ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11.10.2018г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
като
разгледа докладваното от Съдия Байнова адм. №734 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Н.С.П.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№01-6500/2631#5 от 16.01.2018г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
В съпроводително писмо изх.№01-261-1100/27 от 18.07.2018г. на ДФЗ, депозирано чрез пълномощник – юрисконсулт, с което жалбата, ведно с административната преписка по издаване на оспорения АУПДВ е изпратена до съда, е изразено становище за недопустимост на същата, поради просрочие и е направено искане за оставянето й без разглеждане по подробно изложени съображения като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.
При преценка допустимостта на жалбата , съдът установи следното:
С оспорения АУПДВ №01-6500/2631#5 от 16.01.2018г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, по отношение на Н.С.П. е установено публично държавно вземане в размер на 5084.68 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. във връзка с подадени Общи заявления за плащане на площ за 2012г. – с УИН 26/270412/96352, за 2013г. – с УИН 26/080413/08314, за 2014г. – с УИН 26/240414/21960 и за 2015г. – с УИН 26/010615/37763.
АУПДВ №01-6500/2631#5 от 16.01.2018г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е съобщен на Н.С.П. на 29.01.2018г. чрез баща му С. П., видно от направеното изрично отбелязване и положен подпис върху акта (л.138). АУПДВ е оспорен от Н.П. по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите с Жалба вх. №01-6500/2631 от 07.02.2018г., подадена чрез ДФЗ. Жалбата е изпратена до Министъра на земеделието, храните и горите с придружително писмо изх.№ 01-6500/2631 от 19.02.2018г. на ДФЗ и е постъпила в МЗХГ на 21.02.2018г., където е заведена с рег.инд. 10-249 от същата дата. По жалбата Министърът на земеделието, храните и горите се е произнесъл със Заповед №РД 20-92 от 11.05.2018г. като е оставил същата без уважение. С придружително писмо изх.№10-249 от 05.06.2018г. на МЗХГ, Заповед №РД 20-92 от 11.05.2018г. е съобщена на Н.С.П..
С жалба, подадена по пощата на 25.06.2018г. и заведена в ДФЗ с вх.№ 01-6500/2631#10 от 27.06.2018г., Н.С.П. е оспорил пред Административен съд-Хасково АУПДВ №01-6500/2631#5 от 16.01.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. По това оспорване в АС-Хасково е образувано настоящото производство.
При така установеното съдът намира жалбата за недопустима.
В случая жалбоподателят като адресат на АУПДВ е упражнил правото си на избор при обжалването му и в законоустановения 14 –дневен срок по чл.84 ал.1 от АПК го е обжалвал по административен ред пред горестоящия административен орган - Министъра на земеделието, храните и горите. Последният като едноличен орган е следвало да се произнесе в срока по чл.97 ал.1 от АПК т.е. най- късно до 07.03.2018г., което не е сторил. Поради непроизнасянето на горестоящия административен орган в срок до 07.03.2018г. и с оглед правилото по чл.149 ал.3 от АПК, от тази дата за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване пред съда по чл.149 ал.1 от АПК. Този срок е изтекъл на 21.03.2018г. (сряда, присъствен ден). Жалбата, инициирала настоящото производство е подадена по пощата на 25.06.2018г. т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е недопустима. Последващото произнасяне на горестоящия административен орган на 11.05.2018г. не променя извод. В този смисъл е задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 година на ВАС. Според тълкувателното решение, произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК (в случая - двуседмичен), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал.3 от АПК е преклузивен. Наред с това се приема, че последващото късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган, с който е отхвърлена жалбата срещу първоначалния административен акт, не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. Крайният извод в ТР № 6/30.06.2015 г. по т.д.№ 4/2013 година на ВАС е, че както непроизнасянето на по-горестоящ административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал.З АПК погасява субективното право на жалба.
По изложените съображения жалбата срещу АУПДВ №01-6500/2631#5 от 16.01.2018г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ следва да се остави без разглеждане, а поризводството по делото – да се прекрати.
С оглед изхода на производството и
направеното изрично искане, на ответния административен орган следва да се
заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, приложим
по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. От упълномощения юрисконсулт
е изготвено писмено становище с подробни съображения за недопустимост на
жалбата, поради което съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на
100 лева.
Водим от горното и на основание чл.159 т.5 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.П. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2631#5 от 16.01.2018г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН **********,
да заплати на Държавен фонд "Земеделие", юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№734/2018г. по описа на Административен съд-Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: