Определение по дело №3041/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 888
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500503041
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 88807.10.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503041 по описа за 2020 година
Обжалвано е разпореждане № 5424 от 17.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 1879/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „А.Б.“ ЕАД против „С.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират
вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1
032 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на становището си и
моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе
по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално
легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е
неоснователна, като съображения за това са следните:
Производството по ч.гр.д.№ 1879/2020 г. по описа на Стародагорския
районен съд е образувано по заявление на „А.Б.“ ЕАД срещу „С.“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1
за сумата от 2 112,72 лв., от които 364,73 лв. – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги; 715,99 лв. за устройство по договор за
продажба на изплащане и 1 032 лв. – начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Заявителят е посочил, че вземането
му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД и „С.“ ЕООД договор за
електронни съобщителни услуги. Длъжникът не изпълнил задълженията за
плащане за периода за периода от 11.06.2018 г. до 30.10.2018 г. в общ размер
от 2 112,72 лв., от които 364,73 лв. – неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги; 715,99 лв. за устройство по договор за продажба на
изплащане и 1 032 лв. – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договора на основание чл.54.12 от ОУ.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като неустойката е
предвидена за обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън
присъщата й обезщетителна и обезпечителна функции и води единствено до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на
неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
2
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288
ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира уговорена неустойката за разваляне
на договор поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
която е компенсаторна по правната си същност. Тя се претендира вместо
изпълнение и се равнява на имуществената облага, която кредиторът би
получил, ако договорът не е бил развален. Договорът за мобилни услуги е
договор за периодично изпълнение и развалянето му има действие само
занапред, а по силата на чл.88, ал.1 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение
за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само
такива вреди, т.е. само резулаторна неустойка. В процесния случай
неустойката, търсена вместо изпълнение, а не като обезщетение за вреди от
неизпълнение на договора, противоречи на принципа на справедливостта.
Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във
връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след
изтичане на срока, договорът се счита за еднократно прекратен по вина на
абоната. По своята същност това съставлява разваляне на договора по
смисъла на чл.87 от ЗЗД. Правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на
мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите
задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това да
претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването му до датата, до която същият е бил сключен. По този начин
необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, който от една страна по свое усмотрение ще се освободи от
облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да предоставя
електронни съобщителни услуги, а от друга – ще има право да получи освен
обезщетение за вредите от неизпълнението, наред с него и обезщетение под
формата на неустойка, за това, че е развалил договора. Това обуславя извода,
че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
3
присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. С оглед на изложените съображения
въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за
неправилност на обжалваното разпореждане за неоснователни.
Неоснователно е и оплакването, че заповедният съд не е съобразил
задължителна съдебна практика, обективирана в решението по дело С-
295/2017 г. на СЕС, тъй като същата касае третирането на неустойките по
прекратени договори за мобилни услуги като облагаеми доставки по ДДС.
Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5424 от 17.06.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 1879/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4