницата от 2170,95 лв. с ДДС, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2022 г., до датата на плащане на главницата 13.07.2022
г.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М.” №
* да заплати на „М. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Н., ул.
„Р. № *, сумата 595,18 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3