Определение по гр. дело №16799/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47388
Дата: 14 ноември 2025 г. (в сила от 14 ноември 2025 г.)
Съдия: Виктория Николаева Недева
Дело: 20251110116799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47388
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от В. Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110116799 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „=====“ ЕАД срещу В. Н. П., като
наследник на Н. Ц. П., действаща със съгласието на своята майка М.Л.М., с която са
предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 878,33 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 165,77 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 22,35 лв. - главница, ведно
със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1,64
лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 13,86 лв. за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г., начислена за
периода от 01.03.2021 г. до 20.11.2023 г.,4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.11.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66386/2023 г. по описа на СРС,
79 състав
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 332, вх. 4, ет. 8, ап. 31, с
аб. № 184951, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите
условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Далсия
Елвеко“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.
1
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Н. П., действаща със съгласието на своята
майка Мартина Н. П., е депозира становище, към което прилага доказателства, че на
06.06.2025 г. е заплатила на ищеца сумата от 1358,58 лева. Моли за определяне на
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.
Със становище от 18.06.2025 г. ищецът потвърждава постъпилото плащане, но в
молбата са налице противоречиви твърдения относно това дали за погасени и
претендираните разноски за заповедното и исковото производство.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото на собственост на
процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота;
че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност,
че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и размера на цената на услугата дялово
разпределение относно процесния имот през процесния период.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„=====“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С оглед становищaта на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че на 06.06.2025 г.
ответницата е заплатила на ищеца сумата от 1358,58 лева.

По исканията на страните:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице -
помагач на дружеството „Далсия Елвеко“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за
обезвреда.
Предвид данните за постъпило плащане в хода на процеса, това искане, както и
искането задължаване на „Далсия Елвеко“ ЕООД да представи всички относими документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период следва да се оставят без уважение.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Не следва да се допускат и исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „=====“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да уточни за
погасяване на какви задължения е отнесена заплатената сума от 1358,58 лева, в т.ч.
погасени ли са задължения за съдебни разноски в исковото и заповедното
производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 11.12.2025
г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 66386/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „=====“ ЕАД за конституиране на „Далсия
Елвеко“ ЕООД като трето лице-помагач.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
3
връчени.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4