Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.
Евтимов гр.дело № 2247 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Н.Н. срещу
решението по гр. д. № 26987/2014 г. на СРС, 86 състав, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в частта относно режима на лични отношения на майката
Ф.К.Н. с децата Н.Л.Н. и П.Л.Н. и в частта относно размерите на издръжките на
децата Н.Л.Н. и П.Л.Н.. Въззивникът сочи, че решението в обжалваните части е
неправилно, като подробно в жалбата е изложил съображенията си. Моли да се
отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената,
да се определи посочения в жалбата
режим на лични отношения на майката с децата и да се присъди месечна издръжка
на всяко дете в размер на 170 лева. Претендира разноски, вкл. за
първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна Ф.К.Н. оспорва въззивната жалба
и моли последната да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
С определение от открито съдебно заседание,
проведено на 25.10.2018 г., въззивният съд е одобрил постигнатата между
страните спогодба относно режима на лични отношения на майката Ф.К.Н. с децата Н.Л.Н.
и П.Л.Н., поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в
която страните са се спогодили, и е прекратил въззивното производство в тази
част.
Въззивната жалба срещу решението на районния съд в
частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно размерите на издръжките на децата Н.Л.Н.
и П.Л.Н. е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите
относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С решението по гр.д. № 26987/2014 г. СРС, 86 състав,
е прекратил с развод гражданския брак между Л.Н.Н. и Ф.К.Н.; обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
мъжът и жената; предоставил е упражняването
на родителските парва върху родените от брака деца Н.Л.Н. и П.Л.Н. на бащата,
при когото е определил местоживеенето на децата; определил е режим на лични
отношения между децата и майката Ф.К.Н.; осъдил е майката да заплаща на всяко
от децата си Н. и П. месечна издръжка в размер на 110 лева, считано от влизане
на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска; предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София,
ж.к. *********, на Ф.К.Н., като е осъдил Л.Н.Н. да го освободи; възстановил е
предбрачното фамилно име на жената – Тодорова, и е осъдил Ф.К.Н. да заплати
държавни такси по сметка на СРС в размер на 341.80 лева, а Л.Н.Н. – да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лева.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част относно
вината са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е преценил събраните
от него доказателства – гласни и писмени, и е достигнал до верните изводи, че
отношенията между страните са крайно влошени, че страните са се отчуждили едни
от друг, че те са проявили взаимно неразбиране, отнасяли са се грубо един към
друг и най-вече – не са положили усилия да преодолеят противоречията помежду си
и да заздравят брака си. Действително, с влязла в сила присъда Ф.К.Н. е призната за виновна в това, че на
12.04.2014 г. и на 16.04.2014 г. е причинила леки телесни повреди на Л.Н.Н., но,
видно от показанията на разпитаните от първостепенния съд свидетели Л.Й.и Н. Н.,
преди раздялата всяка страна е била подложена на физически и
психически тормоз от другата, за което има представени медицински удостоверения.
Скандалите и разправиите между бившите съпрузи са ставали в присъствието на
децата. По този начин двете страни са нарушили изискванията за взаимно уважение
и разбирателство, предписани в правната норма на чл. 14 от СК, поради което
правилно е обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
е обща.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е правилно, постановено
е при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което въззивният съд
го потвърждава.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдените от
първоинстанционния съд месечни издръжки са недостатъчни да покрият нуждите на
децата Н. и П. от средства за съществуване, образование и социално-културно
развитие. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, от които се
установява, че въззивникът получава месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на около 1300 лева, а въззиваемата страна – месечно брутно трудово
възнаграждение от около 1100 лева. При определяне размера на дължимата издръжка
съдът следва да се съобрази с нуждите на децата и възможностите на задължения родител. Детето Н. е на 16 години, а
детето П. – на 12 години. Тази възраст на децата и обстоятелството, че те са
ученици, както и установените доходи на майката, са основания да се увеличи
участието на въззиваемата в месечните издръжки на децата, а именно с още по 60
лева на дете. Майката разполага с материални възможности да заплаща по 170 лева
месечна издръжка на всяко от децата, предвид размера на получаваното от нея
трудово възнаграждение, като с остатъка от последното след изплащане на
дължимите издръжки може да удовлетвори собствените си екзистенциални нужди.
Предвид горното, въззиваемата страна следва да се
осъди да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си Н. и П. от още по 60 лева,
считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното решение в частта за
местоживеенето на децата (04.01.2017 г.) – чл. 59, ал. 2, предл. 1 СК (в този
смисъл т. 17 от ППВС № 5/1970г.), ведно със законната лихва за забава (чл. 146, ал. 1, изр.
2 СК и т. 17 от ППВС № 5/1970г.).
Върху определените от настоящата инстанция издръжки
въззиваемата дължи държавна такса в размер на 172.80 лева по сметка на СГС.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение исканията на
страните за присъждане на направените разноски по делото – след като вината за
брачното разстройство е обща, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. д. № 26987/2014 г. на СРС, 86
състав, в обжалваната част относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА Ф.К.Н., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
си дете Н.Л.Н., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговия баща Л.Н.Н., ЕГН
**********, още 60 лева месечна издръжка
(или общо 170 лева), считано от 04.01.2017 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ф.К.Н., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете П.Л.Н.,
ЕГН **********, действащо чрез неговия баща и законен представител Л.Н.Н., ЕГН
**********, още 60 лева месечна издръжка
(или общо 170 лева), считано от 04.01.2017 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ф.К.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 172.80 лева – държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л.Н.Н. и Ф.К.Н. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.