РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Разград, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20243300100164 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Т. Б. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своя законен представител Н. А., двамата от гр. ***, чрез пълномощник, с която против ответника
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432
от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на по 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от причинени телесни увреждания, вследствие на
претърпяно ПТП, настъпило на 17.12.2023 г., на път III-205 км. 25+000 в землището на с. Веслец,
обл. Разград, по вина на С. И. – водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
който лек автомобил е застрахован при ответника, ведно със законната лихва считано от датата на
отправяне на застрахователната претенция /05.02.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението. Претендира се и заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 11 718,12 лева, вследствие на същия пътен инцидент. Представят се писмени
доказателства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2024 година. Правят се
доказателствени искания. Прави се особено искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски по делото.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 17.12.2023 г. на
път III – 205 км. 25 + 000 в землището на с. ***, водача на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***
– С. И., нарушил правилата на ЗДвП, като с несъобразена скорост с пътните условия, участък и
видимост, поради невнимание излязъл извън пътното платно в ляво по посока на движението си, в
резултат на което реА.зирал ПТП, като със задната дясна част и цялата дясна страна на МПС се
ударил в крайпътно дърво. В автомобила на задната средна седалка пътувал и пострадА.я ищец.
За процесното ПТП било образувано наказателно производство, което приключило с
1
одобрено споразумение по НОХД № 122/2024 г. по описа на РС – Кубрат влязла в сила, по силата
на което водачът С. Ш. И. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание.
Твърди се, че лекият автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който причинил
процесното ПТП бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, вА.дна от 28.10.2023 г. до 28.10.2024 г.
В резултат на пътния инцидент ищецът е откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД,
където след преглед и извършени образни изследвания са установени множество телесни
увреждания. След проведените изследвания и назначена медикаментозна терапия, ищецът бил
насочен за продължаване на лечението в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. В болничното заведение
са извършени нови изследвания, от които се установили други телесни увреждания. На 20.12.2023
година предвид множеството телесни увреждания на ищеца е поставена метална стабилизация на
шийни прешлени, извършени са и две оперативни интервенции. След това състоянието му не се
подобрило и били извършени множество медицински интервенции. Болничното лечение е
протекло то 17.12.2023 година до 10.04.2024 година, като се твърди, че лечението му ще продължи
до края на живота му.
В обобщение се твърди, че ищецът е получил гръбначно -мозъчна травма с тежки
травматични увреждания с опасност за живота, довели до пожизнена невъзможност на
движенията на долните крайници, тежка горна пареза на горните крайници, резултата от
счупването и увредата на гръбначния мозък, невъзможност да контролира тазови резервоари
и до тежка травма на дробовете. Посочените травми са довели и до неспособност да
осъществява полов акт и да създаде поколение и семейство пожизнено, постоянна
доживотна нужда от смяна на катетър и постоянна поява на пикочни инфекции, обусловени
от усложненията от урологичен характер - невъзможност за задържане на урина, постоянна
проява на интензивни болки в рамките на лечебния период и продължаващия
възстановителен период, който ще бъде до края на живота, необходимост от постоянни
грижи, поради невъзможност от самообслужване и самостоятелно движение, не на последно
място негативното отражение на травматичното събитие и основната неблагоприятна
последица от него, изразяваща се в парА.за на долните и горните крайници.
Във връзка с провежданото болнично лечение, включително оперативните интервенции,
ищецът е заплатил разходи за медицински изделия, сет за операция в размер на 11 718,12 лева,
които се претендират в настоящото производство.
Изтъква се, че лечението на ищеца ще продължи до края на живота му относно
квадрипараплегията и настъпилите усложнения във връзка с тези травми, които са сигурни
усложнения като постоянни уроинфекции и подмяна и поддръжка на поставения катетър, рани от
залежаване и др. Сочи, че са нанесени тежки психически и емоционални проблеми, съпътстващи
травмите, във връзка с цялостна промяна в начина на живот на ищеца, който е непълнолетен,
ученик, който ще пролежи на легло остатъка от живота си, без надежда за оздравяване, няма да
проходи, няма да движи ръцете си, няма да има семейство, деца, няма да може да съществува без
помощта на минимум трима човека в ежедневието си 24/7, които да се грижат само и единствено за
него.
Твърди се, че всички физически увреждания са довели до промени в психичния статус на ищеца.
Твърди, че само при мисълта за случилото се изтръпва, изпитва силен страх и негативни емоции.
Към настоящия момент все още не е с възстановено физическо и психическо здраве, не посещава
училище. Чувства се потиснат, притеснен, тъжен, обезверен. Има сериозни проблеми със съня -
сънува кошмари, буди се често и поради това пълноценният му сън за едно денонощие не
надвишава повече от 2 часа. Изпитва страхове относно бъдещето - не знае как ще живее живота си
от тук насетне предвид факта, че завинаги ще остане неподвижен, винаги ще му бъде необходима
чужда помощ в ежедневието, никога няма да може да работи, да бъде пълноценен ученик, студент.
Страхува се дА. ще успее да създаде свое собствено семейство, да гради щастливо бъдеще и да си
осигури спокоен живот.
2
Ищецът навежда доводи, че ответното застрахователно дружество било поканено на
02.02.2024 г. да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди. По случая била заведена ликвидационна преписка по щета № 0801-000945/2024-01-02. С
писмо ищецът бил уведомен, че застрахователно-експертната комисия на ответното дружество е
приела решение да изплати доброволно сумата в размер на 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 5859,06 лева за претърпените
имуществени вреди. Счита определения от застрахователната компания размер на обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди за крайно недостатъчен.
Намира, че справедливият размер за репариране на претърпените от него неимуществени
вреди би бил справедлив в размер на 500 000 лева, като посочва, а по отношение на претърпените
имуществени вреди в размер на 11718,12 лева, ведно със законната лихва от 05.02.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер
на 500 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на причинените телесни увреждания в резултат на процесното ПТП от 17.120.2023
година, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 година, както и сумата в размер на
11 718,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
същия пътен инцидент, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 година.
Представени са доказателства, направени са доказателствени искания. Претендира се
заплащане на сторените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗАдв.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което
препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици за ищеца. Оспорва се
твърдението, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент
не е завършил.
Оспорава твърденията за нА.чие на причинно-следствена връзка с механизма на пътния
инцидент неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, периода през който са търпени.
Твърди, че лечението е протекло с обичаен възстановителен период, съобразно получените травми.
Твърди, че ищецът носи основната отговорност за претърпените от него травми, доколкото
същият е предприел пътуване с автомобил, управляван от видимо пиян водач, за когото
категорично е знаел, че е употребил алкохол и/или наркотични вещества.
На самостоятелно основание навежда възражение за съпричиняване, поради нарушение от
страна на ищеца на ЗДвП, доколкото същият е бил без поставен обезопасителен колан. Счита, че
получените от ищеца травми се дължат именно на липсата на поставен обезопасителен колан.
Същите са получени поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила,
поради липсата на поставен предпазен колан.
Оспорва исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди като твърде
завишена по размер и несъответна на характера и степентта на увредата.
На самостоятелно основание, намира, че претендираната претенция за обезвреда на
търпените неимуществени вреди е недължима поради съпричиняване на ищеца за настъпване на
сочения вредоносен резултат, доколкото ищецът е предприел пътуване в автомобил, управляван от
водач след употреба на алкохол.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и
имуществени вреди – като неоснователен, по съображения за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание сочи, че рекламационния срок все още не е започнал да тече,
поради което се оспорва дължимостта на законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение.
Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като възразява
срещу искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва нА.чието на вА.дно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/122002370402, по отношение
3
на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № ***.
Ответникът не оспорва, че ищеца е отправил покана за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която същият е определил обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените
неимуществени вреди и в размер на 5 859,06 лева за имуществени вреди.
Изразил е становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца. От своя
страна е направил доказателствени искания.
В обобщение от съда се иска предявените против застрахователното дружество искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Съдът се е произнесъл по възражението на ответника за нередовност на исковата молба.
По делото е конституирано трето лице-помагач С. Ш. И., което е оспорило предявените
искове. В писмения си отговор потвърждава, че той е управлявал моторното превозно средство по
време на инцидента, като описва подробно пътната обстановка и механизма на произшествието.
Заявява, че докато са били в с. *** е изпил една бира, която не можела да повлияе на неговите
възприятия и умения за управление на превозното средство. Сочи като причина за настъпилия
инцидент пътната обстановка – мокър и заледен пътен участък, както и приноса на всички
пътници, вкл. на ищеца, предвид липсата на поставен предпазен колан. Сочи, че веднага след
инцидента е инициирал кампания за събиране на средства в подкрепа на ищеца, като събраната
сума /над 10 000 лева/ била предоставена на неговото семейство за закупуване на специА.зирано
легло, инвА.дна количка, храна, медикаменти и други. Твърди се, че сумата за болничното лечение
на ищеца в размер на 11 718,12 лева била поета от дарител, а не от него или семейството му, тъй
като те не разполагА. с такива финансови възможности. В обобщение се моли съдът да отхвърли
изцяло претенцията на ищеца за имуществени вреди, а тази за неимуществени вреди да бъде
определена по справедливост. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗАдв.
С молбата, депозирана от ищеца по електронен път на 28.01.2025 г. и чрез поща на
29.01.2025 г. /преди първото по делото съдебно заседание/ се прави искане за изменение на иска по
отношение на претендираната главница за неимуществени вреди, като страната ищец счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди общо възлиза в размер на 1 500 000 лв., но се
претендират такива в размер на 1 450 000 лв., предвид заявено от нея изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ответната страна на 12.09.2024 г. в размер на 50 000 лв. Страната заявява,
и че от ответната страна е заплатена и сума за имуществени вреди в размер на половината от
претендираната такава, а именно 5 859,06 лв. като на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК прави
искане за допускане изменение на иска за неимуществени вреди и прави отказ от иска за
имуществени вреди в частта, за която същите са платени. Страната заявява и конкретни суми на
претендираните от нея законни лихви за вече изплатените от ответника суми така, както са
посочени, като е цифровизирала същите в размер на 4 216,32 лв. законна лихва върху сумата от 50
000 лв. за периода 05.02.-12.09.2024 г. и 494,07 лв. върху изплатена част от имуществените вреди.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение върху вече заплатените от ответника
суми на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като страната моли да се приеме молбата за изменение на
иска и за частичен отказ на иска, следва да представлява списък на разноски по чл. 80 ГПК.
По отношение на така предявения иск и искането по чл. 214 от ГПК за изменение на иска,
ответната страна в производството страна е подала писмен отговор своевременно. Оспорила е
същия по основание и размер, като е счела първоначално предявената претенция за неимуществени
вреди за завишена по основание и размер. Такова становище се заявява от пълномощника на
ответника по отношение на размера, който страната иска да бъде изменен, а именно 1 450 000 лв.,
като счита, че така претендирания размер с искането по реда на чл. 214 ГПК не отговаря нито на
изискването за справедливост, нито на икономическите и всякакви условия в страната, за да може
да се претендира такова обезщетение в такъв завишен размер.
По отношение на молбата за изменение на иска, третото лице-помагач оспорва размера на
неимуществените вреди като прекалено завишен. По отношение на претенцията за за имуществени
вреди се застъпва становище, че същите са абсолютно неоснователни, тъй като исковата сума по
4
тях така, както е предявена с първоначалната искова молба, а и вече с тази за изменение, суми за
лечение не са заплащани лично от ищеца или неговото семейство, а са събирани по доброволен
начин от близки, познати и други и такива разходи той самият не е правил.
Съдът с нарочно определение в открито съдебно заседание на 03.02.2025 г. е допуснал
исканото от ищеца изменение на иска, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди,
същия увеличава размера си от 500 000 лв. на 1 450 000 лв., при съобразяване на направеното в
хода на делото от ответното застрахователно дружество плащане в размер на 50 000 лева. В същото
съдебно заседание съдът е прекратил на основание чл. 233 от ГПК производството по делото по
отношение на сумата в размер на 5859,06 лева за имуществени вреди, за която има данни, че е
изплатена в хода на делото от ответника.
Окръжният съд, като съобрази изложените доводи в исковата молба и отговора към
същата, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2023 г. по път III-4902, км. 25+000, в землището на с. ***, обл. Разград, С. Ш.
И. от гр. *** при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*** ***“ с рег.
№ ***, собственост на А. З. А. от гр. ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
като причинил ПТП, с което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от
едно лице, а именно тежка телесна повреда и две средни телесни повреди на Т. С. и две
средни телесни повреди на А. З. А..
След инцидента ищецът по настоящото дело Т. Б. С. е откаран по спешност в МБАЛ
„Св. Иван Рилски – Разград“ АД, като след извършени изследвания същият е насочен
незабавно за лечение в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. ПострадА.ят е приет в деня на
инцидента /17.12.2023 г./ в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, като болничният престой е
продължил до 10.04.2024 г.
За произшествието от ОДМВР – Разград е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадА. лица, рег. № 290000-8966 от 17.12.2023г.
Образувано е досъдебно производство № 290 ЗМ- 389/2023г. по описа на РУ –Кубрат,
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б. „а“, пр.1 и пр. 2 във вр. с ал. 1,
б. „б“, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същото е приключило по реда на чл. 381 от
НПК, с одобрено от съда споразумение по НОХД № 122/2024 г. по описа на РС – Кубрат, по
силата на което С. Ш. И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
По делото не се спори, че е нА.це вА.ден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил „*** ***“, с рег.
№ ***, вА.дна от 28.10.2023 г. до 28.10.2024 г., т.е . и към датата на настъпването на
процесното ПТП. Не се спори също така, че застрахователят не е заплатил търсеното от
ищеца застрахователно обезщетение в цялост, по заявената пред него извънсъдебна
претенция.
С оглед направените доказателствени искания е назначена и изпълнена
автотехническа експертиза/АТЕ/, вещото лице по която, инж.В. Д. установява, че
произшествието е настъпило на установената по делото дата, около 02:40 часа на по път 111-
4902 от с.*** към гр.***, обл. Разград, се е движил л.а."*** ***” с рег.№***, управляван от
С. Ш. И., от гр.***. В автомобила освен водача са пътувА. Т. Б. С., А. З. А., Д. Б. С. и Т. А.
5
А.. След преминаване през ляв завой при кръстовището с път IV- 23017 за с.Прелез, в
условията на намалена видимост поради нощния мрак и мокра пътна настилка, водачът С. И.
е загубил контрол върху управлението на процесното МПС, което се е насочило диагонално
към левия край на платното за движение, като едновременно с това се е завъртяло около
вертикалната си ос по посока обратна на часовата стрелка. При това неконтролирано
движение, л.а."*** ***" с рег.№*** напуска платното за движение през лявата му граница,
където се блъска с дясната си страна в крайпътно дърво и след страниично охлузване и
минимално завъртане около вертикалната си ос в същата посока, се установява в спряно
положение върху левия банкет, в близост до същото дърво, с предна част насочена към
с.***. Основната причина за настъпване на процесното ПТП е загубата на контрол върху
управленето на л.а.”*** ***" с рег.№***. От своя страна тази загуба на контрол се дължи на
надлежно установено алкохолно повлияване на водача И. (0,68%о съдържание на алкохол в
кръвта), което се изразява в занижени внимание и концентрация, при управление на МПС в
условията на усложнена пътна обстановка характеризираща се с намалена видимост поради
нощния мрак, мокра пътна настилка и преминаване през ляв завой.Пътният участък от път
III-4902 в зоната на ПТП е двупосочен, хоризонтален и представлява ляв завой, считано
спрямо посоката на движене на процесното МПС - от с.*** към гр.***. По данни на АПИ
(л.123), след гр.*** от км 21+900 м към до км 25+740 м към с.***, общата широчина на
платното за движение е 6,0 м, което е разделено на две ленти по 3,0 м. В този дължинен
интервал попада и процесния пътен участък (25+400 м + 25+700 м). Двустранно на платното
за движение има крайпътни банкети с широчина 1,0+1,2 м и отводнителни окопи (канавки).
Осевата линия е единична непрекъсната – M1, която преминава в прекъсната (M3), на
местата за влизане/излизане от път IV-23017 за с.Прелез. От двете страни платното за
движение е ограничено с единични непрекъснати линии M1. Хоризонталната пътна
маркировка е почти новоположена и се различава отчетливо. Гледано спрямо посоката на
движение от с.*** към гр.*** преди кръстовището с път IV-23017, пътят се уширява в нова
дясна лента широка 3 м, предназначена за ППС идващи от с.*** и завиващи надясно към
с.Прелез. Същата е разделена от другите две ленти чрез единична, прекъсната линия - M3.
Пътната настилка в зоната на ПТП е асфалтова, нова и по време на неговото възникване е
била мокра. Няма данни за нА.чие на повреди, неравности и следи от ремонт. В протокола за
оглед на местопроизшествие (л.10) са описани 2 бр. следи без да се конкретизират техните
характеристики. Най-вероятно става въпрос за следи от протриване на автомобилни гуми.
Спрямо дължината на платното за движение, дясната следа започва на 15 м след Ориентир
№1 и на 0,5 м вляво от осевата линия. Лявата следа започва на 27 м след Ориентир №1 и на
2,0 м вляво от осевата линия. На 36,7+37,7 м след Ориентир №1, двете следи напускат
платното за движение през лявата му граница и завършват до процесния лек автомобил. В
протокола за оглед на местопроизшествие (л.10 - 11) е отразено, че в района на ПТП няма
пътни знаци. В хода на нейното изготвяне, с помощта на приложението Google Street
View(снимките са от м.април.2024 г.) и данните от АПИ, експертизата установи следните
пътни знаци отнасящи се за ППС движещи се от с.*** към гр.*** в участъка преди
кръстовището с път IV-23017 за с.Прелез: Пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на
6
автомобили и мотоциклети с кош" и допълнителна табела Т2 „Дължина на 400 м”. При км
25+883 м и Пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно" и пътен знак
В26(70 км/ч) „Забранено е движение със скорост по-голяма от означената”. При км 25+750
м.
Вещото лице е изследвало въпроса с движението на тялото на пострадА.я по време на
пътния инцидент. При дадения механизъм на процесното транспортно произшествие, ударът
спрямо лекия автомобил е в зоната на заден, десен калник, съчетан с наклоняване на
автомобила към дървото поради попадане в отводнителния окоп при което се смачква
покривът му в задния, десен ъгъл. Посоката на силата на удара в крайпътното дърво се
обуславя от посоката на постъпателно движение на лекият автомобил. При удара в дървото,
скоростта ан автомобила рязко спада, а съгласно Първия закон на Нютон, телата на
пътуващите се стремят да запзят скоростта и посоката си на движение, към зоната на
стълкновението в областта на дясната колона до задната дясна седалка. В заключението си
вещото лице сочи, че триточковите предпазни колани са предназначени за намаляване
опасността от нараняване на пътниците, най – вече при челен удар. Коланът фиксира тялото
към седалката и не позволява удар на главата и торса, съответно в елементите на интериора
пред пътниците и водача, но не ограничава движението им „наляво-надясно“ и контакта в
страничните части на купето – прилежащите врати и колони. Вещото лице сочи, че
процесният автомобил е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани за всички
седалки, като подробно описва метода им на работа. Вещото лице изтъква в своето заклю
чение, че при удари които генерират деформации водещи до интрузивно преместване ан
елементи от интериора на автомобилите и стълкновението им с телата на водачите и
пасажерите, правилно поставените предпазни колани не могат да ги предпазят от травми.
Определени видове травми се свързват с действието на самите предпазни колани.
Характерният отпечатък, който коланът оставя върху кожата, позволява определяне
позицията на пострадА.я при спорни случаи. Тежките външни увреждания са рядкост и
обикновено се установяват при неправилно поставяне на колана или много силни удари,
усложнени с преобръщане или изпадане от автомобила. Подчертава се, че при страничен
удар, предпазният колан не ограничава движението на пасажера „наляво-надясно“ и то може
да достигне до прилежащата врата или колона, както и до съседен пътник или водач. Вещото
лице сочи, че в материА.те по делото не се съдържат данни за мястото, на което се е намирал
пострадА.ят Т. С. по време на процесния пътен инцидент. Автомобилът бил оборудван
фабрично с въздушни възглавници единствено за водача и предния пътник и странични
въздушни възглавници за предните седалки, които предпазват от странични удари. Макар
автомобилът да е бил оборудван с такива въздушни възглавници, същите не са били
задействани в конкретния случай, което се установява от протокола за оглед на ПТП. Вещото
лице сочи, че въздушните възглавници е следвало да се задействат при правилно поставени
предпазни колани, в зависимост от характера на сблъсъка – челен или страничен.
Предпазната въздушна възглавница не може да замести предпазния триточков колан, а е
допълнителна защита за главата при челен удар и за тялото при страничен удар.
7
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че въпрос за скоростта на движение на
автомобила не му е поставян, но изхождайки от показанията на свидетеля, който е бил
собственик на автомобила и е посочил скорост от 100-110 км./ч. непосредствено преди
удара, намира същата скорост за достоверна, изхождайки от крайния резултат от пътния
инцидент. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че предпазния колан не ограничава
движението на тялото, в неговата горна част от странично движение и може да достигне или
страничната част на автомобила, или ако евентуално от същата страна има друг пътник или
водач. При конкретния механизъм на ПТП, вещото лице заявява, че е възможно тялото на
пострадА.я ищец да е контактувало с други тела на пътниците на задната седалка, и преди
всичко с тялото на намиращия се от дясната му страна пътник. Вещото лице уточнява, че не
е правил оглед на автомобила и не е в състояние да посочи дълбочината на деформациите
по автомобила. Но изтъква, че няма сведения за интрузивно проникване на части на
автомобила отвън навътре в задната дясна част на същия. Като с категоричност сочи, че
такова проникване, което да засегне пострадА.я ищец, който е бил седнал в средната на
задната седалка липсва. Отново потвърждава, че процесният автомобил е фабрично
оборудван с предпазни колани за всички седящи места. Вещото лице изтъква, че посоченото
в експертизата занижено внимание на водача, поради нА.чието на концентрация на алкохол
в кръвта се извежда от автоекспертната литература, където са нА.чни данни за
характеристиките при определяне на определените груби концентрация на алкохол и
тяхното влияние върху водачите. В съдебно заседание сочи, че в експертната практика са
нА.чни изследвания, които показват, че когато пасажерът, и специално този пътуващ на
задна средна седалка, е с поставен предпазен колан, опасността от тежки наранявания или
летален изход намалява от 60% до 80 %.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание е оспорил
автотехническата експертиза относно влиянието на установената концентрация на алкохол в
кръвта върху поведението на водача, тъй като счита, че отговор на този въпрос би могъл да
даде само експерт медик.
Във връзка с инцидента и настъпването на същия са разпитани като свидетели А. А. –
собственик на автомобила и пътник по време на инцидента и Т. А. А. също пътник в
превозното средство.
В показанията си св. А. А. заявява, че е собственик на автомобила, с който се е случил
инцидента. В деня на инцидента свидетелят е бил в заведение в гр. ***, където изпил
няколко бири. През това време в заведението пристигнА. С., Д., Т. и Т., които щели да играят
карти. Не се събрА. достатъчно хора за игра на карти, поради което решили да посетят
съседното село ***. Четиримата не успели да намерят транспорт до съседното село, поради
което свидетелят решил да ги закара, като преди това бил изпил две кенчета бира.
Свидетелят закарал С., Д., Т. и Т. до съседното село, където те започнА. да играят карти, а
той се срещнал със стари колеги и продължил да употребява алкохол, поради което попитал
дА. С. ще управлява автомобила на връщане. С. се съгласил да управлява автомобила,
поради което свидетелят А. продължил да пие. Около 01:30 – 02:00 часа през нощта завалял
8
мокър сняг и заледил пътищата. Всички заедно тръгнА. да се прибират към гр. ***, като С.
управлявал автомобила на свидетеля. Свидетелят А. се возел на задна дясна седалка, до него
в средата стоял Т., а в ляво от него на задна лява седалка пътувал Т.. На предна дясна седалка
пътувал Д., който е по-големия брат на Т.. На прав участък от пътя С. увеличл скоростта,
като пътниците в автомобила му казА. да намА.. През прозорецът на автомобила свидетелят
А. виждал, че пътят е заледен, поради което съобщил това на водача С., който задействал
спирачната уредба и автомобилът се завъртял и попаднал в крайпътната канавка. След
движение около 7-8 метра в крайпътната канавка автомобилът се ударил в крайпътно дърво.
Свидетелят не е забелязал каква е била скоростта на движение преди инцидента. След удара
на автомобила свидетелят А. загубил съзнание, като се събудил вече бил в болницата в гр.
Разград. Свидетелят разбрал от своята сестра, че брата на Т. го е изкарал от автомобила, като
другите пътници били добре, освен Т.. По време на престоя им в с. ***, свидетелят А. не е
видял С. да употребява алкохол. По време на инцидента Т. е бил без поставен предпазен
колан, тъй като св. А. е премахнал задния среден колан, за да вози своята дъщеря със седалка
там. Свидетелят А. също е бил без поставен предпазен колан, но по принцип автомобилът
имал колани на задните седалки, освен в средата. Според свидетеля скоростта на движение е
била около 100-110 км./ч. Т. не е знаел, че на задната средна седалка няма колан. Свидетелят
А. не помни дА. водачът и пътникът на предната седалка са били с поставени колани, но
помни, че всички пасажери на задната седалка не са били с поставени колани. Според
свидетеля по време на инцидента автомобилът е бил изправен и с подходящи гуми за сезона
(всесезонни), които закупил през 2023 година.
В показанията си св. Т. А. заявява, че е пътувал в автомобила по време на инцидента. В
автомобила били пет човека – С., Д., А., Т. и свидетелят Т. А.. Първоначално всички били
седнА. в пенсионерския клуб в гр. ***, след което решили да посетят съседното село ***, за
да играят карти. На път към с. *** автомобилът бил управляван от А. А., който е и
собственик на същия. След като пристигнА., А. А. се видял с негови колеги, а свидетелят и
С. седнА. да играят карти. Свидетелят Т. А. имал приятелка в с. ***, която отишъл да види,
като казал на приятелите си да минат да го вземат от пътя. На връщане всички минА. да
вземат св. Т. А. с автомобила от пътя, същият бил управляван от С.. По време на пътуването
на предна дясна седалка до водача се возел Д., на задна лява седалка седял св. Т. А., в
средата се возел Т., а на задна дясна седалка пътувал А. А.. В същата вечер С. управлявал
автомобила на връщане от с. ***, тъй като А. А. бил употребил алкохол. Около 01:00 – 02:00
часа през нощта тръгнА. да се прибират към гр. ***. Пътят бил мокър и заледен. Пътниците
в автомобила предупредили С. да кара по-бавно и да внимава. Свидетелят Т. А. не е шофьор,
но споделя, че водачът е управлявал поне със 100 км./ч., тъй като видял и таблото на
автомобила. Пътниците в автомобила не били с поставени предпазни колани, освен водача
С.. Автомобилът разполагал с предпазни колани, но те не са ги използвА.. Свидетелят не
знае дА. автомобилът е бил технически изправен, дА. е преминал технически преглед, както
и не знае дА. А. А. е съобщил на С. какво е състоянието на автомобила. Инцидентът е
станал на десен завой на пътя от с. *** към гр. ***, където се обърнА. и се ударили в дърво.
Свидетелят счита, че дървото е предпазило пътуващите от по-сериозен инцидент. След
9
инцидента свидетелят Т. А. само веднъж е посетил Т.. Докато били в с. *** свидетелят Т. А.
и С. били на една маса, а Т. бил на друга маса, като било възможно да е видял, че С. е
употребил алкохол. Т. не е употребявал алкохол нея вечер. Когато тръгнА. към гр. *** на
свидетеля не му се е сторило, че водачът С. е пиян. Знае, че С. е употребил алкохол в с. *** –
бира. Не знае какво точно количество, но споделя за една-две бири, не повече. Свидетелят не
знае дА. С. е употребил алкохол в гр. ***, но е категоричен, че в с. *** същият е пил бира.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. А. и Т. А., които са
последователни, взаимно допълващи се, ясни, непротиворечиви и в съответствие с останА.я
събран по делото доказателствен материал – медицинската документация и експертизите.
От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице
по назначената и приета съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като
неоспорено от страните, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се
установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е получил травма на шийният
отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, изразяваща се в контузия на шийния отдел
на гръбначния мозък с квадрипаретичен синдром; тежка парапареза /ограничено движение и
слабост/ за горни крайници и параплегия /парА.за/ за долни крайници; невъзможност за
контрол на тазови резервоари; Фрактура-луксация на С4-С5-С6 с дислокация на
фрагментите и абсолютно стеснение на гръбначно-мозъчния канал /стеноза на спиналния
канал/, изместване /листеза/ на 5-ти шиен прешлен спрямо 6-ти шиен прешлен към гръбно
/с5 дорзално спрямо с6/, неубедителна фрактура на 7-ми шиен прешлен /С7/;
Травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на бял дроб; дихателна
недостатъчност, наложила продължителна белодробна вентилация, в
последствие – необходимост от конвенционална трахеостома с
деканюлиране на 29.04.2024 г.; натрупване на патологична колекция
въздух /пневмоторакс/ в дясна гръдна половина; ателектаза на ляв долен
лоб и тотална ателектаза /липса на въздух в белодробния паренхим/ в
дясно; голям подкожен емфизем /натрупване на въздух в подкожието/ в двете яремни
/югуларни/ ямки, подмишнично /аксиларно/ двустранно, в областта на десен голям
гръден /пекторален/ мускул, разпростиращ се в каудална /към опашна област/ посока
по десен коремен фланг до нивото на таза; изразен пневмомедиастинум
/свободен въздух в средостението/ и натрупване на патологична колекция кръв в
гръдна кухина /хемоторакс /; по време на болничното лечение - епизоди на спадане на
сърдечната честота /брадикардия/;
Късни последици от преживяната травма и усложнения от нея, изразяващи се в
следното: флегмон на кожа и подкожие - гнойна колекция на раните от залежаване;
аспирационна пневмония вляво; кървене от катетъра /хематурия/; детеродна
неспособност
По своята медико-биологична характеристика:
Фрактурата-луксация на шийни прешлени и контузията на гръбначния мозък, по
отделно и в съвкупност, обуславят постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота;
10
Контузията на бял дроб, дихателната недостатъчност, натрупването на патологични
колекции кръв /хемоторакс/ и въздух /пневмоторакс/ в гръдна кухина, големия
подкожен емфизем /въздух в подкожието/, колекцията свободен въздух в
средостението /пневмомедиастинум/, липса на въздух /колапс/ в десния дял на белия
дроб, проявите на брадикардия /ниска сърдечна честота/, подкожна гнойна колекция
/флегмон/ на раните от залежаване и аспирационната /от вдишване на секрети в
дихателните пътища/ на пневмония, по отделно и в съвкупност - разстройство на
здравето с временна опасност за живота.
Квадрипаретичния /за четирите крайника/ синдром, невъзможността за контрол на
тазови резервоари и кървене от уретралния катетър /хематурия/ - постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Следствие на гръбначномозъчната травма - детеродна неспособност - поради загубата
на способността на съвкупление /невъзможност за извършване на полов акт/;
В резултат на оказаната високоспециА.зирана болнична помощ е предотвратен риска за
живота и здравето на пострадА.я С..
При продължителната хоспитА.зация 18.12.2023г.-10.04.2024г. са направени
изключително много образни и лабораторни изследвания; консулти със специА.сти;
оперативни интервенции - директна екстензия по Кръчфийлд, метална стабилизация на
счупените шийни прешлени, трахеостомиране, торакоцентеза; животоподдържащо
медикаментозно лечение и парентерално /интравенозно/ хранене; ИБВ /изкуствена
белодробна вентилация/; интубация; активно наблюдение; наложен ЦВК /централен венозен
катетър/; НГС /назо-гастрална сонда/; периферен венозен достъп; уретрален катетър;
превръзки; начална пасивна и активна рехабилитация.
Вещото лице в експертизата сочи, че лечебния и възстановителен период в болничното
заведение е продължил за период от 18.12.2023 г. до 10.04.2024 г. По отношение на
получените от пострадА.я усложнения: аспирационна пневмония, хематурия и флегмон се е
наложило пострадА.ят да бъде хоспитА.зиран за период от 25.04.2024 г. до 30.04.2024
година. ПострадА.ят е бил под наблюдение на ОЛП, когато е бил в домашни условия.
Първоначалната рехабилитация на пострадА.я е започнала още в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД още в ранния следболничен период, която първоначално се прилагала от неговата
майка, а по-късно и от специА.ст – 3 пъти седмично в домашни условия. След 16.09.2024 г.
рехабилитацията се провежда в амбулаторни условия.
По отношение на последиците от тежката травма на шийния отдел на гръбначния
стълб – квадриплегия, невъзможност за контрол на тазови резервоари и детеродна
неспособност вещото лице сочи, че няма прогноза за възстановяване.
Вещото лице не може да даде заключение относно търпените от ищеца болки и
страдания по време на болничното лечение, доколкото същият е бил седиран.
Експертът не може да посочи бъдещи сигурни усложнения, но подчертава, че при
настоящото физическо състояние на ищеца е нА.це висок риск от вторични усложнения –
11
дълбока венозна тромбоза, язви, пневмония, консумация на тегло /кахексия/, а промените в
начина на живот могат да причинят разстройство в психичната сфера. Не се изключват
уроинфекции, причина за които е наложения уретрален катетър.
Според експерта не се очаква промяна в здравословното състояние на ищеца, тъй като
при получената механична травма на гръбначния мозък уврежданията са необратими.
Към настоящия момент ищецът е с поставен катетър, като експертът сочи, че не е
възможно преодоляване на това състояние. Периода на смяна на уретралния катетър зависи
от неговия тип – латексов /всеки месец/ или силиконов /на 2 месеца/, като тази манипулация
се извършва задължително от медицинско лице и може да се осъществява в домашни
условия при съблюдаване на хигиенни правила.
Експертът посочва също, че нормалната полова функция при ищеца е необратимо
увредена – невъзможността да извършва полов контакт и да опложда.
Настоящото състояние на ищеца изисква постоянно използване на памперси, поради
невъзможността да контролира тазовите си резервоари. При обективна липса на позиви за
уриниране и дефекация тези физиологични процеси са спонтанни и не се налага помощ.
Ищецът използва помощно средство за придвижване –количка, но не е в сътояние да я
управлява поради горната парапареза. В тази дейност е напълно зависим от грижата на
близките си.
В медицинската документация не са описани т.нар. „коланни травми“ при пострадА.я.
Предвид характера на уврежданията и механизмът на настъпване на ПТП, експертът счита,
че процесния инцидент ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Носенето на такъв
обаче не би довел до минимизиране на травмите.
Установеното нА.чие на алкохол в кръвта 0,68 на хиляда на водача на МПС отговаря на
лека степен на алкохолно опиване, при която е нА.це добро самочувствие и самодоволство,
намалени са самокритичността, самопреценката и работоспособността. Емоциите предимно
положителни. Такова алкохолно повлияване може и да е незабележимо за околните.
В съд.заседание вещото лице поддържа своето заключение. Сочи, че ищецът е с
изключително тежко здравословно състояние с негативна прогноза за бъдещето,
невъзможност да се самообслужва много последици от изживяната травма на гръбнака и
гръбначния мозък, вкл. и детеродна неспособност. По време на извършения от вещото лице
преглед на ищеца и извършените елементарни функционални неврологични проби не са дА.
признаци на усет и реакция с изключение на анатомичните зони, както са описани в
експертизата – от мишницата надолу няма изразена хипоксия, липса на чувствително,
изключително тежка в някои зони, включително и вече контрактурни промени в ставите,
което означава неестествено положение, поради скъсяване на сухожилията и
некалциранията, които се получават от обездвижване. Били са нА.чни усещания на чувство
за студ и топлина. Според експерта, по време на прегледа ищецът е развивал поредна
инфекция от декубиталните рани с много тежко нагнояване по площ и по дълбочина. Това
би могло да се избегне, но не в цялост, чрез прилагане на терапия. Имунитетът на ищецът е
12
сринат, консумацията на теглно, не е без значение и една неизявена клинично, но нА.чна
хронична инфекция на пикочо-половата система, поради налагането на уретралния катетър,
риск от рецидиви, заради наложеното медицинско устройство катетър. В съдебно заседание
вещото лице прави уточнение, че ищецът се е возил в средата на задната седалка, а не както
е посочено в заключението на предна дясна седалка. Вещото лице е категорично, че ищецът
е бил без поставен предпазен колан. Механизмът на нараняването е получен чрез рязко
отвеждане и привеждане и сили, действащи по надлъжната ос на тялото, за да се получи
травмата. Доколкото ударът е страничен поставянето на предпазен колан е нямало да
ограничи или минимизира кой знае колко много получените от ищеца травми. Предвид
нА.чието за данни за скоростта от 110 км./ч. вещото лице заключава, че е имало рязка
промяна в скоростта на движение на тялото на ищеца, а това сътресение на тялото би могло
да доведе и до надамплитудно движение на главата.
Във връзка със състоянието на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства.
Свидетелката Н. А. – майка на ищеца заявява, че на посочената дата по-големият й син
съобщил за катастрофата и че Т. е в болница, където тя трябвало да отиде. Когато го видяла
ищецът бил в много лошо състояние. В болницата в гр. Разград направили нужните
изследвания и съобщили на свидетелката, че трябва да откарат нейния син в гр. Варана,
защото иначе можело и да не оцелее. Била осигурена линейка, с която отишли в гр. Варна. Т.
бил приет, като се установило, че се нуждае от операция. Първоначално Т. е бил в съзнание,
но след това са му поставили системи. Лечението на Т. в гр. Врана продължило четири
месеца и половина, като през това време същият е бил на апаратно дишане, дори след
изписването му у дома е използвал аспиратор. Свидетелката се грижела за своя син, тъй като
същият е на легло, не може да се движи. Посещава го терапевт. Т. може да си вдига леко
ръцете, но няма никаква чувствителност. Имал болки в раменете, където има усет, но надолу
не усещал нищо. Ищецът има декубитални рани. Т. имал лек спомен за инцидента, но не
искал да говори за него, плачел и изпитвал страх. Постоянно бил изнервен. Към настоящия
момент не можел да се справя с нищо сам, всичко правят вместо него. Приема лекарства,
които свидетелката му дава всеки ден, обработва раните с Йодасепт и цикатридина. Към
настоящия момент рехабилитатор посещавал Т. всеки ден. Често се разболявал, като към
момента на показанията ищецът отново бил болен. От скоро катетърът на ищеца бил
премахнат, тъй като същият получил рана и кървене, поради което носи памперс. Вече
приятелите му не идвА. да го видят. Преди инцидента Т. имал приятелка. Т. е ходел да
работи преди катастрофата – предимно хамалски услуги на частно. Свидетелката знае, че по
време на инцидента в автомобила са пътувА. 5 човека, като нейният син Т. е бил в средата
на задната седалка. Докато били в болницата в гр. Варна, ищецът бил посетен от психолог, а
след това от общината в гр. *** идвала жена, която била психолог. Ищецът ползвал социална
услуга, като два пъти бил посещаван от социален работник. Ищецът имал телефон, на който
гледал филми, но не може да го ползва сам. Закупена е инвА.дна количка, с която го
изкарвала навън когато се изнерви. Ищецът вече не общувал с хора навън. Свидетелката
била закарала Т. при неговите съученици в училището, като с тях говорел. Освен
13
свидетелката и С. е изкарвал Т. с инвА.дната количка. Приятели на Т. били събрА. пари, с
които му закупили специално легло и инвА.дната количка.Докато били в гр. Варна
получавА. от събраните пари за пътуването, няколко пъти за лекарства и памперси.
Адвокатите на Т. помогнА. с плащането на операцията в гр. Варна. Ищецът все още не може
да се храни самостоятелно. Докато били в болницата хранили Т. със спринцовка. Т. е
посещаван от рехабилитатор, на когото се плащат по 70 лева на ден, които средства се
поемат от адвокатите на ищеца.
Свидетелката Лиляна ФИ. – трета братовчедка на Т. заявява, че е запозната с
инцидента, в който той е пострадал. Свидетелката е видяла Т. веднага след като е бил
изписан – три или четири месеца след катастрофата. Ищецът бил неподвижен и не говорел.
Не може да прави нищо сам. Неговата майка полага грижи за него. Преди инцидента ищецът
е бил общителен, но сега не е такъв. Приятелите му ходели да го видят. Преди инцидента
имал приятелка, с която се разделили. Всеки ден в тях идвал рехабилитатор, но според
свидетелката няма напредък, тъй като не можел да движи ръцете и краката си. Преди
инцидента Т. е работел на частно, където го викнат. Т. е ходел на училище до 5-ти клас, може
да чете и пише. Ищецът има телефон, но не може да го ползва. Неговата майка му пуска
филми от телефона.
Свидетелят С. А., без родство заявява, че познава участниците в инцидента. Бил
наясно с инцидента, тъй като С. му се обадил и му казал за това. Свидетелят имал собствен
гараж. В автомобила пътувА. Т., неговият брат, Т., А. З. и С.. Обяснили са му, че Т. е приет в
болницата в гр. Варна, като се налагало да бъде опериран по спешност, но за целта били
необходими 10 000 – 15 000 лева. Бил запознат, че семейството на Т. не разполага с
финансова възможност и решил да им помогне. Били направени дарителски кутии със
снимката на Т. за това, че се нуждае от помощ. В периода от 18.12. до 23.12.2023 година
била събрана сума в размер на 11 170 лева и се обадили на професор Калевски в гр. Варна,
за да му съобщят, че сумата за операцията е събрана. Тогава докторът им съобщил, че
операцията е била осъществена, тъй като парите са били платени. Свидетелят с негов
приятел отишли в болницата на 23.12 със събраните пари при доктора, който им съобщил, че
Т. ще се оправи, но да не връщА. събраните средства, тъй като ще му бъдат нужни.
Свидетелят съобщил на майката на Т., че има събрани пари и ако имат нужда да се свържат с
него. Семейството на Т. започнало през два дни да иска пари от свидетеля. Накрая останА.
само 500 – 600 лева, които свидетелят дал на семейството на Т. без да му ги искат.
Свидетелят е водел списък за всички събрани и дадени пари. Преди да изпишат ищеца от
болницата, свидетелят поръчал специално легло и количка на обща стойност 2700 лева, като
парите били от дарителската кампания. След това бащата на Т. поискал от свидетеля 600
лева, с които да платят линейката от гр. Варна до гр. ***. След това семейството на ищеца
започнА. да искат от свидетеля пари за лекарства, за памперси, за ядене, като всеки път им
давал, тъй като парите били събрани именно за него. Впоследствие ищецът трябвало да бъде
откаран до болницата в гр. Русе, тъй като получил рани, които не можели да се излекуват
вкъщи. Родителите на Т. не работели, баща му ходел на частно. Свидетелят знае, че преди
14
инцидента Т. е работел, но не знае къде. Не знае до кой клас е учил ищеца, но е можел да
чете и да пише. Свидетелят е видял в социалните мрежи видео, в което Т. е бил при своите
съученици в училище, като е държал телефона с едната ръка. Знае, че са закупени някакви
неща за пръстите и на дланта, за да се движат пръстите, но той лично не ги е виждал.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, които са в съответствие с
останА.я събран по делото доказателствен материал – медицинската документация и
експертизата, като тези на майката от лице, което има преки и непосредствени наблюдения
над живота му и е била непрекъснато до него от деня на инцидента до неговото изписване, а
и след това.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно психологическа експертиза,
вещото лице по която посочвайки на първо място, че след преживения инцидент вследствие
на ПТП заедно с тежките травми изследваното лице е имало оплаквания от негативния
афективен регистър и реакции в поведението му, които попадат в синдромната
характеристина на диагностичната категория Реакции на тежък стрес и разстройство на
адаптацията. Такъв тип разстройство се развива като пряк резултат на остър стрес или тежка
и продължителна травма. Това е състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, нарушаващи социалното функциониране, които възникват след тежка и
значима промяна в начина на живот и периода на адаптация към изцяло загубената
двигателна активност и самостоятелност, прака последица от стресогенното жизнено
събитие – ПТП. Клиничната картина варира и включва депресивно настроение, тревожност,
безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация, като в случая
нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности. Дългата хоспитА.зация и
причинените физически травми свързани с редица соматични оплаквания, водят до промяна
на емоционалното състояние в негативен аспект, както и до социална изолация. С оглед
възрастта на изследвания и потребностите му от общуване с връстници, на фона на
заболяванията се променя и поведението на индивида, което се характеризира с пасивност,
снижаване на волевите действия, снижена критичност, емоционално обедняване и прояви на
безразличие. Изследваният изпитва страх, че никога няма да може да се оправи. Споделя
също за преживявания на самота, тъга и мъка, ранимост по отношение на чувствата,
завишена тревожност и депресивен синдром, които оказват влияние на обичайното социално
функциониране на индивида и същите сочат за нА.чие на актуална психотравма.
Понастоящем в емоционалното и психично състояние на изследвания доминира
емоционална лабилност и потиснатост, на фона на скъсяване на регистъра на
емоционалните преживявания съразмерни на реалната ситуация и ограниченото социално
функциониране, интересите са снижени, ежедневието е организирано за осигуряване на
непосредствените потребности от бита, проявява интерес към външния свят чрез използване
и комуникация в социалните мрежи. След ПТП се наблюдава рязко снижаване на
възможностите за комуникация, която е ограничена до равнището на непосредственото
общуване в по-елементарен план. Изследваният не е прекъснал общуването с връстници,
15
прителите му го посещавА., комуникира с тях чрез социалните мрежи, анамнезните данни от
майката сочат, че в рамките на година е станал по-лесно дразним, по-затворен и напрегнат.
Катастрофата представлява вид травматично събитие водещо след себе си определен тип
реакции и по-точно са покрити критериите на остра стресова реакция, разгърнала се
непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес, включващ и
причинената болка от нанесените наранявания. Като пряк резултат на острия стрес и
тежката и продължителна травма от настъпили инцидент и уврежданията свързани с него,
впоследствие се развива Разстройство в адаптацията. Вещото лице в своята експертиза сочи,
че липсват данни изследваният да е консултиран от психиатър и да е приемал медикаменти,
с оглед емоционалното и психическото му състояние. С времето интензитета на негативните
преживявания може да намалее, но в същото време е възможно да развие тревожно-
депресивно или посттравматично стресово разстройство, което се нуждае от намеса на
специА.ст – психиатър. В конкретния случай за отслабване интензитета на тревожните и
депресивни състояния е необходимо време, през което индивида да изгради стратегии за
адаптиране към новата и изцяло различна среда на функциониране. Вещото лице отчита
като благоприятни фактори за подобряване на неговото състояние, младата възраст и
подкрепящата микросреда. Психологичното изследване сочи за нА.чни емоционални
затруднения и промяна в емоционалната реактивност и поведението на ищеца – изолация,
плач, тъга, самотност, нарушен сън, загуба на значими приятелства и дейности, загуба на
самостоятелност, затруднения свързани със завършването на образованието, с извършване
на обичайните дейности и цялостна промяна във функционирането. Всичко това съчетано с
необходимостта от адаптиране в нова ситуация и смяна на статуса на личността, индивида е
приоритетно насочен към формиране на независимост, увереност и професионална
реА.зация води до затруднения същият да се адаптира успешно в новата ситуация.
Съответно травматичното събитие е от такова естество, че налага мобилизиране на
адаптационните механизми на лицето за цялостна промяна на жизнената перспектива. На
този етап изследвания е приоритетно насочен към облекчаване на физическите болки, както
и действия насочени към рехабилитационни процедури за подобряване на общото физическо
състояние. Желанието му е насочено в посока за възстановяване на сядане, подобряване на
координацията на ръцете и вертикА.зиране на тялото. Жизнената стратегия и възгледите са
свързани с непосредственото му функциониране в ежедневието и потребностите от бита,
интересите са снижени и се ограничават предимно до информиране и комуникация в
социалните мрежи. Негативните тревоно-депресивни чувства способстват за промяна в
социалното функциониране не само във физически план, а и в емоционален, в промяна в
цялостното световъзприемане и оформяне на лабилни и тревожни черти в характера, в
пряка връзка с травмата, които формирайки се у подрастваща и все още неизградена
личностова структура могат да повлияят в степен на личностова промяна. Ищецът осъзнава
напълно здравословното си състояние и последиците от него, но отчитайки неособено
високите му (в рамките на ниския вариант на развитие) изначални когнитивни възможности
се затруднява да опише нагласите и перспективите за своето бъдеще в новата ситуация. На
този етап няма формирана увереност за независим начин на живот.
16
В съд.заседание вещото лице поддържа своето заключение. Сочи, че лицето е с
променено психо-емоционално състояние, ограничена социална комуникация, която се
осъществява единствено в социалните мрежи и то с помощта на майка му, близките, които
се грижат за него и с помощта на автоматични роботизирани ръкавици, които семейството е
закупило, и които от време на време му слагат на ръцете, за да може да ползва телефон.
Изследвания може да говори, но създава кратки изречения, трудно му е да разказва –
затруднява се с абстрактни понятия и разкази. Учил е до 4-ти клас, след което сам е бягал от
училище, натрупал е неизвинени отсъствия и е минал на индивидуална форма на обучение.
Грамотен е, можел е да чете и пише преди инцидента, като към настоящия момент писането
му е много затруднено, предвид получените увреждания. Изследването е било осъществено с
картинни методики, а личностовия въпросник е прочетен от вещото лице, а изследваният е
отговарял. Вещото лице заявява, че състоянието на ищеца се отразява тежко в процеса му на
развитие, предвид неговата млада възраст, като с времето е възможно да има личностова
промяна в негативен аспект. Според вещото лице ищецът изначално е с по-нисък
интелектуален капацитет и с по-беден речников запас, предимно с думи от
непосредственото обкръжение, което затруднява той да съставя по-сложни изречения.
Вследствие от травмите от ПТП в първите месеци речта му също е била много затруднена,
свеждала се е до кратки думи. Инцидентът указва влияние върху абстрактното мислене,
няма паметови нарушения, но възприемането на света и на цялата ситуация, свързана с
невъзможност да се справя сам с течение на времето затруднява, закърнява и ограничава
словесния капацитет. Ищецът е бил посещаван от психолога на болницата по време на
неговото лечение, а след това е включен в специална програма за лица с увреждания.
Вещото лице не разполага с данни за изписани психиатрични медикаменти на изследвания.
Вещото лице счита, че приема на медикаменти би снижил до някаква степен тревожните
преживявания, но няма данни да са ми изписвани такива. Извън компетенциите на вещото
лице е какво би било влиянието на медикаментите в бъдеще. Към настоящия момент
физическите травми са с приоритет преди психологическите, а психологическото състояние
е пряко свързано с физическото.
Въз основа на установеното до тук от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 – за
отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено, като е
получен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
17
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата.В този смисъл при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Те могат да са имуществени или
неимуществени. В случаите на увреждания пострадА.ят понася болки и страдания, които
пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.
Съобразно сега действащото законодателство очертаният кръг на застрахованите лица
по застраховката "Гражданска отговорност" не изключва водача на превозното средство,
защото със застрахователна защита се ползват, както собствениците, така и
несобствениците, независимо дА. го управляват непосредствено, стига да го ползват на
законно основание.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 17.12.2023 г., за лекия автомобил "*** ***" с рег.
№ ***, собственост на А. З., управляван в деня на инцидента от С. Ш. И. има вА.дно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника № ***.
Страните не спорят и че в хода на съдебното производство застрахователното дружество е
определило и изплатило на 12.09.2024 година /след завеждане на делото/ на ищеца сумата в размер
на 50 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди и сумата в размер на 5859,06 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за
виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него
обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования
деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са нА.це предпоставки и за
ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск. За да се приеме,
че е нА.це непозволено увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е
необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в резултат от виновното и противоправното
поведение на управлявалия застрахованото МПС С. Ш. И..
В случая с Протоколно определение от 30.04.2024 г. по нохд № 122/2024 г. по описа на РС -
Кубрат е одобрено споразумение, с което подс. С. Ш. И. е признат за виновен в това, че на
17.12.2023 г. по път III-4902, км. 25+000, в землището на с. ***, обл. Разград, при управление на
18
МПС – лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на А. З. А. от гр. ***, обл. ****е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от
едно лице, а именно
тежка телесна повреда на Т. Б. С., изразяваша се в разстройство на здравето опасно за живота
– поради счупването и луксацията на шийни прешлени.
Две средни телесни повреди на Т. Б. С., изразяващи се в: постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота от квадрипаретичния (на четирите крайника) синдром; разстройство на
здравето с временна опасност за живота, по отделно и в съвкупност, поради дихателната
недостатъчност, натрупването на патологични колекции кръв и въздух в гръдната кухина
(пневмоторакс и хемоторакс), големия подкожен ефизем (въздух в подкожието), колекцията
свободен въздух в средностението (пневмомедиастинум) и липса на въздух в десния дял на
белия дроб (колапс), поотделно и в съвкупност.
Две средни телесни повреди на А. З. А. от гр. ***, изразяващи се в : трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни – от фрактурата на лява лъчева
кост; разстройство на здравето с временна опасност за живота – поради контузия на белия
дроб,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,68 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б. „а“, предл. 1 и предл.
2, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 1 и пред. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено
съответно наказание. Съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от
деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на
дееца, както и относно противоправността на деянието.
При това съдът приема, че по делото се установяват елементите от състава на
непозволеното увреждане. Водачът на процесния лек автомобил л.а."*** ***“ с рег. № ***,
виновно е причинило на ищеца подробно описаните по-горе в заключението на
медицинската експертиза увреждания, които са вследствие на процесното ПТП от 17.12.2023
г. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, като в случая не е нА.це насрещно обратно доказване. Напротив вината на
водача на автомобила „*** ***“ се доказва по категоричен начин на първо място от крайния
съдебен акт – споразумение, сключено по НОХД № 122/2024 г. по описа на РС – Кубрат,
както и от изслушаната и приета по делото АТЕ, неоспорена от страните, според която С. И.
е загубил контрол върху управлението на процесния лек автомобил поради несъобразена
скорост, недостатъчни внимание, концентрация, поради нА.чието на алкохолно опиянение и
опит, с което е допуснал нарушение на правилата за движение.
Наред с това се установи, че вследствие на ПТП-то ищецът е получил гореописаните от СМЕ
увреждания: травма на шийният отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, изразяваща се в
контузия на шийния отдел на гръбначния мозък с квадрипаретичен синдром; тежка парапареза
19
/ограничено движение и слабост/ за горни крайници и параплегия /парА.за/ за долни крайници;
невъзможност за контрол на тазови резервоари; Фрактура-луксация на С4-С5-С6 с дислокация на
фрагментите и абсолютно стеснение на гръбначно-мозъчния канал /стеноза на спиналния канал/,
изместване /листеза/ на 5-ти шиен прешлен спрямо 6-ти шиен прешлен към гръбно /с5 дорзално
спрямо с6/, неубедителна фрактура на 7-ми шиен прешлен /С7/; травма на гръдния кош,
изразяваща се в контузия на бял дроб; дихателна недостатъчност, наложила
продължителна белодробна вентилация, в последствие – необходимост от
конвенционална трахеостома с деканюлиране на 29.04.2024 г.; натрупване на
патологична колекция въздух /пневмоторакс/ в дясна гръдна половина;
ателектаза на ляв долен лоб и тотална ателектаза /липса на въздух в
белодробния паренхим/ в дясно; голям подкожен емфизем /натрупване на въздух в
подкожието/ в двете яремни /югуларни/ ямки, подмишнично /аксиларно/ двустранно, в областта на
десен голям гръден /пекторален/ мускул, разпростиращ се в каудална /към опашна област/ посока
по десен коремен фланг до нивото на таза; изразен пневмомедиастинум /свободен
въздух в средостението/ и натрупване на патологична колекция кръв в гръдна кухина
/хемоторакс /; по време на болничното лечение - епизоди на спадане на сърдечната честота
/брадикардия/; флегмон на кожа и подкожие - гнойна колекция на раните от залежаване;
аспирационна пневмония вляво; кървене от катетъра /хематурия/; детеродна неспособност. По
своята медико-биологична характеристика, фрактурата-луксация на шийни прешлени и контузията
на гръбначния мозък, по отделно и в съвкупност, обуславят постоянно разстройство на здравето,
опасно за живота; Контузията на бял дроб, дихателната недостатъчност, натрупването на
патологични колекции кръв /хемоторакс/ и въздух /пневмоторакс/ в гръдна кухина, големия
подкожен емфизем /въздух в подкожието/, колекцията свободен въздух в средостението
/пневмомедиастинум/, липса на въздух /колапс/ в десния дял на белия дроб, проявите на
брадикардия /ниска сърдечна честота/, подкожна гнойна колекция /флегмон/ на раните от
залежаване и аспирационната /от вдишване на секрети в дихателните пътища/ на пневмония, по
отделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна опасност за живота.
Квадрипаретичния /за четирите крайника/ синдром, невъзможността за контрол на тазови
резервоари и кървене от уретралния катетър /хематурия/ - постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота. Следствие на гръбначномозъчната травма - детеродна неспособност - поради
загубата на способността на съвкупление /невъзможност за извършване на полов акт/. Всички
установени травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Към момента на получаването им е съществувала реална опасност за живота на пострадА.я, поради
описаната тежка травма в шийния отдел на гръбначния стълб. Ищецът веднага след инцидента е
откаран първо в МБАЛ „ Св. Иван Рилски – Разград“ АД, но поради изключително тежкото му
състояние е приведен за лечение в УМБАЛ „ Св. Анна“ гр. Варна. Болничният престой е
продължил около четири месеца /18.12.2023 г. до 10.04.2024 г./, но домашното лечение продължава
и до днес. По време на болничното лечение са извършени множество изследвания и оперативни
дейности, поставен му е катетър. След изписването му, а и към настоящия момент същият е имал
нужда от постоянни грижи, тъй като не е в състояние да се движи и да се обслужва сам. Грижите
за него са поети основно от неговата майка. Прогнозите за възстановяване са негативни, като
състоянието му е безвъзвратно и не търпи промяна, въпреки провежданите рехабилитационни
20
процедури.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от
тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и
неудобства, възраст на пострадА.я, възможност или не за пълно възстановяване. От заключението
на съдебно-медицинската експертиза, от приложените амбулаторни листи, епикризи и цялата
медицинска документация по делото, може да се направи извод, че през изминА.я период от време
от една година и половина след ПТП, от което са причинени телесните увреждания на ищеца, не
може да се очаква никакво възстановяване на физическото здраве, на неврологичния дефицит и на
психическото здраве на ищеца. Контузията на гръбначния мозък е довела до трайни последици за
централната нервна система, които няма да претърпят обратно развитие. Ищецът е абсолютно
негоден за дейностите от ежедневния живот – никога няма да може да се обслужва сам, не може да
извършва никакви движения, не може да се изправя сам и да стои дори седнал, лишен е от
детеродна способност. Няма контрол на тазовите резервоари, трайно зависим е от чужда помощ за
всичките си физиологични нужди. Животът му ще премине само легнал на легло, без възможност
да извършва елементарни движения. Според заключенията на СМЕ и съдебно-психологичната
експертиза, дори и без да осъзнава и да има информация за необратимия характер на състоянието
си, че не се очаква възстановяване на физическото здраве, ищецът преживява много силна
психическа болка, страдание и усещане за безнадеждност. Преживява тежък, продължителен стрес,
който пречи на механизмите за справяне със ситуацията, води до нарушаване на психичното му и
социално функциониране. Загубил е желанието си да контактува с външния свят.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за
обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с изключително висок и
продължителен интензитет на търпене, като последиците от преживяната травма ще продължат до
края на живота на ищеца. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадА.я –
млад човек на 18 - годишна възраст, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на
физическите и психическите страдания на ищеца, прогнозата за отзвучаването им – изключително
неблагоприятна медицинска прогноза за възстановяването, необходимостта от постоянни грижи
поради невъзможност за пълно самообслужване и самостоятелно движение, съдът намира, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 620 000 лева.
За определяне на посочения размер на справедливото обезщетение съдът подходи чрез
използването на обективен критерии, а именно месечния размер на МРЗ за страната към момента
на постановяване на съдебното решение /1077 лева/, увеличен с 23 лева или общо в размер на 1100
лева месечно, съотнесен към оставащия на ищеца периода за достигане на пенсионна възраст /564
месеца до навършване на 65 годишна възраст/. Съдът намира, че определянето на по-висок размер
на дължимото обезщетение може да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца, предвид
изнесените в съдебно психиатричната експертиза данни за изначално намалени когнитивни
възможности, степента на образованост и начина му на живот преди настъпване на инцидента.
Така определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран с платената от
застрахователя сума в размер на 50 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът намира, че определеният размер е изцяло съобразен с
практиката на ВКС за аналогични случаи, дори с полек резултат -напр. Р № 144/01.10.2012 г. по т. д.
21
№ 196/2012 г. на ТК, Второ т. о., Решение № 22 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 117/2021 г., II т. о.,
ТК и др. Предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен до размера от 570 000 лева,
представляващ застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на настъпилото на 17.12.2023 г. ПТП, като до пълния предявен размер от 1 450 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възраженията на ответника и третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, поради липсата на поставен предпазен колан са неоснователни.
От показанията на св. А. А. – собственик на автомобила, се установява, че превозното
средство е разполагало с предпазни колани на всички седящи места, но лично той е
премахнал коланите на задното средно място, за да може да монтира столче, с което да
превозва своята дъщеря. Съответно към момента на инцидента на мястото на което е
пътувал ищецът /отзад в средата/ обективно не е имало предпазен колан, който пострадА.ят
да може да постави. Това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ищеца. Още
повече, че от СМЕ и АТЕ се установява, че дори с поставен предпазен колан нараняванията
на ищеца са щели да настъпят със същия интензитет, тъй като ударът е бил страничен, а
предпазните колани не възпрепятстват движението на тялото „наляво-надясно“, какъвто
всъщност е механизмът на получаване на нараняванията на ищеца.
При това съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
от 570 000 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до заявения в
настоящото производство такъв от 1 450 000 лева.
Основателна в пълен размер е претенцията за имуществените вреди в заявения размер
от 5859 лв. /изменен по реда на чл. 214 вр. чл. 233 от ГПК/, като по делото се установи, че
тази сума съответства на стойността на заявените за заплащане разходи свързани с
лечението на ищеца, вследствие на процесното ПТП. Събраната сума от организирана
дарителска кампания от страна на приятелите на пострадА.я, както и обстоятелствата
установени по делото, че трето лице е заплатило разходите по извършената на ищеца
операция са ирелевантни в настоящия случай, поради което и сторените разходи свързани с
лечението на ищеца му се дължат на общо основание.
Във връзка с акцесорната претенцията за законна лихва, съдът съобрази, че
претенцията пред застрахователя е заявена на 05.02.2024 г., както сочи и ищецът и представя
доказателства за това с исковата молба, поради което законна лихва следва да му се присъди
именно от тази дата, посочена от него при завеждане на иска.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвокат
Н. Д. от АК - ****на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 33 163,08 лв., с вкл. ДДС /32 100 лв. за неимуществени вреди + 1063,08 лв. за
имуществени вреди/ определено в минимален размер в съответствие с разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от исковете и предвид фактическата и правната сложност на
спора.
Ответното дружество също има право да получи част от направените разноски по
22
делото в размер на 898,21 лв., съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди
над уважения размер от 570 000 лв. до пълния заявен в настоящото производство такъв от 1
450 000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л.465/ за сторени разноски в общ
размер на 1480 лева. По отношение на прекратената част от иска за имуществени вреди не
се следват разноски на ответника, тъй като плащането е извършено в хода на
производството на 12.09.2024 г., след завеждане на исковата молба в съда, като настоящия
съдебен състав намира, че ответникът е бил причина за завеждане на делото.
На третото-лице помагач, както и на неговия процесуален представител не се следват
разноски, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати по сметка
на Окръжен съд - Разград държавна такса в размер на 22 800 лв. и сумата 1150 лв. деловодни
разноски.
Предвид горните мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление, гр. София, бул. "Г. М. Д." № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. С., ЕГН
********** от гр. ***, обл. ****, ул.***, сумата 570 000 /петстотин и седемдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2023 г., причинено от водач на МПС – С. И.,
застраховано при ответника, а именно л.а."*** ***” с рег. № ***, както и сумата 5 859 лв.
/пет хиляди осемстотин петдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, разходи във връзка с лечението, ведно със законната лихва за забава
върху горните главници от 05.02.2024 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска
за неимуществени вреди над уважения размер от 570 000 лв. до заявения в настоящото
производство размер от 1 450 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление, гр. София, бул. "Г. М. Д." № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Й. от АК-***,
личен номер № *********, съдебен адрес: гр. *********, сумата от 33 160,08 лв./тридесет и
три хиляди сто и шестдесет лв. и осем стотинки/, с вкл. ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв.
Осъжда Т. Б. С., ЕГН ********** от гр. ***, обл. Разград, ул.*** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление, гр.
София, бул. "Г. М. Д." № 1 разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
898,21 лева.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление, гр. София, бул. "Г. М. Д." № 1 да заплати в полза на Окръжен съд-Разград
държавна такса в размер на 22 800 лв./двадесет и две хиляди и осемстотин лева/ и сумата
1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Варненски апелативен съд.
23
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
24