Р Е Ш Е Н И Е
№……………………
Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На осми ноември Година две хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО Д.
Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА
Прокурор
АНТОНИЯ И.ОВА
разглежда докладваното от съдия Савакова
ВНОХД
№ 1096 по описа за 2018 г.
Въззивното
производство е образувано по протест
на ВРП срещу присъдата по НОХД № 907/2017година на ВРС -45-ти състав
,постановена на 16.07.2018 година с която подс.Д.Т.К. е бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението по чл.172 б/ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК , както и по следващото обвинение по чл.172
б/ал.1 е оправдал подс.и на основание чл.305 ал.6от НПК във вр. с чл.81 ал.1
вр. с чл.13 ал.2 т.4 вр. с чл.13ал.1 т.2 от Закона за марките и географските означения му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.Прокурорът счита
присъдата за неправилна и в противоречие
със събраните по делото доказателства ,поради което и иска отмяната й. В
допълнението към протеста развива свои доводи и по двата пункта на обвинението
като изразява несъгласие с доводите и изводите на съда .
В съдебно
заседание подс. Д.К. – редовно призован, не се явява, за него адв.Б. Ж.,редовно
призован ,който заявява ,че доверителят му е бил пред залата , но се е наложило
спешно да тръгне и тъй като не е задължително явяването му, моли да се даде ход
на делото в негово отсъствие.
По съществото на делото
прокурорът поддържа протеста на ВРП срещу присъда по НОХД № 907/2017 г. по
описа на ВРС, с която Д. К. е признат за невиновен да е извършил престъпление
по чл.172б, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК – за периода 14.08.-21.08.2013 г. и
съответно за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, извършено на 09.10.2014 г. Счита
,че протеста на прокурора РП-Варна е изключително подробен ,като счита ,че най-важното установено в рамките на
наказателното производството, е че подсъдимия упражнявайки таксиметрова дейност
с управлявания от него автомобил „Мазда 6“ с рег. № В 73-00 НА, е ползвал марка
която е била регистрирана с № 53162 от патентното ведомство на РБългария и се
ползва от „Ласия-И. М.“, „Ласия
500 000“.Според прокурора марката е комбинирана и съгласно изготвените
множество заключения е налице визуално сходство както в цифровата, така и в
словната част. Свид. М. многократно е сигнализирал различни контролни органи,
включително и правоохранителните след като първоначално контролните органи не
са дали положителен резултат, тъй като упражняваната от подс.К. дейност с
използване на лого изписано по начин, който безспорно затруднява всички клиенти
относно това, и ги заблуждава чии услуги ползват, е довело и до една
конкуренция, която не е била изобщо в полза на свид. М.. Но тя не е била в
полза на свид.М. не защото самия той или ползващите на законово основание
марката са извършвали тази дейност не съгласно добрите търговски практики, а защото именно подсъдимия е
злепоставил и то чрез заблуда дейността
на „Ласия“. Като резултат от неговото противоправно поведение и невъзможността
на контролните органи да предприемат адекватни мерки, се е стигнало дотам че свид. М. като носител на изключителното
право е предприел действия за промяна в цветовото изражение на регистрираната
марка в цифрово изражение. С оглед на приобщените по делото данни счита, че
виновното поведение на подсъдимия е несъмнено доказано, като за престъплението
по чл.172б, ал.1 вр. 26 от НК, което е извършено за периода от
14.08.-21.08.2013 г. и съответно за престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, извършено
на 09.10.2014 г.Предлага на съда че за
първото престъпление следва да му се наложи наказание лишаване от свобода около
средния размер, както и подходящ размер глоба, а за второто престъпление
лишаване от свобода около минималния предвиден размер, като на основание чл.23
ал.1 НК бъде определено едно общо за изтърпяване наказание, най-тежкото между
определените наказания. Счита, че наказание лишаване от свобода за срок от 2 г.
чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, който не следва да бъде най-високия от НК, а считам, че един
изпитателен срок в рамките от 3-4 г. би имал своя ефект върху последващо
поведение и възпиране от такова у подс. К.. Моли и да бъде наложено и предвиденото кумулативно наказание
глоба, което следва да е около средния предвиден размер, в размер около
2 000 – 3 000 лв.
Поради изложеното и моли да се
уважи протеста на ВРП и да се отмени присъдата на РС-Варна, като постановите
нова, с която да бъде признат подсъдимия
за виновен в извършване на двете престъпления.
Защитата на подс. адв.Б.Ж. : Моли въззивния съд да остави протеста
на ВРП без уважение като неоснователен и да потвърди присъдата на ВРС като правилна,
законосъобразна и обоснована. Счита ,че съдът постановявайки своята присъда и в
мотивите си, е изложил подробни мотиви защо по първото деяние не са събрани
никакви док-ва установяващи виновността на
подс. В мотивите си съдът е визирал и обсъдил всички събрани док-ва, изрично дори е посочил, че за една
от инкриминираните дати - 14.08.2013г. подс. ако е управлявал с такова лого,
което съдът правилно е приел, че за този период няма нито едно док-во, че той е
управлявал с такива цифрови обозначения по автомобила. Нещо повече, съдът в
мотивите си и от събраните по делото док-ва е установил , че моя подс. от 14.08.2013
г. му е съставен предупредителен протокол да не управлява със знаци сходни не
на „Ласия“, а на автомобил „Астра“. Той и в обясненията си, а и няма нито едно свидетелско
показание, че за този инкриминиран период, върху този автомобил е имало такива обозначения,
не да са идентични с „Ласия“, а дори и да са сходни. Тогава органът който го е предупредил
и съставил предупредителен протокол го е предупредил, че има сходни, но на
друга регистрирана марка - на „Астра“. Съдът подробно е обсъдил това в мотивите си, защото правилно
и законосъобразно е приел, че в тежест
на прокуратурата е да докаже с кое лого е управлявал той към първия
инкриминиран период, за който е обвинен за продължавана престъпна дейност без
да е реализирано нито едно деяние, камо ли две и повече такива, които да във
връзка с чл.26.Моли да съдът да приеме, че мотивите на ВРС по този текст са
достатъчно като обем, обсъдени са всички док-ва, всички доводи и на прокуратурата,
и на защитата , и моли в тази част да потвърдите присъдата на ВРС.
По отношение на второто обвинение, касаещо датата 09.10.2014
г.:Моли и в тази част да се потвърди
присъдата. Съдът е изложил на около три страници мотиви защо, ако има каквото и
да е деяние на тази дата, то не осъществява признаците на престъпление. Обсъдено
е защо е приложил в хипотезата на чл.9 ал.2,
изложил е и подробно е посочил съдебна практика, мотивите в тяхната пълнота са
обосновани изцяло. Съдът се е възползвал, и според мен правилно, от нормата на чл.305
ал.6, която е била в сила вече към датата на постановяване на съдебния акт от
2017 г., определил е едно административно
наказание по Закона за марките и географските обозначения, което в никакъв случай
не е намалено или завишено, напротив то е съобразено с тежестта на нарушението,
за което съдът е приел, че моя подзащитен е допуснал. Затова и не сме обжалвали
съдебния акт в тази му част.В този смисъл моли да потвърдите изцяло присъдата
на ВРС, като правилна, законосъобразна и обоснована.
Настоящата инстанция в пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл.314
от НПК счете ,че протеста е неоснователен ,а присъдата правилна и
законосъобразна.
За да стигне до съответните изводи от
фактическа и правна страна съдът е провел цялостно и задълбочено съдебно
следствие ,като не се е задоволил само с материалите от ДП и въпреки
процедурата по чл. 371 т.1 от НПК е събрал множество нови доказателства,които е
и обсъдил в обстоятелствената част на мотивите си,изключил е като несъбрани по съответния
процесуален ред други доказателства и е направил правилни правни изводи върху
законосъобразните събрани такива.
За да приеме
конкретната фактическа обстановка първоинстанционния
съд е обсъдил свидетелските показания
на свидетелите Н. К., Х. Д., Д. К., Д. Д., К. К., М. А. О., Г. М., И. П., Б. Д.,
В. К., М. В., Д. Г., М. М., И. Б., Д. Д., Д. Д., Ж. К., В. С., И. И., И. И., С.
С., А. А., В. М. и В. В. , приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК, чрез
прочитането им след одобрено съгласие, от показанията на свидетелите И. М., И. И., К. З., Д. Д., Д. Б., Б. И., А. Й., В. Ю.
и М. Ш., чрез изготвената съдебно маркова експертиза и техническа експертиза,
както и останалия писмен доказателствен материал – писмени доказателства по
делото, съдържащи се в материалите по ДП № 239/2014 г. по описа на ОД на МВР
Варна - протокол за доброволно предаване
от 07.07.2014 г., ведно с материали от Патентното ведомство на РБ /л.6 т.2 от
ДП/; протоколи за оглед, ведно с приложени към тях фотоалбуми; протоколи за
доброволно предаване; протокол за доброволно предаване, ведно с договор за
рекламно оформление на автомобил; постановление за привличане в качеството на
обвиняем от 29.10.2015 г.; обяснения на обвиняем; справка за съдимост;
материали от ИА „Автомобилна администрация“, ОО „Автомобилна администрация“
Варна /л.7-65, т.3 от ДП/; писмо от Община Варна, рег. №
АУ082373ВН_001ВН/17.09.2016 г., ведно със заявления; платежно нареждане,
удостоверение за регистрация, удостоверения за техническа изправност на ППС;
удостоверения за водач на лек таксиметров автомобил; удостоверения за наличието
или липсата на задължения към ТД на НАП Варна, протоколи за монтаж на ТА, писмо
от ИА „Автомобилна администрация“, ОО „Автомобилна администрация“ Варна, ведно
с копие на паспорт на електронен таксиметров апарат с фискална памет на
автомобил с рег. № В7300НА; протокол за оглед на ВД /л.130-134,т.3 от ДП/;
постановления за привличане в качеството на обвиняем от 02.12.2016 г. и разпит
на обвиняем; ВЧНД № 466/2016 г. по описа на ОС Варна ,които са приобщени по
време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.
Отделно
от това е назначил множество експертизи изслушал ги е и ги е обсъдил ,събрал е
писмени документи и е изслушал обясненията на подс. и свид.М. .
Събраните доказателства са в достатъчен обем
и от същите не биха могли да бъдат направени различни фактически и правни
изводи от тези на първата инстанция.
Накратко по фактическата обстановка: Св. И. М. е управител на „ Ласиа „
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна и с предмет на дейност „
таксиметров превоз на пътници”. За осъществяване на тази дейност М. имал
регистрирана таксиметрова централа, а при приемане на поръчки от страна на
клиенти се отзовавали водачи, работещи към фирмата му с автомобили, върху които
имало поставени рекламни стикери с поставен знак на регистрирана в Патентното
ведомство на РБългария по национален ред комбинирана марка № 53162 „ ЛАСИА
Марката била регистрирана на 10.11.2005 год. и е с приоритет до 15.03.2024 год. и се отнася за стоки от клас 39-транспорт, опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътуваниия. Марката била регистрирана от М. в качеството му на управител на „ЛАСИЯ –И. М.” ЕТ и е с притежател „ ЛАСИА-И. М.” ЕТ.
Дружеството
не е сключвало лицензионни договори, с които да е преотстъпило право на
използване на марка №
53162 „ ЛАСИА 500 000
на български юридически и физически лица, в т.ч. на подсъдимия К..
В
течение на времето, недобросъвестни водачи на таксиметрови автомобили, извън
работещите към посочения по-горе ЕТ започнали да използват при осъществяване на
дейността си изображения, наподобяващи регистрираната марка , заблуждавайки по
този начин клиентите си, че осъществяваният превоз е именно от " ЛАСИА”-
гр. Варна.
В резултат на това при търговеца постъпвали
множество сигнали от така подведени клиенти, които се оплаквали от заплатени
значително по-високи цени на такива водачи на таксиметрови автомобили. Тъй като
това водело до уронване престижа на фирмата му, на 10.03.2013 год. М.
подал жалба до РП Варна, в която посочил, че въпреки многобройните сигнали от
него до различни институции КЗП, Патентното ведомство на РБългария, зам. кмет
по транспорта в Община Варна, зам. кмет по сигурността в Община Варна, началник
ОО КД ДАИ Варна, КАТ Варна, много от таксиметровите автомобили на територията
на Община Варна били облепени с надписи, силно наподобяващи този на ЛАСИА, като
рекламираните от тях фирми, телефони и работни номера не съществували в
действителност, което водело до загуба на клиенти от неговата фирма. В жалбата
си М. контретно посочил леки автомобил с регистрационните им номера, като и приложил фото-снимки на част от тях.
Въз
основа на жалбата му било образувано ДП № 239/2014 год. на ОД МВР Варна.
На
базата на посоченото от М. в жалбата му , собствениците на посочените от него
автомобили били установени и им били съставени предупредителни протоколи.
Сред
посочените от свид.М. автомобили бил и лек автомобил „ Мазда
С протокол от
14.08.2013 год. подс.К. бил предупреден да не използва в търговската си дейност
знак „ Астра-
Впоследствие на всички посочени от М. автомобили
били извършени огледи, за което надлежно били съставени протоколи за оглед.
При
огледа, които бил извършен на 09.10.2014 год. на автомобил „ Мазда
Всички останали автомобили не били
облепени с подобни знаци, като свидетелите изяснили, че или те изначално не
били с такива рекламни стикери посочени от св.М. за нарушение на правата му
върху марката, или след отправеното им предупреждение били премахнати. Изяснило
се, че някой от автомобилите били с повреди, поради което били в движение или
имало промяна в собствеността им чрез продажба на други лица, в други градове.
В хода на ДП била назначена съдебно маркова експертиза,
от чието заключение се установява, че по национален ред на територията на
РБългария е регистрирана марка притежание на „ЛАСИА-И. М.” ЕТ с № 53162 „ЛАСИА
Върху лек автомобил с рег. № В 7300
НА на преден капак , на жълт фон е оформен словен елемент „ Ласаа”,изписан със специфичен шрифт, в жълт цвят,
с контур в син цвят, а над него в дясно е оформено стилизирано изображение на
глава на заек с папионка, в жълт цвят, с контур в син цвят. Двустранно на
предните врати на син фон е оформен словен елемент „ Ласаа”, изписан със
специфичен шрифт, в бял цвят, като на буква „ Л”, липсва лява вертикална черта,
а над него в дясно е оформено стилизирано изображение на глава на заек с
папионка, в същия цвят друстранно. На задните врати, на син фон е оформен
числов елемент „
Междувременно
св.М., за да предотврати объркване на клиентите ползващи услугите на фирмата
му, докато не се преустанови дейността на други лица да използват
нерегламентирано получилата защита марка на 03.06.2013 год. с договор възложил на
„ Екстрийм България” промяна на рекламното оформление на таксиметровите
автомобили извършващи таксиметрови услуги за неговата фирма. Оформлението
представлявало промяна в цвета на логото – на черен фон с бели букви било изписано
наименованието на фирмата „ Ласиа”, на задните врати на автомобила с черни
букви изписан телефона на станцията 500 000 с префиксите на различните
оператори.
При
извършеното разследване са били изискани и приобщени множество документи от ТД
на НАП Варна, РД АА Варна, Община Варна.
От
тях е установено , че на подс.К. в качеството му на ЕТ „ВЕДИТИВ-Д.К.” са били
издадени изискуемите документи, даващи му право да упражнява таксиметрова
дейност на територията на Община Варна. От приобщения паспорт на електронен
таксиметров „ЕМТАКС
В хода на
съдебното следствие е назначена тройна съдебно-маркова експертиза с вещи лица Н.
С., инж. Меглена Балтаджиева и инж. Радослав Радославов, от чието заключение и изслушване
в съдебно заседание се установява,че по
отношение на лек автомобил с рег. № В7300 НА знаците поставени върху МПС са
сходни на марката „ Ласиа
Знаците, поставени върху релевантните
веществени доказателства не са идентични на регистрираната марка „Ласиа
Това сходство
създава вероятност за объркване на потребителите, защото са изпълнени двете
условия за това – да има идентичност или сходство на знаците с марките и
идентичност или сходство на стоките/услугите на знаците и услугите за които са
регистрирани марките / чл.12, ал.1,т.2 от ЗМГО.
В съдебно заседание
вещите лица уточняват, че числовия елемент е визуално сходен, тъй като се
състои от шест символа, от които само един е различен и голяма роля
идентичното начало – цифрата пет и
идентичния край – няколко на брой цифри нула, поради което има визуално
сходство между числовите елементи. Посочва се, че когато се говори за визуално
сходство при марка, това което има приоритетно значение е доколко потребителя
може да възприеме като сходни знаци. Според експертите презумпцията на закона,
който цели да защити притежателя на марката не е дали всички ще се подведат, а
дали съществена и реална част от публиката ще се подведе. Подчертават, че
знаците се сравняват не един спрямо друг едновременно, а се сравняват в
целостта си, защото потребителят има склонност да асоциира .
Настоящата инстанция след преценка на всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
правна страна:
1. Повдигнатото от РП Варна
обвинение срещу К. по чл.172б,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК - затова, че в периода 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление , без съгласието на притежателя на изключителните
права ЕТ „ЛАСИА-И. М.” –Варна с управител И. Х.в М. е използвал в търговската
си дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в
нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от
ЗМГО е недоказано по безспорен начин .
За да е налице осъществен от обективна страна
съставът на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, следва от една страна да е
налице изключително право на марка, а от друга – неправомерно ползване, без
съгласието на притежателя, от страна на дееца на марката, обект на това
изключително право.
Правилно съдът е приел ,че доколкото в НК липсват
легални определения на това, какво е изключително право на марка и какво е ползване
на марка , следва да се използват дефинициите, дадени в специалния закон,
регламентиращ търговските марки – ЗМГО.Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от този закон
изключителното право върху марка включва правото на нейния притежател да
забрани на трети лица без негово съгласие да ползват в търговската си дейност
знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност
или сходство на стоките и услугите на марката и знака води до вероятност за
объркване на потребителите, водеща до възможност за свързване на знака с
марката.В чл.13, ал.2 от Закона е посочено изчерпателно и какво следва да се
разбира под ползване на марката, като в т.2 изрично е регламентирано, че
ползване на марка представлява предлагането на стоки за продажба, носещи знак
по смисъла на ал.1, пускането им на пазара, съхраняването им с тази цел и т.н.
Безспорен
е факта , че е налице регистрирана
в Патентното ведомство на РБългария по национален ред комбинирана марка № 53162
„ ЛАСИА
Безспорно
е установено, и че подс.К. не притежава отстъпено право на ползване на марката
„ЛАСИА
Безспорно
липсва по делото и необходимото съгласие от правопритежателя за използване на
собствената му търговска марка.
Не се спори между страните ,че подс.К. е по занятие търговец,
осъществяващ дейността си като ЕТ с фирма ЕТ „ВЕДИТИР-Д.К.”, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, извършващ таксиметрова дейност.Обстоятелството,че
подсъдимия е извършвал таксиметрова
дейност в периода 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. на територията на гр.Варна
се доказва от приложените по делото
писмени доказателства, свързани с извършена на
16.03.2013 год. от служители на ОД КД ДАИ извършена проверка на К. по
повод извършваната таксиметрова дейност.При проверката били установени
нарушения,за които на К. били съставени актове за административни нарушения №
169955/23.08.2013 год.На 21.08.2013 год. подс.К. отново бил спрян от служители
на ОО КД ДАИ Варна, като при тази проверка било констатирано нарушение , за
което бил съставен АУАН № 169956.
Използването в
търговската дейност – таксиметрови превози на марката „Ласиа”, обект на
изключително право на притежание, без съгласието на притежателя на марката от
страна на К. *** е осъществено чрез една от формите, изброени в
чл.13,ал.2,т.3,вр.ал.1,т.2 от ЗМГО, а именно в реклами / изхождайки от
правилото, че подсъдимия се защитава срещу фактите, а не срещу квалификацията/.Доказателството
според РП Варна, за това какво лого е
било поставено на автомобила на К. в периода от време, за който е обвинен е
представена от М. с протокол за доброволно предаване от 07.07.2014 год. /
л.6,т.2, обект на изследване в тройната експертиза л.43 от делото,т.2.4/ снимка. Съгласно практиката на ВКС
протокола за доброволно предаване не възпроизвежда доказателства, а само
легитимира процесуално връзките на материалния факт / веществено доказателство
/ с обстоятелствата по делото. Посочената снимка правилно е изключена от
доказателствата по основанието в чл.105 ал.2 от НПК ,тъй като и да съдържа информация за обстоятелства,
включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК не е случайно
създадена / Решение № 390/2009г на II н.о. на
ВКС /. В този смисъл състава на съда намира, че снимката следва да бъде кредитирана.
На
следващо място,но не и на последно по
важност , от заключението на
изготвената техническа експертиза се установява, че графичните файлове
съдържащи фотоснимки на таксиметрови
автомобили, включително и на автомобил с
рег. № В7300НА са създадени на 28.07.2012 год., като не може да се каже
категорично дали това е датата на създаване на оригинала на файла или това е
датата, на която е извършено копирането на оригинала върху диска на изследвания
компютър.Други доказателства, от които да се установи какви знаци са били
поставени на автомобила на К. за времето от 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год.
и дали те са сходни на марката „ Ласиа 500 000” с регистров номер 53162,
притежание на „Ласиа-И. М.” ЕТ в степен, при която създават сходно общо
впечатление няма.
От субективна
страна престъплението следва да бъде осъществявано пряк умисъл. Според състава на съда не е
налице и доказателствена обезпеченост на предвидения в материалноправната
разпоредба на чл.172б от НК умисъл, като форма на вина. Умисълът следва да
включва съзнанието за притежавано от
друг правен субект право върху търговска марка, както и знанието, че той
притежава идентична или сходна с регистрираното фирмено наименование , като
знанието му е съпътствувано с намерение да увреди притежателя относно
ползването на притежаваната търговска марка или поне допуска в представите си
подобно увреждане,с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг
личен интерес.
От събраните по
делото доказателства не се установява по
категоричен начин, че подсъдимия е знаел, че върху автомобила му е поставен
словесен елемент, които е визуално и фонетично е сходен на марката с рег. №
53162 и че няма необходимото за това съгласие от техния притежател, т.е. да е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и да е предвиждал настъпването
на обществено опасните му последици и да е целял тяхното настъпване. От друга
страна, няма доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е знаел, че ще
причини значителни вредни последици на притежателя на правото на марка и е
искал тяхното настъпване.
В обясненията си подсъдимия посочва, че надписите върху автомобила
му са били положени от фирма за реклама
през 2016 год., като фирмата сама измислила надписите, посочва, че след
предупреждение от полицията е отстранил част от надписите. Обясненията на
подсъдимия като доказателствено средство по делото и съдът ги е приел като защитна позиция, но след като не са събрани доказателства, които да ги опровергаят,те
следва да се кредитират и съпоставят с другите доказателства.
Действително по делото е приложен протокол за полицейско
предупреждение от 14.08.2013 год., но от неговото съдържание и от приложеното към него обяснение не може
да се направи извод, нито , че по автомобила е имало лого на фирмата „Ласиа”,
нито, че К. е имал съзнанието, че използва в търговската си дейност знак сходен
или идентичен със запазената марка „ ЛАСИА 500 000”. В обясненията си, към
протокола той сочи, че няма поставен
знак „Астра”. От показанията на св.Ю. се
установява, че не е оглеждал таксиметровия автомобил на К., а е изпълнил делегация изпратена му от ОД МВР
Варна. Тук следва да се отбележи и посоченото в тройната съдебно-маркова
експертиза / стр.14 от експертизата/, а именно, че въпреки наличието на
известно сходство в ръкописните шрифтове на двата словни елемента „Астра“ и
„Ласиа“ те не са сходни в целостта си, поради което няма вероятност от
объркване на потребителя.
С
оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че не може да се направи
изводът въз основа на събраните доказателства по делото,че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.172б,ал.1 от НК във връзка с чл.13 от ЗМГО-по начина,по който е формулирано
първото обвинението в обстоятелствената част и диспозитива на ОА.От обективна
страна липсват категорични доказателства какво лого към посочения период от
време е било поставено върху автомобила, с който К. е осъществявал таксиметрова
дейност.Липсват от субективна страна и каквито и да било доказателства по
делото, че към момента на извършване на вмененото му престъпление той е бил със
съзнанието, че върху автомобила му е
имало изображение сходно на регистрираната комбинирана марка „ЛАСИА
Съдът правилно и
обосновано е оправдал подсъдимия поради недоказаност на обвинението по несъмнен
начин след като е събрал и проверил всички необходими доказателства във връзка
с обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи същото
обвинение.
При изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, след като не е установено по
категоричен и безспорен начин че
деянието е извършено от подсъдимия, съдът правилно го е признал за невиновен и го е оправдал
,тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин (в този смисъл
Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.;
Решение № 196 от 1.VII.1991 г. по н. д. № 202/1991 г., ВК на ВС). В случая
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 103 от НПК, съгласно, която
тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора
и разследващите органи.
Предвид изложеното по-горе съдът и на основание чл. 304 НПК правилно го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.172б,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК/по първото обвинение/ .
По обвинението за престъпление по чл.172б,ал.1 от НК първоинстанционния съд е приел за установено следното: Подс. К. е обвинен и затова, че на 09.10.2014 год. в
гр.Варна без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „ЛАСИА-И. М.” –Варна с управител И. Х.в М. използвал в търговската си
дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в нарушение
на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО.
Първоинстанционният съд правилно
е приел ,че по това обвинение е налице извършено валидно процесуално действие –
оглед на автомобила. Съгласно заключението на тройната патентна експертиза
знаците поставени върху автомобила, а именно словния елемент „ЛАСАА“, изписан
със специфичен шрифт в жълт цвят и с контур в син цвят, като лявата страна на
буквата Л е прекъсната, а над нея има стилизирана фигурка на глава на жълт заек
с папионка, окантовани в син цвят. Словния елемент е съставен от пет
букви.Другите знаци са същия словен елемент „ЛАСАА”, но изписан в бял цвят на
син фон, на който липсва дясната вертикална черта на буквата „Л“, както и стилизираното
изображение на заек с папионка в същия цвят, а също и числовия елемент 550000,
изписан в бял цвят, изписани в бял цвят на фона на фигуративен елемент
наподобяващ формата на трапец, оцветен в син цвят. Тези знаци са сходни
визуално и фонетично на регистрираната марка
с рег. № 53162. Въпреки, че първата буква на марката и първата буква на
словния елемент на ВД са еднакви, но стилизираното изображение над буквата „Л“
на марката и стилизираното изображение над първата буква на словния елемент
върху колата се различават / в единия
случай бягаща фигура на човек, а в другия глава на заек / при движение на
колата, това може да не се забележи и да доведе до заблуждение на
потребителя.Разликата в словните елементи на марката и ВД е само в една буква,
четвъртата буква вместо „ и” е „а”. Има сходство и в цветовото оформление на
словния и числов елемент- син фон и бели букви и цифри.Освен по словните
елементи, знакът и регистрираната марка са сходни също по числовите елементи
„550 000“ и „500 000“, които са изписани в бял цвят със сходни
стилизирани изображения по телефонна линия под тях, и са разположени на
идентични позиции на фона на сходните фигуративни елементи наподобяващи формата
на трапец, оцветени в нюанси на синия цвят. Втората цифра „5“ на числовия елемент
на знака е с зачистена хоризонтална чертичка. В резултат на това знакът и
марката имат сходна структура, цялостно стилизиране и цветова комбинация,
обуславящи сходно общо впечатление. Съществува вероятност за объркване на
потребителя, която е обусловена от една страна от сходното общо впечатление
създавано от комбинираното въздействие на знаците върху МПС с рег. № В7300НА и
марката с рег. № 53162, а от друга от идентичността на предлаганите услуги.
Автомобилът е оборудван за услугата таксиметров превоз, която е идентична на
услугата транспорт, за чийто клас 39 от МКСУ марка с рег. № 53162 е защитена.
При така изложените факти , съдът е намерил , че извършеното от К. не
представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, тъй като попада в
обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК. С цитираната разпоредба се декриминализират
деянията, които са с явно незначителна обществена опасност. В тази връзка
следва да се посочи, че съществува припокрИ.е в обективните и субективните
признаци на деянието по чл. 172б, ал. 1 НК досежно използването в търговската
дейност на марка без разрешението на притежателя и административното нарушение
по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО. Подобно на чл. 172б, ал. 1 от НК и чл. 81, ал. 1 от
ЗМГО предвижда наказание за лице, което използва в търговската дейност по
смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. Ето защо съдът
правилно е направил разграничение между
престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК и административното нарушение по чл. 81,
ал. 1 ЗМГО.
Съгласно с Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСНК за правилната
квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл. 9,
ал. 2 от НК или на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е
важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни
последици.
В конкретния случай такива вреди няма,
няма доказателства и за реално настъпили неимуществени вреди – съставна част на
„вредните последици”. Що се касае до неимуществените вреди, то в тази насока не
е предприето никакво доказване, нито съдът вижда възможност да се извърши служебно събиране на доказателства.
Отделно
от това: законодателят свързва значителни вредни последици с повишена
обществена опасност на деянието, по отношение на което са предвидени.
Като се
анализират конкретните обстоятелства по делото, съдът правилно и
законосъобразно е намерил , че извършеното от подсъдимия престъпление не се
отличава с такава повишена обществена опасност, а напротив, обществената му
опасност е ниска.
Въпреки, че подсъдимият
извършва активна търговска дейност – таксиметрова дейност към 09.10.2014
год. знаците поставени върху
автомобилите на „ ЛАСИА „ са съвсем различни от рег. марка № 53162. Според св.М.
новото оформление е „такова, че няма нищо общо със старото – като цвят,
изписване, разположение. Беше създадено ново лого, остана „Ласиа”, цифрата пет
с пет нули също остана. Сега на черен фон с бели букви е написано „Ласиа” и на
задните врати е написано „500 000” с черни букви”.
При конкретните
събрани и проверени доказателства не е установено и доказано как обществените отношения, които се защитават
от чл. 172б, ал. 1 НК, са се увредили в значителна степен от таксиметровата
дейност осъществена от К. с описаното по-горе лого, сходно с марката на
„Ласиа”.Всички изложени обстоятелства, заедно с липсата на причинените от
деянието вреди (обсъдена по-горе), водят до крайния извод, че обществената
опасност на извършеното деяние е явно незначителна и същото не следва да бъде
третирано като престъпление.Именно тези изводи са мотивирали и първоинстанционния съд да приеме, че в случая не е осъществен
съставът на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и да оправдае подсъдимия и
за това престъпление,като същевременно с оглед изводите, че извършеното от К.
има белезите на административно нарушение съдът след като го е оправдал по обвинението по чл.172б,ал.1 от НК
на осн. чл.305,ал.6 от НПК вр.чл.81,ал.1,вр.чл.13,ал.2,т.4, вр.чл.13,ал.1,т.2
от ЗМГО му е наложил административно
наказание „ глоба” в размер на 1000 лв.Наказанието е наложено в рамките на
закона и е справедливо и достатъчно с
оглед приетите правилни фактически и правни
положения.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. е
бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 60.95 лв. в полза на ОД-МВР-Варна, както и
съдебно деловодните разноски по делото.
При извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани
основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата на ВРС, постановена на 16.07.2018
година по НОХД № 907/2017 година на ВРС
45-ти състав .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните ,че е
изготвено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.