РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330202297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4223893 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на М..
Б. АЛ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.. Б. АЛ. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение
на материалния и процесуалния закон, по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез
процесуален представител – адв.П., пледира за отмяна на ЕФ с аргумент за
несъставомерност на деянието. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
1
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу М.. Б. АЛ. за това, че на
29.10.2020г. в 11:38 часа в Републикански път ІІ-64, км. 50, в посока с.Труд
към гр.Пловдив, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч. с
ПЗ В-26, заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-М № 529 и
отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, с МПС Фолксваген Кади
1.9 ТДИ, вид лек автомобил с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 529,
като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 79 км/ч и
превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч. Като собственик, на когото е
регистрирано МПС-то бил вписан М.. Б. АЛ. и на същия била наложена глоба
50лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните. По делото е приложено писмо от ОПУ Пловдив, от което се
установява, че километър 50+000 на път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“, посока
Труд - Пловдив, попада в отсечка с две платна за движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Към инкриминираната дата
на км. 49+800 е поставен пътен знак В26 (60км/час), като към него няма табела
Т2, оказваща зоната му на действие. Според администрацията на ОПУ пътният
знак В26 е изчерпал действието си на км.49+960, където било кръстовище при
входа/изхода на „Амек Тойс“, като във връзка с последното заедно с ПЗ В26
бил поставен и ПЗ А27. Съдът намира, че твърдението за нА.чие на
кръстовище на коментирания пътен участък не отговаря на обективната
действителност още повече, че този извод на администрацията на ОПУ не е
фактически, а е правен, тъй като произтича от тълкуването на законовата
разпоредба на §6, т.8 от ДР на ЗДвП относно легалната дефиниция за
„кръстовище“ – „място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво“. В конкретния случай не се касае за кръстовище,
а за крайпътна територия, заради която е наложено ограничението на
скоростта до 60 км/ч и е напълно алогично действието на В26 да се изчерпва
2
именно там. В тази връзка и напълно незаконосъобразно наред с ПЗ В26 е
поставен пътният знак А27. Освен изложеното дотук следва да се отбележи, че
от приложения по преписката Протокол по чл.10 от Наредбата се установява,
че разстоянието между пътния знак и позиционираното АТСС е било 200м,
тоест нарушението е заснето в зоната на действие на пътния знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/ч. В подкрепа на този фактически извод е и посоченото в
цитирания протокол отбелязване, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, тоест и в съответствие с разпоредбата на чл.8 от Наредбата,
съгласно която при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта.
След преценка на формираната по делото доказателствена съвкупност
намира, че фактическите констатации в обжалвания ЕФ изцяло се
потвърждават. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на
деянието, защото безспорно се доказа, че в процесния участък на
инкриминираната дата е съществувал пътен знак В26, ограничаващ скоростта
на движение до 60 км/ч, респективно и задължението на водачите да го
съблюдават, както и факта на управление на процесното МПС със скорост над
разрешената.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.”. В конкретния случай скоростта е била ограничена с
пътен знак “В 26” – до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача.
Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 50 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост извън
населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
3
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороци, нарушаващи
правото на защита на наказаното лице, още повече, че такива не се и твърдят.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4223893 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на М..
Б. АЛ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4223893 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП на М.. Б. АЛ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М.. Б. АЛ., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР –
4
Пловдив сума в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5