№ 5172
гр. София, 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511207 по описа за 2021 година
С определение № 20150548/ 02.07.2021г., постановено по гр.д. № 30990 по описа
за 2020г. на Софийския районен съд, 159 състав, е оставена без уважение молбата на
М. ИВ. Ч. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от М. ИВ. Ч..
В жалбата се навеждат твърдения, че постановеното определение е неправилно и
необосновано. Поддържа, че неправилно в негова тежест в качеството на ищец по
делото са били възложени разноски, предвид обстоятелството, че не са били налице
предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Твърди, че извънсъдебното претендиране на вземане, каквото в случая е
прието да е осъществено от страна на СРС, дава повод за завеждане на иск и влече
отговорност за разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника
„И.ф.“ ООД, с който оспорва същата. Моли съда да потвърди обжалваното
определение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната частна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК, поради
което същата се явява допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на
М. ИВ. Ч. срещу „И.ф.“ ООД, с която е предявен отрицателно установителен иск с
1
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата 379,83
лева. Изложени са съображения, че сумата е недължима поради изтекла за
претендираните от ответника извънсъдебно вземания погасителна давност. Ищецът
тъвърди, че ответникът последователно във времето притеснява ищеца претендираната
сума да бъде заплатена, в това число и чрез предоставяне на срок за доброволно
изпълнение и уведомления за предстоящо принудително изпълнение.
С отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск. Изложил е
съображения, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и е поискал
разноските да бъдат възложени на ищеца.
С решение № 20098579 от 19.04.2021г., постановено по гр.д. № 30990/2020г. на
СРС, 159 състав, е признато за установено по предявения от М. ИВ. Ч. срещу „И.ф.“
ООД, че М.Ч. не дължи на „И.ф.“ ООД сумата 379,83 лева, представляваща неплатено
задължение по договор за ползвани мобилнни услуги към „Т.Б.“ ЕАд , по партида №
*********, което задължение е прехвърлено в полза на ответника чрез цесия. Със
същото решение ищцата е осъдена да плати на ответника сумата 360 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от ищеца за изменение на
решението в частта за разноските. Молителят е посочил, че неправилно в негова тежест
в качеството на ищец по делото са били възложени разноски предвид обстоятелството,
че не са били налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК
С определение № 20150548 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. № 30990/2020г.
на СРС, 159 състав, молбата е оставена без уважение.
Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се
отнася до приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и какво е правното значение на
извънпроцесуалното поведение на ответника по предявен отрицателен установителен
иск за несъществуване на вземането за отговорността за разноски в производството.
Установено е в хода на първоинстанционното производство, че ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е претендирал от ищеца заплащането на процесното
вземане, по отношение недължимостта на което е предявен отрицателният
установителен иск, уважен от първоинстанционния съд. От писмените доказателства,
представени по делото, се установява, че ответникът е направил опит да събере
цедираното му вземане, изпращайки до ищеца покана за извънсъдебно изпълнение на
вземане, което не е било установено със сила на пресъдено нещо. С извънсъдебната
покана на ищеца е бил предоставен срок за заплащане на претендираната сума, като се
съдържат разяснения, в случай че изпълнение не последва в предоставения срок,
дружеството ще предприеме действия по принудителното му събиране, като в тежест
на длъжника ще се възложат и разноски, което ще доведе до значително повишаване на
2
размера на дълга.
При така установеното, въззивният съд приема, че ищецът е предявил
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, като процесуалното му
поведение е в отговор на извънпроцесуалните действия на ответника, насочени към
погасяване на вземането чрез плащане. Към настоящия момент съгласно действащото
законодателство не е налице задължителна рекламационна процедура, в хода на която
едно лице да се позове на погасяване на задължение по давност, в резултат от което
кредиторът да съобрази давността и да приеме, че вече не е налице способ същото да
бъде установено по съдебен ред, последван от събирането му в хода на принудително
изпълнение. При наличието на правен спор относно съществуването на едно
облигационно вземане всяка от страните може да упражни правото си на иск като
качеството по материалното правоотношение предопределя и вида на търсената
защита.
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Тя е функция от изхода на спора относно
предмета на делото- спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
въвежда изключение от този принцип само ако са налице две предпоставки: с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал
иска. Според настоящия състав на въззивния съд в конкретния случай поведението на
ответника е станало причина за образуване на делото, доколкото в резултат от
предприетите действия е възникнал спорът между страните относно процесното
вземане. Предявеният иск е уважен, поради което и ответникът е този, който следва да
понесе отговорността за разноските по делото. При така възприето съдът приема, че
признание на предявения отрицателен установителен иск поради изтичане на
давността за вземането не е достатъчно, за да се приеме, че извънсъдебното поведение
на ответника не е станало причина за образуване на делото (в този смисъл определение
№ 2/04.01.2019г. по гр.д. № 4752/2018г. на ВКС, ІV г.о; определение №
242/31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като в полза на
ищеца се присъдят направените разноски за заплатената държавна такса в размер на
51,41 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
По разноските за настоящото производство:
В производството по чл. 248 ГПК, както и в последващо развиващото се такова
по обжалване на акт, постановен по въпроса за изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл. 274 ГПК, настоящият състав приема, че на страните не
следва да бъдат присъждани разноски. Производството по чл.248 ГПК не е
самостоятелно такова, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита
3
срещу неправилно присъждане на разноски- чрез допълването на съдебния акт, когато
те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени,
без да се обжалва по същество съдебният акт (в посочения смисъл- определение №
627/18.08.2014г. по ч. гр. д. № 696/2014г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №
114/20.05.2016г. по ч.гр.д. № 1847/2016г. на ВКС, ІІ г.о.; определение №
196/12.06.2015г. по гр.д. № 9/2015г. на ВКС, І г.о. По тази причина интересът в това
производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита
и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса
относно разноските за страната, инициирала производство по чл.248 ГПК. Противното
ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските,
уреден в чл.78 и сл. ГПК (в посочения смисъл- определение № 76 от 14.02.2019г. на
ВКС по ч.гр.д. № 4562/2018г. на ВКС, III г.о.).
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 20150548/ 02.07.2021г., постановено по гр.д. № 30990/
2019г. на Софийския районен съд, 159 състав, с което е отхвърлена молбата, подадена
от М. ИВ. Ч., за изменение на решение № 20098579/ 19.04.2021г. в частта за
разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „И.ф.“ ООД, ЕИК ***** да заплати на М. ИВ. Ч., с ЕГН **********
сумата от 51,41 лева (петдесет и един лева 41 ст.), представляваща направени в
производството по гр.д. № 30990/2020г. по описа на Софийския районен съд, 159
състав, разноски за държавна такса и сумата 400 лева (четиристотин лева), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4