О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 45
гр. Велико
Търново, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският
административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
изслуша
докладваното от съдията Банев по КАХД № 10248/ 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба,
подадена от И.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Определение № 946/
03.09.2021 г. по гр.д. № 20214120101618/ 2021 г. на Районен съд – гр. Горна
Оряховица, постановено в закрито съдебно заседание. С обжалваното определение е
оставена без разглеждане жалбата на И.И.К., против отказ на началника на
Общинска служба по земеделие – Лясковец да включи в предварителния регистър по
чл. 72 от ППЗСПЗЗ заявени от К. имоти и е прекратено производството по гр. д. №
20214120101618/ 2021 г. на ГОРС. Жалбоподателят счита прекратителното
определение за неправилно, като моли същото да бъде отменено и делото да бъде
върнато за разглеждане по същество от ГОРС. Намира за неправилен извода на районния
съд, че обжалваният пред него отказ на началника на ОСЗ – Лясковец да бъде
включен в регистъра по чл. 72, ал. 2 от ППСЗПЗЗ няма характеристиките на
индивидуален административен акт. Изтъква, че съгласно възприетото в съдебната
практика, отказът на ОСЗ да извърши регистрация от този вид представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, доколкото
общинската служба има качество на отказ по регистрация и чрез извършването й
предоставят административна услуга, в производството по извършване на която, по
силата на § 8 от ПЗР на АПК, за приложими разпоредбите са приложими правилата
за издаване и обжалване на административните актове. С тези доводи за неправилна преценка от районния съд на правните
характеристики на оспорения пред него отказ, от настоящата инстанция се иска
обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Горна
Оряховица, за разглеждане по същество жалбата на И.К..
Ответникът по частната жалбата Общинска
служба по земеделие – Лясковец, не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид изложеното в
частната жалба и представените по делото доказателства, за да се произнесе,
съобрази следното:
Не е спорно, че на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, И.И.К. *** заявление за участие в разпределение ползването на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г., към което е представил два броя договори за аренда на земеделски земи в землището на с. Драгижево, с нотариална заверка на подписите съответно от 30.09.2015 г. и от 06.04.2015 г., два броя споразумения към тези договори от 27.10.2015 г. и договор за пренаем на земеделска земя между него, като пренаемател и „Агро финанс консулт“ ЕООД – гр. Пловдив, като пренаемодател. С писмо изх. № РД-10-422/ 09.08.2021 г. на ОСЗ - Лясковец, К. е уведомен, че представения от него договор за пренаем на земеделска земя не отговаря на изискванията за форма по чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и на тези за вписване и регистрация по чл. 3, ал. 2 от същия закон , поради което имотите за които той е сключен не следва да бъдат включени като основание за ползване в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППСЗПЗЗ. Същият е оспорил цитираното писмо на ОСЗ с жалба, подадена на 13.08.2021 г. пред РС – Горна Оряховица. След запознаване с жалбата районният съд е приел, че отказът, обективиран в писмо изх. № РД-10-422/ 09.08.2021 г. на ОСЗ – Лясковец не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК, а волеизявление, съставляващо част от процедурата по издаването на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, която заповед подлежи на съдебен контрол /чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ/. С тези мотиви съдът е приел, че жалбата е лишена от предмет, оставил я е без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Към преписката няма данни на административния орган да са представяни документи от административната преписка, извън коментираните по-горе договори, споразумения и писмо. Определението на ГОРС е съобщено на жалбоподателя в него производство на дата 07.09.2021 г. и е оспорено от него по реда на чл. 229 и сл. от АПК с частна жалба, подадена в районния съд на 14.09.2021 година.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Частната жалба е в срока по чл. 230, предл. второ от АПК и отговаря на приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими в настоящото производство по силата на чл. 231 от същия кодекс. Жалбата е подадена от надлежна страна, участник в производството пред ГОРС, пред компетентния да я разгледа съд, и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в
приложимата му редакция, всеки собственик подава в общинската служба по
земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се
посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Наред
с декларацията, ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в
общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или
съвместна обработка на земята. Съгласно чл. 37б, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗСПЗЗ,
до 31 юли всяка година ползвателите могат да подадат в общинската служба по
земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към
заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно
регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за
собственост. Задължението за собствениците на
земеделските земи и възможността за ползвателите на такива да декларират
посочените обстоятелства е детайлизирано в чл. 69 и 70 ППЗСПЗЗ. Въз основа на
така подадените декларации и заявления ОСЗ изготвя предварителен регистър и
карта на масивите за ползване. Съдържанието им и процедурата за това са
подробно разписани в чл. 72 ППЗСПЗЗ.
Съгласно трайно
възприетото в практиката на смесените петчленни състави на ВАС и ВКС по спорове
за подсъдност между районни и административни съдилища в аналогични на
разглеждания случаи, отказът за вписване в регистъра по чл. 72, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
4, вр. с ал. 3 от АПК. Това становище е мотивирано с обстоятелството, че
регистрацията на договорите, представени по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ е
извършване на нормативно предписани действия, от конкретно определен орган,
т.е. административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
администрацията. Поради това и отказът да се извърши въпросната регистрация
подлежи на самостоятелен съдебен контрол на основание чл. 21, ал. 4 от АПК /в
този смисъл освен цитираното определение на смесен петчленен състав, още
Определение № 72 от 19.07.2018 г. по гр. д. № 11 от 2018 г., 5-членен с-в на
ВКС и ВАС, Определение № 64 от 06.06.2018 г. по гр. д. № 58 от 2018 г.,
5-членен с-в на ВКС и ВАС, Определение №
62 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 25 от 2018 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС и
други/. Коментираното становище за самостоятелна обжалваемост на отказите за
вписване в регистъра по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е възприето и от ВАС при
произнасянето му по казуси, касаещи такива откази /напр. Решение № 9725 от
25.06.2019 г. по адм. д. № 1091 от 2018 г. на ВАС, Решение № 8693 от 10.06.2019 г. по адм. д. №
7426 от 2018 г. на ВАС/.
Действително, цитираната практика не е
задължителна за съдилищата, но застъпеното в нея разрешение се споделя от
настоящия състав на АСВТ. От анализа на цитираните по-горе норми се налага
извод, че подаването на декларацията по чл. 69 и заявлението по чл. 70 ППЗСПЗЗ
са свързани с отразяване на съдържанието им относно заявените обстоятелства в
предварителния регистър и карта на масивите за ползване. Това вписване в
регистъра има за последица заявителят да ползва съответните земи /собствени,
арендовани или наети/ и да участва в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, но освен
това вписването му в регистъра по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ създава възможност
той да кандидатства за получаването на безвъзмездна финансова помощ при
условията и по реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни
плащания. Поради това вписването във въпросния регистър съставлява
административно действие, самостоятелно представляващо законен интерес за
заявителите, т.е. административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР
на ЗА. Съответно доколкото специалният закон не е предвидил изрично изключение,
отказът от извършването на тази административна услуга подлежи на самостоятелен
съдебен контрол, на вече посоченото по-горе основание - чл. 21, ал. 4 от АПК,
вр. с § 8 от ПЗР на АПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира обжалваното прекратително определение на Горнооряховския районен съд за неправилно, което обуславя и неговата отмяна. Делото следва да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отменя Определение № 946/ 03.09.2021 г.
по гр.д. № 20214120101618 от 2021 г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица, с което е оставена без разглеждане жалбата на И.И.К.
ЕГН **********, адрес ***, против обективиран в писмо
изх. № РД-10-422/ 09.08.2021 г., отказ на началника на Общинска служба
по земеделие – Лясковец да включи заявени от К. имоти, в предварителния
регистър по чл. 72 от ППЗСПЗЗ.
Връща делото на Районен съд – Горна
Оряховица, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.