№ 2671
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110125921 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца В. И. К., ЕГН **********, срещу ответника
***************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, при условията на
евентуалност- чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал.
4 ЗПК, за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №
******/17.11.2020 г., сключен между страните, евентуално- на клаузата по т. 9
от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №
******/17.11.2020 г., установяващ размера на ГПР, и на клаузата по чл. 5 от
Договор за потребителски кредит № ******/17.11.2020 г., уреждаща срок и
изисквания за предоставяне на обезпечение, и иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 88,88 лв., платени
при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №
******/17.11.2020 г., ведно със законната лихва от 08.05.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът В. И. К., ЕГН **********, твърди, че на 17.11.2020 г. е сключил
от разстояние Договор за потребителски кредит № ******/17.11.2020 г. с
ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от
800 лв. срещу задължението да върне погаси сумата по кредита на 12 месечни
вноски, при ГЛП в размер на 40,55 % и ГПР в размер на 49 %. Съгласно
1
процесния договор било предвидено задължение в тежест на
кредитополучателя / чл. 5.2/ да осигури обезпечение в срок до края на
следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, под формата на
банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на посочените условия.
При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. В погасителния план
било отбелязано, че при непредставяне на изискуемото обезпечение общото
задължение по договора било в размер на 1850,75 лв. Посочва, че по
процесния договор е погасил сумата в общ размер на 888 лв. чрез банков
превод от 14.12.2020 г. Счита процесния договор за изцяло недействителен.
Оспорва клаузата за неустойка като нищожна, доколкото не притежава
типичната обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция и прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на финансовата иснтитуция за
извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника
върху самия длъжник. Сочи, че налице било заобикаляне на закона. Вземането
за неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора. Така
уговорена клаузата за неустойка противоречи на принципа за справедливост и
еквивалентност на престациите. Навежда твърдения, че договорът за кредит
бил недействителен поради посочване на ГПР, различен от действително
прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди,
че стойността на неустойката е следвало да бъде взета предвид при
изчисляване размера на ГПР. В случая било налице заобикаляне на нормата на
чл. 19, ал. 4 ГПР, доколкото размерът на ГПР значително надхвърлял
максимално регламентирания. С оглед изложеното твърди, че следва да се
приложи нормата на чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита,
като, доколкото ищецът погасил сумата от 888,88 лв., недължимо платена се
явява сумата от 88,88 лв. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********,
представя отговор на исковата молба, чрез адв. В. Б.- К., с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че процесният договор
за кредит и оспорените в исковата молба клаузи от същия са действителни и в
съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че процесната неустойка не
следвало да се включи в размера на ГПР поради забраната, уредена в чл. 19,
ал. 3, т. 1 ЗПК, доколкото същата не представлявала разход по кредита.
2
Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното
оспорва да дължи търсената от ищеца сума. Прави възражение за погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
Предявени са искове с точна правна квалификация по чл. 26, ал.1,
предложение първо ЗЗД, евентуално чл. 26, предложение трето ЗЗД и иск по
чл. 55, а 1, предложение първо ЗЗД.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност,
тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният договор за кредит от 20.09.2021 г. попада в обхвата на чл. 9,
ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР
ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
17.11.2020 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ******,
по който ответникът е отпуснал сумата от 800 лв. в полза на ищеца със срок до
17.11.2021 г., платим на 12 месечни анюитетни вноски. В договора била
предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение, чиято стойност не
е била взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно чл. 10 от Приложение
№ 1 към договора за кредит, размерът на неустойката в случай на
3
непредоставяне на обезпечение съгласно т. 5.6 от договора за кредит: 2,37 лева
средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от
главницата по кредита. Видно от погасителния план към договора за кредит,
неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в общ размер на
864,36 лева или месечно в размер на по 72,03 лева.
По иска за нищожност на договора за потребителски кредит, съдът
съобрази, че с чл. 5 от процесния договор е уговорено обезпечение, което
съгласно чл. 5.1 от договора следва да бъде представено в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, а именно: банкова
гаранция или поръчителство на две физически лица, които да отговарят да
отговарят солидарно с кредитополучателя. Съгласно чл. 5.3 поръчителите
трябва да отговорят на следните условия: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева , да бъдат лица над 20 годишна
възраст, да работят на безсрочен трудов договор , да имат не по–малко от 5
години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или
поръчители по други договори за кредит, да нямат неплатени осигуровки да
последните две години, да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен“.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя,
са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да
осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по
договора или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит
в размер от 800 лева. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
4
неустойка.
Същевременно основателно от страна на ищеца по предявените искове
се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съдът счита, че вземането за
неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка,
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води
до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. В
конкретния случай, не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че
размерът на ГПР, посочения в Приложение № 1 към договора ГПР в размер на
49 %, при включване на неустойката, многократно надхвърля
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а видно от заключението
5
на съдебно-счетоводната експертиза при включване на неустойката, ГПР би
бил в размер на 496,47 %. Следователно с процесния договор за кредит се
явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид
че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което целият договор е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК / в
този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение №
264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за
кредит, поради противоречие на същия с посочените императивни
материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде
уважен на това основание. Поради основателност на главния иск, съдът не
дължи произнасяне по евентуално предявения иск за нищожност на клаузата
за неустойка.
По исковата претенцията за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 88,88 лв., като платена без основание, предвид нищожността на
договора за кредит, въз основа на която е платена:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
6
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която
настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и компетентно
изготвена ищецът е заплатил на ответника сумата от 888,88 лева по процесния
договор за кредит на 14.12.2020 г., което обстоятелство се признава от
ответната страна с молба от 11.12.2024 г.
С оглед изложеното и предвид изводите до които съдът достигна за
нищожност на договора за кредит, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в предявения
размер от 88,88 лева. Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
08.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Въведеното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, доколкото от момента на плащането не е изтекъл петгодишен
давностен период. В този смисъл т. 7 от ППВС № 1/1979 г. , с който са дадени
разяснения за началния момент, от който тече погасителната давност за
вземането в първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно от деня на
получаване на престацията.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за държавна такса и платен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, които следва да бъдат присъдени с оглед
изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Адвокат Д. претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по всеки иск. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I
т. о. на ВКС/. Съдебната практика приема еднозначно, че изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.
1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. По делото са предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск
7
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/
Ето защо, като взе предвид, че се касае за предявени кумулативно
съединени искове в защита на един интерес, които не се отличават с
фактическа и правна сложност, които са типизирани предвид броя дела,
заведени в СРС с такъв предмет, на оказалия безплатна правна помощ адвокат
следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 400 лв. за разноски и в полза на адв. М.
Д. 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. И. К., ЕГН **********, адрес:
************************** срещу ***************, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:
*************************************** иск с правно основание по чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
******/17.11.2020 г. поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД *************, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:
***************************************, да заплати на В. И. К., ЕГН
**********, адрес: ************************** сумата от 88,88 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за
8
потребителски кредит № ******/17.11.2020 г., сключен между тях, ведно със
законната лихва върху главницата от 08.05.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***************, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:
***************************************, да заплати на В. И. К., ЕГН
**********, адрес: ************************** сумата сумата от 400 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ГПК *************, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:
***************************************, да заплати на адвокат М. Д.,
ЕГН **********, член на САК сумата в размер на 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на В. К. в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9