Р Е Ш Е Н И
Е № 261402
гр. Пловдив, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2771 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на предявени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 , против Г.И.С.,
ЕГН **********,***/7 искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
следните суми, а именно: 156,67
лв. – главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. -21.10.2019г., в размер на 17,07 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №17071/2019г., по описа
на ПРС.
Ищецът
сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот,
находящ се ****има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.
1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35,
ал.1 от ОУ предвижда клиентите да се
задължат с обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е
доставило до сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна
енергия е разпределил за имота на
ответника топлина енергия в размер на
горепосочената стойност и период. Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Тъй като ответникът не заплатил в срок задълженията си, то той дължал
и обезщетение за забавено плащане на
главницата за горепосочения период. За събиране на сумите ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и в срок
постъпило възражение от ответника, което обусловило правния интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски за заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът чрез особен
представител оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер,
като счита същите за неоснователни и
моли да се отхвърлят. Оспорва също, че ответникът е потребител на услугата, стойността на която
ищецът претендира, като твърди, че между страните липсва валиден договор за
предоставяне на сочените в исковата молба услуги. Твърди, че в общите условия
липсват параметри на качеството на услугата, като сделката е нищожна поради
липса на предмет. Оспорва редовното
водене на счетоводството на ответното дружество. Оспорва качеството на собственик на
ответника на сочения в исковата молба имот. Твърди, че липсват доказателства за
узаконяване на абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира
имотът. Оспорва годността на абонатната станция и на СТИ, както и тяхната
техническа изправност. Твърди, че не е приложена разпоредбата на т. 6.5 и т.
6.9 от Методиката към Наредба № 16-334, като топлинната енергия не е
разпределена в съответствие с нормативните изисквания. Оспорва като
неравноправни клаузите на общите условия на ищцовото дружество. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия
с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите
на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетия по делото Нотариален акт от ****г.
е видно, че ответникът е придобила ¼ идеална част от процесния
апартамент, прехвърлен й от Р.И.И., като
същата е притежавала преди придобиването ¼ от същия имот, съгласно
Договор от 1991 г., от което следва и качеството й на потребител по смисъла на
закона и общите условия. С оглед качеството й на собственик на
процесния апартамент, то ответникът се явява и потребител по смисъла на
цитираните разпоредби на закона.
Съдът счита за неоснователни възраженията на
ответника за липса на облигационна връзка, като качеството потребител, както
беше посочено произтича от качеството на ответника на собственик на
апартамента. Освен това на 19.07.1994 г.
е сключен договор между Топлофикация Пловдив ЮГ ЕООД и упълномощен от общото
събрание на етажните собственици в качеството му на представляващ етажните
собственици в жилищна сграда, находяща се в **** където се намира и
апартаментът на ответника. Предмет на сключения договор е производство и
доставка франко абонатна станция на сградата топлинна енергия за отопление и
БГВ, за което клиентът следва да плати на доставчика. Предвидено е срок на договора една година и
автоматично подновяване при липса на предизвестие за прекратяване. Договорът е
сключен въз основа на взето решение на общото събрание на етажните собственици,
сред които е и ответника от **** г.
Ответникът е подписала протокол № 1 от **** г., като с подписа си е
удостоверила, че приема условията и предложения договор, като е упълномощен М. Д.
да сключи договор от името на живущите в сградата. Приет е и списък на броя на
живущите в жилищната сграда, в който е посочено, че Г.И. И. живее в ап. ***
сама.
От
приетото по делото удостоверение № ****., издадено от Община Пловдив се
установява, че е изпълнен проект по модернизация на директни абонатни станции с
реконструкция в индиректни абонатни станции, находящи се в гр. Пловдив и по –
конкретно за процесния блок ***. Обектът е въведен в експлоатация, като преди
това е дадено становище за разрешване
ползването на строеж по отношение на този проект, а с акт от **** установена
годността за приемане на строежа. С
протокол от ****. е констатирано, че топлопроводите за гореща вода контур на
ТЕЦ, за вътрешните отоплителни инсталации (ВОИ) и битова гореща вода контур ТЕЦ
са изолирани с формована минерална вата,
покрита с циментова замазка. През 2002 г. е извършена и 72 часова проба на абонатната станция в
процесния блок, както и хидравлични проби на контур ВОИ и контур БГВ, като не
са констатирани пропуски по тръбопроводите и прилежащата арматура. За
абонатната станция са представени и приети като писмени доказателства и
разрешения за строеж, протоколи и актове, съобрано законовата и подзаконова
нормативна уредба. По отношение на изправността на абонатната станция в **** са
приети като писмени доказателства становища и сертификати, които удостоверяват,
че монтираното оборудване в абонатната станция отговаря изцяло като
спецификация и номенклатур, технологията и монтажа е в пълно съответствие с
изискванията. Извършвано е тестване на абонатната станция.
Приети
са като писмени доказателства и протоколи от 2015г., 2016 г. и 2019 г. за
подмяна на монтираното на абонатната станция средство за търговско измерване,
като последната смяна е извършена на
05.08.2019 г.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.П. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ
купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД. Заключението е
прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено
от страните по делото. От заключението се установява, че жилищният блок в ****
е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през
процесния период в блока е ползвана
топлоенергия (ТЕ) за отопление, а частта за битово горещо водоснабдяване (БГВ) през
периода е спряна. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се
води от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД. През процесния
период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал
ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със
загубите на ТЕ в АС е подавано на „Техем сървисис“ ЕООД за разпределение по
потребители. Разпределението на ТЕ за
отопление в етажната собственост е извършвано в началото и в края на всеки
отоплителен сезон, дистанционно от отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител, по формула към т.
6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение
към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се
разпределя пропоционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на
ответника отопляемият обем е 78 м3. За целия процесен периода за
апартамента е разпределена 1,4981 MWh за сградна инсталация. Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички
абонати в това число и на ответника през целия период е извършвано от ищцовото
дружество, като разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е
умножавана по действащите за периода цени.
През процесния период 01.11.2017 г. -30.04.2019 г. абонатната станция,
обслужваща горепосочения жилищен блок е работила, като е подавала ТЕ за
отопление. Подадената е общо 168,777195 MWh ТЕ за разпределение, от които са
отчислени технологични разходи в размер на 11,180936 MWh за сметка на ищцовото дружество.През процесния период 01.11.2017 г. – 30.04.2019
г. в апартамента на ответника всички
отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не
се начислява ТЕ за отопления. Установява се, че през процесния период в имота
няма монтирани индивидуални разпределителни устройства (ИРУ). Вещото лице
посочва, че за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.5 от „Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за периода 01.11.2017 г. -30.04.2019 г. по
месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо 1,4981 МWh, от които 1,4981 МWh
за отдадената от сградната инсталация, 0 МWh за отопление и 0 MWh за
БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
ответника не са издадени кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са
осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка –
декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно
счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за
процесния период.
Доколкото
от приетиет писмени доказателства по безспорен начин се установява качеството
на потребител на ответника, то съгласно разпоредбите на ЗЕ и общите условия, както
и на основание сключения договор от 1994 г., ответникът е длъжен да заплаща цената
за доставената топлинна енергия.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление.
Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори, като
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част се
използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Относно
възраженията на особения представител на ответника, че липса на основание за
заплащане на непотребени услуги, то съдът счита същите за неоснователни.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални
запитване, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Приема се
също така, че член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът
възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на потребената
от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в
съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата,
като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни
изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, поради
което съдът намира, че предявените искове
за главница и лихва са изцяло основателни и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство и 595 лв. в
исковото производство, като съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така претендираните и
направени разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца разноски в общ размер от 670 лв., от които сумата от 75
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 595 лв. в исковото
производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.С., ЕГН **********,***/7 дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 следните
суми, а именно: 156,67 лв. – главница,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 03.01.2018 г.
-21.10.2019г., в размер на 17,07 лв., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело №17071/2019г., по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН **********,***/7 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 17071/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 595 лв.- разноски по гр.д. № 2271/2020 г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.