РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1431
гр. Пловдив, 09.07. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р.П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2181 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Т.А.В., ЕГН ********** ***, против Решение № Ц 2153-15-125/07.08.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол
№N 01209/01.06.2020.г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на В. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал. 1 от КСО,
считано от 21.12.2018 г. - датата на подадено заявление в РКМЕ и от същата дата
е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.Иска се отмяна
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на
преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с указания за отпускане
на полагащата се инвалидна пенсия. Претендира се присъждане ан сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Със заявление с вх. № 2112-15-355 от
28.02.2019 г. В. е направила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и със заявление вх. № 2177-15-126 от 28.02.2019 г. е направила искане за отпускане на социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. В заявлението за пенсия В. е декларирала,
че има положен стаж в Руската федерация.
Представено
е експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 0899/032/14.02.2019 г. към МБАЛ "Пловдив" АД с 80 на сто
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на
инвалидизиране (ДИ) - 21.11.2018 г. и срок на инвалидността (СИ) - 01.02.2021
г. Към цитираното ЕР на МБАЛ "Пловдив" АД е приложено
заявление-декларация на В. до Регионална картотека на медицинската експертиза
(РКМЕ) вх. № 14456/21.12.2018 г. за освидетелстване. С решение
№02597/130/26.02.2019 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдила
ЕР на ТЕЛК № 0899/032/14.02.2019 г. към МБАЛ "Пловдив" АД
По
представените редовно оформени документи за осигурителен стаж, положен в
България и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за времето от 14.09.1987 г. до
12.01.2012 г., с прекъсване, на В. е зачетен осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране 04 г. 03 м. 15 дни, от които 11 месеца 19 дни действителен
осигурителен стаж.
Като са се е позовал на разпоредбите на чл. 74, ал.
1, т. 4 от КСО и чл. 74, ал. 2 от КСО пенсионния орган е приел, че В. не
придобива право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като
няма придобит стаж в България до датата на инвалидизиране 5 години, от които 1
година и 8 месеца действителен осигурителен стаж, а има общо 04 години 03
месеца 15 дни, от които 11 месеца 19 дни действителен осигурителен стаж.В тази
връзка пенсионния орган е приел, че осигурителният стаж, зачетен по чл. 9, ал.
2, т. 4 от КСО за времето от 17.09.2011 г. - 12.01.2012 г., през което лицето е
получавало обезщетение за безработица и осигурителният стаж, зачетен по чл. 9,
ал. 7 от КСО за времето от 20.11.1987 г. - 20.11.1990 г., когато неработещата майка е гледала дете до
3-годишна възраст не е "действителен стаж" съгласно § 1,ал. 1,т. 1 2 от
ДР на КСО.
Като се е позовал на разпоредбата на чл. 10 от
Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, и
като е приел, че по българското законодателство В. няма право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване само с придобития осигурителен стаж в
Република България, то пенсионния орган
е приел, че правото на пенсия се придобива със сумарния стаж 11 г. 09 м 10 дни
- осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, положен в Република България -
04 г. 03 м. 15 дни и осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, положен в
Руската Федерация -07 г. 05 м. 25 дни.
Като се е позовал на разпоредбата на чл.11 от
Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност,
пенсионния орган е приел, че в случая размерът на пенсията се определя с
българския осигурителен стаж и доход за него, като не се приравнява на
минималния размер за съответния вид пенсия.
Така с обжалваното разпореждане № **********/ Прот.
№ N01209/01.06.2020 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на В. е отпусната при зачетен осигурителен
стаж за придобиване право на пенсия до датата на индалидизиране, положен в Република
България - 04 г. 03 м. 15 дни и осигурителен стаж до датата на инвалидизиране,
положен в Руската федерация - 07 г. 05 м. 25 дни. Размерът на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване на В. е определен съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО,
С обжалваното разпореждане е отпусната социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, считано от 21.12.2018 г., която за 80
на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е приета в
размер на 138.14 лв. и считано от 01.07.2019 г., съгласно ПМС 136/2019 г. е
приета в размер на 146.01 лв.
На основание чл.95, ал. 1, т. 4 от КСО личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна и е определена за
получаване социалната пенсия за инвалидността по чл. 90а от КСО, като
по-благоприятна по размер.
6. Този резултат е обжалван от В. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № Ц 2153-15-125/07.08.2020г. е потвърдил оспореното разпореждане на изложените в него фактически и правни основания.
7.В хода на съдебното производство е изслушано и прието без
заявени резерви от страните основно заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е следното :
1.1. Ако се приеме, че зачетения осигурителен стаж
при преценяване правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на жалбоподателката е положен на територията на Република България, то размерът
на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване би следвало да се
определи, като се приложи чл.75 ,ал.4, т.2 от КСО и същата да се определи в
минимален размер.
1.2. От представените по делото документи за
осигурителен стаж и зачетените при преценяване правото на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване става ясно,че жалбоподателката няма
изискуемия се осигурителен стаж от 5 години за да може да се определи минимален
размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което на
същата се отпуска социална пенсия за инвалидност, която е в по-благоприятен
размер.
2. Размерът на отпуснатата, считано от 21.12.2018 г.
социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката Т.А.В. е определен съобразно
действащото законодателство на Република България чл.90"а" , ал.2 от КСО в размер на 110% от социалната пенсия за старост, а именно:
Считано от 21.12.2018 г. определен размер = 138,14
лв.
Считано от 01.07.2019 г. 132,74лв. * 110% =
146,01лв.
Считано от 01.07.2020 г. 141,63 лв.*110% = 155,79 лв.
8. В хода на съдебното производство е изслушано и прието без
заявени резерви от страните допълнително заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е следното :
1.1.Каква кореспонденция е водена и какви книжа са
разменяни между Република България и Руската Федерация е подробно описано в
раздел ІІІ-ти на заключението.
1.2. Не е налице осигурителен доход от Руската
Федерация.
Защо не се изисква осигурителен доход от Руската
Федерация при определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е подробно обяснено в раздел трети от заключението.
2.1. Размерът
на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък,
според степента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане
от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст както следва:
*над 90,00 на сто степен на увреждане от 115 на сто
от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст;
*от 71,00 до 90,00 на сто степен на увреждане от 105
на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ;
*от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане от 85 на
сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст .
2.2. Минималният
размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 80% загубена
работоспособност на жалбоподателката с дата на инвалидизиране-21.11.2018 г. би
следвало да се определи месечно, както следва :
От 21.11.2018г. до 30.06.2019г. 105% от 207,60 равно
на 217,98лв
От 01.07.2019г. до 30.06.2020г. 105% от 219,43 лв.
равно на 230,40лв
От 01.07.2020г. до 31.12.2020г. 105% от 250,00лв.
равно на 262,50лв
От 01.01.2021г. 105% от 300,00лв.
равно на 315,00лв.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В
случая процесните административни актове са не само валидни, но и
законосъобразни. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите
констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се
констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта,
която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните
такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези
изводи.
10. Спорът по делото е от правен характер,
като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство
се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се
концентрира във въпроса, относно размера
на пенсията, получавана от Т.В..
11. На
основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО, осигурените придобиват
право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизиране за лицата над 30-годишна възраст - 5 години, от които 1/3-та или
една година и осем месеца действителен осигурителен стаж.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО "Действителен стаж" е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурявано за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
Съгласно
чл. 10 от Договора между Република България и Руската федерация за социална
сигурност, в случай, че осигурителния стаж на лицето, придобит съгласно
законодателството на едната от договарящите страни не е достатъчен, за да
възникне право на пенсия съгласно нейното законодателство, компетентната
институция взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно
законодателството на другата страна.
По
делото не съществува спор относно обстоятелството,че с оглед разпоредбите на чл.
74, ал.1, т.4 и чл.74, ал.2 от КСО по българското законодателство В. няма право
на пенсия за инвалидност поради обшо заболяване само с придобития осигурителен
стаж в Република България ( има сигурителен стаж до датата на
инвалидизиране 04 г. 03 м. 15 дни, от които 11 месеца 19 дни действителен
осигурителен стаж).Поради това праилно пенсионния орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 10 от Договора между Република България и
Руската федерация за социална сигурност,
и е приел, че правото на пенсия се придобива със сумарния стаж 11 г. 09
м 10 дни - осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, положен в република България
- 04 г. 03 м. 15 дни и осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, положен в
Руската федерация -07 г. 05 м. 25 дни.
Съгласно
чл. 11 от Договора между Република България и Руската федерация за социална
сигурност, всяка договаряща страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ
на нейния осигурителен стаж, а за Република България и на осигурителния доход,
при условията на законодателството на тази договаряща страна. Изчисляването и
потвърждаването на осигурителния стаж за определяне размера на пенсията се
извършва съгласно законодателството на договарящата страна,отпускаща пенсията.С
оглед тази нормативна разпоредба законосъобразно пенсионния орган е изчислил
размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката
само въз основа на придобития в Република България осигурителен стаж и доход.Размерът
на пенсията е определен съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО, като средномесечният
осигурителен доход за страната за периода от месец 12.2017 г. до месец 11.2018
г. в размер на 884.37 лв. е умножен с индивидуален коефициент 0.477 и е получен
доходът за изчисляване размера на пенсията - 421.84 лв. Така полученият доход е
умножен с проценти осигурителен стаж - 8.45 %, получен от процент за
осигурителен стаж за 04 г. 03 м. * 1.169 % = 4.97 % и за признат осигурителен
стаж 04 г. 03 м.* 1.169 % - 4.97%, който в зависимост от процента намалена
работоспособност - от 71 до 90 на сто е умножен по 0.7 - 3.48% и е определен
размер на пенсията 35.65 лв. На основание §7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО, правилно
пенсията е преизчислена от 01.07.2019 г., като съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО
доходът за изчисляване размера на пенсията - 421.84 лв. е умножен с проценти
осигурителен стаж -8.67 %, получен от процент за осигурителен стаж за 04 г. 03
м. * 1.2 % = 5.10% и за признат осигурителен стаж 04 г. 03 м.* 1.2 % - 5.10%,
който в зависимост от процента намалена работоспособност - от 71 до 90 на сто е
умножен по 0.7 - 3.57% и е определен размер на пенсията 36.57 лв. Съгласно §76,
ал. 2 от ПЗР на КСО правилно размерът на пенсията към 30.06.2019 г. е определен
35.65 лв., умножен с 5.7 % е 37.68 лв., като същият е определен за получаване от лицето, като
по-благоприятен.
С
обжалваното разпореждане е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а
от КСО, считано от 21.12.2018 г., която за 80 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане е в размер на 138.14 лв. и считано
от 01.07.2019 г., съгласно ПМС 136/2019 г. е в
размер на 146.01 лв.
С
оглед разпоредбата на чл.95, ал. 1, т. 4 от КСО законосъобразно личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е спряна и е
определена за получаване социалната пенсия за инвалидността по чл. 90а от КСО,
като по-благоприятна по размер.
12. В
случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от пенсионния
орган изводи, не са ангажирани нито в административното нито в настоящото съдебно
производство. Не водят до различен извод експертните изводи на вещото лице по
основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. Впрочем експертните
изводи на вещото лице по т.1.2 и т.2 от основната експертиза кореспондират
изцяло с изводите на пенсионния орган по отношение на основанието и размера на
отпуснатата пенсия. Действително, в отлика от изводите на пенсионния орган са
експертните изводи по т.1.1 от основната експертиза, доразвити в допълнителната
експертиза.В случая обаче изводите на вещото лице при изчисляване ня размера на личната пенсия за инвалидност, противоречат
на приложимата за случая нормативна уредба.Предвид на това експертните изводи
на вещото лице по т.1 от основната експертиза, доразвити в допълнителната
експертиза, не се кредитират от съда при разрешаването на настоящия
административноправен спор.
13. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.За разноските :
14. При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК
(тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо
на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.В., ЕГН ********** ***, против
Решение № Ц 2153-15-125/07.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо
Разпореждане № **********/Протокол №N 01209/01.06.2020г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на В.
е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано
от 21.12.2018 г. - датата на подадено заявление в РКМЕ и от същата дата е
отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО.
ОСЪЖДА Т.А.В.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Национален осигурителен
институт - гр.София, сумата от 100
лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: