Решение по дело №2949/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „К. Комерс ДС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ------, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощник – адв.М.С., против Уведомително писмо /УП/ изх.№ 02-250-2600/3915 oт 15.11.22г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което на дружеството е отказано подпомагане по мярка 10“Агроекологияи климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. в размер на 4780,99лв. Според жалбоподателя не става ясно как органът е достигнал до извод, че заявените от жалбоподателя за подпомагане 15,67ха, са недопустими за подпомагане. В жалбата и уточняващата молба се поддържа незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Като съществени нарушения основно се сочи отсъствието на конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Твърди се липса на фактически констатации, в това число: кои площи се приемат за недопустими; въз основа на какви аргументи същите са приети за недопустими; не е посочен и механизма, по който са изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките; налице е и неяснота по отношение на нормативния акт, на който се е позовал ответника. Като неправилно приложение на материалния закон се поддържа, че процесните площи са допустими за подпомагане и отговарят на всички изисквания за подпомагане, залегнали в приложимите наредби. В този смисъл се твърди, че жалбоподателя е изпълнил всички изисквания и подпомагане му се дължи. На изложените основания се моли отмяна на актa като се претендират и съдебноделоводни разноски.

От жалбоподателя са депозирани подробни писмени бележки, с които се поддържа жалбата и се моли за отмяна на административния акт, в оспорената част. По същество се излагат съображения, че от доказателствата по делото се доказва създаването на насажденията в с.Ломци и с.Миладиновци, като заявява, че същите са поддържани в добро състояние.

Ответникът – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, чрез процесуален представител - гл. ю.к. М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. По същество на спора сочи, че за кампания 2019г. парцел **** не е поддържан в състояние за подпомагане, по време на проверката е направен опит за почистване. Твърди, че парцелите на жалбоподателя са неподдържани, непочистени и негодни за подпомагане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя по ел.път на 27.11.22г. Жалбата до съда е изпратена на 29.11.22г. по куриер /л.15/ и доставена на административния орган на 30.11.22г. /л.18/. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „К. Комерс ДС“ ЕООД е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ **** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

Кандидатът "К. КОМЕРС ДС” ООД с УРН **** е подал заявление за плащане с УИН ****, с което кандидатства за четвърта поредна година по направление „Контрол на почвената ерозия 11 от мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020. По направлението са заявили за подпомагане един (2бр. парцели с площ от 15.67ха с код на дейност АК7 - „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения" съгласно Приложение № 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., Държавен фонд „Земеделие11 одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.

Според административният орган, подлежат на подпомагане с УИН **** за кампания 2019 извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), резултатите от които са представени в изпратеното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане но мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2019 с изх. № 02-250-2600/3915 от 15.11.2022 г.

Заявлението на кандидата е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и на кандидата е извършена проверка на място с номера на заявки 379310. 396838, 396518 и 399119 от отдел „Технически инспекторат” на Държавен фонд „Земеделие” - РА на основание чл. 37 от 3ПЗП.

След извършване на необходимите кръстосани проверки от Интегрираната Система за Администриране и Контрол (ИСАК) на заявление за подпомагане с УИН **** са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, при което е приложен чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

След извършване на всички административни проверки и проверки на място, по заявлението на бенефициента е установена недопустима за подпомагане площ в размер на 15.67ха и/или 100 % наддекларирана спрямо установената (определена) за подпомагане площ (0 ха), резултатите са посочени в таблицата по-долу. Съгласно разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 50%- санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдеш период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ за парцел ****, декл.полщ 7,3ха и парцел **** декларирана площ 8,37ха и установената площ (наддекларирана площ). Наложената санкция за бъдещ период е в размер на 4780.99 лв. В резултат от извършената проверка на място за "К. КОМЕРС ДС" ООД с УРН ***, за парцелите посочени в таблицата установената култура от Пнм е “999998-недопустима” и допустима площ за подпомагане 0 ха.

Изготвен е Доклад за проверка на площи от технически инспекторат : РТИ Велико Търново; Проверката е извършена в периода 19-28.08.2019г. Констатирани са растителни остатъци от заявените култури; Към момента на проверката парцелите са почистени и издисковани /угар/

Изготвен е доклад за проверка на площи от РТИ Плевен. Проверката е проведена в периода 05.11-15.11.2019г. Установено е, че парцелът е с дървета и храсти над допустимата норма. Няма следи от косене, тревостоя е над допустимото, поради което е направен извод, че не е допустим за подпомагане.

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Видно от приложената таблица към уведомителното писмо са структурирани по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона "Намаления и санкции" е посочена сумата от 4780,99лв. като основание- наддекларирана площ- 100% - 15,67ха.

По делото е приложено Становище изх. № 02-250-2600/3915 от 07.12.22г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по жалба срещу Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3915/ 15.11.22г.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя е допусната съдебно – агротехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че повечето снимки обхващат само част от парцелите. От анализа на снимките не може да се даде отговор дали в двата парцела има над 70%живи растения. От снимковия материал се вижда , че голям процент от дърветата са във фаза листопад. На снимките се вижда, че междуредията са затревени с високи треви.

По делото е изготвена и СТЕ от в.л. геодезист, което установява дали направените снимки са относими за парцелите на жалбоподателя. В тази връзка в.л. коментира, че в диска, приложен към делото, има записани общо 37 бр. снимки като 9 бр. са относими към парцел ****(идентичен на парцел ****по ИСАК) и 24 бр са относими към парцел ****(идентичен на парцел **** по ИСАК).

След въвеждане на заявените парцели от жалбоподателя за кампания 2019г. и координатите на местата, от които са направени снимките в специализиран софтуер, в.л. установява, че 33 бр. от снимките са направени или в близост до границата на парцелите или вътре в тях. Изключение правят снимки е номера ****-снимани на 8 км източно от парцел ****, **** -снимана на 30 км от парцел ****, **** и **** - снимани на 30 м от парцел ****.

В.л. обобщава, че парцел **** се намира в землището на с. Л., общ.Попово, обл. Търговище, а парцел **** се намира в землището на с. М., общ.Търговище, обл. Търговище.

Всички снимки са направени на 05.11.2019г. В.л. представя комбинирани скици №№ 1 и 2, на които е онагледил от къде са правени снимките. До тези знаци са изписани номерата и часа, когато са направени снимките.

Съдът кредитира заключенията на двете експертизи като изготвени компетентно, безпристрастно и съответстващи на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно валидността и процесуалната законосъобразност на акта:

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11 ал.2 т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП/. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т.15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.

Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП пък предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Видно с т.І.1 на приложената по административната преписка Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В.К. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно, административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.

Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от „К. Комерс ДС“ ЕООД за подпомагане площи за кампания 2019г., е налице основание да бъде отказано изплащане на субсидия от 4780,99лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г.

В обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид /Таблица 1 са посочени единствено заявените за подпомагане схеми/мерки /колона 1/; исканата от подпомаганото лице сума по съответната схема/мярка /колона 2/; намаленията в лв. /колона 3 и размера на оторизираната сума /колона 6/. Действително, съобразно утвърдената съдебна практика, поясненията към тези колони представляват мотивите на административния акт. Но в случая, в пояснението към колона 3 „Намаления“, са посочени няколко хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията. Липсват мотиви и фактическо обосноваване, защо се отказва подпомагане, обективирано в обжалваното уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3915 от 15.11.22г. Следователно, мотивирането на постановения отказ за финансово подпомагане, по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2019г., е с бланкетно изброяване на възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации, субсумиращи се в някоя от хипотезите за отчитане на намаления, отразени в пояснението към колона „Намаления и санкции“ на страници втора и трета от уведомителното писмо. Както страната, така и съдът са в обективна невъзможност да разберат ясната воля на административния орган, тъй като в оспорената част от съдържанието на ИАА не съществува никаква яснота за фактическите и правни основания за отказа за сумата от 4780,99лв.

В оспореното писмо не са индивидуализирани кои са приетите като недопустими за подпомагане парцели /площи/ или части от тях, вкл. чрез посочване на номер на парцел от ИСАК и допустима и недопустима площ в ха;

Горното, безспорно препятства установяването на какво основание е прихваната въпросната сума.

Съдът приема, че не представлява изложение на фактическите основания по см. на чл.59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт, съдържащото се в оспорения акт бланкетно и формално посочване, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Още във фазата на административното производство земеделският производител следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В процесното писмо, освен че липсва такава конкретизация, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове формирания извод на административния орган.

Едва в представеното с административната преписка по делото становище от 07.12.2022г. на ответника по отношение на мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2019г. се сочи, че в резултат на извършените проверки на място и таблици с декларираните и установени площи от проверката на място са установени като недопустими за подпомагане площи в размер на: 15,67ха, което водело до 100 % наддеклариране.

Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите на ИАА може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза – в Уведомителното писмо липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание за прихващането; такива не са представени и като част от административната преписка. Мотиви относно прихващането са изложени едва в становище изх.№ 02-250-2600/3915/07.12.2022г. постъпило в съда със съпроводителното писмо, с което е представена жалбата срещу административния акт, но то представлява писмено становище на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу Уведомителното писмо, а не мотиви на оспореното уведомително писмо, изложение в друг документ и то преди издаването на акта. Жалбоподателят, като адресат на акта, не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. По смисъла на цитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство /какъвто е настоящия случай/. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му.

По изложените съображения не може да се приеме, че със становището на ответника се допълват мотивите на оспорения индивидуален административен акт – уведомително писмо с изх.№ 02-250-2600/3915 от 15.11.22г. и по този начин тяхната непълнота се санира.

Единственият документ от преписката, който би обосновал отказ на заявеното финансово подпомагане за 2019г, е докладът за проверка на площи във връзка с извършената проверка на място. Този документ обаче не е посочен в оспореното писмо и освен това няма данни да е връчен на жалбоподателя. Освен това, същият съдържа факти, относно общото състояние на парцелите, овощните насаждения и състоянието на почвата, а не съображения, които да са възпроизведени в акта, за да се приеме, че тези съображения са такива по издаването му, обосноваващи конкретно посочените от административния орган намаления по заявените мерки за подпомагане, както по принцип, така и свързани с прихващане съгласно чл.28 Регламент (ЕС) № 908/2014. Следователно отново не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. Посочените в доклада констатации за процесните парцели, биха могли да се приемат за надлежно фактическо основание, само ако са обвързани с конкретно несъответствие с критериите, съдържащи се в Наредба № 2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, в която са установени общите и специалните условия за допустимост за подпомагане. В случая това не е сторено, като бланкетното позоваване на нормативни актове, е крайно недостатъчно.

Размерът на наложената санкция в уведомителното писмо е определен на 4780,99лв.

Както беше констатирано и по-горе, по делото липсват данни Началник отдел „РТИ“, ведно с приложен доклад, да уведоми жалбоподателя „К. Комерс ДС“ ЕООД, че са извършени проверки за допустимост на декларираните площи, резултатите от които са описани в приложения доклад, но той не е връчен на дружеството, съобразно изискванията на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., поради което и не следва да се приема, че жалбоподателят е запознат с основанията за недопустимост на заявената площ.

Твърдението на ответника, че представител на дружеството е присъствал при извършената проверка на място, но не е направил възражения по отношение на констатациите, е неоснователно. Първо, липсата на подадено възражение срещу извършените проверки на място, не освобождава органа от задължението да изложи мотиви. Второ, липсата на подадено възражение срещу констатациите при извършените проверки на място не лишава страната от възможността да оспори по съдебен ред отказа за извършена оторизация и санкции.

Гореизложеното обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото е достатъчно основание да обуслови отмяната му и връщане на преписката на административния орган.

Независимо, че този порок води до невъзможност да се извърши цялостен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на оспореното УП, в случая събраните по делото доказателства обуславят извод и за такова нарушение, поради следното:

Площи, включени в заявлението за подпомагане, не представляват наддекларирани площи по смисъла на Регламент № 640/2014г. Съгласно чл. 19 от регламента е допустимо намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. Под свръхдеклариране следва да се разбира такива площи, които не отговарят на изискванията, установени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г., за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Тези площи се смятат за недопустими за подпомагане.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали). В този смисъл, за да бъде постановен отказ на това основание служителите на ДФЗ следва да преброят колко са растенията в целия парцел и от тях да преборят колко живи растения има в целия парцел и да установят какъв процент представляват те от общия брой. В случая това не е направено. Служителите не са установили колко растения следва да са налични в целия парцел и колко живи са налични според тях, както и какъв процент представляват те. Не е съставена работна карта, от която да е видно колко растения са били налични в парцела и колко от тях са били живи. От приетите по делото експертизи е безспорно установено, че експертите на ДФЗ не са броили растенията в целия парцел. Видно от анализа на направените снимки е установено, че от същите не може да се добие представа за цялостното състояние на парцелите. Снимките са от също място на самия парцел като е видно, че експертите са проверявали само тази част от парцела, а не парцелите в цялост и въобще не са извършили преброяване на растенията, каквото задължение имат по наредба. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че парцел № **** е с площ от 73 дка и за неговата площ категорично не може да се добие представа от две снимки. Другият процесен парцел е с площ от 83 дка като неговото състояние също не може да бъде преценено от три снимки.

Следва да се посочи и, че в самия доклад липсва правното основание за постановения отказ, което води до извод, че актът е издаден при липса на правни основания за отказ. В доклада няма данни дърветата да са броени, няма данни как е било установено дали същите са били живи или не, няма данни да е била измерена височината на тревостоя, за да могат да бъдат потвърдени констатациите на експертите, че парцелът е неподдържан. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2, буква „а“ от Наредба № 2 временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че височината на тревостоя е над: 0,5 м за земи под угар и междуредията в трайни насаждения. Подобно установяване в доклада от проверката на място не е налице. Отделно от това, направените от експертите снимки на парцелите нямат посоки, не може да се прецени дали е снимано вътре или извън парцела, повечето снимки са правени от едно и също място, от ниско долу от тях няма как да се добие представа за цялостното състояние на парцела.

Следва да се отбележи и констатацията на инж.А., че три снимки, които са снимани съответно на 8 км от парцелите, на 30 км от парцелите и на 30 м от парцелите. Видно от комбинираната скица, която същият е изготвил за парцел **** всички снимки от този парцел са направени на границата на парцела, неясно в коя посока като доста голяма част от тях са и извън парцела. В тази връзка експертите на ДФЗ са снимали друг парцел, категорично не са обходили парцела на дружеството и не са установили неговото състояние и твърденията им изложени в доклада, които са изключително оскъдни се опровергават от представените от тях снимки. От комбинираната скица, изготвена за БЗС 48091 -4306-1 -1 е видно, че отново има голяма част от снимките, които са извън парцела и е снимано само на две места в парцела, като има много големи участъци, които въобще не са обхванати от снимки и тяхното състояние няма как да бъде преценено.

Всичко гореизложено води до извода и за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо в оспорената част, което налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, се явява основателно и следва да се уважи, като Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на „К. Комерс ДС“ ЕООД сумата от 1 600 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса, 550 лв. – депозит за вещо лице и 1 000 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правно съдействие и защита.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение две от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. комерс ДС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: --------, представлявано от управителя Д.Д., Уведомително писмо с изх.№ 02-250-2600/3915 oт 15.11.22г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което на дружеството е отказано подпомагане по мярка 10“Агроекологияи климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. в размер на 4780,99лв.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото от „К. комерс ДС“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2019г. при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на „К. Комерс ДС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: --------, представлявано от управителя Д.Д., сумата от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин/, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.