Решение по дело №306/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 43
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Павлета Василева Добрева
Дело: 20181840200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                         03.05.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Двадесети септември                                                                 две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 306                                 по описа за 2018 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

          

           

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.А.П. против наказателно постановление № 18-1204-000021/09.02.2018 г. на  началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР София, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

             Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 03.02.2018 г., по автомагистрала „Тракия“, с посока на движене към гр. София, жалбоподателят управлявал  МПС – л.а. “Пежо 308” с рег. № РА 9480 КВ, когато около 22,40, бил спрян от контролните органи по ЗДвП в района на 54-ти километър. При изискване на документите на водача и автомобила, П. не представил СУМПС и контролния талон към него. При последвалата извършена от полицейските служители справка в информационните масиви на МВР, се установило, че жалбоподателя не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че не е заплатил наложено с НП № 14-0431-000214/29.11.2017 г. административно наказание „глоба“ в срока по чл. 190 ал.3 от ЗДвП. За така установеното,  актосъставителят Ц., съставил АУАН бл. № 0362025, в който, като описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, посочил, че жалбоподателя не представя СУМПС и контролен талон към него и не е заплатил наложените му с посоченото по – горе НП и квалифицирал така описаното, като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, било и атакуваното НП, в което е  посочено, че жалбоподателя управлява МПС, след като притежаваното от същия СУМПС № *********, издадено от МВР София е отнето със ЗППАМ № 2200/307/1 от 05.12.2011 г., издадена на осн. чл. 171 т.4 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано от административнонаказващият орган, като такова  по чл. 150 от ЗДвП, и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на на основание  чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

          В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани актосъставителя Ц. и свидетеля по акта З., които с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

        Според словесното в съдържанието на съставения АУАН бл. № 0362025, въз основа на който е отпочнало настоящото административнонаказателно производство, осъщественото от жалбоподателя нарушение се изразява в това, че водачът не е представил на контролните органи СУМПС и контролния талон към него. Представянето на СУМПС и контролния талон, поначало предпоставя наличие на посочените документи, които обаче правоспособния водач в момента на проверката не носи в себе си. Последното представлява нарушение на изискването на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите при управление на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 150 от ЗДвП, каквато квалификация е дадена на деянието на жалбоподателя и в АУАН и в атакуваното НП, се изразява в управление на МПС от неправоспособен водач. Такава правоспособност водача или не е придобивал никога или е изгубил същата, за да е съставомерно поведението му по посочения за виновно нарушен текст от закона.

От словесното описание на нарушението в съставения срещу жалбоподателя АУАН, по никакъв начин не може да се заключи, че осъщественото от него нарушение се изразява в управление на МПС без правоспособност за това. Както бе посочено и по – горе, „непредставянето“ на СУМПС и контролния талон, предпоставя тяхното наличие и не налага извод за липса на правоспособност по чл.150 от ЗДвП. Всяко административно нарушение обаче е конкретно действие/бездействие и законът е въвел изискване /чл. 42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/  за неговото пълно, точно и ясно фактическо и правно описание, както в текста на АУАН, така и в текста на издаденото въз основа на него НП. С въвеждането едва в съдържанието на атакуваното НП на фактически обстоятелства относими към състава на санкционираното нарушение по чл. 150 от ЗДвП, с посочването че жалбоподателят е неправоспособен, тъй като притежаваното от него СУМПС е било отнето на осн. 171 т.4 от ЗДвП към момента на проверката на 03.02.2018 г., са предявени нови факти, срещу които той не се е защитавал в хода на производството по установяване на нарушението. При това, в съставения АУАН, като словесно описание на нарушението не е посочено, че притежаваното от водача СУМПС е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, а е отбелязано, че „не е заплатил наложените му глоби“, което е основание за временно отнемане на свидетелството по реда на чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП.  Посоченото противоречие е довело до невъзможност субекта на административното нарушение да разбере какво точно му се вменява в отговорност и като довело до значимо ограничаване правото му на защита, представлява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

          Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                                   Р     Е     Ш     И  :

 

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1204-000021/09.02.2018 г. на  началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР София, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на И.А.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ