№ 22846
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110167149 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д.И. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. П.Х., АК – София, със съдебен адрес в гр. ****
против „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от
А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд,
82-ри състав, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: главница в
размер на 4124,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до
м.04.2013г., както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за
периода от 01.07.2011 г. до 09.12.2013г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от 30.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 370,30 лв.
разноски по делото, от които сумата от 92,12лв. - държавна такса и сумата от 278,18 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 20.03.2014 г.
Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 25.09.2014 г. „Т.С.“ ЕАД
е образувала изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител
М.М., рег. № 786.
Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие по това изпълнително
производство (налагане на запор на трудово възнаграждение) е извършено на 27.06.2016 г.
Следващото валидно изпълнително действие е отново запор на трудово възнаграждение на
длъжника (ищец в настоящето производство), осъществено на 10.11.2021 г. Същото, обаче, е
извършено след като е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона, предвидено в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването
поради перемпция поражда действие ex lege, без да е необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител, поради което изпълнителното дело е прекратено на 27.06.2018 г. – с изтичането
на двугодишния срок по горецитираната процесуална норма. Ищецът навежда твърдения, че
от датата на последното валидно изпълнително действие – 27.06.2016 г. е изтекла
тригодишната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
която е приложима в случая, тъй като вземането на ответното дружество е за периодични
платежи.
С тези обстоятелства процесуалният представител на ищеца обуславят правния си
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че Д. Д. не дължи
1
на „Т.С.“ ЕАД сумите по изпълнително дело № 20147860401110 по описа на ЧСИ peг. №
786 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по частно гражданско дело № 22196по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 82
– ри състав, а именно: главница в размер на 4124,48 лв., законна мораторна лихва върху
главницата в размер на 481,51 лв. за периода от 01.07.2011 г. до .09.12.2013г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата от 4124,48 до окончателното плащане, както и
сумата от 370,30 лв. разноски по делото, от които сумата от 92,12 лв. - държавна такса и
сумата от 278,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствата по делото. Моли да бъдат изискани преписи от всички
документи по изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител
М.М..
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, на първо място, че приложимия давностен срок е петгодишен, съгласно разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение, срещу която не е депозирано
възражение, респ. е влязла в сила се приравнява на влязло в законна сила съдебно решение.
На второ място, ответникът поддържа, че до приемането на тълкувателно решение 2 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС са приложими задължителните указания дадени с ППВС №
3 от 18.11.1980 г., съгласно които по време на висящността на изпълнителното дело
давностния срок спира да тече. В този смисъл, ответникът твърди, че от момента на
образуването на изпълнителното дело срещу ищеца до 26.06.2015 г. давност не е текла. На
последно място, ответникът оспорва исковата претенция, като твърди, че в хода на
изпълнителното дело са предприемани действия по принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността.
С отговора ответникът също моли да бъде изискано изпълнително дело № 1110 по
описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.М..
Не изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Представените с исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал по делото, като допустими и относими към изясняването на
спора от фактическа страна. Основателно е и искането за прилагане на заверени преписи от
изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.М..
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба преписи на документи, а именно: молба за образуване на изпълнително дело
с вх. № 12414 от 25.09.2014 г., изпълнителен лист от 20.03.2014 г. по гр. дело № 22196 по
описа за 2013 г. на СРС, 82-ри състав, молба с вх. № 2229 от 12.02.2016 г., запорно
съобщение с изх. № 10343 от 27.07.2016 г., наложен запор върху справка от БНБ от ЧСИ и
запорно съобщение върху справка за трудови договори от 10.11.2021 г.
УКАЗВА да се изискат от Частен съдебен изпълнител М.М. заверени преписи от
документите по изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. изпълнително дело № 1110
по описа за 2014 г.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права – а) със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 22196 по
описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество следните суми: главница в размер на 4124,48 лв., представляваща цена
2
на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013г., както и законна мораторна
лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за периода от 01.07.2011 г. до 09.12.2013г.,
ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 30.12.2013 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 370,30 лв. разноски по делото, от които сумата от 92,12лв. -
държавна такса и сумата от 278,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение; б) след влизане в
сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014 г. за същите
суми, а въз основа на него, с молба от 25.09.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е образувала изпълнително
дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.М., рег. № 786; в)
последното валидно изпълнително действие по това изпълнително производство (налагане
на запор на трудово възнаграждение) е извършено на 27.06.2016 г., а следващото
изпълнително действие е отново запор на трудово възнаграждение на длъжника (ищец в
настоящето производство), осъществено на 10.11.2021 г., но то е извършено след
перемирането на изпълнителното дело и прекратяването му по силата на закона; г) считано
от 27.06.2016 г. (датата на последното валидно действие по принудително изпълнение) е
изтекла тригодишната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД, която е приложима в случая, тъй като вземането на ответното дружество е за
периодични платежи.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответницата: а) по отношение
на отричаните от ищеца парични вземания е приложим петгодишния давностен срок по чл.
117 ал. 2 от ЗЗД, тъй като влязлата в сила и неоспорена от длъжника заповед за изпълнение
се приравнява на влязло в сила съдебно решение; б) за периода от 25.09.2014 г. до 26.06.2015
г. давностния срок е бил спрян, тъй като към този момент е действало ППВС № 3 от
18.11.1980 г., съгласно което по време на висящността на изпълнителното дело давностния
срок спира да тече; в) в хода на изпълнителното дело са предприети действия по
принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.
УКАЗВА на ответника да конкретизира твърденията си, че в хода на изпълнителното
дело са предприети действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността,
като посочи тези действия и датите на извършването им.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяването на
обстоятелството, че заповедта за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 22196
по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, не е оспорена от длъжника.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК и чл.
111 б. в от ЗЗД.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника – чл. 115 ал. 1 б. „ж“, чл.
116 б. „в“ и чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установят следното обстоятелство: наличието на висящо
изпълнително производство за вземането по заповедта за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, датата
на неговото образуване, датата на прекратяването му поради перемпция и датата на
последно валидно извършено действие по принудително изпълнение.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: действия по
принудително изпълнение и датите на осъществяването им.
7. Ищецът и ответниците не признават права, претендирани от другата страна.
8. Не се спори между страните относно следните релевантни за делото факти: със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 22196 по
описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество следните суми: главница в размер на 4124,48 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013г., както и законна мораторна
лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за периода от 01.07.2011 г. до 09.12.2013г.,
ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 30.12.2013 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 370,30 лв. разноски по делото, от които сумата от 92,12лв. -
държавна такса и сумата от 278,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение; след влизане в
3
сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014 г. за същите
суми, а въз основа на него, с молба от 25.09.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е образувала изпълнително
дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.М., рег. № 786.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.10.2022 г., 14,30 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищецът и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4