Р Е Ш Е Н И Е
№ 679
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа КАНД № 355 по описа
на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юрк. Б. Ш., против
Решение № 2384 от 20.12.2022г., постановено по АНД № 5119 от 2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХХVІ н.с., с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 639267-F645205 от 03.06.2022 г.,
издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което на „Полагро България“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1,
пр. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател ТД на НАП –
Пловдив счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде
отменено, като вместо това се потвърди НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Полагро
България“ ООД, в писмено становище чрез пълномощник- адв. Н.А., счита касационната
жалба за неоснователна. Претендира
разноски.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, ХХI
касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с
жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
производството пред ПРС е било НП № 639267-F645205
от 03.06.2022 г., издадено от директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Полагро България“ ООД на
основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във
връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН сер. AN № F645205 от 10.03.2022 г., съставен от В.Г.К..
на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е
констатирано, че при извършена служебна проверка на 15.12.2021 г. е установено,
че „Полагро България“ ООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения
от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС
в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. до 14.12.2021
г. вкл. Констатирано е, че справка-декларация е подадена в ТД на НАП – Пловдив
на 14.01.2022 г. - нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС.
Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
За да обоснове
крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния
съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС дружеството е
следвало да подаде СД въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, като
е прието, че подаването на СД е неразривно свързано с подаване на отчетните
регистри за същия данъчен период и по тези съображения е предвиден един и същ
срок за подаване на отчетните регистри и СД, което е дало основание на ПРС да
приеме, че се касае за единство на деянието, което се осъществява в две форми.
В този смисъл и се сочи, че в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на административно наказание, но не за неизпълнение на
задължението при всяка от формите му, а за налагане на едно наказание. Все в
тази насока е посочено, че е установено, че срещу същото лице за същия данъчен
период е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, с което дружеството е било
санкционирано за неподаване на отчетни регистри, което
административнонаказателно производство не е приключило. С оглед на това ПРС е
приел, че НП следва да бъде отменено.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С оглед събраните
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление
против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
При анализ на
съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена
с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се направи
извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и
неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните регистри
по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на задължения
субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както впрочем
е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС.
В този случай
според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава ясно три отделни
изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по чл. 125, ал. 1
от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и 3)
неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл.
125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване,
на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок.
Впрочем, доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в
срок СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и
за тези, неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако
се приеме тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и
само, когато данъчно задължените лица не са подали двата вида декларации (по
чл. 125, ал. 1 и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри,
доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с
нормата на чл. 18 от ЗАНН.
При извършване
на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе,
съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно
определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите,
се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001,
С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела
С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от
19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение
по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения,
извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното нарушение, с
оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове
извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
случаи на нарушение от този вид.
Следва също да
се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като
осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при
нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на
деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания
към отчетността на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500
лева, е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е
извършено за първи път. В този смисъл не са налице и предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за
последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да
бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се потвърди.
С оглед изхода
от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и
чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лв. за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден от горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във
връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2384 от 20.12.2022 г.,
постановено по АНД № 5119/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н.с., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 639267-F645205 от 03.06.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Полагро
България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ № 91, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Полагро България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 91, ет. 1, ап.
2, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 160 (сто и
шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: