Решение по дело №553/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 225
Дата: 14 януари 2023 г. (в сила от 14 януари 2023 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110200553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. София, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110200553 по описа за 2023
година
След съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото,
съдът приема следното.
Настоящото производство е образувано въз основа на Акт за
констатиране на дребно хулиганство, съставен от С К П – като служител на
01 РУ – СДВР.
Настоящият съдебен състав, като анализира показанията на свидетеля
Правчанова и събраните в производството писмени доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност с оглед приложението на материалния и процесуалния
закон намира за доказано, че нарушителят А. Б. Д., ЕГН: ********** с адрес
гр.С, ж.к. „М“ , бл., вх., ет., ап. (и с установена по делото самоличност) на
14.01.2023 г., около 00.50 часа в гр.София, на кръстовището на ул. „Граф
Игнатиев“ и ул. „Цар Шишман“ по време на извършване на ремонтни
дейности на горепосочените улици, същият във видимо нетрезво състояние е
извършил непристойна проява на дребно хулиганство, изразяваща се
обективирано агресивно, грубо и арогантно поведение спрямо работници и
представители на медиите, като се обърнал към тях с думите „Вижте колко
гейове са се събрали, всички сте гейове“, след което спрямо полицейските
служители от сектор на Общинска полиция – ОПП-СДВР – А Ц Д и К Е К,
назначени за охрана на горепосоченото мероприятие и без да бъде
предизвикан от тях, не изпълнил устните им разпореждания да преустанови
действията си, отказвал да предостави документ за самоличност, обиждал ги
с думите „курви на властта“, „боклуци“, „ебете си майката “, след което
1
ударил с крак в областта на лицето старши полицай А Ц Д, без да бъде
предизвикан от тях, като извършеното деяние е с по-ниска обществена
опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 НК
Съдът се позова за този свой извод на приложените по делото писмени
материали и показанията на актосъставителя П, която потвърждава акта за
дребно хулиганство за фактите относими към предмета на доказване и
изясняващи по безспорен начин авторството и механизма на акта на дребното
хулиганство. Самопризнанието на нарушителя Д. за част от инкриминираните
действия се подкрепят от събраните доказателства, но съдът счита, че цялата
инкриминирана дейност на дееца е доказана от цялата доказателствена
съвкупност. Агресията е била не само словесна, но и физическа по
установения по делото начин. Съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателствени средства, и приложените писмени доказателства, тъй като
същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях
и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка
по делото по безспорен и несъмнен начин. От показанията на свидетеля П и
писмените доказателства по делото, поставени в основата на установената
фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на
непристойната проява по чл.1, ал.3 от УБДХ, нейният автор, установяват се
датата и часът на извършването на административното нарушение, мястото
където е извършено, и начина на проявлението му със съответните
инкриминирани действия. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли по повод
на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни
фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори,
свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически
качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при
тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно
събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния
свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с
тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени
всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В
НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на
доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
обвиняемия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства от разпит на
свидетел. Налице е редовност и законосъобразност във формата и
2
съдържанието на извършените процесуално-следствени действия чрез
събраните от съда по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като
се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в
своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до
извода, че нарушителят е извършител на административната непристойна
проява на дребно хулиганство, за която му е повдигнато административно
наказателно обвинение. Доколкото по делото изначално липсва противоречив
доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда
поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на
доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК.
Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин доказват извършеното от нарушителя противоправно
деяние, за което е обвинен по надлежния законов ред. Доколкото по делото не
са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Кредитираните от съда
писмени доказателства и гласни доказателствени средства еднопосочно,
пълно и изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по
между си установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително
непристойната проява на дребно хулиганство на нарушителя от
инкриминираната дата и място се изразява в словесни и физически действия,
които смущават спокойствието на гражданите, установения обществен ред,
както и принципите за нормално, достойно и уважително поведение към
отделната човешка личност. Действията на нарушителя са възмутителни и
непристойни с оглед използваните цинични думи от дееца към пострадалите
и физическото нападение спрямо полицейския служител, без да е бил
предизвикан от адресатите им в рамките на извършеното дребно хулиганство
по чл.1, ал.3 от УБДХ.
Съдът приема, че проявата на немотивираното поведение на
нарушителя Д. и употребата на алкохол не са извинителна причина за
извършената противообществена проява с посочените конкретни отделни
цинични думи и обиди и действия от инкриминираните дата и място.
С оглед изложените съображения съдът намира, че от обективна страна
нарушителят Д. е извършил непристойна проява на дребно хулиганство по чл.
1, ал. 3 от УБДХ довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие на
гражданите и изразяваща явно неуважение към обществото. Степента на
обществена опасност на конкретното административно нарушение е
значително ниска от степента на обществена опасност на деянието по чл. 325
НК. Решаващата инстанция на СРС приема, че нарушението е извършено при
пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и че
инкриминираните му действия ще доведат до възмущение у гражданите,
доколкото същите са осъзнати личности, но въпреки това той субективно е
искал да причини исканият съставомерен административно наказателен
резултат.
Съдът намира, че действията на нарушителя следва да бъдат
3
санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ с глоба в среден
размер на 300.00 лева, която следва да бъде заплатена в полза на Държавата.
Нарушителят няма да бъде затруднен да заплати глобата, тъй като е
съобразена с финансовите му възможности, същият е трудово ангажиран,
доколко е в трудоспособна възраст. Деянието му притежава сравнително
висока степен на обществена опасност за деянията от същия вид. Деецът не е
бил предизвикан от пострадалите. Нито са го обиждали или нападали. Съдът
съобразява, че следва да наложи този размер на индивидуализираната глоба
на нарушителя с оглед постигане на целите на административното наказание
и да санкционира действията на дребното хулиганство на дееца като законово
недопустими и притежаващи сравнително завишена обществена опасност за
деянията от същия вид при същите условия и факти. Съдът счита, че
обществената опасност на личността на дееца, който се проявил като
нарушител на обществения ред на инкриминираното място е сравнително
висока, тъй като в конкретното деянието същият е проявил своите морално-
волеви качества, не е показал необходимите сдържаност и уважение към
гражданите и членовете на обществото.
С оглед изпълнението на личната е генералната превенция на чл. 12 от
ЗАНН вр. чл. 36 НК съдът намира, че с наложеното наказание глоба в размер
на 300.00 лева, индивидуализирана в този размер между предвидените
минимум и максимум за същата, нарушителят Д. ще има възможност да
преосмисли трайно поведението си занапред, като спазва обществения ред и
проявява дължимото уважение към личността на гражданите на Република
България без да проявява поведение на дребно хулиганство с непристойни
действия, което поведение е недопустимо според съдебния състав с оглед
това, че противоречи на принципите на правовата и демократична държава,
доколкото стожер на правовата и демократична държава е правовият ред,
общественото спокойствие на гражданите и отделната човешка личност,
която има достойнство, неотменими права и интегритет - физически и
душевен.
Предвид изложеното, СРС, НО, 9 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА НАРУШИТЕЛЯТ А. Б. Д., ЕГН: ********** с адрес
гр.С, ж.к. „М“ , бл., вх., ет., ап. (и с установена по делото самоличност) ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 14.01.2023 г., около 00.50 часа в гр.София, на
кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Цар Шишман“ по време на
извършване на ремонтни дейности на горепосочените улици, същият във
видимо нетрезво състояние е извършил непристойна проява на дребно
хулиганство, изразяваща се обективирано агресивно, грубо и арогантно
поведение спрямо работници и представители на медиите, като се обърнал
към тях с думите „Вижте колко гейове са се събрали, всички сте гейове“ ,
след което спрямо полицейските служители от сектор на Общинска полиция –
ОПП-СДВР – А Ц Д и К Е К, назначени за охрана на горепосоченото
4
мероприятие и без да бъде предизвикан от тях, не изпълнил устните им
разпореждания да преустанови действията си, отказвал да предостави
документ за самоличност, обиждал ги с думите „курви на властта“,
„боклуци“, „ебете си майката“, след което ударил с крак в областта на
лицето старши полицай А Ц Д, без да бъде предизвикан от тях, като
извършеното деяние е с по-ниска обществена опасност и не представлява
престъпление по смисъла на чл.325 НКАДМИНИСТРАТИВНО
НАРУШЕНИЕ „ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО“ по чл.1, ал.3 от УБДХ ,
поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ ГО ОСЪЖДА НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „парична глоба“ в размер на
300.00 (триста) лева, която да заплати в полза на Държавата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в срок от
24 (двадесет и четири) часа пред Софийски градски съд от днес, като в
случай на жалба и/или протест насрочва делото за открито съдебно
заседание за 19.01.2023 г., от 10.00 часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на СРП и Началник на 01 РУ
СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5