Решение по дело №8522/2014 на Районен съд - Варна

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            

                                                      № **65/15.12.2015г., гр.Варна

                             

                         В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.11.2015г.,  в състав:

                                                                

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Н.КРЪСТЕВА

 

при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 85** по описа за 2014 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.124 от ГПК, подадена от П.И.П. ЕГН **********,***  срещу П.К.  А. ЕГН ********, с постоянен адрес: *** и Д.И.Г. ЕГН **********,***, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ, ЧЕ ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: реална част от 1314 кв.м. от ПИ с идентификационен №***, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар", ведно с изградената в имота сграда, представляваща барака/паянтова постройка, неподлежаща на данъчно облагане и оценяване, целия с площ от 1810кв.м. по КККР на гр.Варна,  идентична на ПИ №** с площ от 1314кв.м. по КП на местност „Св.Никола и Акчелар” от 1977г., на местност „Акчелар", изцяло актуализиран през 19**г., при граници на претендираната реална част от описания ПИ: ПИ №*****9, ПИ №*****7, ПИ №*****7 и останалата южна част от ПИ №***, а за целия ПИ№ *** при граници: ПИ № *****6, ПИ № *****4, ПИ № *****9, ПИ № *****7, ПИ № *****7, на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт №**, том **, д.№**8/19**г. по отношение на 1000кв.м., а по отношение на останалите 314кв.м.ид.ч. на основание давностно владение, осъществявано за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба от страна на П.И.П..

В условията на евентуалност П.И.П. ЕГН ********** предявява  иск с правно основание чл.124 от ГПК,  за признаване за установено, че същата е собственик на реална част от 1314 кв.м. от ПИ с идентификационен №***, целият с площ от 1810 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар", ведно с изградената в имота сграда, представляваща барака/паянтова постройка, неподлежаща на данъчно облагане и оценяване,  при граници на претендираната реална част от описания ПИ: ПИ №*****9, ПИ №*****7, ПИ №*****7 и останалата южна част от ПИ №***, а за целия ПИ№ *** при граници: ПИ № *****6, ПИ № *****4, ПИ № *****9, ПИ № *****7, ПИ № *****7, на основание давностно владение, осъществявано за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба от страна на П.И.П..

Според изнесеното в исковата молба, на 26.08.19**г., ищцата е закупила от А** недвижим имот, лозе с площ от 1000кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар", ведно със построената в имота от продавачите сграда. По КП на местност „Св.Никола и Акчелар" от 1977 г. (изцяло актуализиран през 19** г.) имота представлява ПИ № ** с площ от 1314 кв.м.., като тази площ и в рамките на настоящите материализирани граници на имота, се е владял от праводателите на ищцата преди тя да закупи имота, като ищцата е продължила да го владее до подаване на исковата молба.

Сочи се от ищцата, че през 2008г. е узнала, че притежавания от неянедвижими имот е записан в ПНИ и в КККР на гр.Варна с идентификационен №***, находящ се в гр. Варан. местност „Акчелар", целия с площ от 1810кв.м. на наследниците на Ж**, с решение на ПК Варна № 161 от 12.01.1994г. Запознавайки се с решение № 161/12.01.1994г. на ПК гр. Варна, ищцата е установила, че на наследниците на Ж** е възстановено само правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, върху лозе от 0,828дка, в землището на гр.Варна, местност „Акчелар" от КП 1977г. и със същото е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 1,172 дка в землището на гр. Варна, местност „Акчелар" от КП 1977г., тъй като 1,00 дка се владее от друго лице с нот. акт № ** г.

На **.06.2009г. ищцата сочи, че е депозирала в кметство район „Приморски" проект за изменение на ПНИ, на с.о. „Акчелар". Представения проект е бил приет и съгласно Заповед № КД-**г. на Началника на СГКК гр.Варна, е било разпоредено да бъде извършено заличаване на ПИ № **, като се новообразуват от същия следните имоти: НИ № ** с площ от 1314кв.м. като собствеността се записва на П.И.П., съгласно НА № **, том **, дело № **8/19**г. и  НИ № ** с площ от 496 кв.м., като собствеността се записва на наследниците на Ж**, съгласно Решение № 161/12.01.1994 г. на ПК гр. Варна. Заповед № КД-**2г. на Началника на СГКК Варна,  е била отменена от административен съд Варна, с решение по адм. дело № **97/**г. и преписката е била върната на Началника на СГКК Варна, за ново разглеждане и произнасяне по решението на съда, а именно: „да се изработи проект за изменение на ПНИ, при който проектен № ** да е с площ и граници съгл. нот.акт № **7**г на П., а проектен № ** да е с площ и граници съгл. решение № 161/94г. на наследниците.Така както е отразено на комбинирана скица № 4 от СТЕ и като се има предвид, че се прави изменение в КККР поради грешка в ПНИ, а ПНИ не представлява „снимка" на съществуващото на терен положение на имотите, а тепърва обособява такива.Ето защо при одобряване на ПНИ и новообразуване на имот е без значение факта, че П. владее целия имот № ** = **8, а е от значение, че притежава само 1000 кв.м. от същия.

Според изнесеното в исковата молба, ищцата е изготвила нов проект за изменение на ПНИ, съобразен изцяло с решение по адм. дело № **97/** г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение № 4030 по адм. дело № 153**/**г. на ВАС. Представения проект е бил приет и съгласно Заповед № КД-14-03-417/ 12.02.2014г. е следвало да бъде извършено заличаване на ПИ №**, като се новообразуват следните имоти: НИ № ** с площ от 1000 кв.м., като собствеността се запише на П.И.П., съгласно НА № **, том **, дело № **8/19**г. и НИ № ** с площ от 810 кв.м., като собствеността се записва на наследниците на Ж**, съгласно  Решение № 161/12.01.1994 г. на ПК гр. Варна. И тази заповед е била отменена с решение по адм. дело № 691/2014 г. на Административен съд Варна (решението не е влязло в законна сила, обжалвано е пред ВАС, като към настоящия момент административното производство е висящо) В мотивите на АС Варна, е било прието становище на съда, че е налице спор за материално право между страните като спорът следва да бъде разрешен от гражданския, а не от административния съд.

Освен горните административни дела, по жалба на първата ответница П.К.А. е било образувано и гр. дело № 4030/2014 па ВРС, против заповед № 14/13.03.2014 г. на Кмета на Община Варна, с която Кмета на Община Варна е отказал да издаде искания протокол за въвод във владение на НПИ № ** по ПНИ на местност Акчелар, като е обективирал отказа си със заповед №14/13.03.2014 г. на Кмета на Община Варна.

Според изнесеното в исковата молба, от момента на закупуване на имота по Нотариален акт № **, том **, дело № **8/** г. и до настоящия момент, ищцата осъществява владение върху същия в рамките на материализирани на място граници, поради което в отношение на евентуалност същата е придобила собствеността върху процесния имот по давностно владение.

С горното се обосновава правния интерес от предявяване на предявените искови претенции – главна и в условия на евентуалност, и двете с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.

Ответниците не депозират отговори в срока по чл.131 ГПК. В допълнително разкрита процедура по чл.131 ГПК  и предоставен срок за отговор, при връчване на писмени доказателства  - молба на л.43 и препис от молба от 13.08.2014 г. на л.52 и л.53 по делото, ведно с препис от молба от 28.08.2014 г., с приложения от л.55 до л.98 по делото, също не е депозиран отговор от ответниците.

В с.з. ищцата, чрез процесуален представител поддържа исковете, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з., отв.П.К.А., чрез процесуален представител изразява становище за отхвърляне на предявения иск, без да развива по същество основанията за това, вкл. и в представяния и срок за писмени бележки по делото.

Отв.Д.И.Г., в с.з., редовно уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК  приема за установено от фактическа страна следното:                      

Видно от нот.акт № **, том **/**г., на нотариус при ВРС,  ищцата П.И.П. е закупила от А** лозе с площ 1000 кв.м., в землището на гр.Варна, м.”Акчелар”, с посочени съседи: от двете страни път, Д** и Т**.

Видно от представен нот.акт № **, том **г, продавачката А** е собственик на имота по силата на дарение от страна на нейната майка А**.

Видно от решение на ПК № 161 от 12.01.1994г., гр.Варна на наследници на Ж** е възстановено в съществуващи/възстановими/ стари реални граници ЛОЗЕ 0,828дка, пета категория, находящо се в землището на гр.Варна, в местността Акчилар, Св.Никола с пл.№ **6, части от пл.**, **7 от КП от 1977г., а по КП 1956г. представляващо пл.№**, като е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /въстановими/ стари реални грани по отношение на ЛОЗЕ 1,172дка, пета категория, находящо се в землището на гр.Варна, местността Акчилар, СВ.Никола по КП от 1977г., поради факта, че 1дка се владее от друго лице с нот.акт №**г., а 0,172дка измерен по КП е с площ от 1,828дка. 

Със заповед № 1095/20.10.2007г. на Кмета на район „Приморски”- община Варна е  наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ж** - П.К.А. и Д.Ж.Г. върху ПИ, представляващ № ** по ПНИ на м-ст „Акчелар”, землище Варна.

Прието по делото заключение на СТЕ от инж.Р.И.П., кредитирано от съда като компетентно изготвено установява,че процесния имот  № *** с площ 1837кв.м. , по КП 1956г. съответства на имот № **, записан в разписния лист на М** и цитиран в решение № 161/1994г., а съгласно КП на местност „СВ.Никола”/”Акчелар” от 1977г. с попълване 1999г. обхваща имот №**   на Ж.Л**, пл.№ **6 без име и част от пл.№ **7 без име, при граници: пл.№ **1 на д-р В**, имот пл.№**3 на И**, останалата част от **7 и път. Имот № ** е част от имот №** от КП 1956г., част от имот № *** по КККП Варна и е идентичен на имот №**8 по ПКП към ПНИ на СО”Акчелар”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , който е допустим и следва да бъде разгледан по същество.  В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията за придобиване на процесния имот на годно правно основание, а в тежест на ответниците да докажат права, изключващи тези на ищцовата страна.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното на ищеца право. 

В случая с решение на ПК № 161 от 12.01.1994г. гр.Варна, на наследници на Ж** е възстановено в съществуващи/възстановими/ стари реални граници ЛОЗЕ 0,828дка, пета категория, находящо се в землището на гр.Варна, в местността Акчилар, Св.Никола с пл.№ **6, части от пл.**, **7 от КП от 1977г., а по КП 1956г. представляващо пл.№**.

Със заповед № 1095/20.10.2007г. на Кмета на район „Приморски”- община Варна е  наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ж** - П.К.А. и Д.Ж.Г. върху ПИ, представляващ № ** по ПНИ на м-ст „Акчелар”, землище Варна.

Имот  № *** с площ 1837кв.м. по КП 1956г., съответства според приета по делото СТЕ на имот № **, записан в разписния лист на М** и цитиран в решение №161/1994г., а съгласно КП на местност „СВ.Никола”/”Акчелар” от 1977г. с попълване 1999г. обхваща имот №**   на Ж.Л**, пл.№ **6 без име и част от пл.№ **7 без име, при граници: пл.№ **1 на д-р В**, имот пл.№**3 на И**, останалата част от **7 и път.

При изложеното съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на иска, предвид че на ищцата се отрича придобито на основание покупко-продажба право на собственост върху част от имот № *** по КККП Варна.

По титул за собственост - нот.акт № **/**г., ищцата притежава лозе с площ 1000 кв.м., в землището на гр.Варна, м.”Акчелар”, закупено от А**.   Последната е собственик на имота по силата на дарение от страна на нейната майка А**, видно от представен нот.акт № **, том **г.

Според вещото лице инж.Р.П. имотът по нот.акт №**/**г. съответства на имот № 553 от КП на местност „Акчелар”/”Св.Никола” с основно попълване 1999г., който е записан на А** – продавач по нот.акт№**/**г. В частта на плана на ползвателите в имот № 552.553, целият с площ 1469кв.м. е записан на А** на основание нот.акт № **, том **/1**г. Имотът обаче не е вписан нито в плана на ползвателите от ПКП, нито в ПНИ на СО”Акчелар” на името на П.И.П..

Изводът е, че П.И.П. притежава част от имот № ** по КП 1977г. с попълване 1999г, с площ от 1000 кв.м. по нот.акт №**/**г., като този имот е придобит на основание покупко-продажба, обективирана в посочения нотариален акт,  като ответниците не са станали собственици на този имот, доколкото с решение на ПК-Варна №161/94г. на ответниците, като наследници на Ж** е възстановен имот № **6, както и части от имоти ** и част от № **7 по КП 1977г. с попълване 1999г., като възстановената част съвпада с част от имот № ** по КП 56г.

По отношение на частта с площ 314 кв.м., от ПИ с идентификационен № ***, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар, за който ищцата претендира да е придобила на основание давностно владение, осъществявано за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба – 01.07.2014г., съдът намира следното: От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите ** и И**, не може да бъде направен извод, че ищцата е придобила на твърдяното придобивно основание - давностно владение посочената част от недвижимия имот. Свидетелските показания не установяват владение осъществявано от ищцата точно по отношение на претендираната от нея реална част с площ 314кв.м., тъй като не сочат нито границите, нито еднопосочно площта на имота, който е владяла ищцата.  

На същите основания, предвид че не се доказа ищцата да е владяла постоянно, непрекъснато, необезпокоявано и явно повече от 10 години, с намерение за своене, реалната част от 1314 кв.м. от ПИ с идентификатор №***, целият с площ от 1810 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар", ведно с изградената в имота сграда, представляваща барака/паянтова постройка, неподлежаща на данъчно облагане и оценяване,  при граници на претендираната реална част от описания ПИ: ПИ №*****9, ПИ №*****7, ПИ №*****7 и останалата южна част от ПИ №***, а за целия ПИ№ *** при граници: ПИ № *****6, ПИ № *****4, ПИ № *****9, ПИ № *****7, ПИ № *****7,  съдът намира, че предявеният в условията на евентуалност иск за признаването в полза на ищцата, че е собственик на основание давностно владение, осъществявано от нея за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба – 01.07.2014г., се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно изхода на спора, съдът намира за основателни исканията на страните за присъждане на разноски. Искането на ищцата е за присъждане на разноски в общ размер от 1400,35лв., представляващи сбор от следните суми: за заплатено адв.възнаграждение/800лв./, за заплатена държавна такса/284,35лв./, за депозит за СТЕ/300лв./, за държавна такса за съдебни удостоверения/16лв./.

При изложеното съобразно уважената част от исковата претенция на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1065,72лв.

Ответникът П.К.  А. ЕГН ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на присъждане на сторени разноски, които съобразно отхвърлените искове възлизат в размер на 143,38лв. за адв.възнаграждение, при заявен общ размер на заплатено адв.възнаграждение от 600лв.

Вторият ответник Д.И.Г. ЕГН **********, не е заявила искане за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от така изложените съображения

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците  П.К.  А. ЕГН ********, с постоянен адрес: *** и Д.И.Г. ЕГН **********,***, че ИЩЦАТА П.И.П. ЕГН **********,***,  Е СОБСТВЕНИК на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт №**, том **, д.№**8/19**г.,  на следния недвижим имот: реална част от 1000кв.м. от ПИ с идентификационен № ***, находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар", ведно с изградената в имота сграда, представляваща барака/паянтова постройка, неподлежаща на данъчно облагане и оценяване, целия с площ от 1810кв.м. по КККР на гр.Варна,    представляваща част от ПИ №** с площ от 1314кв.м. по КП на местност „Св.Никола и Акчелар” от 1977г., на местност „Акчелар", изцяло актуализиран през 19**г., при граници: ПИ №*****9, ПИ №*****7, ПИ №*****7 и останалата южна част от ПИ №***, а за целия ПИ№ *** при граници: ПИ № *****6, ПИ № *****4, ПИ № *****9, ПИ № *****7, ПИ № *****7, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване собственост на ищцата по отношение на останалите 314кв.м.ид.ч. на основание давностно владение, осъществявано за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба от страна на П.И.П..

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност от П.И.П. ЕГН ********** иск с правно основание чл.124 от ГПК,  за признаване за установено, че същата е собственик на реална част от 1314 кв.м. от ПИ с идентификационен №***, целият с площ от 1810 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар", ведно с изградената в имота сграда, представляваща барака/паянтова постройка, неподлежаща на данъчно облагане и оценяване,  при граници на претендираната реална част от описания ПИ: ПИ №*****9, ПИ №*****7, ПИ №*****7 и останалата южна част от ПИ №***, а за целия ПИ№ *** при граници: ПИ № *****6, ПИ № *****4, ПИ № *****9, ПИ № *****7, ПИ № *****7, на основание давностно владение, осъществявано за периода от 26.08.19**г. до датата на подаване на исковата молба от страна на П.И.П..

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.К.  А. ЕГН ********, с постоянен адрес: *** и Д.И.Г. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА               П.И.П. ЕГН **********,***, сумата от  1065,72лв./хиляда шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от сторени по делото съдебно –деловодни разноски, съразмерно на уважената част от предявените искови претенции.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П.И.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П.К.  А. ЕГН ********, с постоянен адрес: ***, сумата от 143,38лв/сто четиридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-делбеводни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искови претенции.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: