№ 2068
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502354 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
Страните заявиха, че не възразяват делото да се разгледа по-рано.
Въззивникът Г. КР. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ИВ. П. Г., редовно призована, явява се лично. Представлява се
от адв. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Делото е образувано въз основа на подадена от Г. КР. К. въззивна жалба срещу
Решение № 262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която
е допуснато на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба при квоти ½ идеални
части за Г. КР. К. и ½ идеални части за ИВ. П. Г., по отношение на следните недвижими
1
имоти, находящи се в град Варна, ул. „Русе“ № 35: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена
площ от 75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.65.1.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор
10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65,
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 13,9079 % идеални части от общите части на
сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.1506.65.1.2, под обекта: 10135.1506.65.1.12, 10135.1506.65.1.16 и над обекта:
10135.1506.65.1.4 и 10135.1506.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м.,
състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1605.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с
идентификатор 10135.1506.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1506.65, предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива
на обекта: 1, стар идентификатор: 10135.1506.65.1.13, ведно с 2,0021 % идеални части от
общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: 10135.1506.65.1.12, под обекта: няма и над обекта: 10135.1506.65.1.15, ведно с
22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.1506.65, целият с площ от
171 кв. м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план:735, при съседи: 10135.1506.838, 10135.1506.66, 10135.1506.218 и
10135.1506.34. Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, въз основа на
който е допуснал делбата при равни квоти – че не е оборена презумпцията на чл. 21 от СК
поради недоказана частична трансформация, е необоснован. Оспорва като неподкрепено от
приложените по делото доказателства становището на съда, че не се установявало при
заплащане на капарото и при сключването на окончателния договор, че двамата съпрузи не
са разполагали със средства, както и че бабата и майката на ищцата не са й дарявали суми за
придобиването на недвижимия имот. На следващо място въззивникът излага твърдения, че
съдът не е обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства поотделно и в
съвкупност, като неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите И.И. и Й. К.- В..
Сочи, че от доказателствата по делото се установявало безспорно, че и двамата съпрузи са
имали доходи от трудова дейност, но те не са били достатъчно за закупуването на имота,
като в посочения смисъл били показанията и на посочените от ответника свидетели М. П. и
П. Г.. Последният потвърдил също, че бабата на ищцата и дарила пари, но за за обзавеждане
́
на детската стая, като обстоятелството относно предназначението на предоставените
средства било оборено от показанията на свид. И. и К.-В.. Въз основа на гореизложените
съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част, касаеща единствено квотите
2
на съделителите, като делбата бъде допусната при квоти 928/1680 идеални части за ищцата
Г. КР. К. и 752/1680 идеални части за ответника ИВ. П. Г.. Отправя искане за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. П. Г., чрез процесуален
представител адв. Деница К.-Корновска, с който се изразява становище за неоснователност
на жалбата. Въззиваемият излага твърдения, че изводът на първоинстанционния съд, че
ищцата не е оборила презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос е правилен,
тъй като единствените доказателства в този смисъл били събрани чрез разпит на
свидетелите И. и К. В., които били очевидно заинтересовани от изхода на спора, а
твърдените от тях факти обективно недостоверни. Поради изложеното сочи, че
първоинстанционният съд правилно не ги е кредитирал, като оспорва изложеното във
въззивната жалба становище, че съдът е следвало да установи произхода на личните
средства, вложени в придобиването на процесните имоти, с оглед съществуващата
презумпция за съвместен принос. Същевременно твърди, че от ангажираните по делото
доказателства се установявало, че е възможно страните да са финансирали задатъка и
втората вноска от цената със спестени или взети назаем лични средства. Противопоставя се
още на твърденията на жалбоподателя относно показанията на свид. Г., като сочи, че от
същите се установявало, че предоставената от бабата на ищцата сума била с изрично
предназначение. Счита, че изложени в изготвената от него писмена защита по делото
съображения останали необсъдени от първоинстанционния съд, но това не опорочавало
произнасянето на последния. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в производството.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча
доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. К.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списък с разноски,
представен от въззивника и договор за правна защита и съдействие, представен от
въззиваемата страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списък с разноски, представен от въззивника и
договор за правна защита и съдействие, представен от въззиваемата страна.
3
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да отмените решението на ВРС и вместо него постановите друго
по същество, с което да допуснете делбата на недвижите имоти при посочените в исковата
молба и въззивната жалба части. Считам, че решението на ВРС е необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени
правила. За да допусне делба на недвижимите имоти при равни части съдът е приел, че не е
оборена презумпцията по чл. 21 СК, т.к. не била доказана частична трансформация. Считам,
че този извод на съда не е обоснован, т.к. не се подкрепя от доказателствата по делото.
Съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, довело до
необоснованост на решението. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свид. И.И.
и Й. Куманова, които имат непосредствени впечатления. Изводът на ВРС, че съпрузите са
разполагали с необходимите средства за закупят имота не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Няма спор, че двамата са имали доходи от трудова дейност и от
свободна професия за ответника, но те не са били достатъчни за придобиване на имота. В
този смисъл са и показанията на свид. Г., Г. и П., които се сочат от ответника по иска.
Свидетелят Г. твърди, че ответникът е имал лични средства за заплащане на капарото по
предварителния договор. Този свидетел обаче твърди, че ответникът е търсил заем за
заплащане на нотариалните такси за закупуване на имота. Едва ли е имал средства да
заплати капарото и сумата 9200 лв. в деня на сключване на окончателния договор. Относно
това дали свидетелката И.И. - баба на доверителката ми е подарила средства, които са били
вложени в закупуване на процесния недвижим имот, това е установено по несъмнен начин.
Свид. Г. не оспорва, че бабата на ищцата е подарила пари, но твърди, че те били за
обзавеждане стаята на детето, което се опровергава от показанията на свидетелите И. и К..
Свидетелят П. също навежда твърдения, че ответникът е търсел пари в заем. Следва да се
има предвид, че в отговора на исковата молба ответникът в нито един момент не е навел
твърдения за търсене на пари в заем, нито да е получил заем за закупуване на имота. Като
имате предвид подробните писмени бележки, изложени в първата инстанция, моля да
постановите решението си.
АДВ. К.: Подробно и изчерпателно съм изложила доводите си в писмената защита
пред ВРС и в отговора на въззивната жалба. Колегата не каза нищо различно от описаното
във въззивната жалба. По всеки аргумент ние сме дали подробен коментар. Решението на
ВРС не страда от твърдяната необоснованост. Въззивницата не е съумяла да проведе
обратно доказване, каквото е процесуалното изискване за да може съдът да прецени за
основателни възраженията й за частична трансформация на лични средства . Показанията на
4
нейните баба и майка са недостоверни. Тяхната недостоверност следва от съпоставителния
прочит на многобройни писмени доказателства, на които противоречат. Ще коментирам
показанията на свид. Г. за получено дарение за обзавеждане детската стая, че въпросната
сума е предадена в брой на съпрузите и няма нищо общо с претендираното от въззивницата,
което би следвало да е извършено по банков път през м. юни, при това преводът не е
извършен в полза на надарената, а в полза на нейната майка, която дни след това е закупила
жилище, без да съумее да докаже произхода на средствата и че те са били достатъчни за
закупуване на жилището. Моля за потвърждение на обжалваното решение и осъждане на
въззивницата да заплати адвокатското възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5