№ 667
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110169027 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.с.“ ЕАД, против Б. М. Д., положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,
за съществуване на вземане по заповедно производство ,възлизащо на сумата в размер на
2241,51лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата,за сумата в размер на 275,91лв. –
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2021г. върху главницата
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, за сумата в размер на 50,82
лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата
,както и сумата в размер на 10,05 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до
23.06.2021г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2021г. по ч.гр.д.№
40502/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ... топлинна енергия като ответникът е използвал
същата за процесния период, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Б. М. Д. е депозирал писмен отговор,в който възразява против
вземането на ищеца, като твърди, че за периода 01.05.2018 г. до 12.01.2019 г. бил изтекъл
тригодишен давностен срок. Оспорва основателността на вземането, тъй като искането било
неясно. За един и същи период -2018 г.-2019 г. неколкократно се търсело плащане от ищеца
за едно и също нещо. Със Заповед за изпълнение се изисквало плащане на главница в размер
на 2247,51 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 40502/2021 г. по описа на
СРС, 65 състав. С друга Заповед за изпълнение се изисквало плащане на главница в размер
на 3965,44 лв. за периода 01.05.2017 г. -30.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 52346/2021 г. по описа на
СРС, 28 състав.
С определение 26.04.2022г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната България”ООД.
Същото изразява становище, че потребеното количество топлина енергия в имота е
начислявано съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
законови нормативи.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на НА за дарение на недвижим имот на
низходящ №21 от 10.03.1986год.,том VІІІ,дело №1063/86год. ,че Кера Стоянова Зарбова и
Михаил Георгиев Д. са дарили на сина си Б. М. Д. /настоящия ответник/, своя недвижим
имот : Апартамент № 16, находящ се в гр.София,ул.Арх.Йордан Миланов”,№22-26,вх.Б,ет.2
.Б. М. Д. е учредил върху този недвижим имот в полза на трето лице ипотека ,за
обезпечаване на кредит през 2006год.Няма доказателства по делото ,че ответника се е
разпоредил в последствие с недвижимия имот.
По делото е представен договор №2280/16.10.2002год.,по който „Бруната
България”ООД,като изпълнител и ЕС в гр.София,ул.”Арх.Йордан Миланов” 26,вх.А и Б
като възложител ,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според
което изпълнителят приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна
енергия. Договорът е сключен за срок от 1 година, в изпълнение на прието решение на
общото събрание на етажните собственици от 02.10.2002год.
Съответно с Договор №60/28.05.2018год. ,“Т.с.“ЕАД и „Бруната България“ ООД са
уговорили услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
– етажна собственост да се извършва от ФДР ,за срок от една година за изравнителен
период от 01.05.2018год. до 30.04.2019год.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,съгласно които
дялово разпределение за аб.№ 327953 е изготвяно съобразно действащите нормативни
актове .Представени са изравнителна сметка 05.2018год. – 04.2019год. ,като за абоната е
изчислена сумат от 1166,46лв.,с резултат за изравняване за периода от 101,70лв. за
доплащане и изравнителна сметка 05.2019год. – 04.2020год.,като за абоната е изчислена
сума ог 1025,43лв.,с резултат за изравняване за периода от 77,02лв. за връщане.
Представени са и талони за отчет на уреди за дялово разпределение сезон 2018-2019
от 21.06.2019год. и за сезон 2019-2020 от 07.07.2020год., надлежно подписани от
потребител.От същите се установява ,че се отчитат уреди четири броя ,като са налични две
щранг лири и отчитането на топла вода е на 1 брой потребител.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2019год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
2
01.05.2018год. – 30.004.2019год., на стойност 1166,45лв. ,със срок за плащане 14.09.2019год.
; ОФ от 31.07.2020год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019год.
– 30.04.2020год., на стойност 1127,08лв. със срок за плащане 14.09.2019год.,както и справка
за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от 06.2018год. до
04.2020год. на обща стойност 50,82лв.
Видно от материалите по ч. гр. д. №40502/2021 г. по описа на СРС,65 състав,
същото е образувано по депозирано на 09.07.2021г. заявление от „Т.с.”ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. М. Д..
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5572 е издадена
на 15.07.2021г.,по ч.гр.д.№40502/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника Б. М.
Д. за сумата в размер на 2241,51лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, сума в размер на 275,91лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
23.06.2021г. върху главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия, сума в размер на 50,82 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 10,05 лв. - законна
лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 23.06.2021г. върху главницата за дялово
разпределение,като основанието ,от което произтича вземането е :задължение за
доставена,но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлофициран
имот,находящ се на адрес : гр.София,ул.”Арх.Йордан Миланов”,вх.Б,ет.2,ап.16,аб.№327953.
На заявителя с разпореждане от 01.11.2021год. ,след постъпило в срок възражение
от длъжника,на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК са дадени указания ,че може да предяви
иск срещу длъжника за вземането си,което разпореждане му е връчено на 03.11.2021год.
В срок /на 02.12.2021год./ са постъпили доказателства за предявяване на искове
срещу длъжника Б. М. Д.. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане
заповедното производство.Възражението на ответника за недопустимост на претенцията на
ищеца ,за периода 2018-2019год.,поради отвод за висящ процес,тъй като същия бил предмет
на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№52346/2021год.,по описа на СРС,28 състав,препис от
която е представен е неоснователно ,тъй като не са налице основанията на чл.126х от ГПК
.Заповед № 11360 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
14.09.20201год. е издадена по ч.гр.д. ч.гр.д.№52346/2021год.,по описа на СРС,28 състав
против длъжника Б. Д. ,в полза на „Т.с.“ЕАД ,за задължения за периода 01.05.2017год. –
30.04.2019год., за доставена ,но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот - гр.София,ул.“Арх.Йордан Миланов „ 26,вх.А,ет.6,ап.12,абонатен
номер 32749.Т.е. задълженията по двете дела не произтичат от един и същ договор за
доставка на топлинна енергия,тъй като се отнасят до различни топлоснабдени имоти.Ето
защо не е налице висящи дела между същите страни ,със същото основание и за същото
искане.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението
за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че ответника е
потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между страните е възникнало
3
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните
нормативни актове,тъй като е собственик на недвижим имот ,жилище в сграда – етажна
собственост ,което е топлоснабдено като по делото не са представени доказателства ,че
ответника се е разпоредил с правото си на собственост на процесното жилище.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са
доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №16,
находящ се в гр. София,ул.”арх.Йордан Миланов”,вх.Б,ет.2,за който е открит аб.№ 327953.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия
след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати
по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна
сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и
една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
4
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач –
протокол от ОС ,с приложен списък на етажните съсобственици, договор между етажните
собственици и третото лице помагач от 2002год. от делото за възлагане извършване на
услугата дялово разпределение, за срок от 1година,т.е. до 2003год.
По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2003 г.
като съгласно действащите и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за
топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за
дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към
настоящия момент по чл. 139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна. От изложеното се
налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от топлофикационното
предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се явява допустима.
За процесния период, ищеца „Т.с.”ЕАД е издала две общи фактури от 31.07.2019год.
и 31.07.2020год.
От приетите и представени от третото-лице помагач документи, талон за отчет на
уреди за дялово разпределение сезон 2018-2019 и сезон 2019-2020, става видно, че са
отчитани четири броя уреди,а разходът за вода е отчитан на „база“ на 1 потребител,като в
имота са налични и две щранг лири,които също се изчисляват на максимална мощност,
същите са подписани от потребител. Тези документи имат характер на частен
свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за потребителя факти – стойността на
измереното количество, и като такива следва да се кредитират. С оглед на изложеното съдът
приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се
даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
5
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени поделото,доколкото в писмения
отговор ответникът не е посочил ,че оспорва количествата потребена енергия и
изчисленията за тяхната стойност,единственото му възражение е за липса на облигационна
връзка ,а така също и за частично погасяване на задълженията му по давност.
По възражението за погасителна давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е неоснователно
основателно ,тъй като вземанията на ищеца за исковия период не са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от
този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 09.07.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
6
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ,въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на
прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие
по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.Възражението на ответника се отнася до
периода 01.05.2018год. до 12.01.2019год.Падежа на задължението на най-старото
задължение,а именно за м.05.2018год. е настъпил с изтичането на 45 дни от края на
периода/01.05.-31.05.2018год./,а именно на 15.07.2018год. като с предявяването на
заявлението на 09.07.2021год. давностния срок за него е прекъснат.Ето защо възражението
на ответника е изцяло неоснователно.
Или за целия период от 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ,за сумата от
2247,51лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната
давност по отношение на вземането на ищеца към ответника като до този размер и за този
период следва да се признае ,че вземането му съществува,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 09.07.2021год.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.06.2018год. до
30.04.2020год. , в размер на 50,82лв. също е основателна и доказана като не са налице
основания да се приложат правилата за погасителна давност.
Следва да се отбележи и че при пресмятане на давностния срок трябва да се вземе в
предвид и че в периода 13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ давност не е
текла ,по силата на чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. всички
срокове,включително и давностните са били спрени.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода от 01.05.208г. до 30.04.2020 г. са приложими ОУ на „Т.с. „ЕАС от 2016
г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
7
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019год. ,поради което за периода от
15.09.2019год. до 23.06.2021год. обезщетението за забава върху главницата от 1166,45лв.
възлиза на сумата от 209,89лв.
Съответно фактурата обективираща задължението за периода 01.05.2019год. –
30.04.2020год. е издадена на 31.07.2020год. ,като на длъжника е даден срок за плащане :
15.10.2020год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура в размер 1127,08лв. от 16.10.2020год.Обезщетението за забава върху тази сума за
периода от 16.10.2020год. до 23.06.2021год. възлиза 78,58лв.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 2241,51лв. за
периода от 15.09.2019год. до 23.06.2021год. ,изчислено от съда , възлиза на 288,47лв. , като
надхвърля претендираната от ищеца сума от 275,91лв.,поради което и претенцията на ищеца
по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи ,така както е предявена.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 10,05лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 101.69лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо този ответник се следва сумата от
101,29лева.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 190лв.
– 90лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват
разноски в исковото производство в размер на 189,26лева.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответникът,който обаче не е заявил своевременно искане за
присъждане на такива и не е представил доказателства за направата им.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Б. М. Д.,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,... дължи на „Т.с.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ..., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 2241,51лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата1 сумата в размер на 275,91лв. – законна лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 23.06.2021г. върху главницата представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия, сумата в размер на 50,82 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата ,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2021г. по ч.гр.д.№
40502/2021г. по описа на СРС, 65 състав като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 10,05 лв. - законна лихва за забава за периода
от 31.07.2018г. до 23.06.2021г. върху главницата за дялово разпределение като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. М. Д.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,... да заплати на „Т.с.”
ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ... , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
189,26лева ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 101,29лева, разноски
в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната България”ООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9