№ 74
гр. Бургас, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. П.а Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Люб. Г. П.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600133 по описа за 2022 година
С присъда № 5/10.05.2021 год. постановена по НОХД № 252/21 год.
Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия В. Т. Т., със снета по делото
самоличност, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
22.09.2015 г. в община Несебър, област Бургас, на републикански път I-9
(Европейски път Е87), в района около 198 км, преди кръстовище за ресторант
„Ханска шатра“, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №
В ... РС, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна, нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”, при което лекият автомобил
навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно
движещия се в посока от гр. Варна към гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № А .. КХ, управляван от А.З. Р., ЕГН **********, в резултат на
което по непредпазливост причинил смъртта на А.З. Р., настъпила на
23.09.2015 г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, гр. Бургас, поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК
го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
1
ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът ЛИШИЛ на основание чл. 343г, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия В. Т. Т. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В.Т. да
заплати направените на досъдебното производство разноски в общ размер на
7620.38 лева, от които 1795.98 лева да бъдат заплатени по сметка на ОД на
МВР гр. Бургас, а 5824.40 лева – по сметка на Окръжна прокуратура гр.
Бургас.
ОСЪДИЛ подсъдимия В. Т. Т. да заплати на Г. Д. Р., ЕГН ********** и
на ИВ. АЛ. Р., ЕГН **********, сумите по 100 лева за всеки от тях,
представляващи направени разноски по делото.
Постановил по отношение на веществените доказателства - 8 бр.
оптични носители - дискове, да останат приложени по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия В. Т.
Т., който я обжалва със съображения за явна несправедливост на наложеното
наказание. Жалбоподателят претендира намаляване на двете наказания -
лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, които намира за явно
несправедливи и завишени.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. К. представя
удостоверение №781/19.07.22г. на ОД МВР - Варна относно справка за
допуснати нарушения по ЗДвП.
Представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заявява, че
намира жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна.
Сочи, че по делото няма спор относно фактическата обстановка, правната
квалификация и доказаност на обвинението. Навежда довод, че първата
инстанция е приложила института на съкратеното съдебно следствие, поради
признаване от подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на
2
обвинителния акт, които са подкрепени от всички доказателства по делото,
включително и заключенията на назначените експертизи. Намира за
безспорно установено, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал движението на управлявания от него
автомобил, поради което е навлязъл в насрещната лента за движение, блъснал
е автомобила на пострадалия и по непредпазливост е причинил смъртта му.
Намира, че решаващият съд правилно е определил размера на наказанието
лишаване от свобода, като е съобразил превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства - малко над долната граница - две години и шест
месеца, което редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК е определил на една година и
осем месеца, както и правилно е определил наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Счита, че правилно е приложен института на условното
осъждане. По жалбата на подсъдимия излага съображения, че престъплението
е с висока степен на обществена опасност, не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и от страна на лекарите, които
са лекували пострадалия. Сочи, че освен смъртта на пострадалия са
причинени още три леки телесни повреди и щети по двата автомобила.
Същевременно се позовава на смекчаващите отговорността обстоятелства -
напредналата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност, чистото
съдебно минало, съжалява за извършеното, както и обстоятелството, че за 52
години стаж като водач на МПС има само едно нарушение на ЗДвП през
2015г., за което е санкциониран с фиш. Наред с това не намира, че са налице
условията за приложение на чл.55 от НК, а допуснатото нарушение е грубо,
съставомерният резултат е тежък. Моли за потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частните обвинители – адв. Д. от БАК, моли за
потвърждаване на присъдата.
Защитата на подсъдимия - адв.К., намира, че окръжният съд не се е
съобразил в достатъчна степен с фактите по делото касаещи определяне на
наказанието, а именно прекомерния срок на наказателното производство,
който обезсмисля индивидуалната превенция. Сочи, че неправилно е
приложен материалния закон, като съдът е трябвало при определяне на
наказанието да се насочи към чл.55, ал.1 от НК вместо да приложи 58а от НК.
Навежда довод и че получената от пострадалия травма, довела до неговата
смърт, е била трудно разкриваема, поради което не оспорва заключенитя на
експертизите досежно липсата на лекарска грешка. Моли съда да наложи едно
3
по - леко и справедливо наказание.
Прокурорът прави реплика, като заявява, че решаващият съд е
съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна
тежест изминалия дълъг период от датата на извършване на престъплението.
В дуплика защитата претендира съдът да съобрази неяснотата на
правното положение на подсъдимия.
Подсъдимият Т. в своя защита се присъединява към становището на
своя защитник и съжалява за случилото се.
В последната си дума подсъдимият Т. моли съда да намали
наказанието, ако е възможно.
Въззивната жалба е подадена, съгласно чл.318 от НПК, като е спазен
15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в
жалбата на подсъдимия, становищата на представителя на прокуратурата и
на повереника на частното обвинение, и като съобрази приложените по
делото доказателства, намира същата за неоснователна.
Бургаският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие, по
реда на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, като съответните
протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени и приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдебното следствие е проведено при стриктно
спазване на съответния процесуален ред, като съдът е изследвал всички
относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и
задълбочено събраните в хода на ДП и приобщените по време на съкратеното
съдебно следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен
материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият В. Т. Т. е роден на
... г. в гр.Варна, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторни превозни средства от
1970 г., с придобити категории: В, М и АМ.
На 22.09.2015 г. подсъдимият В.Т. управлявал лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № В ... РС по републикански път I-9 (Европейски път Е87) в
4
посока от гр. Бургас към гр. Варна. Превозното средство било собственост на
Д.Н.В., с когото дъщерята на подсъдимия Д. Т.а била във фактическо
съжителство и който бил баща на внука на подсъдимия – В.В., на 5 години. На
предна дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят Р.Ж., на задната
седалка зад свидетеля се намирала св. Д. Т.а, а до нея на добре закрепено
детско столче бил малолетният В.В.. Водачът и пътниците били с поставени
обезопасителни колани. Около 13.58 часа лекият автомобил „Нисан“ се
намирал на км 198 след к.к. „Слънчев бряг“. Времето било слънчево, сухо,
видимостта - добра. Платното за движение било с широчина 7.0 метра,
двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, разделени с
единична непрекъсната линия М1. Пътната настилка била асфалтова, без
неравности. От двете страни на платното за движение имало банкети,
покрити с чакъл, широки 1.3 – 1.5 метра, а след тях – гъста растителност,
която ограничавала видимостта в различна степен.
Преди кръстовището за заведението „Ханска шатра“, общ. Несебър,
отдясно на банкета по посоката на движение били разположени един под друг
пътни знаци А1 „Опасен завой надясно“ и А26 „Кръстовище с път без
предимство“. Лекият автомобил „Нисан“ подминал пътните знаци и навлязъл
в десния завой, който бил с наклон за изкачване и с радиус около 111.7 метра,
определен по непрекъснатата разделителна линия на пътя. Скоростта на
движение на автомобила в този момент била около 62 км/час, при която
опасната му зона за спиране била 40.40 метра и се изминавала за около 3.5
секунди. Подсъдимият Т. не контролирал непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство, поради което, когато навлязъл в завоя,
автомобилът внезапно се отклонил наляво от лентата си за движение,
пресякъл непрекъснатата разделителна линия и навлязъл в лентата за
насрещно движение.
По същото време в обратна посока по главен път І-9 от гр. Варна към
гр. Бургас се движел лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № А ... КХ.
Автомобилът бил управляван от А.З. Р., ЕГН **********, а до него, на предна
дясна седалка пътувала съпругата му Г.Р.. За движещите се в тази посока
автомобили имало поставен пътен знак В26 „Забранено е движението със
скорост, по-висока от 40 км/час“. Скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген“ била около 55 км/час, а опасната му зона за спиране – 33.80
метра и се изминавала за около 3.2 секунди. При навлизането на лекия
5
автомобил „Нисан“ в лентата за насрещно движение разстоянието между
двата автомобила било около 15 метра. Това разстояние било значително по-
малко от сбора на опасните им зони за спиране (74.20 метра), поради което
произшествието било непредотвратимо. Последвал челен кос удар между
автомобилите. Мястото на удара било в лентата за движение на лекия
автомобил „Фолксваген“, на около 2.50 метра вляво от дясната ограничителна
линия на платното за движение в посока гр.Бургас. След удара л.а.
„Фолксваген“ бил изтласкан вдясно към банкета, завъртял се в посока
обратна на часовниковата стрелка на 180 градуса и спрял на тревистия терен.
Другият автомобил спрял косо около средата на пътя. Непосредствено след
произшествието подсъдимият Т. и пътниците в лекия автомобил „Нисан“
излезли от колата. В.Т. и св. Р.Ж. изпитвали силни болки в гърдите, като
подсъдимият седнал в близост до автомобила. Трима мъже от други
автомобили, спрели недалеко от местопроизшествието, помогнали на св. Г.Р.
да излезе от л.а.„Фолксваген Поло“. След това двама от мъжете, единият от
които бил свидетелят С.А., отишли при водача на автомобила, откопчали
предпазния колан и наклонили седалката му назад. Водачът А. Р. бил в
безсъзнание и с получени множество травматични телесни увреждания, едно
от които било вътрешно разкъсване на слезката, без да е било налично
разкъсване на капсулата на слезката към този момент. Свидетелката Г.Р.
започнала да му прави сърдечен масаж и го напръскала с вода. Р. започнал да
диша. Междувременно свидетелката Н.А., дъщеря на св. С.А., се обадила на
телефон 112 и уведомила за случилото се. На местопроизшествието
пристигнали свидетелите А.И. - младши автоконтрольор, и К. П. – младши
инспектор при РУП - Несебър. В 14.22 ч. те изпробвали подсъдимия за
употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 с № 0065, който отчел 0.00
промила в издишаниявъздух. Впоследствие подс. Т. бил отведен в ЦСМП - гр.
Несебър, където му била взета кръвна проба. Резултатът от проведеното
химическо изследване също бил отрицателен.
След полицейските служители на мястото пристигнали екип на
Спешна помощ и екип на Противопожарната служба. Водачът Р. бил изваден
от лекия автомобил „Фолксваген“ и прегледан от д-р М.Х., лекар към ФСМП
гр. Несебър, на когото А. Р. заявил, че изпитва болки в долен и горен крайник.
Последвало транспортирането му със санитарния автомобил до МБАЛ -
Бургас.
6
В Спешно отделение на МБАЛ - Бургас бил извършен предварителен
медицински преглед на А. Р. от дежурния лекар д-р Оксана Стоименова, след
което били проведени клинико-лабораторни изследвания и консултации със
специалисти: ортопед, хирург и неврохирург. Същия ден в 17.27 ч. Р. бил
хоспитализиран в Отделението по ортопедия и травматология за оперативно
лечение, предвид рентгенови данни за фрактура на дясна раменна кост и
фрактура на ляв ацетабулум. След 03.00 ч. на 23.09.2015 г. било регистрирано
рязко влошаване на здравословното състояние на Р., което наложило
консултация с реаниматор. Въпреки предприетите действията на
реанимационния екип, в 04.15 ч. А. Р. починал. Смъртта настъпила поради
двуетапно разкъсване на слезката, което протекло безсимптомно и причинило
бърза кръвозагуба. Свидетелите Г.Р. и Д. Т.а, както и малолетното дете В.В.
също били откарани в МБАЛ – Бургас, с друг екип на ЦСМП - Несебър. В
здравното заведение било установено, че Г.Р. е получила множество
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците като следствие от удари на
тялото в части на купето на автомобила при внезапното му привеждане от
движение в покой. Д. Т.а получила контузия на дясната ръка, била й
предложена хоспитализация, която тя отказала. Уврежданията на двете жени
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота им. Детето
В.В. било без увреждания. Свидетелят Р.Ж. получил гръдна травма следствие
удар от отворилата се предпазна възглавница. Имало съмнение за фрактура на
гръдната кост, но тази диагноза не била потвърдена. Тъпата травма на гръдния
кош довела до болка и страдание.
Подсъдимият Т. също получил контузия на гръдния кош следствие
удар от предпазната възглавница.
В резултат на произшествието двата автомобила получили множество
увреждания, които ги направили технически непригодни. Щетата и за двете
превозни средства била тотална.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е
приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на
извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
7
Правилен е изводът, че фактическите обстоятелства се установяват по
несъмнен начин както от направеното от подсъдимия самопризнание, така и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
а именно: данните, съдържащи се в показанията на свидетелите С.Ц.А. (т. 9, л.
80-81), Р.В.Ж. (т. 9, л. 73-74), Г.Р. (т. 9, л. 82-84), О.М.И. (т. 9, л. 65), М.Г.Х.
(т. 1, л. 166), протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства и фотоалбумите към тях (т. 9, л. 124-154), писмо УРИ 10584р-
1516/28.09.2015 г. на Регионален център 112 - Бургас (т. 8, л. 58), копие на
извадка от дневник с данните от проверка № 3486 от 22.09.2015 г. на водача
на л.а. „Нисан“ с рег. № В ... РС - В.Т. за употреба на алкохол (т. 7, л. 191),
фиш за спешна медицинска помощ и мисия № 273520 (т. 1, л. 243-245),
удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на А. Р. (т.
1, л. 232-234), справка от РУ - Несебър за нарушител/водач (т. 7, л. 182),
справка за съдимост (т. 9, л. 63), заключения на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза № 310/2015 г. за оглед и аутопсия на труп (т.
2, л. 199-202), съдебномедицинска експертиза №605/2015 г. (т. 9, л. 164-166),
тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 135/2018 г. (т. 9,
л. 192-199), шесторна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
403/2020 (т. 7, л. 60-124), химически експертизи (т. 9, 156-161), тройна
автотехническа експертиза (т. 9, л. 168-182).
Съгласно заключенията на двете химически експертизи, в кръвните
проби от подсъдимия Т. и от пострадалия А. Р. не се установило наличие на
етилов алкохол.
При огледа и аутопсията върху трупа на А. Р. били установени: остра
анемия на вътрешните органи, голямо количество кръв в коремната кухина,
кръвопропиване на мезото с разкъсване на мезентериален съд, дълбоки
пукнатини на слезката с образуване на голям хематом около слезката, лека
хипертрофия на сърцето с цикатрикси от прекарани миокардни инфаркти,
кръвонасядане на гръдната кост с фрактура на дръжката й, двустранна
фрактура на ребра без разместване на фрагментите, чернодробна цироза,
охлузване с кръвонасядане на лицето, кръвонасядане на меки черепни
обвивки, охлузвания и драскотини по крайниците, фрактура на дясна раменна
кост. Като непосредствена причина за смъртта на А. Р. вещото лице д-р К.Я. е
посочил острата анемия, дължаща се на разкъсване на мезентериален съд и
слезката следствие рязко притискане на коремната стена в посока отпред-
8
назад. Според експертното заключение всички установени увреждания са
вследствие от действието на твърди тъпи предмети с посока отпред-назад.
Тройната съдебномедицинска експертиза, извършена от вещите лица
д-р В.Д. - ръководител на УС по съдебна медицина и деонтология към МУ гр.
Варна, доц. д-р В.Б., д.м. - коремен хирург в катедра Хирургически болести
към МУ гр. Варна и д-р М.М. – ортопед травматолог към МБАЛ „Св.
Марина“ - гр. Варна, дава заключение, което не се различава от заключението
на вещото лице д-р а. – пряка и непосредствена причина за смъртта на А. Р.
била острата следтравматична анемия /малокръвие/, дължащо се на
травматично разкъсване на мезентериален кръвоносен съд и слезка. Вещите
лица недвусмислено посочват, че е съществувала пряка причинно-следствена
връзка между получена по време на пътнотранспортно произшествие травма и
смъртта на Р.. В заключението е разяснено, че смъртният изход се е получил
поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата – наличие на
субкапсулно увреждане на слезката, което не е било възможно да се установи
кратко време след получаването с достъпните методи на изследване.
Благоприятстващ фактор била наличната чернодробна цироза, която
също променяла факторите на кръвосъсирване. Вещите лица приемат, че
субкапсулното увреждане на слезката довело до внезапно кървене кратко
време преди настъпването на смъртта, което, ведно с кървенето около
счупените кости и увреждането на мезентериални кръвоносни съдове на фона
на нарушено кръвосъсирване поради чернодробната цироза, довело до остро
настъпила анемия, която не било възможно да се предвиди с оглед на
конкретните медицински данни. Тази анемия обусловила настъпването на
смъртта. Експертизата не е намерила съществени пропуски в диагностиката и
лечението на А. Р., които да са били в причинна връзка с настъпването на
смъртта му.
На досъдебното производство е назначена трета съдебномедицинска
експертиза, която е извършена от доц. д-р Г.М.А., доц. д-р Н.И.Д., д-р
М.А.М., д-р А.Т. П. (специалисти в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр.
Стара Загора), доц. д-р И.П.Б. от МУ гр. Пловдив и д-р Е.Н.Б. от УМБАЛ
„Св. Георги“ гр. Пловдив. В заключението и на тази експертиза
недвусмислено е посочено, че причината за смъртта на Ал. Р. била
кръвозагуба в коремната кухина вследствие на разкъсване на слезката.
9
Разкъсването на слезката протекло в два етапа. В първия етап бил
получен хематом поради вътрешно разкъсване на слезката, без да е била
разкъсана капсулата. Това увреждане било получено при пътнотранспортното
произшествие, настъпило на 22.09.2015 г. около 14.00 ч. В тъканта на слезката
се получило разкъсване и малък кръвоизлив, който бавно нараствал.
Достигнал до капсулата, той я притискал и същата се разкъсала часове по -
късно. Увреждането не било установено при изследването на Р. поради липса
на симптоматика и находка при апаратните изследвания. Капсулата била
здрава и не е имало кървене в коремната кухина, доказателство за което били
снимките от ехографското изследване и стойностите на хемоглобина по време
на хоспитализацията в Спешно отделение. Състоянието на Ал. Р. било силно
повлияно и от счупванията на дясната мишнична кост и лявата главулечна
ямка на таза, свързани с болка и кръвозагуба. Стойностите на хемоглобина по
време на престоя в Спешно отделение – 122 г/л, били ниски, но не опасно
ниски и се обяснявали от кръвозагубата вследствие на счупените кости. В
21.00 ч. хемоглобинът спаднал до 105 г/л, но тази стойност не била
показателна за разкъсване на слезката, предвид масивните костни
увреждания. Признак на анемия поради кръвозагуба се проявил към 03.00 ч.
на 23.09.2015 г., след което започнала реанимацията, приключила без успех.
Позовавайки се на допълнителното хистологично изследване, вещите лица
приемат, че разкъсването на капсулата и съответно кървенето в коремната
кухина, причинило смъртта, е настъпило около 12 часа след подкапсулното
разкъсване. Вещите лица посочват, че подобни двуетапни разкъсвания са
изключително опасни, тъй като протичат безсимптомно и поради бързата
кръвозагуба често завършват фатално. В генезата на смъртта участвали и
други фактори, макар те да не били водещи - кръвозагубата в резултат на
счупванията на кости, както и атеросклерозата на мозъчните съдове и
исхемичната болест на сърцето. Вещите лица са категорични в заключението
си, че действията на медицинските специалисти са били правилни,
своевременни и достатъчни.
Смъртта на А. Р. е в пряка причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, вина за което изцяло има водачът на л.а.
„Нисан“ - подсъдимият В.Т.. Съгласно заключението на тройната
автотехническа експертиза, скоростта на движение на л.а. „Нисан“ преди
произшествието и по време на удара с л.а. „Фолксваген“ била около 62 км/час,
10
тоест значително по-ниска от критичната скорост за движение по кривата на
завоя без странично приплъзване (около 92 км/час). Вещите лица посочват, че
произшествието настъпило поради внезапното навлизане на управлявания от
В.Т. автомобил в лентата за насрещно движение. Причините за това били
субективни и зависели от поведението на този водач. В експертното
заключение изрично е отбелязано, че произшествието било предотвратимо,
ако лекият автомобил „Нисан“ е продължил движението си в своята лента.
Вещите лица посочват още, че уврежданията по участвалите в пътния
инцидент автомобили са довели до тотални щети и за двете превозни
средства. Нанесената щета на л.а. „Нисан“ възлизала на 2000 лева, а щетата на
л.а. „Фолксваген“ – 1300 лева.
Въз основа на установените по безспорен начин факти съдът правилно
е приел, че с деянието си подсъдимият Т. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б.“в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал.1 НК, тъй като на 22.09.2015 г. в община
Несебър, на републикански път І-9 (Европейски път Е87), в района около 198
км, преди кръстовището за ресторант „Ханска шатра“, при управление на лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег.№ В ... РС, движещ се в посока от гр.
Бургас към гр. Варна, подсъдимият нарушил правилата за движение – чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.З. Р., ЕГН
**********, настъпила на 23.09.2015 г.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения,
осигуряващи безопасността в транспорта. Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия, чрез действие изразено в нарушение на
конкретната разпоредба, визирана в ЗДвП. От обективна страна установените
по делото факти и заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза сочат на допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП от страна на подс. Т.. Същият не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, в резултат
на което автомобилът пресякъл единичната непрекъсната линия, навлязъл в
насрещната лента за движение, при което последвал удар с автомобила
управляван от пострадалия Р.. В резултат на допуснатото от подсъдимия
нарушение настъпило ПТП, като вследствие на удара пострадалият получил
увреждания, част от които – двуетапно разкъсване на слезката, довели до
11
кръвозагуба и смърт. В този смисъл допуснатото от подсъдимия нарушение е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия Р..
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина
непредпазливост във вид на небрежност. Правилна е преценката, че
подсъдимият Т. не е имал представи относно възможния престъпен резултат.
Като правоспособен водач на моторно превозно средство с дълъг стаж, той е
бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици и да ги
предотврати.
Подсъдимият е бил длъжен да спази горепосоченото правило за
движение по чл.20, ал.1от ЗДвП и е имал обективна възможност за това, като
съгласно заключението на тройната авто-техническа експертиза, ударът е бил
предотвратим при правомерно поведение от негова страна - да не навлиза в
насрещната лента за движение. В експертното заключение изрично е
отбелязано, че произшествието било предотвратимо, ако лекият автомобил
„Нисан“ е продължил движението си в своята лента.
Въз основа на обстойния и задълбочен анализ на доказателствените
материали, събрани в хода на досъдебно производство и приобщени към
делото по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция,
решаващият съд обосновано е приел, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен начин, поради което правилно и законосъобразно го
признал за виновен. Окръжният съд е изяснил същинските причини за
настъпилото ПТП, посочил е допуснатото от водача нарушение на правилата
за движение, както и причинноследствената връзка между него и
съставомерния резултат.
Като причини и условия за извършване на престъплението следва да се
посочи проявеното от страна на подсъдимия грубо незачитане на основни
правила за движение, в каквато насока са фактическите констатации по
делото.
По гореизложените съображения съдът обосновано и законосъобразно
е признал подс.Т. за виновен и го осъдил по предявеното му обвинение във
връзка с нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
При извършената цялостна проверка на присъдата, настоящата
инстанция не констатира нарушение на материалния закон и процесуалните
12
правила.
Страните по делото не оспорват установените фактически
констатации, авторството на деянието и неговата правна квалификация.
Единственото оплакване на подсъдимия е за явна несправедливост на
наложеното наказание.
При определянето вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода” на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
законосъобразно е съобразил предвиденото в съответната разпоредба на
Общата част на НК като вид и размер наказание за този вид престъпление към
момента на извършването му, императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца, подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценил е всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и съответно е спазил изискванията визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането целите на наказанието.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“,
предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал.1 от ЗДвП, към датата на
извършване на деянието 22.09.2015г., предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от две до шест години.
С оглед на това, че делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието предвид императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът правилно е преценил, че наказанието следва да
се определи при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, съгласно която, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът
обосновано е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието.
Освен смъртта на А. Р., която е обективен признак от състава на
престъплението, от деянието са настъпили и несъставомерни последици –
причиняване на леки телесни повреди на три лица (Г.Р., Р.Ж. и Д. Т.а) и
13
причиняване на тотални щети за двата автомобила. Самото произшествие е
настъпило изцяло заради допуснато от подсъдимия грубо нарушение на
правилата за движение. Подсъдимият Т. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1
ЗДвП задължаващо го да контролира непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство, за което му е повдигнато обвинение. В резултат
на това нарушение той неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно
движение при наличието на предупредителния пътен знак А1.
Обосновано съдът е изразил несъгласие с тезата на защитника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Фолксваген“ Ал. Р., което да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство.
Правилно съдът е заключил, че за да е налице съпричиняване, е необходимо
пострадалият също да е нарушил конкретно правило за движението и това
нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с резултата.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че
Ал. Р. е управлявал автомобила си със скорост 55 км/час, при разрешена
скорост до 40 км/час, тоест допуснал е нарушение по чл. 21 ЗДвП.
Същевременно в обвинителния акт е отбелязано, че според заключението на
тройната автотехническа експертиза нарушението на режима на скоростта в
случая не е било в причинна връзка с произшествието, защото когато
възникнала опасността (пресичането на непрекъснатата разделителна линия
на платното за движение и навлизането на л.а. „Нисан“ в лентата за насрещно
движение), л.а. „Фолксваген“ бил на около 8 метра от мястото на удара. При
тези условия той е могъл да спре, само ако скоростта му не е била по-голяма
от 13.3 км/час. Това означава, че произшествието би настъпило и при
движение на л.а. „Фолксваген“ с разрешена скорост. А дали увреждането на
слезката, респ.смъртта на Р. би настъпила или не, ако пострадалият е
управлявал автомобила със скорост от 40 км/час, е въпрос, категоричен
отговор на който би могъл да бъде даден чрез съдебномедицинска експертиза.
Назначаването на такава експертиза обаче е недопустимо при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, защото събраните нови
доказателства биха могли да рефлектират върху изводите относно елементи
от обективната страна на състава на престъплението, каквито са причинната
връзка и резултатът. В този смисъл са задължителните указания, дадени с ТР
№ 1/2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ОСНК на ВКС, т. 8. С признаването на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
14
подсъдимият се е съгласил със следващата се невъзможност да оспорва
фактическото обвинение, поради което събирането на нови доказателства за
установяване съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия би било в нарушение на процесуалния закон.
С основание съдът е приел за несъстоятелно и твърдението на
защитника, сочено като аргумент за по-леко наказание, че смъртта на
пострадалия нямало да настъпи, ако при постъпването му в МБАЛ-Бургас,
лекарите били извършили цялостен преглед на А. Р.. Причината за смъртта на
пострадалия е установена по несъмнен начин чрез три съдебномедицински
експертизи, като последната от тях много подробно е обсъдила действията на
всички специалисти в болницата, участвали при диагностицирането и
лечението на Ал. Р.. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е
отразено заключението на вещите лица от шесторната експертиза, че по
делото липсват данни, въз основа на които да се аргументира извод за
допуснати нарушения на конкретни правила за добра медицинска практика от
страна на лекарите в МБАЛ-Бургас. Липсата на доказателства за противното е
дало основание на прокурора с постановление от 09.02.2021 г. да прекрати
наказателното производство в частта относно проведеното разследване за
престъпление по чл. 123 от НК. Посоченият прокурорски акт е бил получен
от подсъдимия на 17.02.2021 г. (т. 11, л. 62), но той не го е обжалвал нито
пред съда, нито пред горестоящата прокуратура. Нещо повече, по негово
искане производството пред първата инстанция е преминало по реда на глава
двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е направил ясно и
недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. След като се е отказал от гаранциите на
състезателното производство, подсъдимият не може да оспорва фактите по
обвинителния акт, както правилно е посочил решаващия съд.
Съдът се е произнесъл и по доводите на защитата, че подсъдимият не е
управлявал л.а. „Нисан“ с неразрешена или с несъобразена скорост. Правилно
и законосъобразно съдът е приел за безспорно установено, че подс.В.Т. не е
допуснал нарушение на режима на скоростта. Правилна е преценката, че при
нарушаване и на това правило за движение, същото би се отчело като
отегчаващо обстоятелство, но неизвършването му не може да бъде съобразено
като смекчаващо обстоятелство.
15
Обосновано съдът не е приел като смекчаващо и соченото от
защитника обстоятелство, че транспортното произшествие е настъпило, след
като на подсъдимия му „причерняло“. В обстоятелствената част на
обвинителния акт не се съдържат факти за влошаване на здравословно
състояние на подсъдимия. Такива липсват и в показанията на разпитаните по
делото свидетели, сред които са дъщерята на подс.В.Т. и неговият приятел (Д.
Т.а и Р.Ж.), пътували в л.а. „Нисан“. Ако подсъдимият действително е
получил хипертонична криза при управлението на автомобила, то това би
станало известно на неговите близки. Те обаче, както и свидетелят С.А.,
свидетелстват единствено за болките, които подс.В. Т. е изпитвал
впоследствие, вследствие удара от предпазната възглавница на автомобила.
Като смекчаващи обстоятелства съдът обосновано е отчел
необремененото съдебно минало на дееца, липсата на други
противообществени прояви, както и утвърдените му трудови навици – макар
и пенсионер, същият продължава да работи. От значение са и данните за
поведението му като водач на моторно превозно средство. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, подс.В.Т. е
правоспособен водач от 1970 г., а е санкциониран по административен ред за
нарушение по ЗДвП само веднъж – с фиш през 2011 г., в каквато насока е и
представеното пред апелативната инстанция удостоверение на ОД на МВР-
Варна №781/19.07.2022г. Съдът правилно е преценил, че наличието на едно
единствено нарушение на правилата за движение, при това извършено повече
от три години преди произшествието, не следва да се отрази негативно на
оценката за личността на подсъдимия.
По отношение продължителността на воденото наказателно
производство, в каквато насока защитата навежда доводи и пред въззивния
съд, решаващият съд също се е произнесъл, като правилно е приел, че
подс.В.Т. е бил привлечен като обвиняем на 09.01.2019 г. (т. 9, л. 59). Въпреки
това съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство със значителна тежест
изминалия дълъг период от датата на извършване на престъплението.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът
обосновано е приел, че значителен превес имат смекчаващите отговорността
обстоятелства. Правилна е преценката, че същите не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, а и при наличието на отчетените
16
отегчаващи обстоятелства – наличието на несъставомерни последици –
причиняване на леки телесни повреди на три лица (Г.Р., Р.Ж. и Д. Т.а) и
причиняване на тотални щети за двата автомобила, не могат да обосноват
извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно
тежко за извършеното престъпление. Неправилно решаващият съд е ценил
като отегчаващо обстоятелство неправомерното навлизане в лентата за
насрещно движение, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал.
1, т. 1 ЗДвП, тъй като това навлизане е в резултат на допуснатото нарушение
по чл.20, ал.1 от ЗДвП и не съставлява самостоятелно допуснато нарушение
на правилата за движение.
Въззивната инстанция намира, че определянето на наказание в по-
нисък размер, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под предвидения в
закона минимум, в конкретния случай - при наличие и на отегчаващи
отговорността обстоятелства, не би съответствало на степента на
обществената опасност както на конкретното деяние, свързано с допускане на
сериозно нарушение на правилата за движение, така и на степента на
обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което налага
необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.
Ето защо правилен е изводът, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода” съобразно изискванията на чл. 54 от НК,
при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му
обстоятелства, като същото правилно е опредено в размер на две години и
шест месеца. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК правилно е
намалил определеното наказание с една трета и е наложил на подсъдимия
наказание в окончателен размер от една година и осем месеца лишаване от
свобода.
Правилно решаващият съд е приел, че са налице законовите
предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отлагане
изпълнението на същото с изпитателен срок от три години, даващ възможност
за коригиране на поведението на дееца в насока към спазване законите на
страната, осмисляне ценността на човешкия живот и грижата за неговото
опазване. Преценката за приложението на чл. 66 от НК безспорно е свързана
с личната обществена опасност на подсъдимия, която в случая е определено
17
занижена. Обоснован и законосъобразен е изводът, че в случая са налице
всички предпоставки за приложението института на условното осъждане.
Извършеното престъпление е изолирана проява в живота на подсъдимия,
което, наред с добрите му характеристични данни, чисто съдебно минало и
едно единствено нарушение на правилата за движение през 2011 г. с фиш за
шофьорски стаж повече от 50 години, налага извод, че за неговото поправяне
и превъзпитание не се налага изолирането му от обществото. Наложените
кумулативни наказания са напълно достатъчни за постигане целите по чл. 36
НК. Затова съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК правилно е отложил
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С приложението на института на условното осъждане настоящата
инстанция намира, че ще бъдат постигнати целите както на индивидуалната,
така и на генералната превенция. Наказанието на подсъдимия, макар и с
отложено изпълнение, ще въздейства в достатъчна степен възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото и ще се постигне
принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата
индивидуализация.
Правилна е преценката, че чрез подходящия изпитателен срок ще се
реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане. При
преценка справедливостта на наказанието, трябва да бъде отчетен превеса на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от
подобни посегателства. Доказателствата по делото не обосновават извод, че
за превъзпитанието на подс. Т. е необходимо той да бъде изолиран от
обществото, която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице
реална опасност при отлагане на изпълнението му той да извърши ново
престъпление. Ето защо за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и
най-вече за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, не е
наложително той ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване
от свобода. В подкрепа на извода за прилагане на института на условното
осъждане е и съдебната практика на касационната инстанция, отразена в
Решение по н.д. №80/1983г. на ОСНК, в която ВКС е приел, че при
преценката на обществената опасност на дееца при автотранспортните
произшествия трябва да бъдат отчитани освен съдебното му минало,
18
трудовата и обществената му характеристика, предходното му поведение като
водач на моторно превозно средство, неговото семейно положение и всички
други обстоятелства, относими към личността му. В този смисъл са и
Решение № 453/2016 г., по н.д. №1544/2015 г. на ІІ н.о. на ВКС; Решение №
9/2015 г., по н.д. №1589/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС; Решение № 187/2015г. по
н.д. №346/2015 г. на ІІ н.о. на ВКС и др.. В настоящото производство тези
обстоятелства характеризират подс. Т. като личност с много ниска степен на
обществена опасност и постановяването на изтърпяването на наложеното
наказание ефективно би било неоправдано с оглед постигане на целите по чл.
36 НК. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост
на наказанието, чрез неговата индивидуализация, решаващият съд правилно е
приел, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието една
година и осем месеца лишаване от свобода следва да се отложи за срок от три
години.
Правилно и законосъобразно съдът е наложил на подсъдимия Т. и
кумулативно предвидената в чл.343г НК санкция - лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство. За определяне срока на това наказание
от значение са продължителният период от извършване на инкриминираното
деяние и обстоятелството, че деецът само веднъж е бил санкциониран по
административен ред за нарушение по ЗДвП. От друга страна, правилно е
заключил, че не може да бъде игнорирана конкретната тежест на допуснатите
нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и тежките вредоносни последици.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът правилно е приел за необходимо да
лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок
от две години, считано от влизане на присъдата в сила. С отнемането на
възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от
време, какъвто е срокът от две години, ще се отнеме възможността той да
извърши ново нарушение на правилата за движение.
Съобразявайки необходимата тежест на наказателна репресия, която
следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, апелативната инстанция
намира, че така наложените на подсъдимия наказания в максимална степен
отчитат степента на обществена опасност на подсъдимия и на извършеното от
него деяние, както и наличните останали обстоятелства влияещи върху
19
размера на отговорността и следователно максимално биха способствали, за
да се постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК. Предвид изложеното неоснователна е претенцията на подсъдимия и
неговата защита за приложение на чл.55 от НК и намаляване на наложените
наказания.
С оглед на постановената осъдителна присъдата, съдът обосновано и
законосъобразно се е произнесъл и по направените по делото разноски, като
на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати на частните
обвинители Г. Д. Р. и ИВ. АЛ. Р. направените от тях разноски по делото в
размер на 100 лева за всеки един от тях, както и да заплати в полза на
държавата сумата от 7620.38 лева, представляваща направени разноски на
досъдебното производство.
По гореизложените съображения присъдата като обоснована,
законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/10.05.2021 год. постановена по НОХД
№ 252/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20