№ 289
гр. Враца, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500438 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 17142/16.12.2024г.
от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** против Решение
№ 759/02.12.2024 г. по гр.д. № 1569/24 г. на РС-Враца, с което е осъдена Б. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1150,00 лева, представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от
31.10.2018 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018
год., акт № 263, том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год./РС-Лом/ до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 996,00 лв. по посочената
в решението банкова сметка, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.
Решението е постановено при участието на "Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, като трето
лице - помагач на страната на ищеца по делото Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Посочва, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което е уважен
осъдителния иск на ищеца за разпределително плащане, както и конституиране на
„Юлстрейд“ ООД като трето лице - помагач на ищеца с приет за съвместно разглеждане
обратен иск и отразяването му в диспозитива.
Счита, че решението в частта, с което е уважен главния иск против ответницата Б. Г. В.
е неправилно и необосновано. Сочи, че същата не дължи исковата сума на ищеца, а само на
своя кредитор - „Юлстрейд“ ООД, като нейн наемодател. Съдът е нарушил разпоредбите на
чл. 228 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, като е смесил двете правоотношения /наемното с това между
съсобственици за разпределително плащане/ и объркал отговорните за двете самостоятелни
1
задължения лица.
Освен това „Юлстрейд“ като единствен кредитор по договора за наем, при
получаването на наемната сума от ответницата, има намерение да извърши прихващане на
цялата му дължима от него сума по реда на чл.30,ал.3 от ЗС с вземания на дружеството
против ищеца, които са направени за поддръжка на имота /административни такси/, които не
касаят наемното правоотношение, но могат да бъдат прихванати с дължимото
разпределително плащане до пълния му размер уреждащи отношения между съсобственици.
С решението си първостепенния съд е лишил „Юлстрейд“ ООД от тази възможност,
като по недопустим начин се намесил в чуждо правоотношение между наемодател и
наемател, по което ищецът е трета страна.
На следващо място, въззивника сочи, че съдът недопустимо е допуснал привличането
му като трето лице-помагач на страната на ищеца, както и приетия за съвместно разглеждане
обратен иск срещу дружеството, тъй като не били налице процесуалните предпоставки на
чл. 219 ГПК.
Развива правни хипотези в кои случаи „Юлстрейд“ ООД може да бъде привлечен като
страна в процеса.
Моли въззивната инстанция да отмени решението по главния иск и по същество да
отхвърли претенцията против ответницата, а в частта по допуснатото привличане и приетия
за съвместно разглеждане обратен иск, отразени като краен резултат в диспозитива на
решението с посочване, че е постановено при участие на „Юлстрейд“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца, да обезсили решението.
Моли да му бъдат присъдени направените деловодните разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2172/11.02.2025г.
от въззиваемия Д. К. И., чрез пълномощника му адв. П. Ц. М. от АК-Монтана, с който
оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.
В отговора се излагат доводи, че въззивника „Юлстрейд“ ООД заявил, че няма
намерение да извършва разпределение на сумите, ако би получил цялото наемно плащане,
тъй като следвало да извърши прихващане съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, което е извън
предмета на делото, тъй като липсват доказателства за плащания, свързани с поддръжка на
имота /административни такси/ или каквито и да е други, касаещи отношенията между
съсобственици.
Сочи, че относно привличането на въззивника „Юлстрейд“ ООД, като трето лице -
помагач и предявяването на обратен иск, разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във
вр. с чл. 218 от ГПК, както и практиката на ВКС били ясни и категорични и не следва да ги
коментира.
Относно изложението във въззивната жалба за прилагането на сурогационният иск по
чл. 134 от ГПК в посочените от въззивника правни хипотези счита, че същият е
неприложим в случая, тъй като за да бъде предявен такъв иск, кредиторът може да се
намесва само с оглед запазването на наличното имущество на длъжника, а не с оглед на
неговото увеличение, цитирайки съдебна практика на ВКС.
Въззиваемия сочи, че по делото не са представени доказателства за извършено
плащане за стопанската 2022/2023 година към третото лице-помагач и ответник по
обратният иск „Юлстрейд“ ООД, вследствие на което обратният иск по отношение на него
правилно е оставен без разглеждане, а е уважен главният иск по отношение на ответницата
2
Б. Г. В..
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно,
обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон.
Претендира за разноски и пред двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба вх.№17144/16.12.2024г. от Б. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: *** против Решение № 759/02.12.24 г. по гр.д. № 1569/24 г. на РС Враца, с което е
осъдена да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1150,00 лева,
представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год.,
вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263,
том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год./РС-Лом/ до окончателното й изплащане,
както и направени по делото разноски в размер на 996,00 лв. по посочената в решението
банкова сметка, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.
Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.228 от ЗЗД и чл.30,ал.3 от
ЗС. Сочи, че „Юлстрейд“ ООД е нейн наемодател и на него следва да заплаща наемните
суми, а не на ищеца по разпределение. Той има право на пряк иск към „Юлстрейд“ ООД
след получаване от последния на суми по наемния договор, което правоотношение е между
съсобственици, а не произтича от наемното правоотношение.
Сочи, че тя като наемател отговоря пряко само към своя наемодател и не е длъжна при
сключване на договора за наем, да се интересува кои са останалите съсобственици, които
могат да се променят във времето, въз основа на различни правни отношения. Наемателят е
обвързан с плащането на наема само към своя кредитор - наемодателя и към никой друг.
По делото няма предявени искове на третото лице –съсобственик/неучастващо в
наемното правоотношение/ и не следвало да се обсъждат.
Сочи, че исковата претенция на ищеца насочена спрямо нея следвало да се отхвърли.
На следващо място сочи нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния
съд при разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК относно твърдението
на ищеца за изпълнение от ответницата към ищеца разпределително плащане за предходна
стопанска година /но по друг договор, а не по процесния/, че следвало да бъде оборено от
нея, но поради липса на възражение от нейна страна съдът го приел за вярно.
Счита, че решението на РС-Враца е необосновано, тъй като бил игнорирал
становището й в писмения отговор, че тя не носи отговорност за разпределително плащане
към ищеца, а такава носи наемодателя и негов съсобственик „Юлстрейд“ ООД. Съдът бил
приел за голословно твърдението на ищеца за предходно плащане от страна на ответницата
към него по друг договор, а не процесния тригодишен договор, което е неотносимо.
Също така било недопустимо привличането на „Юлстрейд“ ООД като трето лице-
помагач на страна на ищеца, поради което били нарушени процесуаланите правила на чл.219
от ГПК.
По делото не било установено и представено доказателство, че „Юлстрейд“ ООД е
съсобственик с ищеца.
Моли съдът да отмени обжалваното решение в цялост /а в частта по привличането да
го обезсили/, като й се присъдят направените деловодните разноски за двете инстанции.
3
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2173/11.02.2025г.
от въззиваемия Д. К. И., чрез пълномощника му адв. П. Ц. М. от АК-Монтана, с който
оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно.
Сочи, че Б. Г. В. е уведомена своевременно с уведомително писмо изх. №
138/14.12.2020 г., получено от нея на 07.01.2021 г. и е заплащала през предходните години
дължимата сума. Навежда твърдения, че наемателят може да извърши разпределението по
чл. 30, ал. 1 от ЗС, след уведомяване, което в случая е извършено и другия
съсобственик/наемодателя по договора за наем на зем.земи/ не се е противопоставил, като не
са представени доказателства в хода на първоинстанционното производство по отношение
на предишните плащания.
Сочи, че ответницата Б. А. и третото лице помагач „Юлстрейд“ ООД,биха могли да
оборят твърденията за предходни плащания, като представят платежни документи, но такива
не били представени пред първата инстанция. В тази връзка с отговора приложил авизо
местен превод за сумата 1150,00 лв. за стопанската 2019/2020г. извършен от Б. А. в полза на
Д. И..
Твърди, че не са представени доказателства за извършено плащане за стопанската
2022/2023 година към третото лице-помагач и ответник по обратният иск „Юлстрейд“ ООД,
вследствие на което обратният иск по отношение на него правилно е оставен от
първостепенния съд без разглеждане, а е уважен главният иск по отношение на ответницата
В..
Неоснователно е твърдението на въззивника в жалбата, че не били представени
доказателства за качеството „съсобственик“ от страна на Д. И., като още с исковата молба са
представени Нотариален акт за дарение и Нотариален акт за покупко-продажба, които са
вписани в Служба по вписвания гр. Козлодуй.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано
и постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон. Претендира за
разноски и пред двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби и с писмените отговори не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
С определение рег.№ 108/25.02.2025г. постановено по ВГД № 78/2025г. по описа на
ОС-Враца, въвзивната инстанция прекратила производството по това дело и го върнала на
РС-Враца за отстраняване нередовността по въззивните жалби.
Първоинстанционния съд изпълнил указанията на въззивната инстанция, но приел, че
страните по делото не са изпълнили коректно дадените им указания и с Разпореждане рег.
№1994/05.05.2025г. постановено по гр.д.№ 1569/2024г. по описа на РС-Враца върнал
въззивните жалби на жалбоподателите.
С Определение рег.№ 522/18.09.2025г. постановено по ВЧГД № 323/2025г. по описа на
ОС-Враца е отменил по частна жалба вх. № 7316/20.05.2025 г. на Б. Г. В. - А. от ***, чрез
пълномощника си адв. М. Л. - АК-Враца и по частна жалба вх. № 7318/20.05.2025
"Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, като трето лице - помагач на страната на ищеца, чрез
пълномощника си адв. М. Л. - АК-Враца, Разпореждане 1994/05.05.2025 г. по гр.д. №
2216/2025 по описа на РС-Враца в частта в която първоинстанционният съд е върнал
4
въззивните им жалби против Решение № 759 от 02.12.2024 год., постановено по гр. дело №
1569/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.
В съдебно заседание въззивниците Б. А. и „Юлстрейд“ ООД в качеството му на трето
лице-помагач не се явяват, а се представляват от упълномощения им адв.М.Л. от АК-Враца,
който поддържа въззивните жалби по изложените в тях съображения, като не сочи нови
доказателства и не прави доказателствени искания.
Въззиваемия Д. И. редовно призован, не се явява и не се представлява. От
упълномощеният му адв.П. М. от АК-Монтана е постъпило писмено становище, с което
оспорва въззивните жалби и поддържа подадените писмени отговори. Също не сочи нови
доказателства и не прави доказателствени искания.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявена е искова молба от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез адв. П. М.
от МАК, със съдебен адрес: ***, против Б. Г. В. - А. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Претендира се парична сума в размер на 1150,00 лева, представляваща вземане по договор
за наем за стопанската 2022/2023г. за имоти, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
датата на издължаване на дължимите суми.
В исковата молба ищецът Д. К. И. твърди, че притежава 1/2 идеални части от три
поземлени имота: 1/поземлен имот с идентификатор 77102.129.73, с площ 12301 кв. м.,
2/поземлен имот с идентификатор 77102.123.66, с площ 7703 кв. м. и 3/поземлен имот и
идентификатор 77102.116.42, с площ 26004 кв. м.- всички находящи се в землището на с.***,
обл.Враца, придобити чрез договори за дарение и за покупко-продажба. За придобиването
им уведомил ответницата с уведомление изх.№ 138/14.12.2020г., което тя получила на
07.01.2021г. Посочва още, че с договор за наем от 31.10.2018 г., сключен между „Юлстрейд“
ООД като наемодател и Б. Г. В. като наемател, въпросните имоти са били отдадени под наем
за периода 01.10.2022 г. – 01.10.2025 г. Ищецът поддържа, че наемното възнаграждение за
стопанската 2022/2023 г. в размер на 1150 лв., което следва да се заплаща авансово, не му е
изплатено.
Поради това за него се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
обективирана в петитумната част на исковата молба, с която поискал да се осъди
ответницата да му заплати сумата от 1150 лв., представляваща вземане по договор за наем,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Б. Г. В. е подала отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че от исковата молба не става ясно дали
ищецът претендира наемната цена директно от нея или търси разпределение на наемното
плащане. От представените доказателства се виждало, че досега ищецът е уреждал
отношенията си относно наема чрез наемодателя „Юлстрейд“ ООД, откъдето е получавал
частта от наема, съответстваща на неговите идеални части от имотите, отдадени под наем на
ответницата. На това основание ответницата моли съдът да отхвърли иска.
Исковата молба е предявена пред РС-Лом, който с Определение № 476/17.04.2024 г.
постановено по гр.д.№ 471/2024г. по описа на същият съд е прекратил на основание чл. 105
във вр. с чл.118, вр. с чл.119, ал. 4 от ГПК производството по гр.дело .№ 471/2024 г. по описа
на Ломския районен съд, поради местна неподсъдност на този съд и изпратил делото по
подсъдност на Районен съд – Враца, в който съд е образувано под нов № 1569/2024г.
5
С уточняваща молба депозирана пред РС-Враца ответницата А. посочила, че същата
има качество на наемател по процесния договор за наем по който се претендира против нея
наемно плащане в посочения размер и период .Сочи, че ищеца не е страна по този договор и
няма пряка искова претенция против наемателя, с когото не е договарял.
С молба депозирана за открито съдебно заседание проведеното на 11.09.2024 год.
ищеца е поискал конституиране на основание чл. 219 от ГПК на „Юлстрейд" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите М. К. А. и Ю. М.в
К., в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца по делото, като съдът с
протоколно определение от същата дата/11.09.2024 год./ е конституирал на основание чл.
219 от ГПК „Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, гр. София в качеството му на трето лице - помагач
на страната на ищеца по делото.
В проведеното на 31.10.2024 год. открито съдебно заседание по делото, съдът е приел
за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск, предявен от Д. К. И. срещу трето
лице помагач - „Юлстрейд" ООД за заплащане на сумата от 1150,00 лв. представляваща
задължение по процесния договор за наем на зем.земя от 31.10.2018г.
С обжалваното решение РС-Враца е осъдил Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1150,00 лева, представляваща
дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год., вписан в Служба по
вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263, том IV, за
стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.03.2024 год. до окончателното й изплащане.
Със същото решение осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК Б. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 996,00
лева,представляваща направени по делото разноски по банкова сметка: IBAN:
BG07UNCR***, при „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр: Д. И. К..
Решението е постановено при участието на "Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, като трето
лице - помагач на страната на ищеца по делото Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***.
В мотивите на решението първостепенния съд приел, че по делото е установено
наличието на валидно наемно правоотношение, създадено с договор за наем, вписан преди
придобиването на процесните имоти от ищеца. Поради вписването на договора намира
приложение разпоредбата на чл. 237 ЗЗД, съгласно която приобретателят на имота ex lege
замества първоначалния наемодател и е обвързан от всички клаузи на действащия договор за
наем за целия му срок.
Съдът приел, че наемните вноски, изискуеми след датата на прехвърлянето,
принадлежат на приобретателя, а не на прехвърлителя, като възражението на ответницата
относно установена практика за плащане към „Юлстрейд“ ООД е ирелевантно. Посочил, че
ответницата извършвайки плащане към ищеца за предходната стопанска година, фактически
е признала неговото качество на наемодател по договора.
Направил извод, че предявеният иск е доказан по основание и размер и го уважил.
Поради уважаването на главния иск не е разгледал предявения в условията на
евентуалност обратен иск срещу „Юлстрейд“ ООД. Присъдил разноски в полза на ищеца Д.
К. И..
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен
6
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че е налице договор за наем на зем.земи, сключен между
„Юлстрейд“ ООД – наемодател и Б. Г. В. – наемател, като последната е получила за
временно и възмездно ползване три земеделски имота в землището на с. ***, обл.Враца, с
площ 26,001 дка, 7,700 дка и 12,301 дка или общо 46,002 дка. Договорен е срок на договора
за три стопански години – 01.10.2022 г. – 01.10.2025 г., а наемната цена е определена на 50
лв./дка годишно, платима авансово до 01 октомври. Договорът е вписан в Служба по
вписванията при РС-Козлодуй с вх.рег.№ 3023/31.10.2018г.,Акт № 263,т.6.
С нотариален акт за дарение № 162, т.I, рег.№ 1037, н.д.№ 40 от 26.02.2019 г. ищеца Д.
К. И. е получил 1/80 идеална част от описаните имоти, а с нотариален акт за покупко-
продажба № 163, т.I, рег.№ 1040, н.д.№ 41 от 26.02.2019 г. и двата акта съставени от
Нотариус Е. Б. К., вписана под № 551 в регистъра на НК, с район на действие РС-Козлодуй,
ищецът е придобил допълнително 39/80 идеални части от същите имоти, поради което
общият му дял достигал 40/80 идеални части (1/2 ид.ч. от процесните имоти).
Не се спори, че ищецът И. изпратил уведомително писмо до наемателя Б. В., с което я
уведомил за своето качество на съсобственик и за действието на договора за наем до
01.10.2025 г., както и че дължимата му част от наема за стопанската 2019/2020 г. следва да му
бъде заплатена. Писмото е получено от А. на 07.01.2021 г., видно от разписите на
„Еконт“/л.6 от делото-РС-Лом/.
По делото е приложено преводно нареждане от 10.10.2022 г., с което „Юлстрейд“ ООД
е изплатило на ищеца 1150 лв. като дължима част от наема по чл. 30, ал. 3 ЗС за стопанската
2021/2022 г., което обстоятелство не е спорно между страните.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
I. По въззивна жалба вх.№ 17144/16.12.2024г. подадена от Б. Г. В..
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на основанието
/изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума
на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вид на търсената
защита, съдът прави квалификация на спорното материално право като определя
приложимата правна норма.
В конкретния случай търсената отговорност се ангажира с фактическите твърдения, че
ищецът е съсобственик на земеделски имоти, които са отдадени под наем от друг
съсобственик на ответницата и той получава доходи от същите, поради което дължи на
ищеца припадащата му се част от получените граждански плодове, съобразно дела му в
съсобствеността.
Отдаването на общ имот под наем е действие на обикновено управление (виж ТР №
7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС), което може да бъде извършвано както съвместно от всички
съсобственици, така и самостоятелно от всеки съсобственик. Защитата на правата на
съсобствениците се осъществява по различен начин в зависимост от конкретната хипотеза,
при която общият имот е отдаден под наем:
На първо място, когато договорът за наем е сключен от името на всички
7
съсобственици, правото върху гражданските плодове възниква направо за всеки
съсобственик и всеки от тях може да иска от наемателя тази част от наема, която отговаря на
неговата идеална част. В този случай претенцията се основава на договорната отговорност,
уредена в чл. 228 ЗЗД, активно легитимиран в материалното правоотношение е
съсобственикът наемодател, а пасивно легитимиран да отговаря е наемателят.
На второ място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или
от някои от съсобствениците, вземане за наем срещу наемателя има само този съсобственик,
който е договарял. Наемателят дължи плащане само на наемодателя-съсобственик, а правото
на останалите съсобственици върху припадащите им се части от наема, съобразно
притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу наемодателя-
съсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите
съсобственици. В този случай претенцията се основава на един от основните принципи в
гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, залегнал като частен
случай в чл. 30, ал. 3 ЗС, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято
част е отдадена под наем от друг съсобственик, пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря е съсобственикът, който е отдал под наем целия общ имот, а вземането е за
припадащата се част от наема, която е съответна на дела на ищеца в съсобствеността и не му
е платена от съсобственика-наемодател (виж Решение № 1648/22.10.1998 г. на ВКС по гр. д.
№ 1386/1997 г., ІV г. о. и Решение № 83/10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1107/1999 г., ІV г.
о.).
На трето място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или
от някои от съсобствениците, съсобственикът, чиято част е отдадена под наем и е лишен от
ползване на имота, може да потърси защита на правата си и срещу наемателя, но само при
условие, че последният ползва вещта на непротивопоставимо основание. В този случай
претенцията също се основава на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, но заложен като източник на задължения в чл. 59 ЗЗД, активно
материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част се ползва на
непротивопоставимо основание, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е
наемателят, който ползва имота, а вземането е за лишаването от ползване и се определя в
размер на средния пазарен наем за припадащата му се част (виж Решение № 156/07.11.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай ищецът Д. И. твърди, че е съсобственик на земеделски имоти,
които са отдадени под наем само от един от останалите съсобственици, т.е. не се твърди, че
между страните в спора са възникнали правоотношения въз основа на сключен помежду им
договор за наем. При така изложените в исковата молба твърдения, претенцията на ищеца не
се основава на пряка договорна отговорност на ответника-наемател по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, която правна норма неправилно е посочена от районния съд в
мотивите на обжалвания съдебен акт, като правно основание на предявеният иск за
главница.
В обстоятелствената част на исковата молба липсват и твърдения и не е формулирано
искане за присъждане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на съсобствените
имоти, съобразно припадащата му се идеална част от същите. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция не може да бъде квалифицирана
и като такива по чл. 59 ЗЗД.
8
При изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че
договорът за наем за съсобствените имоти е сключен само от един от съсобствениците и при
формулирания петитум за присъждане на сума, представляваща припадащата се на ищеца
част от полученият от ответника наем за стопанската 2022/2023 г., която е съответна на дела
му в съсобствеността, настоящият съдебен състав приема, че правната квалификация на
предявеният главен иск за главницата от 1150,00 лв. е чл. 30, ал. 3 ЗС.
В случая се касае за неправилна правна квалификация, която не накърнява принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /няма произнасяне извън спорния предмет и
обхвата на търсената защита/, рефлектираща единствено върху правилността на обжалвания
съдебен акт /в този смисъл ТР № 2/ 29.02.2012г. по тълк. д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпреки това правилно първостепенния съд е разпределил доказателствената тежест между
страните по делото, поради което числовото изражение на правната квалификация на иска
не влияе на изхода на делото и за констатацията на неговата неоснователност.
Поради тази причина въззивния съд следва да разгледа спора по същество, без да
разпределя наново доказателствената тежест на страните, тъй като пред първата инстанция
са събрани доказателства съобразно предмета на спора.
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже, че е съсобственик на описаните
в исковата молба недвижими имоти; че тези имоти са отдадени под наем само от един от
съсобствениците; че само съсобственикът-наемодател е получил гражданските плодове
(наемите) от общите вещи.
В случая не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че по отношение на
процесните съсобствени земеделски имоти: поземлен имот с идентификатор 77102.129.73, с
площ 12301 кв. м., поземлен имот с идентификатор 77102.123.66, с площ 7703 кв. м. и
поземлен имот и идентификатор 77102.116.42, с площ 26004 кв. м., всички находящи се в
землището на с. ***, обл.Враца на 31.10.2018 г. е сключен договор за наем на земеделска
земя между „Юлстрейд“ ООД като наемодател и Б. Г. В. като наемател, вписан в Служба по
вписванията – гр. Козлодуй, акт № 263, том IV.
При така установеното може да бъде направен обоснован извод, че в полза на ищеца
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС е възникнало право да получи припадащата му се част от
наема, съобразно притежаваната от него идеална част от имота. Както бе посочено по-горе в
мотивите, това право на съсобственика, който не е страна по наемния договор, се изразява
във вземане срещу съсобственика, който е наемодател по договора и като такъв събира
наема. В случая обаче претенцията не е насочена против съсобственика наемодател
„Юлстрейд“ ООД, а против наемателя Б. Г. В., която не е съсобственик и не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск за уреждане на
отношенията между съсобственици, както правилно е посочено във въззивната жалба.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
основателна, тъй като първата инстанция е приложила неправилно материалния закон, като
е приела, че наемателят носи договорна отговорност към несъсобственик. Предявеният иск е
неоснователен и поради липса на пасивна легитимация на ответника Б. Г. В. в материалното
правоотношение, чиято съставка е претендираното право от ищеца Д. И.. Ответницата не е
съсобственик и не е получавала гражданските плодове, която по закон не дължи
претендираната престация на ищеца. Пасивно легитимиран би бил единствено
съсобственикът-наемодател – „Юлстрейд“ ООД.
9
Поради неправилност на извода за пасивната материалноправна легитимация,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
II. По въззивна жалба вх.№ 17142/16.12.2024г. подадена от „Юлстрейд“ ООД-трето
лице помагач на страната на ищеца Д. И..
С първоинстанционното решение № 759/02.12.2024 г. по гр.д. № 1569/24 г. на РС-
Враца, е уважен предявеният от Д. И. иск срещу ответницата Б. Г. В. за сумата 1150,00 лв.,
представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год.,
вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263,
том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год./РС-Лом/ до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участие на „Юлстрейд“ ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
„Юлстрейд“ ООД обжалва решението изцяло, включително и частта, в която е било
конституирано като трето лице-помагач и е приет за съвместно разглеждане обратен иск
срещу него.
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да му помага. Решението по делото има посоченото в чл.223
ГПК установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна като това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която го е привлякла.
В процесуалната теория и съдебната практика се застъпва разбирането, че за да е
основателно искането следва страната, която иска привличането или самото трето лице, да
имат пряк правен интерес от участието на последното в производството. Това трето лице
встъпва или се привлича в производството, за да подпомага в свой интерес на главната
страна, в полза на която е встъпило или която го е привлякла. Същото трябва да има интерес
от постановяване на решение в полза на главната страна, която подпомага, който трябва да е
пряк и да произтича от това, че съдебното решение ще окаже въздействие не само върху
правното положение на главната страна, но и върху това на третото лице-помагач, като
предотврати евентуалната му регресна отговорност. /В този смисъл са и Решение № 209 от
22.05.2019 г. по гр.д. № 3635/2017 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 6 от 08.01.2010 г. по
ч.гр.д. № 401/2009 г. на ВКС и др./
В случая първостепенният съд с Определение № 646/11.09.2024г., постановено по гр.д.
№ 1569/2024г. по описа на РС-Враца е конституирал „Юлстрейд“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца, което е процесуално недопустимо, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 219 от ГПК, защото дружеството няма правен интерес от уважаване
на иска, а поддържа противоположна правна теза - че ищецът не е кредитор спрямо
ответницата Б. А. и няма вземане от нея като наемател. Конституирането е недопустимо,
когато помагачът оспорва материалноправните твърдения на подпомаганата страна. Делото
не засяга пряко права или задължения на „Юлстрейд“ ООД по смисъла на чл. 219 от ГПК,
тъй като предметът е осъдителен иск на съсобственик срещу наемателя за разпределително
плащане, а не спор по валидността или действието на договора за наем. Решението по спора
не поражда неблагоприятни последици в правната му сфера и не засяга договорните му
отношения с ответницата.
Помагачът не може да се използва като процесуален инструмент за уреждане на
10
вътрешни отношения, когато спорът е с трето лице. При иск между съсобственик и трето
лице, другият съсобственик няма автоматичен интерес да бъде помагач. Вътрешните
отношения между съсобственици не правят решението задължително за неучастващия
съсобственик, ако предметът е облигационен иск към трето лице.
В случая ищецът е поискал конституирането на „Юлстрейд“ ООД с цел единствено да
се „отвори път“ за обратен иск. Съдът не може да допуска помагач само за да бъде атакуван
по обратен иск, когато такъв иск е несъвместим с правния характер на основния спор.
Освен това, обратния иск на Д. И. срещу „Юлстрейд“ ООД е процесуално недопустим,
поради липса на процесуална легитимация на дружеството, което е трето лице - помагач,
следваща от липсата на предявен против ищеца от ответника осъдителен иск / например
насрещен иск/.
Съгласно константната практика, участие като помагач е допустимо единствено при
общност на интереси между подпомаганата страна и третото лице, която в случая липсва,
поради което конституирането на „Юлстрейд“ ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца е процесуално недопустимо.
В случая „Юлстрейд“ ООД не е страна по делото, а е конституирано от
първоинстанционния съд с протоколно определение от 11.09.2024 год. на основание чл. 219
от ГПК в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца по делото. Третото
лице-помагач няма самостоятелна процесуална роля, то подпомага една от страните (в
случая ищеца), но не става страна в процеса; не е адресат на диспозитива на решението.
Това произтича пряко от чл. 221 ГПК, който изчерпателно изброява правата на третото лице-
помагач. Законодателят е предвидил изрично възможност за обжалване само на
определението, с което се отказва конституиране на трето лице –в чл. 220 от ГПК, но не и на
определението по конституирането му, респ. по чл.219,ал.3 от ГПК - по приемане за
съвместно разглеждане на предявения обратен иск срещу него.
Дори конституирането на „Юлстрейд“ ООД като трето лице-помагач да е извършено в
нарушение на чл. 219 ГПК, това не поражда за дружеството нови процесуални права,
включително правото да обжалва решението.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всяко обжалване. Той е
налице, когато решението засяга пряко правната сфера на жалбоподателя; влошава правното
му положение; налага задължения или отнема права. В случая нито едно от тези условия не
е налице. Следователно правният интерес липсва, а жалбата е процесуално недопустима.
Предявеният осъдителен иск е между: ищец – Д. И. и ответник – Б. В.. Само те
определят предмета на делото; обхвата на произнасянето и упражняват правото на жалба.
Третото лице, което участва в процеса като помагач, може да обжалва съдебния акт на
самостоятелно основание само ако съдът е постановил решение пряко срещу него при
разгледан и уважен обратен иск. В конкретния случай съдът не се е произнасял в
диспозитива по обратен иск и няма осъдителен или установителен резултат срещу
дружеството. Следователно въззивната жалба е насочена срещу решението, което не засяга
жалбоподателя „Юлстрейд“ ООД, поради което е недопустима.
В процесния случай първоинстанционното решение не съдържа диспозитив срещу
„Юлстрейд“ ООД, включително и по обратния иск, а се отнася изцяло до задължения на
ответницата в полза на ищеца. не е установено задължение срещу него.
Поради това решението не поражда неблагоприятни правни последици за дружеството,
които да обосновават правен интерес от въззивно обжалване.
11
По изложените съображения определението, с което е конституирано дружеството като
трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е незаконосъобразно, но тъй като
същото не подлежи на самостоятелно обжалване и отмяна от въззивния съд, то последиците
са въззивната жалба на „Юлстрейд“ ООД да бъде оставена без разглеждане като
недопустима и производството по делото по отношение на дружеството да бъде прекратено.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
В резултат от изводите, до които настоящият съдебен състав достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
С оглед отхвърляне на главния иск спрямо ответницата Б. А., обжалваното решение
следва да се отмени в частта за разноските, с която ответницата А. е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 996,00 лева.
Пред първата съдебна инстанция Б. А. е направила разноски в размер на 480,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат заплатени от ищеца Д. И..
От списъка с разноски, представен пред въззивната инстанция, въззивницата Б. А. е
поискала присъждане на следните суми: 30,00 лв. държавна такса за въззивната жалба, 15,00
лв. за частна жалба против връщане на въззивната жалба, 400,00 лв. адвокатски хонорар по
обратния иск за въззивното производство и 280,00 лв. адвокатски хонорар за частна жалба
против връщане на въззивната жалба или общо 725,00 лв.
Пред въззивната инстанция на ответницата А. й се дължат разноски в размер на 725,00
лв., с оглед уважаване на въззивната жалба.
Heзaвиcимo oт изxoдa нa дeлoтo, иcĸaнeтo зa пpиcъждaнe нa paзнocĸи в пoлзa нa
третото лице-помагач e нeocнoвaтeлнo, c oглeд импepaтивнoтo пpaвилo в чл. 78, aл. 10 ГΠK.
Πocoчeнaтa paзпopeдбa e пpилoжимa и във въззивното, и в ĸacaциoннoтo пpoизвoдcтвo, ĸaтo
e иpeлeвaнтнo, чe тo e иницииpaнo oт тpeтoтo лицe пoмaгaч. /Решение № 131 от 04.11.2020 г.
по т. д. № 2645/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о./
В настоящия случай „Юлстрейд“ ООД е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по чл. 219, ал. 1 от ГПК. По този ред дружеството не придобива правата
на страна по делото и не може да бъде пасивноправно легитимирано да отговаря по
исковите претенции на ищеца. Въззивната жалба на „Юлстрейд“ ООД е оставена без
разглеждане, поради липса на процесуална легитимация, поради което разноски не му се
дължат и пред двете съдебни инстанции.
С оглед изхода на делото, на ищеца - въззиваем не му се дължат разноски нито за
първата, нито за въззивната инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 759/02.12.2024 г. постановено по гр. д. № 1569/2024 г.
по описа на РС - Враца, с което е осъдена Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1150,00 (Хиляда сто и петдесет) лева,
представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год.,
вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263,
том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год. до окончателното й изплащане, както и
12
да му заплати разноски по делото в размер 996,00 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез адв. П. М.
от МАК, със съдебен адрес: ***, против Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за сумата 1150,00 (Хиляда сто и петдесет) лева,
представляваща припадащата се на ищеца съобразно дела му от 1/2 ид. ч. от получаван от
ответницата наем за следните съсобствени недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор 77102.129.73, с площ 12301 кв. м., поземлен имот с идентификатор
77102.123.66, с площ 7703 кв. м. и поземлен имот и идентификатор 77102.116.42, с площ
26004 кв. м., всички находящи се в землището на с. ***, обл.Враца за стопанската 2022/2023
година, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-06.03.2024 год. до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима въззивна жалба вх.
№ 17142/16.12.2024г. депозирана от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: *** против Решение № 759/02.12.2024 г. постановено по гр. д. № 1569/2024 г.
по описа на РС- Враца и прекратява производството по повдигнатия спор по отношение
на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** като трето лице–
помагач на страната на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в ***,
чрез адв. П. М. от МАК, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 480,00 (Четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски пред първата инстанция и 725,00 (Седемстотин двадесет и пет) лева
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13