РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. гр. Хасково, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640103012 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и
чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, както и осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, от ЕЛ. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, съдебен адрес:
*************, адв. Д. М. от АК Пловдив, против “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ №
25, ет.5. Към настоящото производство с Определение № 18 от 07.01.2022г., на основание
чл.213 ГПК, е съединено гр.дело № 3013 по описа на РС Хасково за 2021г., образувано по
искова молба на същия ищец срещу същия ответник.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит mах_500019942 и по Договор за
кредит mах_500026321, сключени с ответното дружество.
Съгласно Договор за кредит mах_500019942, трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 1223.48 лева при ГПР 31.59%, при срок на кредита от 8 на брой вноски. Следвало
да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в
размер на 176.42 лева и „Динамично плащане" в размер на 282.10 лева. По този договор до
01.10.2019г. били изплатени главница по кредита към дата 01.10.2019г. - 79.87 лева;
изплатена лихва към дата 01.10.2019г. - 18.13 лева; изплатена сума по „Динамично плащане“
- 16.26 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ - 22.74 лева. На 01.10.2019г. ищцата
погасила предсрочно напълно търсената по този договор сума, като договорът бил изменен
при следните параметри: остатъчна непросрочена главница по кредита: 620.13 лева;
1
остатъчна просрочена главница: 0.00 лева; остатъчна просрочена лихва: 0.00 лева; остатъчна
дължима сума по „Динамично плащане“: 18.81 лева; остатъчна дължима сума по „Бързо
разглеждане“: 138.29 лева; остатъчна сума по лихва: 8.57 лева; обезщетение за неизпълнение
на договорно задължение: 0.00 лева; обезщетение за предсрочно погасяване: 3.10 лева или
обща сума от 788.90 лева, заплатена от ищцата на 01.10.2019г.
Съгласно Договор за кредит mах_500026321, трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 905.85 лева при ГПР 43.84%, при срок на кредита от 17 на брой вноски. Следвало
да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в
размер на 220.63 лева и „Динамично плащане" в размер на 369.52 лева. По този договор до
11.03.2020г. били изплатени главница по кредита към дата 11.03.2020г. – 41.96 лева;
изплатена лихва към дата 11.03.2020г. - 11.32 лева; изплатена сума по „Динамично плащане“
– 21.74 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ – 12.98 лева. На 11.03.2020г. ищцата
погасила предсрочно напълно търсената по този договор сума, като договорът бил изменен
при следните параметри: остатъчна непросрочена главница по кредита: 715 лева; остатъчна
просрочена главница: 42.55 лева; остатъчна просрочена лихва: 10.73 лева; неплатена сума по
„Динамично плащане“: 21.74 лева; неплатена сума по „Бързо разглеждане“: 12.98 лева;
остатъчна дължима сума по „Динамично плащане“: 12.42 лева; остатъчна дължима сума по
„Бързо разглеждане“: 175.23 лева; остатъчна сума по лихва: 5.79 лева; обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение: 0.00 лева; обезщетение за предсрочно погасяване:
3.79 лева или обща сума от 1000.72 лева, заплатена от ищцата на 11.03.2020г.
Ищцата посочва в исковата молба, че регламентираните допълнителни услуги в
Договор за кредит mах_500019942 и в Договор за кредит mах_500026321, наименувани
„Бързо разглеждане на искането за кредит" и, Динамично плащане" , били нищожни поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че били
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от
ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по
процесните договори за кредит, по своето естество, били част от възнаграждението за
предоставения заем, като същите водели до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугите за „ Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „ Динамично плащане" по своята същност били
дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване и разглеждане на
кредита, предвиждаща заплащането на допълнителни парични средства, реално не била
предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора.
Така ищцата счита, че регламентираните допълнителни услуги, противоречали на чл. 10а,
ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото се касаело за възнаграждения по усвояване и отпускане
на кредита, същите следвало да са включени в годишния процент на разходите - чл. 19, ал.1
2
от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение имало за цел заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна, каквато се явявала и посочената.
Имало накърняване и на принципа на „ добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1 пр.3 от
ЗЗД. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато
се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС
/Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г.,
определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 or ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла
на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД с регламентираните допълнителни услуги по процесните
договори се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Ищцата заявява, че така регламентираните допълнителни услуги в Договор за кредит
mах_500019942 и в Договор за кредит mах_500026321, наименувани „Бързо разглеждане на
искането за кредит" и „Динамично плащане", били нищожни като противоречащи на
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза а договор за потребителски кредит; имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза била и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била и необосновано висока. В глава четвърта
от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/EO на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. С регламентираните допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този
начин регламентираните допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5
от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така
регламентираните услуги, според ищцата, била да доведат до неоснователно обогатяване на
3
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл било решение №
511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и
практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна н санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите
нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о, Решение № 511
от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр. д № 324/2018г.
С регламентираните допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и
следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи
по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един
от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната н
непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решеше № 353 от 31.01.2018 г. на PC-
Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. №
6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г.;
Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC Пазарджик но гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411
от 15.04.2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на
PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр.
д. № 88/2020 г. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузите за
4
допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Според ищцата, имало нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не били индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създавали в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/13/ЕИО било регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена
клауза която е била съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, каквито били и регламентираните
допълнителни услуги в процесните договори. В тази насока била и практиката на Съда на
Европейския съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в
него практика. Ищцата посочва още, че е налице и още едно нарушение, а именно на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
С оглед нищожността на регламентираните допълнителни услуги в процесните два
договора наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане"
ищцата не е следвало да ги заплаща и при положение, че е заплатила сумата от 196.10 лв. по
Договор за кредит mах_500019942 и сумата от 257.09 лева по Договор за кредит
mах_500026321, представляващи суми заплатени за „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане“, същите следвало да й бъдат върнати, като получени без
правно основание, съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД.
С оглед всичко посочено, счита, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
допълнителните услуги, наименовани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“ в Договор за кредит mах_500019942 и в Договор за кредит
mах_500026321, сключен между страните по делото, предвид на което моли съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на тези клаузи – поради накърняване
на добрите нрави и неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, във вр. с
чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 196.10 лв. по Договор за кредит mах_500019942, както и
сумата от 257.09 лева по Договор за кредит mах_500026321, представляващи недължимо
платени суми по недействителните допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане“, ведно със законната лихва върху тях от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане.
Претендират се направените съдебни разноски.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че уговорената
5
лихва не е в противоречие с чл.26 от ЗЗД и с нея не се накърняват добрите нрави, тъй като
липсвало противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и
добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Нямало и как
да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при
регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се
гарантирала пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за
доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и
за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не
били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното
противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради
противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Освен това преценката за това
дали възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави трябвало да се прави и през
призмата на специалната рапоредба на чл. 19 от ЗПК. Чрез нея законодателят бил определил
максимален размер на ГПР, а възнаградителната лихва била част от ГПР. Ако с размера на
възнаградителната лихва не се нарушавал чл. 19 от ЗПК, то нямало как по правило размерът
и да противоречи на добрите нрави. В практиката съществували решения, които
аргументирано приемали изложената постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по
гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав).
Твърденията на ищцата, че предлаганите от кредитора действия „Бързо разглеждане“
и „Експресно обслужване" не били разяснени и обявени в преддоговорния процес и
представлявали скрита възнаградителна лихва като по този начин се заобикалял закона
също били неоснователни. Изискването на чл. 11, т.10 от ЗПК било да бъде наличен
Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора. Твърдението, че този
процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката посочена в
закона, било неоснователно. Неправилно се приемало от ищеца, че допълнителните услуги
били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК
била дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони. такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В тази връзка
ответникът заявява, че „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане" никога не са били
задължителни предпоставки за отпускане на кредит, а били единствено по желание на
клиента. Тези услуги се включвали в договора, само ако бъдат изрично заявени и клиента.
Те присъствали в Стандартния европейски формуляр, поради което не можело да се твърди,
6
че клиентът не е бил запознат с тях. В Стандартния европейски формуляр било изрично
посочено, че тези допълнителни действия не са задължителна предпоставка за отпускане на
кредит.
Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди
разноски на ответника.
Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение от страна на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между ищцата Е. М. Г. /кредитополучател/ и „Би Енд Джи Кредит” ООД
/кредитор/ са сключени Договор за кредит mах_500019942 на 31.07.2019г. и Договор за
кредит mах_500026321 на 03.02.2020г., тоест че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения.
Съгласно Договор за кредит mах_500019942, ищцата следва да върне сума по кредита
в размер общо на 1223.48 лева при ГПР 31.59%, при срок на кредита от 8 на брой вноски.
Следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за
кредит" в размер на 176.42 лева и „Динамично плащане" в размер на 282.10 лева. Не се
спори, че по този договор до 01.10.2019г. са изплатени главница по кредита към дата
01.10.2019г. - 79.87 лева; изплатена лихва към дата 01.10.2019г. - 18.13 лева; изплатена сума
по „Динамично плащане“ - 16.26 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ - 22.74 лева,
както и че на 01.10.2019г. ищцата е погасила предсрочно напълно търсената по този договор
сума, като договорът е изменен при следните параметри: остатъчна непросрочена главница
по кредита: 620.13 лева; остатъчна просрочена главница: 0.00 лева; остатъчна просрочена
лихва: 0.00 лева; остатъчна дължима сума по „Динамично плащане“: 18.81 лева; остатъчна
дължима сума по „Бързо разглеждане“: 138.29 лева; остатъчна сума по лихва: 8.57 лева;
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение: 0.00 лева; обезщетение за
предсрочно погасяване: 3.10 лева или обща сума от 788.90 лева, заплатена от ищцата на
01.10.2019г.
Съгласно Договор за кредит mах_500026321, ищцата следва да върне сума по кредита
в размер на 905.85 лева при ГПР 43.84%, при срок на кредита от 17 на брой вноски. Следва
да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в
размер на 220.63 лева и „Динамично плащане" в размер на 369.52 лева. Не се спори, че и по
този договор до 11.03.2020г. са изплатени главница по кредита към дата 11.03.2020г. – 41.96
лева; изплатена лихва към дата 11.03.2020г. - 11.32 лева; изплатена сума по „Динамично
плащане“ – 21.74 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ – 12.98 лева, както и
обстоятелството, че на 11.03.2020г. ищцата е погасила предсрочно напълно търсената по
този договор сума, като договорът е изменен при следните параметри: остатъчна
7
непросрочена главница по кредита: 715 лева; остатъчна просрочена главница: 42.55 лева;
остатъчна просрочена лихва: 10.73 лева; неплатена сума по „Динамично плащане“: 21.74
лева; неплатена сума по „Бързо разглеждане“: 12.98 лева; остатъчна дължима сума по
„Динамично плащане“: 12.42 лева; остатъчна дължима сума по „Бързо разглеждане“: 175.23
лева; остатъчна сума по лихва: 5.79 лева; обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение: 0.00 лева; обезщетение за предсрочно погасяване: 3.79 лева или обща сума от
1000.72 лева, заплатена от ищцата на 11.03.2020г.
От съдържанието на процесните договори за кредит се установява също, че са
подписани при Общи условия, неразделна част от тях, както и че кредитополучателят е
запознат и приема Общите условия към съответния договор, уведомен е и са му разяснени
подробно всички клаузи от договора и ОУ, разбира значението им и се съгласява с тях.
По делото са приети като писмени доказателства и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на
Договор за кредит mах_500019942 и на Договор за кредит mах_500026321, обективирани в
част II от същите, от които се установява, че на 31.07.2019г., съответно на 03.02.2020 г.
ищцата, като кредитополучател, е запозната със съдържанието на тези документи.
При тези данни по делото съдът намира предявените искове за основателни по
следните съображения:
По делото няма спор, че между страните са сключени Договор за кредит
mах_500019942 на 31.07.2019г. и Договор за кредит mах_500026321 на 03.02.2020г. И двата
договора са с предмет предоставяне на кредит, уговорен в размер на 700 лева по Договор за
кредит mах_500019942 и 800 лева по Договор за кредит mах_500026321, съгласно чл. 5 от
договора, със срок за погасяването му съответно 8 месеца и 8 месеца и 14 дни, погасителна
вноска в размер на 98 лева по Договор за кредит mах_500019942 и 53,28 лева по Договор за
кредит mах_500026321, общ размер на плащанията- 784,00 лева по Договор за кредит
mах_500019942 и 90,76 лева по Договор за кредит mах_500026321. Годишният процент на
разходите е уговорен в размер на 31,59 % по първия договор и 43,84 лева по втория, и
съответно годишен лихвен процент- 31,07 % и 36,79 %, съгласно чл. 5, ал. 6 и 7 от двата
процесни договори.
В чл.6 от договорите за кредит е предвидено, че кредитополучателят дължи връщане
на получената заемна сума при условията на чл. 5 и съгласно погасителен план с посочен
падеж на месечните погасителни вноски в размер на по 98,00 лева за Договор за кредит
mах_500019942 и по 53,28 лева за Договор за кредит mах_500026321.
В чл. 9, ал. 1 и в двата договора за кредит се съдържа клауза, според която при
кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на точка 7. 3 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 176,42
лева по Договор за кредит mах_500019942 и в размер на 220,63 лева по Договор за кредит
mах_500026321 и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени
8
във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
В ал. 2 на чл. 9 от договорите за кредит е посочено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желанието си да ползва Динамично плащане по
своя кредит при условията на т. 7. 4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за
Динамично плащане по кредита е в размер на 282,10 лева по Договор за кредит
mах_500019942 и в размер на 369,52 лева по Договор за кредит mах_500026321 и е дължима
на равни части през периода на кредита, заложен в договора. Така в чл. 9, ал. 3 от
процесните договори за кредит е формиран общия размер на дължимата сума по кредита
1242,48 лева, при погасителен план на 8 месечни погасителни вноски в размер на по 155,31
лева по Договор за кредит mах_500019942 и 1496 лева, при погасителен план на 17 месечни
погасителни вноски в размер на по 88 лева по Договор за кредит mах_500026321.
Според настоящия съдебен състав, твърденията на ищеца за нищожност на
процесните клаузи по чл. 9, ал.1 и ал.2 от сключените между страните Договор за кредит
mах_500019942 от 31.07.2019г и Договор за кредит mах_500026321 от 03.02.2020 г.,
съдържащи уговорки за плащането на кредотополучателя на допълнителни услуги за „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, са изцяло основателни.
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В разпоредбата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. В случая таксата за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е
такса във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така
предвидената такса за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ цели заобикаляне
на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Същите доводи, изложени по-горе, важат и за предвидената такса в чл. 9, ал. 2 от
процесните договори за кредит, означена като „Динамично плащане“. По отношение на нея
е предвидено, че при ползването и кредиторът изпраща свой представител на домашния
адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя
място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на
кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане, при допълнителни условия за кредитополучателя,
предвидени в т.7.4 от Общите условия.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
9
падеж.
В настоящия случай и както бе посочено вече, услугата „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение,
а „Динамично плащане“ има за предназначение да улесни взаимоотношенията между
кредитор и потребител и да помогнат кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално последната
не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, като отпускането на
нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, следва да
става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с
тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договорите годишен процент на разходите от 31,59
%, респ. 43,84 %, не отговаря на действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за заплащане на
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“,
уговорени в процесните договори, се нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК.
Формално в тях не са вписани такси за действия, свързани с усвояване или управление на
кредита, но реално тези допълнителни услуги по естеството си представляват именно
заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита.
Доколкото, обаче в случая, е направено именно това – и за двете допълнителни
услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ и в двата
процесни договора, са начислени такси, платими по погасителния план на кредита, по този
начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и така се
надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от закона. Допустимата граница е предвидена да е
петкратният размер на законната лихва (или ГПР да е около 50 %), а с включването на
таксите за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“,
превишението ще надхвърли това ограничение. Затова и тези клаузи са нищожни на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф
1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези
услуги прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази
връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи,
които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са
нищожни.
Именно затова посочените клаузи по договорите за кредит не отговорят на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити
10
по т. 10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите, чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договорите не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването им предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, без да е необходимо да се
обсъждат останалите аргументи на страните.
Освен горните мотиви, за пълнота, следва да се посочи още, че е налице
неравноправна клауза за дължимост на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги,
наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, с която
реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Клаузата за дължимост на възнаграждението за пакет услуги е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Нищожността е пречка за възникване на
задължение по нея, поради което платените суми са предадени при начална липса на
основание и подлежат на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо и след като съдът достигна до извод за недействителност на клаузите,
визиращи заплащане на допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ и „Динамично плащане“, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за възнаграждение за
допълнителните услуги и по двата процесни договора е получена без основание и се дължи
връщането й.
Не се оспорва от ответника, че ищецът е заплатил следните суми във връзка с
допълнителните услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане"
- 196.10 лв. по Договор за кредит mах_500019942 от 31.07.2019 г. и 257.09 лева по Договор
за кредит mах_500026321 от 03.02.2020 г. на 01.10.2019г., съответно на 11.03.2020г. В
случая липсва основание за получаването им, поради което и тези искове също са
основателни и следва да бъдат уважени, ведно с претендираната законна лихва от подаване
на исковата молба до погасяването им.
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от заплащането на
държавни такси и разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Хасково, държавна такса на основание чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1, вр. чл.69,
ал.1, т.4 ГПК в размер на общо 200 лева, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
11
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв. Д. В. М. сумата от 1200 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото
от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено според размера и броя на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, клаузите, съдържащи се в чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от
Договор за кредит mах_500019942 от 31.07.2019 г., сключен между Е. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: *********** и “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5,
предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането
за кредит" – 176,42 лева и „Динамично плащане" - 282,10 лева, на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, клаузите, съдържаща се в чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от
Договор за кредит mах_500026321 от 03.02.2020 г., сключен между Е. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: *********** и “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5,
предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането
за кредит" - 220,63 лева и „Динамично плащане" - 369,52 лева, на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ №
25, ет.5 да заплати на Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от 196.10 лева
като получена без основание, по Договор за кредит mах_500019942 от 31.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2021
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ №
25, ет.5 да заплати на Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от 257.09 лева
като получена без основание, по Договор за кредит mах_500026321 от 03.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2021
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 200,00
12
лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, да заплати на адв. Д. В. М.,
ЕГН **********, с адрес на кантората - *************, сумата от 1200,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
13