Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18087 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
от К.Т.А. срещу Г.******, с правно
основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1230лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 205 часа за
периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от 1432 часа в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
Твърди се, че през периода
от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. ищецът е полагал труд като младши инспектор – старши
полицай /ОИНС/ в ЛКЦ – ***** от група „*****“
в *****към ******при Г.******.
Съгласно ЗМВР ищецът е със
статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на смени
при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на
държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а
преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е
положил 1432 нощен труд, който
преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1637 часа. Т.е. разликата от 205часа
следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 1230лв., като е изчислен на
база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл.
187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е
неоснователен,. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен
служител и че работата му е изпълнявана
на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание
чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /в
сила до 02.08.2016г./, часовете нощен
труд са се умножавали по коеф. 0,143, но съгласно Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, т.е. за периода след 02.08.2016г. не
се предвижда преизчисляване на нощния труд. В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР, е уредено работно време през нощта,
което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време по смисъла
на ЗМВР е 8 часа, а не 7 часа, както е по КТ. Поради това съотношението с коеф.
1,143 не се прилага по ЗМВР, тъй като за
8 часа нощен към 8 часа дневен труд би се получил коефициент 1. Считат, че превръщането
на нощните часове с коеф. 1,143 е установено с цел увеличаване на заплащането
за положен нощен труд с 0,25лв., а не за генериране и заплащане на извънреден
труд.
В съдебно заседание от 19.06.2020г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаването му от 1230лв. на 1429.22лв.
В хода по същество ищецът
поддържа изменената искова претенция и моли за уважаването й, а ответникът
поддържа становището в отговора с писмена молба и не се явява и не представя
становище в хода по същество на спора.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и
главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на
претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали
в служебно правоотношение, съгласно твърденията на ищеца.
Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена
от страните ССЕ се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 1424
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1632 часа, т.е.
разликата е 208 часа, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова
ставка от 150% от ОМВ, се равнява на 1429.22лв.
Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се
от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно
правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
Процесните правоотношения са регламентирани
последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и
в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.
от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
за процесния период при липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по
отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички
неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.
В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична
на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се
полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“
Поради това разлика
в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен
е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от
нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от КТ, Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Съгласно чл. 140 ал. 1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички
останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР,
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се
явяват ограниченията на чл. 140 ал. 1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен между 22,00 и 6,00 ч. /нощният труд по
чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън
рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото
липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото на чл. 140 ал. 1
от КТ, касаеща нормалната продължителност
на работното време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото
нощният труд от 8 часа е над нормалната му продължителност от 7 часа, същият се
явява извън установеното за служителя работно време, следователно подлежи на
обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост
на КТ по отношение на ЗМВР, може да се потвърди и от приетото ТР 8/2013г. на
ВКС, което е постановено именно във връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар и
отговорило на различни въпроси от този, стоящ в центъра на настоящото дело, се
сочат като приложими нормите на КТ в правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на преизчисляването на
нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би
се получило двойно плащане, са несъстоятелни. Допълнителното заплащане на
нощния труд следва от факта, че същият е специфичен труд, полага се при
условия, които влияят негативно на здравето на работника/служителя и се заплаща
поради факта, че работника и служителя отдава труда си през посочените часове,
определени по принцип за сън. Извънреден труд се заплаща, тъй като
работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ правила, които са приети с
цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ
е прието, че се допуска нощен труд, но при намалена часова ставка в сравнение с
дневния /именно поради по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/.
Несъобразяването на работодателя с това императивно условие на закона води до
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
извънреден труд.
Доколкото стойността на положения нощен труд съгласно
СТЕ съвпада с изменения размер на исковата претенция, същата се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена. Предвид уважаването на главния иск и
допусната забава в дължимите плащания, съдът намира за основателен и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава върху размера на забавените вземания
за съответните периоди.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
следват разноските за производството, които са в размер на 315лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и доказателства за
заплатени разноски. Ответната страна прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна
предвид НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г. Съдът намира, че въпреки отмяната на последните изменение
в Наредба №1/2004г., съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и
справедливото заплащане на адвокатския труд, възнаграждение в размер на 315 лв.
при минимум от 225.75лв. не се явява прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 57.17лв.,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 200лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.******, адрес:
град *****, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Т.А. ЕГН **********, адрес ***, сумата
от 1429.22лв. /хиляда четиристотин двадесет и девет лева и 22ст./, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г.
до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в
дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл.
143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Г.******, адрес:
град *****, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Т.А. ЕГН **********, адрес ***, сумата
от 315лв. /триста и петнадесет лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.******,
адрес: град *****, ДА ЗАПЛАТИ НА
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 57.17лв /петдесет и седем лева и 17
ст./, представляваща дължима държавна такса за уважените искове и сумата от
200лв. /двеста лева/, представляваща
разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: