Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260021 /26.01.
Година 2021 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На дванадесети
януари Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01734 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3969741
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на П.С.С. с ЕГН **********, е наложена
глоба в размер 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от П.С., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен
фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е участвал и
пълномощникът му – адв. С. Т.. В писмено
изложение, депозирано преди даване ход на делото, доводите за
незаконосъобразност на електронния фиш се допълват и е изразено желание делото да се разгледа в отсъствие на
жалбоподателя и пълномощника.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не
е участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 08.09.2020
г., около 11.50 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
Радомир, се движело МПС - л.а. “Мазда Трибют“, с рег. №***. В района на ПВ
Църква, км.86+300 на посочения път, с преносима
система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На
около 400 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на
скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч., а на 20 м. преди км.86+300 бил поставен ПЗ В26 с цифрово
означение 80 км/ч. В 11.52 часа през обсега на преносимата система за контрол
на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 92 км/ч.
/получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – П.С.С.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш серия К, №3969741 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 300 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 17.09.2020 г.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка № 11743D0/0289413, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-8355/09.09.2020г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка
№№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИС/30.09..2019г. на БИМ, както и писмо, изх. №11-00-324/04.11.2020г. на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му
регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното
квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш формално
съответства на утвърдения със Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но
въпреки това е нередовен от процесуална страна. Съгласно посочената законова
норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма
и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин,
непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената
квалификация на нарушението, пътната структура,
при която същото е установено, законосъобразното
посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена
непрецизно. Констатацията за
наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в
контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от
състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с
оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място
/ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки
наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място.
Поради това, от гледна точка изискването
електронния фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация
относно нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се
посочи дали превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в
населено място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак
от състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна
норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези
предпоставя различна по тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва
в съдържанието на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез АТС
№ 11743d0 /преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път път I-6, км.86+300, общ. Перник, ПВ Църква. Само по себе си мястото е достатъчно
индивидуализирано, но изричен запис дали то попада в населено място или извън
такова, няма. Същите данни относно мястото на контрол са удостоверени и в съставения
протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Вписванията, че мястото на нарушението е на
територията на община Перник, както и че е въведено ограничение на скоростта с
ПЗ В26 – 60 км/ч. за извън населено място индикират съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но приложимостта й категорично се
изключва от установеното действително положение чрез служебно събраните писмени доказателства от
администрацията, стопанисваща пътя. В писмо, изх. №11-00-324/04.11.2020г. на Директор ОПУ
Перник е посочено, че км.86+300 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр.
Перник, началото на което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км. 87+718 /ПВ
Даскалово/, а краят му – с ПЗ Д12 на км.74+150 /ПВ Батановци/. Събраните
сведения от администрацията, стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения участък от пътя с ПЗ В26 е разрешена скорост от 80 км/ч., както и че знакът
е монтиран при км. 86+320, на 20 м.
преди км.86+300.
Изложеното мотивира извод, че установените
чрез събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно
мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са
неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място. Отсъства съответствие между установената фактическа
обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл
противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност
възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви
факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на обжалвания електронен фиш, поради което въпросите по
същество на делото /в т.ч. има ли извършено нарушение, предвид събраните от
администрацията, стопанисваща пътя, данни за
действащото в пътния участък ограничение на скоростта/, не се разглеждат.
Преквалифициране на нарушението по
чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, тъй като предвид
конкретното превишаване на скоростта /с 32 км/ч./, приложима за нарушението би била нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща по-високо по размер наказание от наложеното. Утежняване положението на жалбоподателя не
е възможно, предвид образуването на производството по негова жалба.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят П.С. е направил разноски за възнаграждение на
адвокат
в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие №346386/ 06.01.2021г., сключен между него и адв. С. Т., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото а.н. дело,
образувано във връзка с обжалването на процесния електронен фиш, в размер 300
лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради
това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде
възстановено от бюджета на
органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния размер предвиден
в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за намаляването
му.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К,
№3969741 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП
на П.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер 300 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на П.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***,
сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ