№ 340
гр. Б.С., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410100536 по описа за 2024 година
От Г. Х. М., ЕГН:********** от с.А., обл.В., ул.“А.К. №1, чрез
процесуалния си представител адв.И. С. от ВрАК, с адрес за призоваване
гр.В., ул. “Х.Б.“ №31, ет.2 против АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА
„, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “ М. „
№3, представлявана от инж. Я.Й. е предявен иск както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът Г. Х. М. е собственик
на крайпътно заведение „Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр. Б.С. –
масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя
от 3000 кв.м. в местността Агиново бранище – имот № 133030 в землището на
гр. Б.С..
- в условията на евентуалност за признаване, че ищецът е собственик на
горепосочения имот на основание придобивна давност, с оглед упражнявано
владение от предходните собственици, считано от придобИ.ето му през 1994 г.
до момента, като ищеца е продължил владението. Претендират се и
направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че гореописаният имот ищецът владеел
явно, добросъвестно и необезпокоявано от 2002г. до момента. Сочи се, че по
повод подадено от последния заявление с вх. №01-563806/09.10.2023г. за
изменение на границите на поземлен имот с идентификатор №07702.132.9 в
Службата по геодезия и картография гр. В., бил получил отказ с изх. №20-
50440/13.11.2023г., за удовлетворяване на искането на ищеца с аргумента, че
имотът е собственост на АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „, на
основание Акт за държавна собственост, вписан под № 5 от 19.02.2021 г. в
служба по вписванията - Б.С..
1
Въвежда се твърдение, че АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “
не е собственик и не е владяла придобития от Г. М. недвижим имот.
В подкрепа на горното се излага, че през 1994г. Б.Р.Д. била придобила
процесния имот от
Община Б.С., видно от представения нотариален акт за собственост върху
недвижим име, чрез продажба по наредбата за търговете - №415, том 2, дело
№ 838 от 1994г. на Районен съд Б.С..
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2001г. Б.Р.Д. и О.А.Д. били
продали процесния имот на Г. Ж. Х.. От своя страна Х. бил длъжник на ищеца,
като последния подал молба за образуване на изпълнително дело и се
удовлетворил с процесния имот, видно от представеното постановление за
възлагане. Счита се и, че имотът е придобит по давност с владение
продължило от 1994г. до момента като ищеца бил продължил владението на
гореописаните лица.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства: Постановление за възлагане на В.Й. - съдия изпълнител към
районен съд Б.С., вписано в имотен регистър с дв. Вх. Per. №2112, том 4 от
05.08.2002г., влязло в законна сила на 03.09.2002г.; Нотариален акт №165, том
1, per. №2091, дело №141 от 2023г. на нотариус Рейна Стефанова, вписан в
регистъра на Нотариалната камара на Република България по №770;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №129, том 2, per.
№990, дело №81 от 20.03.2001г. на нотариус А.К., вписан в регистъра на
Нотариалната камара на Република България по №010; Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит чрез продажба по наредбата за
търговете №415, том 2, дело № 838 от 1994г. на Районен съд Б.С.; Скица на
имот №132020; Отказ с изх. №20-50440-13.11.2023г. на АГКК; Скица на
поземлен имот 5-365152-10.04,2024г., изд. от СГКК-В.; Удостоверение за
данъчна оценка №**********/28.03.2024г.; Документ за платена държавна
такса; Пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен
такъв, като в него се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Към отговора са представени писмени доказателства: пълна история на
имот №07702.132.9 към 20.06.2024г.
С отговора на исковата молба се оспорват представените с исковата
молба писмени доказателства. Счита се, че същите са нищожни, издадени в
противоречие на закона тъй като актовете за държавна собственост били
официални свидетелстващи документи и съгласно чл.179, ал.1 от ГПК се
ползвали с обвързваща материална доказателствена сила, поради което
следвало да се смятат за установени.
На следващо място се сочи, че правото на собственост на Държавата се
установявала, както от актовете за държавна собственост, така и въз основа на
законова норма. Проведена била процедура по установяване, съгласно чл.45,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, на държавните земеделски земи завършваща с решение по
2
чл.18ж, ал. 2 , което вече имало конститутивно действие, съгласно ТР № 1 по
гр. д. № П/97 г. на ВКС.ОСГК. Решението за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на град Б.С., издадено от Поземлена комисия - Б.С. водело до
доказано право на собственост в патримониума на Държавата. Твърди се, че
Държавата безспорно е била собственик на процесния имот.
На следващо място се счита, че ищецът е бил държател, а не владелец
на имота, доколкото е осъществявал фактическа власт върху същия
без противопоставимо на АПИ правно основание. Възразява се и срещу
въведеното в исковата молба твърдение, че имотът е придобит по давност.
В подкрепа на възраженията са представени заверени копия от следните
писмени доказателства: Акт № 286/20.03.1951г. за държавна собственост; Акт
№ 332/06.08.2002г. за държавна частна собственост; Акт № 3892/17.02.2021г.
за държавна частна собственост; Решение от 27.06.1994г. по гр. д.
№318/1994г. по описа на Районен съд - Б.С.; Уведомление по чл.18ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, ведно с Решение № 00001 от 28.12.1999г. за
възстановяване правото на собственост от Поземлена комисия гр. Бяла
Слатина; Скица № Ф06261/04.10.2003г. на имот с № 132009 в землището
гр.Б.С.; Скица на поземлен имот с идентификатор 07702.132.9 №15-741075 от
14.08.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот в
Урбанизираната територия № 25-192854 or 14.08.2020г.; Писмо до Кмета на
Община Б.С. с изх. № 43/19.01.2001г.; Писмо до Председателя на Поземлена
комисия с изх. № 44/19.01.2001г.; Заповед № 130/ 26.02.2008г. за отказ,
издадена от Областен управител на област В.; Удостоверение за данъчна
оценка № **********/03.12.2020г.; Извлечение от инвентарна книта за
дълготрайни активи на ОПУ-В.; Извлечение за платени данъци на поземлен
имот с идентификатор 07702.132.9., Пълномощно.
Допуснати до разпит в режим на довеждане са трима свидетели на
ищеца и един на ответника
Допуснато е изслушване на вещо лице – геодезист, по искане на
ответника, като по делото е назначена СТЕ и допълнителна такава, както и на
вещо лице – счетоводител, по искане на ищеца, като по делото е назначена
ССчЕ. Заключенията и по двете експертизи са приети от съда без възражения
по тях от страните, като пълни, обективни, всестранни и компетентни.
В открито съдебно заседание ищецът Г. Х. М. се явява лично и с
процесуалния си представител адв.И. С. от АК – В..
Ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. В хода по същество процесуалният му представител счита, че по
делото е безспорно доказано и установено, че претенцията им е основателна.
Моли съда ищеца да бъде признат за собственик на крайпътно заведение
„Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр. Б.С. – масивна едноетажна
сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя от 3.000 кв.м. в
местността Агиново бранище – имот № 133030 в землището на гр. Б.С.. В
3
писмена защита излага подробни доводи и в насока, че имота е придобит по
давностно владение, продължило от 1994г. до момента. Претендират се
направени разноски, с приложен списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника – юрисконсулт П. моли съда
да отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана.
Излага доводи, че от заключенията на вещите лица и от събраните
доказателства било ясно, че към днешна дата процесната сграда не
съществува, както и че липсват данни, същата да е била включена в активите
на дружеството „Търговия“, клон Б.С.. Безспорно било установи, че имот под
№ 132020 е част от имот № 132009, който никога не е бил обособен като
самостоятелен обект. По делото имало достатъчно писмени доказателства, от
които било видно, че процесния недвижим имот е държавна собственост от
20.03.1951г., с оглед чл.2 от Закона за държавните имоти, редакция от 1948г. И
при забрана за придобивна давност през твърдения период. Претендират се
направени разноски, с приложен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите И. И.ов Г.ев, С.Б.Б.,
ПЛ.Н.П. и Тихомир Златев Николов. Св.Г.ев разказва, че с ищеца имат общи
познати. От малък /през 90-те години/ свидетелят добавя, че помни
заведението „Л.с.“ като крайпътно заведение, като в по-зряла възраст вече
около 1999-2001г., го посещавал като клиент и па думите му във визирания
период заведението било стопанисвано от ищеца М., кайто бил придобил
имота от лицето Хаджирадев. Също така сочи, че мястото е познато на
местите като крайпътно заведение, а не като кантон, като в допълнение
заявява, че не му е известно въобще там да е имало пътен кантон.
Св.Беров разказва, че е посещавал процесния имот през 80-те и 90-те
години. Място със съществуващо крайпътно заведение, което за времето си
било често посещавано, включително и от него. Спомня си, че към него имало
бетонирани площадки за спиране на автомобили, а зад него складове, които се
зареждали със стока. Добавя, че в имота съществувала ниска тухлена ограда,
завършваща отгоре с цигли. Свидетеля излага предположение, че заведението
към онзи момент е било собственост на търговията, тъй като по онова време е
нямало частни заведения, а в последствие му е станало известно, че се
стопанисва от Г. М.. Беров добавя, че към днешна дата сградата е разрушена,
като и, че не знае там някога въобще да е имало пътен кантон.
Св.П. разказва, че познава ищеца и лично от него знае, че е собственик
на заведението от 2001г., или 2002г., като добавя, че тогава е било все още
работещо и в него се провеждали различни мероприятия, като свидетелят
лично ги посещавал. Последния добавя, че през времето когато е работил към
търговията е снабдявал заведението със стока. На следващо място добавя, че
от 25 години през зимния период всяка година работи на граждански договор,
със задача-снегопочистване, поради което заявява, че не му е известно на
процесното място да е имало пътен кантон.
Св.Николов разказва, че от 1988г., работи в Областно пътно управление
4
– В.. Заявява, че през годините е заемал различни длъжности в управлението
по повод на което лично е посещавал пътен кантон намиращ се на пътя гр.Б.С.
– гр.В.. В заключение добавя, че на процесното място било направено
заведение, но не знае как е било уредено.
С протоколно определение от 17.10.2024г. на основание чл.219 от ГПК,
Община Б.С. е конституирана като трето лице-помагач в процеса. Редовно
призована, не се явява представител, не се представлява и не изпраща
становище.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна страна следното:
Съгласно Акт № 286 от 20.03.1951 год., издаден от Министерството на
финансите недвижим имота „А.б." обл. В., представляващ имот № 132009 с
площ от 7,751 дка. е актуван с Акт за частна държавна собственост №
332/26.08.2002г.
С Решение от 27.06.1994г. по гр. дело № 318/1994г. по описа на
Районен съд- Б.С. се постановява, че Районна пътна служба /РПС/ - Б.С.,
подведомствена на Пътно управление гр.В. е собственик върху 15-петнадесет
дка. в землището на гр.Б.С., в м. Боровански път.
С Решение № 00001/28.12.1999 год. На Поземлена комисия - Б.С.
възстановява правото на собственост на РПС - Б.С., като определя площ за
опорен пункт – „Помощно стопанство" от 6,499 дка. и за опорен пункт „Л.с."
от 7,751 дка. С Протокол № 00101/23.03.2000 год. на Поземлена комисия -
Б.С. въвежда РПС - Б.С. във владение на имота.
Видно от представените по делото документи е, че преди
постановяване на Решение № 00001/28.12.1999 год. на Поземлена комисия -
Б.С., 3,000 кв.м. от имота, заедно с построените в него сгради са били
продадени от Община Б.С. по реда на Наредбата за търговете, съгласно
Нотариален акт № 415, том II, дело № 838/94 г., придобит от лицето Б.Р.Д..
Последващи за имота документи за собственост са Нотариален акт №129, том
II, рег.990, дело №81 от 20.03.2001г. и Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.08.2002г., издадени въз основа на скици-проект за
поземлен имот № 132020, в землището на гр.Б.С., представляващ част от имот
№ 132009 в землището на град Б.С. в местност „А.б.", целият с площ 7,751
кв.м, съгласно които собственик е Г. Х. М. от с.А.. Във връзка с горното през
2001г. ОПУ-В., чрез Директора си инж.Г. е изпратено уведомително писмо до
кмета на общ.Б.С. съдържащо информация, за неправомерно издаден
нотариален акт на лицето Б.Д., за процесната земя, както и до Председателя на
ПК-гр.Б.С. с молба за отговор на какво основание РС-Б.С. е издал въпросния
нотариален акт, за земя в размер на 3,000 дки., намиращи се в парцел
собственост на ОПУ-В..
Видно от представената по делото скица от 10.04.2024г., имот №
07702.132.9 в землището на гр.Б.С., обл.В., е собственост на Държавата чрез
5
Агенция „Пътна инфраструктура“. Площта на имота е 7.752 кв.м, с начин на
трайно ползване – за ремонт и поддържане на транспортни средства,
държавна частна собственост, в местността „А.б.".
Видно от представеното от ОПУ – В. извлечение от инвертарна книга на
дълготрайните активи на управлението е, че процесния имот е заприходен в
актива му, във връзка с което са приложени документи удостоверяващи
плащане на местни данъци и такси по отношение на имота за период от
29.04.2011г. до 13.03.2024г.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза се
установява, че при посещение на място и измерване от страна на вещото лице,
е констатирано, че имот № 07702.132.9 в землището на гр.Б.С., обл.В. граничи
с междуселищен път с.Борован - гр.Б.С.. Същият е затревен терен с видими
остатъци от бетонови, или асфалтови площадки, като няма части от стени
които да определят къде точно е имало разположение на постройки.
Уточнено е, че за процесния терен след 1994г. са действали два плана:
план за земеразделяне, или по-късно наречената карта на възстановената
собственост /КВС/, в която са обединени плановете за земеразделяне с плана
на горите, без да се променят граници и площи ; одобрена кадастрална карта
на гр.Б.С., в която землището само се съвместява с регулацията на града, не се
променят граници и площи / може да са само няколко квадратни метра, което
се получава само от съвпадане на линии на граници, а номерата на имотите се
променят само като начин на изписване – ЕКНМ на населеното място, след
него разделени с точки – масив и парцел от карта на възстановената
собственост като цяло число. Номер 132009 е станал 07702.132.9. Плана за
земеразделяне /по-късно наименование карта на възстановената собственост/
на землище гр.Б.С. е одобре на 23.12.1999 год. По тази карта терена от 3,000
дка на спорния в делото имот попада в имот кад.номер 132009 с площ 7,751
дка с начин на трайно ползване – нива, като е отбелязано, че в делото на
стр.61- 62 е приложено решение по преписка № 2571/20.03.92 год., с което
този имот се възстановява на АПИ или Районна пътна служба.
Установява се още, че начина на образуване на поземлен имот № 132020
с площ 3,000 дка, който е част от имот № 132003 целият от 7,751 дка, е чрез
изготвена делба на поземлен имот с идентификатор №1 32009 и образуване от
него на имот № 132020 с площ 3,000 дка., за което има издадена скица към
2005 година. Видно от отговора на ОСЗ Б.С. е, че вписания имот № 132020 е
бил проектен имот, който в последствие е анулиран, тъй като проектен имот се
образува при скица-проект и стои на проектно/ невидимо официално / ниво,
до поискване на окончателна скица.
Отразено е, че на основание постановление на Съдия-изпълнител от
05.08.2002 година в един момент в ОСЗ Б.С. се извършва разделяне на
поземлен имот № 132009, който е вписан за собственост на Районна пътна
служба, след което към 2008 година след отказа на Областния управител да се
6
отпише от актовите книги за държавна собственост имот с площ 3.000 дка,
тази делба се унищожава и имот № 132020 се анулира, поради което в КВС
съществува само имот № 132009 с площ 7,751 дка. и през 2017 година при
изготвяне на кадастралната карта на гр.Б.С. този имот се прехвърля без
промени. Кадастралната карта на Б.С. е одобрена със заповед РД-18-
267/25.08.2017 год. и имот № 07702.132.9 е с площ 7,752 дка. с НТП „за
ремонт и поддържане на транспортни средства“.
В заключение е посочено, че по карта на възстановената собственост
/план за земеразделяне/ на землище Б.С. процесния терен е част от имот с
кад.номер № 132009, като през годините е извършвана делба на имота /около
2005 год./ и се е образувал имот № 132020 на основание постановление на
Съдия-изпълнител, след което е анулиран. ИзтрИ.ето на имота от нивото на
който е образуван е на основание отказа на Областен управител за отписване
на имот с площ от 3,000 дка. от актовите книги на държавни имоти. Процесния
имот е възстановен по ЗСПЗЗ като се има предвид решение на ОСЗ Б.С.
№00001/28.12.1999 год. В карта на възстановената собственост последно
преди изготвяне на одобрена кадастрална карта, съществува само имот №
132009 с площ 7,751 дка. Но около 2005 година след издаване на
Постановление на Съдия изпълнител от 2002 година е извършвана делба на
имота и се е образувал имот № 132020, като одобрена кадастрална карта
приема данните от Карта на възстановената собственост само с изменение на
1 м2, което идва от съвместяване по координати на отделните линии – граници
на имота, без да се променят права.
В съдебно заседание вещото лице по допълнително поставени въпроси
конкретизира, че е прегледала основно всички нови документи представени от
ССчЕ, както и документите, представени от адв.С., като и в двата вида
документи не се сочат някакви технически характеристики, от които да се
установи парцел с номер, който да е съществувал през годините, освен този
който е посочен в основното заключение. Вещото лице уточнава, че има
данни, че са преведени необходимите средства за промяна на
предназначението на терена, но други данни няма, сочещи самостоятелен
имот от 3,000 дка. При осчетоводяването на сегашните документи в
определената сметка са вписани като инвентаризационни номера, съответни
сгради, или общо земята може да бъде разделена на отделни обекти, като в
случая не е установено такова нещо - към периода, който е изследван за
старите предприятия СД „Търговия“ и „Бел Слат“, поради което не може по
инвентарна книга да се посочи някаква площ от 3,000 дка. за съществуващ
имот. Вещото лице уточнява, че всички тези документи разгледани в
счетоводната експертиза са необходими документи само за промяна на
предназначението, разрешено от комисията по земята за прехвърлянето. По
всички документи, след като е променено предназначението са предлагани три
варианти, къде да бъде точно променено предназначението. Представени са
три варианти на площадки за разглеждане, но няма данни да е обособен
самостоятелно този имот. Има акт в който се сочи и размер на площадката -
7
71,5/42 метра, но няма данни да е обособен и финализиращ такъв обект, като
краен. В плана за земеразделяне е заснет големия имот от 7,751 дка., който е
прехвърлен след това в карта на възстановената собственост, както и в
одобрената кадастрална картата на Б.С..
Вещото лице допълва, че в делото има официално издадена скица
издадена от Поземлена комисия за този имот, за който са извършени
евентуални вписвания. Също и, че общината няма довършена процедура, тъй
като трябва да се нанесе върху някакъв план, а плановете на земеделския
фонд, в който попада тази територия реално, трябва да се отрази върху плана
на земеразделяне, който вече е бил готов към времето, когато са дадени,
поради което окончателният финал според вещото лице са окончателните
скици, или нанасяне в съответния план, като при извършената проверка в
двата плана, т.е. при земеразделяне и КДС и кадастрална карта вещото лице
заявява, че няма такъв имот, за който се претендира.
От заключението на изготвената по делото съдебна счетоводна
експертиза се установява, че предприятието СД „Търговия“ клон Б.С. за 1973г.
е притежавало търговски и производствени сгради в своя уставен фонд, но от
съхранената информация в Баланса не става ясно колко и какви по
предназначение са сградите и на каква стойност е всяка от тях. Експертизата
не установява наличие на счетоводна информация за процесния имот, която да
се съхранява в архивните регистри на Община Б.С..
На следващо място, експертизата отбелязва, че към 31.12.1974г. са
инвентаризирани само 2 броя т.нар. подкрепителни заведения за обществено
хранене в баланса на СД „Търговия“ клон Б.С., и това са „Л.с.“ и „Сп. среща“,
като не са открити справка от типа на Инвентарна книга, в която да са
описани подробно по наименование, дата на придобИ.е, отчетна стойност,
метод на амортизация и т.н. притежаваните от предприятието активи – земи и
сгради.
Вещото лице дава заключение, че данни за това, че ресторант „Л.с.“ е
бил част от отдел „Обществено хранене“ на предприятието се съдържат само в
Протоколите на Стопанския комитет, където се упоменава името на
заведението и решенията, взети във връзка с осъществяване на дейността му.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗС.
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е претенция на собственика на имота да
установи със силата на присъдено нещо правото си срещу лице, което го
оспорва или смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за
материалното право, като бъде установено действителното правно положение
в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуети
занапред възникването на нов спор за материалното право на същото
основание. Уважаването на иска предполага установяване от страна на ищеца,
с оглед доказателствената му тежест, че е собственик на процесния имот на
8
соченото правно основание, както и интерес от установяването му.
Предявеният установителен иск за собственост е процесуално допустим,
с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, поради което следва да се
приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването му. Правният
интерес произтича от обстоятелствата, изложени в исковата молба, като
именно на тази база следва да се оценява наличието или липсата му за ищеца.
Съдът намира, че предявеният установителен иск за собственост е
изцяло неоснователен.
В случая предмет на спора е част от имот № 132009, а именно,
крайпътно заведение „Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр.Б.С. –
масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя
от 3.000 кв.м. в местността Агиново бранище – имот № 133030 в землището на
гр. Б.С., обективиран в нотариален акт за покупко - продажба №129, том – 2,
дело 81 от 2001г. на Нотариус А.К., с район на действие РС – Б.С., в
последствие придобит от ищеца чрез Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.08.2002г., възложен от В.Й., съдия изпълнител при РС-
Б.С., влязло в законна сила на 03.09.2002г.
Първото придобивно основание претендирано от ищеца е, че той е
собственик на процесния имот съгласно Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.08.2022г., възложен му от В.Й. - съдия изпълнител при
РС-Б.С., ката владеел явно, добросъвестно и необезпокоявано имота от 2002г.
до момента.
В случая ищецът по делото се легитимира за собственик с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.08.2022г., влязло в
законна сила на 03.09.2002г.
Съдът намира, че ищецът не се легитимира като собственик на
претендираната част от имот № 132009 с представения акт.Това е така, тъй
като не се установи по категоричен начин, че имота, предмет на
постановлението за възлагане съществува като самостоятелен такъв. В тази
насока по делото няма представено категорично писмено доказателство, което
да се цени от съдебния състав. От заключението на вещото лице, изготвило
съдебно – техническата експертиза, също не се установява и доказа това
твърдение на ищеца, тъй като видно от същото е, че начина на образуване на
поземлен имот № 132020 с площ 3,000 дка, който е част от имот № 132003
целият от 7,751 дка, е чрез изготвена делба на поземлен имот с идентификатор
№ 132009 и образуване от него на имот № 132020 с площ 3,000 дка., за което
има издадена скица към 2005 година. Видно от отговора на ОСЗ Б.С. е, че
вписания имот № 132020 е бил проектен имот, който в последствие е
анулиран, тъй като проектен имот се образува при скица-проект и стои на
проектно /невидимо официално/ ниво, до поискване на окончателна скица. На
следващо място въпросната проектна делба е започната от община Б.С., като
бил проведен и търг във връзка с процесната земя за нейната продажба, за
което в нито един момент собственика на имот № 132003 целият от 7,751 дка
9
– ОПУ-В., не бил уведомен.
Актовете за държавна собственост са официални свидетелстващи
документи, които съгласно чл.179, ал.1 от ГПК се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното
оборване фактите, за които се отнасят тези обстоятелства, следва да се смятат
за установени.
Видно от Акт № 286 от 20.03.1951г., издаден от Министерството на
финансите - държавни имоти, за изземване на недвижим имот за държавен, б.
с. Министерство на строежите и пътищата - пътна служба, имота „А.б." обл.
В., с площ на застроено и незастроено дворно място от 15,000 дка. се счита за
държавен от влизане в сила Закона за държавни имоти /отм./ и предаден на
Околийска пътна служба гр.Б.С. за стопанисване и управление.
С Решение от 27.06.1994г. по гр. дело № 318/1994г. по описа на
Районен съд- Б.С. се постановява, че Районна пътна служба /РПС/ - Б.С.,
подведомствена на Пътно управление гр. В. е собственик върху 15-петнадесет
дка. в землището на гр. Б.С., в м. Боровански път.
С Решение № 00001/28.12.1999г. Поземлена комисия - Б.С.
възстановява правото на собственост на РПС - Б.С., като определя площ за
опорен пункт „Л.с." - 7, 751 дка.
С Протокол № 00101/23.03.2000г. на Поземлена комисия - Б.С. въвежда
РПС - Б.С. във владение на имота.
С Акт № 332/26.08.2002г. и Акт № 3892/17.02.2021г. за частна
държавна собственост, издадени от Областен управител на гр. В. се
удостоверява правото на управление на недвижим имот № 07702.132.9 по
КККР на гр. Б.С. на Агенция "Пътна инфраструктура" - ОПУ-В., като същия е
включен в капитала на Агенцията, като дълготраен материален актив, видно
от сметка 2201/3, други сметки и дейности под инвентарен номер 699- земя -
гр. Б.С. „Л.с.".
Към датата на издаване на Постановление за възлагане от В.Й. - съдия
изпълнител към Районен съд-Б.С. процесния поземлен имот с № 132020
/парцел 20/ от масив 132, равна на 3.000 кв. м, не съществува.
От приложените към настоящия отговор скици на процесния имот е
видно, че през периода 2000г.- 2003г., както и към настоящия момент същия
фигурира под номер 07702.132.9 по КККР на гр. Б.С., а по стар план под
номер 132009.
От гореизложеното безспорно се установява, че Държавата е
собственик на процесния имот считано от 20.03.1951г., с възстановено право
на собственост от 24.06.1994г., предаден и стопанисван от Агенция „Пътна
инфраструктура" - ОПУ-В., поради което и Областния управител на област В.
е издал Заповед № 130/ 26.02.2008г., с която се отказва да се отпише от
Актовите книги за държавна собственост в полза на ищеца спорния имот, от
което следва, че към днешна дата и към датата на издаване на Постановление
10
за възлагане от В.Й. - съдия изпълнител към Районен съд-Б.С. процесния
поземлен имот с № 132020 /парцел 20/ от масив 132, равна на 3.000 кв. м, не
съществува.
На следващо място правото на собственост на Държавата се
установява, както от Актовете за държавна собственост, които по своята
правна същност са констативни актове - т.е., същите удостоверяват
осъществилото се придобивно основание в полза на държавата, но нямат
правопораждащо действие, така и въз основа на законова норма. Проведена е
процедура по установяване, съгласно чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на държавните
земеделски земи завършила с Решение по чл.18ж, ал.2, което има
конститутивно действие, съгласно ТР №1 по гр. д. № П/97г. на ВКС, а именно
Решение №00001/28.12.1999г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Б.С.,
издадено от Поземлена комисия - Б.С., което доказва правото на собственост в
патримониума на Държавата, в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура".
Поради това съдът намира, че към датата на издаденото Постановление
за възлагане на Валери Йотов - съдия изпълнител при РС-Б.С., Държавата
безспорно е била собственик на процесния имот.
Второто придобивно основание претендирано от ищеца е, че той е
собственик на процесния имот по давност с владение продължило от 1994г. до
момента, продължавайки владението на предходните лица, легитимиращи се
за собственици, упоменати по горе.
Ищецът твърди, че от придобИ.ето на имота през 1994г. до момента,
първо гореспоменатите лица, а след това и самият той не са преустановявали
владението, ползването и поддръжката на имота, както и, че винаги са го
владели като собствен по силата на представените по делото актове за
собственост.
За да е налице придобивна давност, следва да бъде установено
наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а
именно, претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт по
отношение на конкретната вещ в продължение на 10 години, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без
прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено
да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са
налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени
при едно пълно и пряко доказване, претенцията за изтекла придобивна
давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважена.
Съгласно чл.86 от ЗС (отм., ред. ДВ бр. 92 от 16.11.1951 г.) не може да
се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Същата
разпоредба е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г., като е забранено придобИ.ето
по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. Разпоредбата
11
е изменена с ДВ, бр.33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г., като е останало
ограничението за завладяване единствено на вещ, която е публична държавна
или общинска собственост. В същият смисъл и чл.7, ал.1 от ЗОС.
Съгл. § 1от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46
от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в
сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011
г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.,
изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) давността за
придобИ.е на държавни и общински имоти спира да тече считано от
31.05.2006г. до 31.12.2022г. Отменено с Решение № 3 на Конституционния съд
на РБ - бр. 18 от 2022г. (в сила от 08.03.2022 г.). Давност тече от и от влизане в
сила на решението на КС - 08.03.2022г., както и в периода от 31.12.2017г. до
19.01.2018 г.
Видно от гореизложеното претенцията на ищеца за настъпила
придобивна давност по отношение на процесния имот е в период в който
давност е текла по отношение на частни общински и държавни имоти, а
именно от 01.06.1996г. - 31.05.2006г., съгласно чл.86 от ЗС (изм. ДВ, бр. 33 от
1996 г.).
В конкретния случай от разпитаните водени от ищеца свидетели, може
да се изведе извод, че последния е осъществил фактическа власт върху
претендираната част от имота от 2002г. до настоящия момент, а преди това от
1994., предходните не собственици, от които М. придобива претендираната
част. Тези свидетели индивидуализират мястото конкретно, неговото
предназначение и собственост. Същото се установява и от разпитания
свидетел, воден от ответната страна, който въпреки, че свидетелства за
наличието на пътен кантон на процесното място, не отрича и наличието на
сграда, ползваща се като заведение през процесния период. Да – не знае как и
по какъв начин е било уредено и чия собственост е било заведението, но
потвърждава съществуването на същото.
От друга страна обаче съгласно чл.79, ал.2 от ЗС лице, което
добросъвестно владее недвижим имот въз основа на годен правен титул,
придобива собствеността след пет години.
От доказателствата по делото се установява, че процесният имот
представлява земеделска земя, възстановена с решение на поземлена комисия
от 1999г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. През 2002г., на 06.08.2002г.
имотът е актуван като частна държавна собственост с акт на компетентния
орган № 332. На ищеца имотът е възложен с постановление за възлагане
05.08.2002г., влязло в законна сила на 03.09.2002г., издадено по реда на ГПК.
Вследствие на това ищецът е влязъл във фактическо владение и оттогава
упражнява явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху имота като
свой. От 2002г. до 2006г., държавата не е предприемала действия по защита на
правото си на собственост. След 31.05.2006 г. настъпва законовото спиране на
придобивната давност за държавни имоти (§1 ЗИД ЗС, ДВ бр. 46/2006 г.),
12
което продължава и към момента.
От доказателствата е видно, че ищецът е получил владението с
постановление за възлагане, което представлява годно правно основание за
прехвърляне на собственост. При придобИ.ето си през 2002г. той не е знаел и
не е могъл да знае, че отчуждителят не е собственик, поради което е
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС.
По аргумент от чл.82 от ЗС владение може да се присъединява само ако
е налице правоприемство между праводателя и правоприемника и ако
владението е непрекъснато и от същия вид. В случая добросъвестното
владение на предходния владелец не може да бъде присъединено, тъй като с
решението за възстановяване от 1999г. е настъпило противопоставяне от
страна на държавата, което е прекъснало давността и е прекратило
възможността за правоприемство. Следователно владението на ищеца започва
самостоятелно през 2002г., като до 31.05.2006г. са изтекли приблизително
четири години, което е недостатъчно за завършване на петгодишната
добросъвестна давност. От тази дата течението на всички давностни срокове
срещу държавата се спира по силата на закона, като спирането е удължено и
действа и към момента. Тъй като спирането е безсрочно, давността не може да
продължи да тече, поради което ищецът не е придобил собствеността по
давност.
С оглед на горното съдът приема, че владението на ищеца е
добросъвестно, започнало през 2002г. въз основа на постановление за
възлагане. Не може да се присъедини владението на предходния владелец тъй
като решението за възстановяване от 1999г. представлява акт на собственик,
прекъсващ давността.До 31.05.2006г. не е изтекъл петгодишният срок, а след
тази дата давността е спряна по закон. Следователно към момента правото на
собственост по давност не е придобито, респективно иска е неоснователен и
на второто придобивно основание въведено от ищцовата страна.
Доказването или недоказването на фактите, предопределя правните
изводи на съда, като доказаният факт е осъществен факт и обратно. Пълно е
доказването, когато то цели да създаде сигурно убеждение у съда в истиността
на съответното фактическо твърдение, което обуславя спорното право. Главно
е доказването на страната, която носи доказателствената тежест, като за да
постигне целта си, главното доказване следва да бъде винаги пълно.В
противен случай съдът не може да приеме, че фактът, предмет на главното
доказване се е осъществил. В случая ищецът не доказва да е собственик на
процесния имот.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно
доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че
предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни
13
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, които в случая са в
общ размер на 860.00 / осемстотин и шестдесет лева/, от които 500,00 лева
депозит за вещо лице и 360.00 лева за юристконсултско възнаграждение,
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Х. М.,
ЕГН:********** от с.А., обл.В., ул.“А.К. №1, чрез процесуалния си
представител адв.И. С. от ВрАК, с адрес за призоваване гр.В., ул. “Х.Б.“ №31,
ет.2 против АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “ М. „ №3, представлявана от
инж. Я.Й., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът Г. Х. М. е собственик
на крайпътно заведение „Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр. Б.С. –
масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя
от 3.000 кв.м. в местността „Агиново бранище“ – имот № 133030 в землището
на гр. Б.С..
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН:********** от с.А., обл.В., ул.“А.К. №1 да
заплати на АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “ М. „ №3, представлявана от
инж. Я.Й., направените по делото разноски в размер на 860.00 лева
/осемстотин и шестдесет/, от които 500,00 лева /петстотин/ депозит за вещо
лице и 360.00 лева /триста и шестдесет/ за юристконсултско възнаграждение,
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца Г. Х. М., ЕГН:**********, а именно Община Б.С..
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
14