Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 20.03.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.02. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1361 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на „С.И.С.“ ЕООД против решение №391/23.04.2018г., постановено по гр.д. №
4192/2017 г. по описа на Районен съд –
гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на въззивника, че дължи
на въззиваемото дружество „А.Т.“ ЕООД сумата от 1992 лева за главница от
неплатено възнаграждение за приета работа по договор за счетоводно - консултантско
обслужване от 27.06.2013 г. и фактура №**********/03.04.2015 г., с 421.88 лева
мораторна лихва от 04.04.2015 г. до 03.05.2017 г., и законна лихва върху
главницата от 04.05.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед № 1657/05.05.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2482 по описа за 2017 г. на С. районен
съд.
Със същото решение е отхвърлен, като
неоснователен предявеният от въззивника „С.И.С.“ ЕООД насрещен иск за
осъждането на „А.Т.” ЕООД да му заплати сумата от 1992 лева за неустойка по чл.
7, ал. 1 от същия договор за счетоводно - консултантско обслужване от
27.06.2013 г. и законната лихва върху тази сума от 06.11.2017 г. до изплащането
й, като са присъдени разноските по съразмерност.
Във въззивната жалба са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочено е, че са допуснати
нарушения на материалния закон и са изложени съображения в тази връзка. Направено
е искане да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли първоначалният иск като
неоснователен. Направено е искане да се уважи насрещният иск и да се присъдят
направените по делото разноски.
В законния срок отговор на въззивната
жалба не е постъпил.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени
първоначални искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК от ГПК за сумата 1992лв.
главница и 421.88лв. мораторна лихва върху главното задължение за периода
04.04.2015г.- 03.05.2017г., както и насрещен иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за
сумата 1992лв.
Не се оспорва обстоятелството, че на
27.06.2013 г. страните по делото са сключили в писмена форма договор за
счетоводно – консултантско обслужване, който по характер е подвид на договора
за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. С него ищецът приел на свой риск да
извършва писмени и устни счетоводно – консултантски услуги на ответника,
посочени в чл. 5 от договора, обезпечаващи функционирането му и това на
непосочените в същия договор дружества на негови клиенти, в съответствие с
българското законодателство, а последният – да му заплаща по банков път месечно
възнаграждение в размерите, посочени в чл. 6 от договора (л. 9-11 от
първоинстанционното дело).
Видно от съдържанието на договора / чл.
8 /, страните са уговорили, че договорът се сключва като безсрочен и се
прекратява с едномесечно писмено предизвестие на всяка от тях. По делото липсват
доказателства някоя от страните да е изпращала до другата такова писмено
предизвестие за прекратяването на договора. Няма и данни някоя от тях да е
изпращала до другата писмено предупреждение по чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за
развалянето му. Поради това, след като в чл. 8 страните са уговорили писмена
форма за действителност на изявлението за прекратяване от договора, а по делото
няма данни за връчване на такова писмено изявление за отказ или разваляне на
този договор до 14.12.2017 г., РС е приел,
че договорът не е прекратен/развален до 14.12.2017 г. РС е приел, че договорът е бил развален от
ответника на 14.12.2017 г., с получаване от пълномощника на ищеца на същата
дата, заедно с препис от насрещната и поправената насрещна искова молба и
приложенията към тях, включващо представеното
от ответника предизвестие на
законният му представител за разваляне по същество на същия договор.
Окръжен съд не споделя изложените от РС
съображения в горепосочения смисъл относно датата на прекратяване на
договорните отношения между страните. Самият ответник по първоначалния иск „С.И.С.“
ЕООД посочва в поправената насрещна искова молба, че „неизпълнението на
ищцовото дружество е продължило от 30.04.2015г. до 17.06.2015г., когато е и
прекратен договорът между страните“. Ищецът по първоначалния иск„А.Т.” ЕООД не
е представил отговор на насрещната искова молба, т.е. не е оспорил твърденията
на ищеца по насрещния иск относно прекратяване на правоотношенията между
страните по делото. При тези данни, Окръжен съд счита, че страните по делото са
счели отношенията помежду си за прекратени, след като всеки един от тях е спрял
да изпълнява задълженията си по договора, което е безспорно в отношенията между
тях. Ответникът по първоначалния иск не е изпълнил задължението си да заплати
извършената от ищеца„А.Т.” ЕООД и приета от възложителя работа за периода до
30.04.2015г., с което е нарушил сключения договор и е станал неизправна страна
по него. Ищецът „А.Т.” ЕООД също е спрял да изпълнява задълженията си по
договора, след като не е получил плащане по процесната фактура, с която е фактурирал
извършена и приета от ответника работа за периода до 30.04.2015г.
Окръжен съд намира, с оглед данните по делото
и изложените по-горе съображения, че
първоначално предявените искове са основателни и доказани и правилно са били
уважени от РС.
По отношение на насрещния иск на „С.И.С.“
ЕООД за присъждане на неустойка за неизпълнение, съдът споделя изцяло
изложените от РС мотиви и припраща към тях, съгласно чл.272 ГПК. Действително
ищецът по насрещния иск е неизправна страна по договора, поради което не може
да претендира присъждане на неустойка за неизпълнение на договора от страна на
ответника по насрещния иск.
В този смисъл оплакванията, развити във
въззивната жалба са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Изложените съображения от „С.И.С.“ ЕООД са общи и бланкетни и Окръжен съд ги
намира за неоснователни.
Решението на РС, според настоящата
инстанция, с оглед на всички изложени съображения, е законосъобразно и правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение №391/23.04.2018г., постановено по гр.д.
№4192/2017 г. по описа на Районен съд –
гр.С.З..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: