№ 1930
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110156858 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. С. срещу ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е възникнало застрахователно
правоотношение по силата договор за имуществена застраховка „Каско“ при
клауза „Пълно каско“ за л.а. „Тойота URBAN CRUISER“, peг. № ........, по
който дължимата застрахователна премия е заплатена.
Твърди, че на 10.08.2024 г. е настъпило застрахователно събитие, в
причинна връзка с което на автомобила са нанесени щети, за което при
застрахователя е образувана щета № *********/24/13.08.2024 г., по която не е
изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 100 лв. – частичен иск от 3000 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с който
оспорва иска. Оспорва щетите да са в причинна връзка с твърдяното
застрахователно събитие. Счита, че соченото от ищцата като дължимо
обезщетение значително надвишава стойността на щетите. Твърди, че е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 106, 36 лв., което
съответства на щетите. Оспорва материалната легитимация на ищцата по
съображения, че не е единствен собственик на автомобила. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 05.02.2025 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е
1
допуснато увеличение на предявения иск до сумата 238, 04 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите
вреди, действителния размер на вредите.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ от 19.09.2023 г. при клауза „Пълно каско“ за
л.а. „Тойота URBAN CRUISER“, peг. № ........ със срок на действие от
19.09.2023 г. до 18.09.2024 г. Безспорно е между страните, че застрахованият е
изплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер.
Видно от представената застрахователна полица, автомобилът е
застрахован при Клауза „Пълно каско“.
Застрахованият е уведомил застрахователя за констатирани увреждания
на автомобила на 10.08.2024 г., във връзка с което е образувана щета №
*********. Горното се потвърждава от представеното заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, в което се сочи, че автомобилът е бил
паркиран и при пристигане при него застрахованата е забелязала щети по
задна лява врата и заден панел.
Видно от опис от 14.10.2024 г. на претенция № *********/24/13.08.2024
г. по щета *********, в същия е посочен заден ляв калник – боя.
Съставен е опис-заключение от 14.10.2024 г. по претенция №
*********/24/13.08.2024 г. по щета *********, в който е включен заден ляв
калник (боядисване).
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 344, 40
лв., по цени на доверен сервиз – 304, 80 лв., а по най-ниски цени в сервиз,
различен от официалния на „Тойота“ – 249, 36 лв. Вещото лице е пояснило по
реда на чл.200, ал.2 ГПК, че щетите отговарят на сочения механизъм.
Безспорно е между страните и се потвърждава от представеното
преводно нареждане от 22.08.2024 г., че ответникът е заплатил на ищцата сума
в размер на 106, 36 лв. по процесната щета.
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на
застрахователно покритие на сключения между страните договор по
имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният
автомобил е бил увреден.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
процесните щети не могат да се получат при паркинг щета. В случая вещото
лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че щетите отговарят на сочения
механизъм. Наред с това, от страна на ответника не се твърди и установява
щетите да са настъпили по друг начин.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че ищцата не е
материалноправно легитимирана да предявява процесния иск, тъй като не е
единствен собственик на автомобила. Ищцата е страна по договора за
имуществена застраховка „Каско“ в качеството на собственик на последното,
видно от представената застрахователна полица и като страна по договорното
правоотношение е легитимирана да търси от ответника застрахователно
обезщетение по договора.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална
обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със
стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към
датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на
отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна
сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от
чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите
застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към
момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да
компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с
които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на
вредите се съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по
средни пазарни цени и възлиза на сумата 344, 40 лв.
При определяне на средните пазарни цени няма основание да се
изключват цените на официалния сервиз на марката, които участват при
формирането им. В противен случай това не са действителни средни пазарни
цени, а такива, формирани единствено на база група алтернативни сервизи.
Като се вземе предвид извършеното от ответника плащане по
процесната щета в размер на сумата 106, 35 лв., се налага извод за непогасен
остатък в размер на сумата 238, 04 лв., поради което предявеният иск следва
да се уважи изцяло.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250 лв. разноски по делото.
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 480 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М. Т. С., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ,
сумата 238, 04 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователна полица № ******/19.09.2023 г., за вреди по л.а. „Тойота
URBAN CRUISER“, peг. № ........ в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 10.08.2024 г. в гр. София, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М. Т. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 250 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адв. Д. Р. Т., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 480
лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4