ОПРЕДЕЛЕНИЕ№2471
гр. Пловдив, 29.11.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и девети ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
възз.ч.гр.д. № 2663 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД- гр.Пловдив, в качеството му на ищец по гр.д.№ 14685/2019г. на ПРС, ХІХ гр.с., против определение от 26.09.2019г., с което на основание чл.130 от ГПК исковата молба по делото е върната и производството по същото е прекратено. В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че едномесечния срок за предявяване на иска по чл.422 от ГПК не е спазен, тъй като не е взел предвид факта на връчването на второ съобщение за предявяване на иска след редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и след подаване от длъжника на възражение по чл.414 от ГПК.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна със съображенията на жалбоподателя и с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по прекратеното дело е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД- гр.Пловдив против В.Т., с която е прекрявен иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че, тъй като, след залепяне на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК за връчване на заповедта на длъжника, на кредитора е изпратено съобщение с указание да предяви иск за установяване на вземанията си, като това съобщение му било връчено на 01.08.2019г., а исковата молба е подадена на 16.09.2019г., то същата е просрочена. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 3053/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., това действително е така, но преди връчване на съобщението до кредитора, а именно на 31.07.2019г. заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на адрес по месторабота и на същата дата той е подал възражение по чл.414 от ГПК. Връчването на заповедта за изпълнение на адрес по месторабота е извършено с оглед пълното и точно спазване на разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК и обуславя редовността на връчването. Ето защо изпращането на второ съобщение до кредитора се явява не само правилно, но и необходимо, с оглед коректността на даденото указание / първото указание за предявяване на иск по чл.422 от ГПК е дадено на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, а второто- на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК/. Съгласно чл..60, ал.3 и ал.6 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Тъй като 15.09.2019г. е неприсъствен ден / неделя/, подадената на следващия ден искова молба се явява в срок. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на ПдРС, ХІХ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от26.09.2019г., с което на основание чл.130 от ГПК исковата молба по гр.д.№ 14685/2019г. на ПРС, ХІХ гр.с. е върната и производството по делото е прекратено.
Връща делото на ПРС, ХІХ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: