Решение по дело №992/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на "Двореца" ЕООД, ЕИК ********* против Писмо № РР-19-67(2)/13.08.2024 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което на жалбоподателя е отказано вписване в регистъра на водовземни съоръжения от подземни води за стопански цели на водовземното съоръжение шахтов кладенец, разположен в ПИ с идентификатор 10450.502.87 по КККР на гр. Велинград.

Жалбоподателят моли да бъде отменен или обявен за нищожен обжалваният отказ. Излага съображения за противоречието му с материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представено писмено становище. Заявява претенция за разноски.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - оспорва като неоснователна жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представено писмено становище. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски и възразява на прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпоредения с оспореното писмо отказ за вписване в регистъра на процесното водовземно съоръжение.

Началото на административното производство е поставено с подадено от жалбоподателя Заявление № РР-19-67/02.07.2024 г. за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели - тръбен кладенец, разположен в ПИ с идентификатор 10450.502.87 по КК и КР на гр. Велинград. В заявлението си жалбоподателят е посочил дълбочината на съоръжението - 90 м. от кота терен и е декларирал момента на изграждането му - 1995-1999 г. Приложил е документация съгласно чл. 118г, ал. 5, т. 3 от Закона за водите, информация за оборудването на съоръжението за експлоатация, декларации и документ за платена такса. На 12.07.2024 г., на административния орган е представен и диск от заснемане на сондажния кладенец. Без да изисква повече информация и доказателства или да извършва други административнопроизводствени действия, на 13.08,2024 г. ответникът се е произнесъл с обжалваното писмо, като е отказал вписване на съоръжението в регистъра и е наредил ликвидирането на същото. Отказът за регистрация на шахтовия кладенец е мотивиран фактически с местонахождението му в пояс II на санитарно-охранителна зона около източници на минерална вода, уредена със Заповед № РД-1089/06.12.2021 г. на министъра на ОСВ, съгласно която: за пояс II на зоната има ограничение за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води в подземен воден обект и забрана за дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект. От правна страна са посочени следните основания за издаване на отказа: чл. 118г, ал. 3 и ал. 6 от ЗВ и чл, 110, ал. 1, т. 3 и ал. 7 от Наредба № 1/10.10..2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, които разпоредби предвиждат следното:

Чл. 118г. (3) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални, води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са:

1. оборудвани за експлоатация;

2.необорудвани за експлоатация, включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води;

3. консервирани;

4. ликвидирани;

5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

Чл. 110. (1) Ликвидиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато:

3. чрез съоръженията са смесени води с различно качество или от няколко водни тела и няма техническа възможност да бъдат реконструирани.

(7) За ликвидиране на съоръженията басейновата дирекция съставя протокол, който се подписва от техния собственик и от оправомощен представител на изпълнителя на ликвидационните работи.

Така мотивирано, обжалваното писмо е незаконосъобразно, тъй като по делото не се установи осъществяването нито на фактическите, нито на правните основания за издаването му.

Съдът указа на ответника, че е негова тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Но това не беше направено от административния орган.

Преди всичко в преписката и по делото не са ангажирани доказателства, че Заповед № РД-1089/06.12.2021 г. на министъра на околната среда и водите (с която е определена санитарно-охранителна зона пояс II е влязла в сила.

Но дори и да се приеме, че процесният шахтов кладенец попада в тази зона и пояс, то ответникът не е аргументирал какво следва от съществуващото в пояс II на санитарно-охранителната зона ограничение за изграждане на водовземни съоръжения. Логично е, че посоченото ограничаване (въведено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г.) не е равностойно на забрана, но не са изложени никакви съображения в тази връзка. Липсват и каквито и да са твърдения или доказателства, че ограничените дейности по приложения № 1 и 2 (в случая изпозването на процесния кладенец) влошава количеството и/или качеството на добиваната вода, което обстоятелство съгласно чл. 10, ал. 2 от посочената наредба би било основание за забрана от органа, установил санитарно-охранителната зона.

От друга страна, ответникът сочи, че пояс II на зоната съдържа забрана за дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект, но нито в административното, нито в съдебното производство, не представи никакви доказателства, че кладенецът действително нарушава целостта на пласта.

Действително чл. 34, ал. 1 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. задължава собствениците на земи в границите на СОЗ водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди да спазват забраните и ограниченията, определени за пояса от СОЗ, в който попада имотът. Но ал. 2 на същата разпоредба допуска осъществяване на дейност в границите на пояс II, за която е регламентирано ограничение в случай, че инициаторите на дейността с конкретни изследвания и оценка на въздействието върху околната среда докажат, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника. В случая, жалбоподателят е представил документация, съдържаща характеристиките на съоръжението и изследвания на подводното водно тяло на същото, както и декларация за годината на изграждането му. Но те не само, че не са обсъдени, а дори и не са споменати в обжалвания административен акт.

Безспорно е, че жалбоподателят, подавайки Заявление № РР-19-67/02.07.2024 г. за регистрация на водовземно съоръжение, с твърдението, че същото е изградено преди 28 януари 2000 г. се е възползвал от възможността, предоставена му в § 41, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. и доп., бр. 102 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г., изм., бр. 96 от 2022 г., в сила от 27.11.2022 г.) да поиска вписване на същото в регистъра до законоустановения срок - 28 ноември 2025 г.

Съответно, за да прецени законосъобразността на искането ответникът е следвало да извърши процедурата, регламентирана в ал. 3 и ал. 4 на § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, които разпоредби предвиждат следното:

§ 41. (3) Вписването се извършва, ако водовземното съоръжение:

1. разкрива само едно водно тяло;

2. е с конструкция, която не позволява смесване на води от няколко водни тела или проникване на води от повърхността във водното тяло през задтръбното пространство на съоръжението, и

3. е годно за експлоатация.

(4) В срок до два месеца от подаването на заявлението директорът на басейнова дирекция проверява документите по ал. 2 и ако са изпълнени изискванията на ал. 3, вписва съоръжението в съответния регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите.

Тоест, директорът на басейновата дирекция е следвало да провери представените документи, като съобрази дали конструкцията на съоръжението не позволява смесване на води от няколко водни тела или проникване на води от повърхността във водното тяло през задтръбното пространство на съоръжението (както и дали разкрива само едно водно тяло и дали е годно за експлоатация). В случай, че са налице тези предпоставки ответникът е следвало да впише съоръжението в съответния регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите.

Вместо да съобрази представените доказателства и евентуално да изиска представяне на допълнителни такива, той е постановил немотивиран в необходимата степен и необоснован отказ, като дори не е изложил твърдения за смесване на води или за проникване на води от повърхността във водното тяло. Следователно, обжалваното писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Тези изводи не се опровергават от заключението на вещото лице. Същото счита, че от процесния тръбен кладенец се добива минерална вода, а не прясна (поради което, същото не следва да бъде вписвано в регистъра на водовземните съоръжения от подземни води за стопански цели). За този си извод експертът се позовава единствено на температурата на водата, а не на нейния химичен състав. Нещо повече, вещото лице признава, че водата, добивана от процесното съоръжение е с различен химически състав, от този на разположените в близост минерални води, но тъй като измерената от него температура е само с около градус над температурата от 20 градуса, характерна за пресните води, то счита, че процесната вода не е прясна, а минерална. Не на последно място, вещото лице сочи, че е измерило температурата на водата, при спускане на термометъра в тръбата, а не при водочерпене, като признава, че последният метод е по-точен. Следователно, изводите на вещото лице не могат да бъдат възприети с категоричност и биха могли да се опровергаят при евентуалното извършване на по-точни изследвания. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че становището на експерта, че добиваната вода е минерална единствено поради температурата й не съответства на законовата дефиниция на понятието "находище на минерална вода", според която такова представлява "подземно водно тяло или част от него, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства". Не на последно място, в обжалваната заповед не са изложени никакви съображения или твърдения, че добиваната от процесното съоръжение вода е минерална.

Неоснователни са възраженията на ответника.

Несъстоятелен е доводът, че не следва да се кредитира твърдението на жалбоподателя, че тръбният кладенец е изграден в периода 1995 - 1999 г., тъй като то се установява само от подадената дружеството декларация. В случай, че директорът на басейновата дирекция е имал съмнение в момента на изграждане на съоръжението, то е следвало да поиска още доказателства за това от жалбоподателя или служебно да събере такива. Вместо това, годината на построяване на кладенеца изобщо не е спомената в обжалваното писмо.

Не представлява аргумент в полза на становището, че добиваната чрез процесното съоржение вода е минерална, позоваването на разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на Закона за водите, която предвижда следното:

§ 1. 17. "минерални води" са посочените в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването;

Изхождайки от това законово определение може да се направи обратният извод, а именно, че водата, добивана от съоръжението е прясна, а не минерална, доколкото безспорно същата не е посочена в приложение № 2 към закона и за нея няма издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването.

Неотносимо е цитираното от ответника Решение № 5885 от 9.10.2023 г. на Административн съд - София по адм. д. № 10199/2022 г. Там е прието, че кладенецът е новостроящ се и съответно е неприложим реда, предвиден в § 41, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, докато в настоящия случай административният орган изобщо не е оспорил декларираната година на построяване на съоръжението и съответно не е изложил никакви съображения относно наличието в случая на предвидените в § 41, ал. 3 предпоставки за вписване на съоръжението в съответния регистър. Освен това предмет на решението е отказ за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, за което е налице правна регламентация, различна от процесната,

Следователно отказът, обективиран в обжалваното писмо следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

След отмяната, преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне в двумесечен срок. Административният орган следва да се произнесе, след като обсъди представената със заявлението на жалбоподателя документация, както и новосъздадените доказателства, събрани в настоящото съдебно производство (съдебно-техническа експертиза, изследвания от акредитирани лаборатории и т.н.) и като изиска при необходимост представянето на други документи, становища или изследвания от страна на жалбоподателя, следва да издаде акта си (независимо дали е за отказ или за вписване в регистъра), като изложи аргументирани фактически и правни съображения (включително за приложението на § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС) и като посочи и приложи доказателства за съществуването на посочените в акта му фактически основания.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат възстановена платената държавна такса в размер на 50 лв., внесената сума за възнаграждение на вещото лице - 1 371,51 лв., както и 1 000 лв., платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е в минималния предвиден в закона размер.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя Писмо № РР-19-67(2)/13.08.2024 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което на "Двореца" ЕООД, ЕИК ********* е отказано вписване в регистъра на водовземни съоръжения от подземни води за стопански цели на водовземното съоръжение шахтов кладенец, разположен в ПИ с идентификатор 10450.502.87 по КККР на гр. Велинград.

Изпраща преписката на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.

Осъжда Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да заплати на "Двореца" ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 2 421, 51 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и една стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.