№ 396
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202413 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д“ ООД – гр. Бургас, чрез управителя
Н.Г.Б., против Наказателно постановление № 549551-F576635/16.04.2021 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление. Поддържа се теза, че нарушението не е
осъществено, тъй като барманката е издала ръчен касов бон. При условията на
евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява маловажен
случай и че са налице предпоставки за приложение на този институт.
Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в
условията на алтернативност се поддържа, че размерът на наложената
имуществена санкция е силно завишен и не отговаря на тежестта на
извършеното нарушение на данъчното законодателство.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
1
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Заявява претенция за присъждане на направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2020 г.
е видно, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект – кафе
аперитив, находящ се в ****, сграда Б.. На 19.10.2020 г. в 13,55 ч. в посочения
обект свидетелят Андр. Т. М. – инспектор по приходите в НАП, е извършил
контролна покупка, заплатена в брой, на 2 бр. кафе и 1 бр. швепс на стойност
4,60 лева, като при плащането от проверяващия и приемането на сумата от
бармана в обекта Д.Г.Е не е издадена и не е предоставена фискална касова
бележка за цената на покупката от работещото фискалното устройство в
търговския обект – модел DAISY COMPACT M02 с индивидуален № на
фискалното устройство DY434275 и на фискалната памет 36592048.
Нарушението е констатирано и документирано с Протокол сер. АА №
0048989/19.10.2020 г. от проверяващите инспектори Андр. Т. М. и Д. Ив. Ж.,
в който служителката Ефтимова е вписала, че няма възражения и се е
подписала. На Ефтимова и на управителя на дружеството е дадено
предписание да се явят на 22.10.2020 г. пред органа за съставяне и връчване
на АУАН. От изисканата от органа контролна лента за деня на проверката не
се установява маркиране на извършената продажба в търговския обект на
стойността на контролната покупка 4,60 лева. На дружеството-жалбоподател
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN №
F576635/22.10.2020 г. Актосъставителят Д. Ив. Ж. е квалифицирал
нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството
2
със забележка „Възражения ще бъдат подадени в законоустановения срок.“
Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в административно-
наказателната преписка.
В показанията си свидетелите Ж. и М. поддържат гореизложените
обстоятелства и заявяват категорично, че касова бележка от кочан нито им е
била издавана, нито е имало основание да бъде издадена, тъй като фискалното
устройство е работело. В тази връзка се преценят за недостоверни
показанията на св. Ефтимова, че била издала бележка от кочан, която
проверяващите не си взели. Междувпрочем, представената едва пред съда
попълнена бланка на касова бележка се преценя за съставена без основание и
за нуждите на производството.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и на 16.04.2021 г. е издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на
дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 21.04.2021 г. Жалбата е депозирана на
28.04.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Наказателно постановление № 549551-F576635/16.04.2021 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е
законосъобразно и издадено при спазване на процедурните изисквания на
Закона за административните нарушения и наказания. Както АУАН, на
основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на
основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни реквизити в
3
съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и
НП факти, като следва да се има предвид, че в настоящото производство
защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те са правилно отразени и
интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е
разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения.
Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца,
като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни. В обжалвания акт правилно е приложен и материалният
закон. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон
лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава
наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата
наредба, фискална касова бележка от фискално устройство задължително се
издава за всяко плащане в брой при покупка. По настоящото дело се
установява, че работник на дружеството при приемане на пари в брой в
търговския му обект не е издал фискален бон по контролната покупка,
извършена от органите по приходите. Липсващата информация за
извършената продажба в електронната контролна лента за деня на проверката
от работещото фискално устройство в обекта на жалбоподателя затвърждава
неиздаването на касова бележка, респективно осъществен състав на
вмененото нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и
аналогичния му чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на
стоки и услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискални касови
бележки от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по
4
банков път. От анализа на тези разпоредби безспорно се налага изводът, че
задължението за издаване на касова бележка е на търговеца /ЮЛ или ЕТ/,
защото именно той е лицето, което упражнява търговска дейност. В този
смисъл отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се понася от ООД, а не от
продавача, който не е страна по продажбената сделка. Дали в случая ще бъде
наказана и продавачката, е въпрос на преценка и на друго евентуално
административно-наказателно производство и е неотносимо към предмета на
спора. В нормите на чл. 118 и чл. 185 от ЗДДС законодателят е предвидил
административно-наказателна отговорност не само за данъчния субект /в
случая юридическо лице – търговско дружество/, но и за конкретното
физическо лице, което не е издало касова бележка, което изрично е визирано
в състава на нарушението, съдържащ се в чл. 185, ал. 3 от ЗЗДС. В случая
наказващият орган е можел да наложи глоба на продавачката, както и санкция
на търговеца, който е допуснал неотчитане на продажба чрез неиздаване на
фискална касова бележка от ФУ. Двете отговорности, макар да включват
общи факти, имат различни изпълнителни деяния и също се различават от
субективна страна. Във връзка с последното се съобразява, че отговорността
на юридическото лице е безвиновна и обективна. ООД е санкционирано на
основание чл. 83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В
случая субектът е наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е
извършено деяние, с което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и
ЗДДС. Отговорността на юридически лица и еднолични търговци е обективна
и за ангажирането й не е необходимо наличието на вина, независимо от
формата й – умисъл или непредпазливост. С имуществена санкция се наказват
нарушения, касаещи неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В
случая са засегнати отношения, уреждащи фискалната политика на
държавата. А тази категория обществени отношения са особено важни за
държавата, поради което всяко едно засягане чрез неизпълнение на
съответното задължение е общественоопасно и като такова следва да се
санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност на
деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без
значение дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не са
налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законът за ДДС и
5
Наредбата са нормативни актове, които дават закрила на обществените
отношения, свързани с отчитането и регистрирането на извършени продажби
и облагането с данък добавена стойност. Неиздаването на фискален при
контролната покупка индицира начин на организация на търговската дейност
на жалбоподателя, а по този начин се възпрепятства възможността за контрол
върху тази дейност, чрез изключване на законовите гаранции, които
фискалното устройство предлага.
Наказващият орган правилно е определил наказанието на посоченото
основание по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено за
юридическите лица, в размер от 500 до 2 000 лева. Административно-
наказващият орган е наложил имуществена санкция 2 000 лева в максимален
размер на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съдът счита
обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би
следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелството, че търговецът
не е наказван за други нарушения на данъчното законодателство. Следва да се
има предвид и, че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест
поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай
минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното
постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения –
500 лева. Оплакването на жалбоподателя в този смисъл е основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 549551-F576635/16.04.2021
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Д“ ООД, със
седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ****, представлявано от
управителя Н.Г.Б., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2 000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
27е от НЗПП на „Д“ ООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК
****, представлявано от управителя Н.Г.Б., да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7