МОТИВИ към ПРИСЪДА № 116/18.09.2019г., постановена
по НОХД № 813/2019г. по описа на Плевенски районен съд.
Плевенска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против Л.Т.Ц.
*** за това, че през периода от 11.10.2011 г. до 21.01.2017 г. включително, в
гр. Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. №
4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение №639/2016 г.
влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015г. по описа на РС - Плевен
да издържа свой низходящ – детето Х.Л.Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка
в размер на 80,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 150,00 лв. по гр.д. №
5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц. ***,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на
3360,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 48,00 лв. за една поредна вноска
и 2 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 300,00 лв., плюс
неизплатена сума в размер на 23,31 лв. за една поредна вноска, или общо 44 бр.
пълни ежемесечни вноски в общ размер на 3660,00 лв. плюс задължение от общо 71,3 лв.
за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК. И за това, че през периода от 11.10.2011 г. до 31.07.2018 г.
включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение
по гр.д. № 4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение №
639/2016 г. влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015 г. по описа на
РС - Плевен да издържа свой низходящ – детето М.Л.Ц., ЕГН: ********** с
ежемесечна издръжка в размер на 70,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 120,00
лв. по гр.д. № 5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц.
***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на
2940,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 42,00 лв. за една поредна вноска,
и 4 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 480,00 лв., плюс
неизплатена сума в размер на 98,25 лв. за една поредна вноска, или общо 46 бр.
пълни ежемесечни вноски в общ размер
на 3420,00 лв. плюс задължение от общо
140,25 лв. за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Р. поддържа обвинението. Счита, че след преценка на
събраните по делото доказателства се установява,
че подсъдимият Ц. е автор на престъпленията, за които е ангажирана
наказателната му отговорност. Моли съда да определи и наложи на подсъдимия
подходящо по вид и размер наказание, като на основание чл. 23, ал. І от НК
определи едно общо най-тежко наказание измежду тях.
Делото е
разгледано в отсъствие на подсъдимия, чиято защита е реализирана от упълномощен
от Ц. защитник - адв. В. П. от ПлАК.
Защитникът на подсъдимия пледира а постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подзащитния му, като взема становище, че фактите посочени в
обвинителния акт не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона приема за
установено следното:
Подсъдимият Л.Т.Ц. е роден на ***г. в
гр. София, живее в **, *, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи в Германия, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.Т.Ц.
и свидетелката С.Р.Ц. били съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод на
основание чл. 50 от СК, по силата на влязло в законна сила на 11.10.2011 година
съдебно решение №1477/11.10.2011 година, постановено по гр. дело № 4093/2011
година по описа на РС-Плевен. С посоченото решение родителските права върху
родените от брака деца – Х.Л.Ц. и М.Л.Ц.
били предоставени за упражняване на тяхната майка – свидетелката *Р.Ц., а подсъдимият
Л.Т.Ц. бил осъден да заплаща на своите низходящи ежемесечна издръжка, както
следва: издръжка в размер на 80,00 лева за детето
Х.Л.Ц. и издръжка в размер на 70,00лв на
детето М.Л.Ц., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на дължимостта и до нейното окончателно изплащане. С
оглед нарастващите нужди на децата, свързани с тяхното израстване и обучение
подсъдимият Л.Т.Ц.
се съгласил да заплаща на непълнолетния си син Х.Л.Ц. чрез неговата майка и
законен представите С.Р.Ц. ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано
от 13.10.2015 година до настъпването на основание за нейното изменение или
прекратяването и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на дължимостта и до нейното окончателно
изплащане и да заплаща на малолетния си син М.Л.Ц.Ц.
чрез неговата майка и законен представите С.Р.Ц. ежемесечна издръжка в размер
на 120,00 лева, считано от 13.10.2015 година до настъпването на основание за
нейното изменение или прекратяването и ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на дължимостта и до нейното
окончателно изплащане. Така даденото от подсъдимия съгласие било обективирано в постигната съдебна спогодба, одобрена с
влязло в сила на 18.02.2016 година Определение №639/18.02.2016г., постановено
по гр. дело № 5141/2015 година по описа на РС-Плевен. След прекратяване на
брака, отношенията между бившите съпрузи – подсъдимият Л.Ц. и свидетелката С.Ц.
били влошени, а комуникацията между двамата преустановена. Подсъдимият заживял
отделно, като за продължителни периоди пребивавал в чужбина – Република Гърция
и ФР Германия, където работел. Редовно поддържал връзка със синовете си по
телефона и се срещал с тях, когато се прибирал в РБългария.
За изпълнение на задълженията за издръжка, които имал към децата си превеждал
паричния еквивалент на задълженията по сметка на свидетелката С.Ц. *** през
част от инкриминирания период, а впоследствие изпращал парични средства чрез
системите: Money Gram и Western
Union до брат
си – свидетелят – Н.Т.Ц., с когото имал уговорка да ги предава на бившата му
съпруга в качеството и на майка и законна представителка на синовете му М. и Х..
За процесния период изпратените суми от подсъдимия Ц. до свидетеля Н.Ц.
възлизат на 3665,00 евро или 7168,11 лева, а сумите преведни
по банков път от подсъдимия Ц. на свидетелката Ц. в качеството и на майка и
законна представителка на децата – М.Ц. и Х.Ц. възлизат на 2909,75 лева. Различни по размер суми свидетелят Н.Ц. предавал
лично на свидетелката С.Ц. или на свидетелите М.Ц. и Х.Ц., които впоследствие
предавали на майка си. В отделни случаи, когато подсъдимият пребивавал в РБългария предавал сумите за издръжка лично на децата при
осъществяваните между тях срещи. През инкриминирания период подсъдимият проявявал
заинтересованост относно нуждите на децата си и се стараел да ги задоволи
своевременно в израз на което изпращал допълнително пари по сметките на децата
и им давал лично парични средства под формата на подаръци.
По
повод депозиран сигнал от свидетелката С.Р.Ц. било образувано и проведено
досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след анализ на събраните в хода на проведеното наказателно
производство писмени и гласни доказателства. Съдът обсъди показанията на
свидетелите М.Л.Ц. и Х.Л.Ц. дадени лично и непосредствено в съдебно заседание и
прочетените по реда на 281, ал. ІV вр. с ал. І, т.2,
пр. ІІ-ро от НПК показанания
на свидетеля М. *в досъдебното производство намери, че следва да бъдат
кредитирани с доверие като логични, последователни и непротиворечиви. Двамата
определят отношенията с баща си като отлични и споделят, че през процесния
период същият многократно е изпращал парични суми за тяхната издръжка по сметка
на майка им – свидетелката Ц., а също такива са им били предавани от свидетеля Н.Ц.
(брат на подсъдимия). Свидетелят М.Ц. пресъздава свои лични възприятия, според
които е чувал коментари, че през част от инкриминирания период издръжка не била
изплащана, но впоследствие баща им
заплатил дължимото. Поради големия период от време и липсата на лични
възприятия относно всички извършени плащания не могат да цитират конкретно
всички заплатени от подсъдимия суми, но са категорични, че баща им се грижи
добре за тях и отделно от задължението за издръжка им изпраща и допълнителни
средства винаги, когато имат нужда. Съдът обсъди и показанията на свидетеля Н.Т.Ц.,
като намери, че следва да бъдат приети с доверие в частта, в която твърди, че
през инкриминирания период брат му – подсъдимият Ц. му е превеждал суми за
издръжка на децата Х. и М. чрез системите Money
Gram и Western Union. В тази част показанията му кореспондират с обсъдените по-горе
показания на свидетелите М.Ц. и Х.Ц., а частично и от показанията на
свидетелката С.Р.Ц.. Свидетелят Н.Ц. е категоричен, че сумите са изпращани
единствено и само за издръжка на децата. Твърдението на този свидетел, че
подсъдимият му е изпращал пари чрез системите Money
Gram и Western Union намира подкрепа и в заключението на вещото лице Г. по назначената в
хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според
което изпратените суми от подсъдимия Л.Т.Ц. чрез Money
Gram и Western Union през периода от 11.10.2011 година до 31.07.2018 година е 3665,00 евро
с левова равностойност от 7168,11 лева. Съдът прие заключението по назначената
в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице като обективно и неоспорено от страните. Съдът обсъди и показанията
на свидетелката С.Р.Ц., като намери че същите са неубедителни, неточни и
уклончиви, поради което не допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото. Свидетелката няма конкретна представа относно точната сума, получена
от подсъдимия през инкриминирания период, предадена и от свидетеля Н.Ц., като
си служи с думи и изрази като: “около 600 лева“, „може би“, „когато брат му ми
даваше пари аз не съм се подписвала никъде, че съм получила сума и не знам
колко е изпратил със сигурност“.
В
подкрепа на горната фактическа обстановка са и писмените доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда н ачл.
283 от НПК, а именно: Решение №1477 от 11.10.2011 година, постановено по гр. д.
№4093/2011 година по описа на РС-Плевен; Разпореждане по гр. д. №5141/2015г. по
описа на РС-Плевен; заключение на вещото лице Е.Г. по назначена
съдебно-счетоводна експертиза; Определение №639/18.02.2016 година, постановено
по гр. д. №5141/2015г. по описа на РС-Плевен; Отчет по сметка от 17.01.2018г.
на ПИБ; Справка за съдимост рег. №245 от 18.01.2018 година, изадена
от БС при РС-Плевен; заключение по назначена в хода на досъдебното производство
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза; Отчет по сметка от 31.08.2018
година на ПИБ; Извлечения относно превод на суми от подсъдимия Л.Т.Ц. на Н.Т.Ц.
чрез системите Money Gram и Western Union.
Съдът обсъди и заключенията на вещото
лице Г. по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи в
хода на досъдебното производство, като намери,
че вещото лице е отговорило на конкретно поставените му задачи обективно
и няма причина да не бъдат приети с доверие. В същите обаче не са взети предвид
всички относими към настоящата хипотеза факти, поради което не установяват
фактическа обстановка, различна от гореизложената. В тези заключения ясно и
конкретно е установен размера на задълженията за издръжка на подсъдимия Л.Ц. на
база влезлите в законна сила съдебни решения. В същите е отчетено изплащането
на задължението за издръжка от страна на подсъдимия, осъществено чрез превод по
сметка на свидетелката С.Р. в ПИБ и направено от последната признание за сума
от 600,00 лева (за която в хода на съдебното следствие се установи, че е
хипотетична), поради което не е необходимо да бъдат подробно обсъждани.
При тази установеност на фактите,
съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил съставите на инкриминираните
деяния, за които му е повдигнато обвинение с настоящият обвинителен акт.
Съгласно
чл. 303 ал. ІІ от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки,
така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият
субект на наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от
закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от
състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
183, ал. І от НК се осъществява чрез бездействие – пълно или частично
неплащане на определените като издръжка месечни вноски за период от
два или повече месеца. По своята правна същност престъплението е продължено и
престъпният резултат се изразява в липса на плащането на две или повече дължими
месечни вноски за издръжка. Дори и да се приеме, че подсъдимият Л.Т.Ц. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. І от НК, то от анализът на доказателствата по делото обосновава извод, че в
конкретния случай не са налице субективните признаци на състава на престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение. Престъплението по чл. 183, ал.І от НК се
осъществява с пряк или евентуален умисъл, какъвто съдът намира, че не е бил
налице у подсъдимия Л.Ц.. От субективна страна подсъдимият е следвало да
съзнава всички обективни признаци от състава на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност – като е знаел, че е осъден да издържа
свои низходящи, съзнателно да не е изпълнил това свое задължение в размер на
две или повече месечни вноски. Деецът следва да е съзнавал или допускал, че
оставя низходящите си без издръжка за два или повече месеци. Видно от
доказателствата, подсъдимият Л.Ц. е че през определен период от време е
превеждал необходимите суми за издръжка на децата по сметка на тяхната майка и
законна представителка – свидетелката С.Ц., предавал е суми на ръка на децата
при срещите му с тях, както и че в изпълнение на задълженията си за
инкриминирания период е изпратил на брат си – свидетелят Н.Т.Ц. чрез системите
Money Gram и Western Union
суми, възлизащи на обща стойност от 7168,11 лева, след предварителна договореност
паричните суми да бъдат предавани на свидетелката Ц. лично или чрез децата за
издръжка на М.Ц. и Х.Ц.. Следва да се отбележи, че дори свидетелят Н.Ц. да не е
предавал изцяло и своевременно получените суми, то от това обстоятелството не
би могло да се презюмира наличието на субективния
елемент у подсъдимия за осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал.
І от НК. Както се установи от обсъдените по делото доказателства, подсъдимият е
изпращал сумите до брат си единствено и с цел да изпълни задълженията си
издръжка, произтичащи от влезлите в сила съдебни решение по гр. д. №№
5141/2015г. и 639/2016г., и двете по описа на РС-Плевен. В този смисъл у него
не е бил налице умисъл за извършване на вменените му престъпления. Напротив,
същият е бил със съзнание, че изпълнява задълженията си да издържа
ненавършилите си пълнолетие деца, като осигурява необходимите им средства и
задоволява ежедневните им нужди и потребности. Пристъпвайки към постановяване на присъдата
си, поради изложените мотиви, съдът не може да формира категорично вътрешно
убеждение във виновност на подсъдимия Л.Т.Ц., което да е основано на доказателствения материал по делото.
С оглед изложените правни и фактически съображения, подсъдимият
Л.Т.Ц. следва да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Ето
защо съдът призна подсъдимия Л.Т.Ц. *** с ЕГН: ********** за невиновен в това,
че: 1.) през периода от 11.10.2011 г. до 21.01.2017 г. включително, в гр.
Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. №
4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение №639/2016 г.
влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015г. по описа на РС - Плевен
да издържа свой низходящ – детето Х.Л.Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка
в размер на 80,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 150,00 лв. по гр.д. №
5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц. ***,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на
3360,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 48,00 лв. за една поредна вноска
и 2 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 300,00 лв., плюс
неизплатена сума в размер на 23,31 лв. за една поредна вноска, или общо 44 бр.
пълни ежемесечни вноски в общ размер
на 3660,00 лв. плюс задължение от общо
71,3 лв. за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го
оправда по така повдигнатото обвинение и 2.) през периода от 11.10.2011 г. до
31.07.2018 г. включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила на
11.10.2011 г. Решение по гр.д. № 4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр.
Плевен и споразумение № 639/2016 г. влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. №
5141/2015 г. по описа на РС - Плевен да издържа свой низходящ – детето М.Л.Ц.,
ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в размер на 70,00 лв. по гр.д. №
4093/2011 г. и по 120,00 лв. по гр.д. № 5141/2015 г., чрез неговата майка и
законен представител – С.Р.Ц. ***, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д.
№ 4093/2011 г. в общ размер на 2940,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на
42,00 лв. за една поредна вноска, и 4 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015
г. в общ размер на 480,00 лв., плюс неизплатена сума в размер на 98,25 лв. за
една поредна вноска, или общо 46 бр. пълни
ежемесечни вноски в общ размер на
3420,00 лв. плюс задължение от общо 140,25 лв. за неизплатени пълни
поредни месечни вноски за двата периода - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като
на основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
На основание чл. 190, ал. І от НПК направените по
делото разноските в размер на 270.09 лева остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: