Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    03.06.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесети май две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2892 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл.150 от СК.

Ищецът твърди, че по силата на споразумение, одобрено с решение по гр.д.№203/2018г. по описа на АРС ответникът му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. След определянето на този размер са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, при които е определен – детето пораснало с около година и половина и е ученик в осми клас, поради което са нараснали и ежедневните разходи отглеждането и обучението му, като същевременно са се увеличили цените на всички стои и услуги. Увеличили са се средствата за лечение на заболяване, което се е проявило след раздялата на родителите му. Ответникът получава доходи от над 1200 лева месечно. Ето защо моли издръжката да бъде увеличена на 300 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че доходите, които получава и разходите, които има не са достатъчни да заплаща дори вече определения размер на издръжката. Твърди, че получава минимално трудово възнаграждение  и очаква второ дете през пролетта на 2020г., което е свързано с допълнителни разходи. Тъй като средствата, с които разполагат той и втората съпруга не им достигат, и двамата са сключили договори за кредит, които изплащат. Не разполага с движимо и недвижимо имущество, като двата леки автомобила, които са притежавали с майката на ищеца са оставени за нейно ползване. Ето защо искът за увеличение на издръжката е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че Х.М. е баща на ищеца, както и че с решение по гр. д.№203/2018г. по описа на АРС е одобрено споразумение, по силата на което му заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно. От определяне на този размер до датата на подаване на исковата молба е изминал период от около една година и половина, а до датата на приключване на устните състезания – от около две години. Обстоятелствата, които са настъпили през този период и които са релевантни за спора са, че детето е пораснало с около две години и е ученик в 8 клас (видно от служебна бележка на лист 6). В тази връзка следва да се съобрази, че същият е завършил основното си образование и е започнал средното си, което безспорно е свързано с увеличение на необходимите средства за обучение. Видно от препис от рецептурна книжка и епикриза се установява, че през месец май 2019г. е установено, че детето страда от епилепсия. От показанията на свидетелката Фотенлиева, баба на ищеца, се установява, че за лечение на това заболяване се налагат ежемесечни прегледи, които се заплащат. Необходими са също така лекарства и изследвания, които също се заплащат от майката. Освен това детето посещава допълнителни уроци по английски език, български език и математика. Налага се и има желание да спортува. За обучението му е необходим компютър. Многократно се е налагало свидетелката да помага с пари на дъщеря си и на внука си, за да могат да си заплатят наема за жилището, да се закупи подходящо облекло на детето, да покриват ежедневните си разходи, както и тези за изплащане на компютъра.

При така събраните доказателства се налага извод, че предявеният иск е основателен, тъй като след определяне на предходния размер на издръжката са настъпили нови обстоятелства. Макар че изтеклият период от време не е много продължителен, през него съществено са се променили нуждите на детето за обучение. Освен това е открито заболяване, лечението на което изисква допълнителни средства. Безспорно е, че част от тях се поемат от здравната каса, но голяма част се заплащат от пациента. Ето защо и предвид възрастта на ищеца и съотватстващата й нужда от храна, дрехи и обувки, учебни помагала, консумативи и други ежедневни разходи, както и предвид социално икономическата ситуация в страната, безспорно е, че детето се нужда е от повече средства за издръжката си. Точната сума за задоволяване на описаните потребности не може да бъде определен, още повече, че същият би могъл да се променя в зависимост от различни фактори. Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че тя е около 600 лева.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК другият фактор, който следва да се прецени при определяне на размера на дължимата издръжка, са възможностите на лицето, което я дължи. По тази причина доходите и имущественото състояние на майката са ирелевантни, съответно събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му пречи да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си. От събраните писмени доказателства се установява, че той получава възнаграждение в размер на около 480 лева месечно. От показанията на свидетелката Ажда М., негова съпруга, се установява, че е бременна в шестия месец. Съпругът й работи като шофьор, но не получава 1200 лева на месец. Тъй като средствата, с които разполагат, не им достигат са сключили няколко договора за кредит. Разчитат изцяло на финансовата помощ на нейните родители, като едва заплащат издръжката на ищеца.

Въпреки така установените факти, съдът намира, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в по-висок от определения размер. Това е така, тъй като същият е получил доходи от кредит, като не се установи, че получените средства са изразходвани от него. Освен това е нелогично да се приеме, че ответникът е сключил договори за кредит, по силата на които дължи месечна вноска от около 200 лева, а в същото време доходите му са около 480 лева. Най-съществено в случая е, че професията, която упражнява, му дава възможност да реализира доходи, които са около средната за страната работна заплата. Ето защо съдът приема, че същият би могъл да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно. Искът до пълния му размер от 300 лева следва да бъде отхвърлен.

          На основание чл. 78, ал.1 и ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 175 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Асеновград – държавна такса в размер на 72 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Х.Ф.М., ЕГН ********** ***, заплаща на Е.Х.М., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка Юлиана С. Чаушева, ЕГН ********** ***, по силата на решение от 11,06,2018г. по гр.д.№203/2018г. по описа на АРС от 200 (двеста) лева, като УВЕЛИЧАВА този размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно, считано от 30.12.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 300 лева (триста лева).

ОСЪЖДА Х.Ф.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.М., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка Юлиана С. Чаушева, ЕГН ********** ***, сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА Х.Ф.М., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 72 лева (седемдесет и два лева), дължима държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 03.06.2020г.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: