Р Е Ш Е Н И Е
№ 174 / 16.9.2019г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На шестнадесети септември, две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: Дарина Енева
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 621 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на Ц.Т.Т., ЕГН-**********,***,
чрез пълномощник – адв. Д.М. - САК, против „МОНТАЖИ" АД - клон Карнобат,
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, Промишлена зона, с която е предявен иск по чл.222,
ал.1 от КТ в размер на 1200 лева, мораторна лихва в размер на 150.00 лева за
периода от 02.03.2018 г. до 29.05.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба до окончателното заплащане на цялата сума.
Твърди се в исковата молба,
че ищцата е работила при ответника
„Монтажи“ ЕАД - клон Карнобат по трудово правоотношение на длъжност „финансов
мениджър“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1200 лв. и допълнително
такова съгласно чл.12 от НСОРЗ за трудов стаж и професионален опит в размер на
1 % месечно. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със заповед №
1/03.01.2018 г., на основание чл. 328 ал. 1 т.2 от Кодекса на труда, поради
съкращаване в щата, считано от 03.01.2018г. При прекратяването на трудовото
правоотношение /ТПО/ работодателят не спазил едномесечния срок за предизвестие. На
05.01.2018г. ищцата Т. се регистрирала в Агенцията по заетостта като търсещо
работа лице по постоянния ѝ адрес в гр. София. В продължение на един
месец тя не сключила нов трудов договор, поради което подала декларация до
бившия си работодател „Монтажи“ ЕАД - клон Карнобат, с който го уведомила, че
след прекратяване на трудовото си правоотношение в продължение на един месец е
останала без работа и заявила претенция да ѝ бъде изплатено обезщетение
по чл.222 ал.1 от КТ. Работодателят не изпълнил задължението и не платил на
ищцата обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане
без работа.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от страна на ответното предприятие „Монтажи“ ЕАД, с
който предявеният иск се оспорва като частично
неоснователен и недоказан.
Страните ангажират писмени
доказателства. Съдът допусна извършването на ССЕ, по искане на ищцата.
Претендират се направените по делото разноски.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл.
222, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства е видно, че страните по делото са се намирали
в трудови правоотношения, като с трудов договор № 9/01.07.2017 г. ищцата е била
назначена на работа в ответното предприятие на длъжността "финансов
мениджър" в „Монтажи“ ЕАД –клон Карнобат, с основно трудово възнаграждение
в размер на 1200 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 1% /12 лева/. На 03.01.2018г. на Ц.Т. е връчена заповед №
1/03.01.2018г., с която считано от
същата дата ответникът е прекратил трудовото ѝ правоотношение, на
основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ- съкращаване на щата. Съгласно заповедта на
ищцата е следвало да се изплати обезщетение на основание чл.224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 6 дни и обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, на основание чл.220 от КТ, за неспазен срок на
предизвестие.
От
представеното копие от трудовата книжка на Ц.Т. е видно, че трудовата ѝ
книжка е приключена на 03.01.2018г. с отбелязване за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение с ответника, с последно основно месечно възнаграждение от 1200
лв. Съгласно служебна бележка изх.№ 60-01-04-23623/23.05.2019 г., издадена от
Дирекция "Бюро по труда" - Люлин, ищцата е регистрирана в ДБТ като
безработна, считано от 05.01.2018-20.05.2018 г., който факт е отразен и в
трудовата ѝ книжка, т.е. в рамките на един месец след прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е останала без работа. Ц.Т. е подала декларация с вх. №
4/05.02.2018г., с която е уведомила бившия си работодател, че след прекратяване
на трудовото ѝ правоотношение е останала без работа и е заявила претенция
ответникът да ѝ плати обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ.
По делото
е извършена съдебно-икономическа експертиза от в.л.С.Г., която съдът прие като
обективно и компетентно дадена от експерт с необходимите специални знания. От
заключението се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение работодателят
е платил на ищцата следните суми на 28.02.2018г. – 932.00лева; на 27.03.2018г.
-629.00 лева и на 14.08.2018г. /след образуването на настоящото производство/ -
1190,54 лева.
С посочените по –горе суми
работодателят е изплатил на ищцата дължими възнаграждения за м.януари и
февруари 2018г., включваща възнаграждение за 1 работен ден м.януари 2018г.,
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както и
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в общ размер от 2601,00 лева. Видно от
заключението на вещото лице и представените от ответника доказателства на
ищцата са платени 2751,54 лева, като на 14.08.2019г. работодателят е платил на ищцата 1049,00лева и
150,54 лева. От заключението на експертизата съдът прави извод че
претендираното обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
оставане без работа е било частично платено от ответника към момента на подава
на исковата молба и на 14.08.2019г. същият е платил остатъка от дължимото
обезщетение - 1190, 54 лева от които 1049,00 лева –дължима и неплатена главница
за оставане без работа и 150,54 лева мораторна лихва върху сумата за периода от
28.03.2018г. до датата на плащане -14.08.2019г.
Съгласно чл.
222, ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. Предявеният
иск е осъдителен, тъй като с него ищцата иска обезвреда на претърпените
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от оставането си без работа
за периода от един месец, считано от момента на уволнението 03.01.2018г., ако в
този период не е сключила нов трудов договор.
Тежестта на доказване е
възложена на ищцата, която следва да докаже че след прекратяване на ПТО е
останала без работа. В настоящия случай, ищцата установи чрез пълно доказване,
че след уволнението не е полагала труд по трудовото правоотношение.
Няма спор между страните, а
и от събраните писмени доказателства се установи, че след датата на образуване
на настоящото съдебно производство – 14.08.2019г., ответникът е извършил
плащане по банковата сметка на ищцата в размер на 1190,54 лева, като по този
начин ответникът е платил сумата от 1049,00 лева, дължима до пълния размер на
обезщетението и 150,54 лева мораторна лихва. Доколкото ищцата, чрез процесуалният
си представител не оспори факта на плащането и размера на получената сума,
съдът е длъжен да зачете извършеното плащане по време на процеса, съобразно
правилото на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Така, предявеният иск с правно основание чл.
222, ал.1 от КТ за сумата от 1200 лева, претендирана като обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за период
от един месец, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 03.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 29.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен,
поради плащане в хода на процеса, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, съдът намира, че същият също следва да бъде отхвърлен, той като по делото
се установи, че в хода на процеса дължимата мораторна лихва е платена на ищцата
от ответника.
Съобразно изхода на спора и
доколкото ответникът е станал повод за завеждане на исковите претенции, в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, а именно в размер на 350 лв., на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, за което беше представен списък на разноските и същите не
бяха оспорени като прекомерни от ответната страна.
На основание 78, ал.6 от ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложат дължимите държавни такси и разноски по делото в общ размер от
200 лева от които 100 лева държавна такса за двата иска и 100 лева
възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Ц.Т.Т., ЕГН-**********,*** против
„МОНТАЖИ" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1797, район Изгрев ул.“*****“ № 9, представлявано от Т.Б.Д.
–изп.директор иск по чл.222, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да плати на
ищцата сумата от 1200 лева –обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ представляваща
брутно трудово обезщетение за оставане без работа за срок от един месец, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 03.01.2018г. - датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Ц.Т.Т., ЕГН-**********,***
против „МОНТАЖИ" АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1797, район Изгрев ул.“*****“ № 9, представлявано от Т.Б.Д.
–изп.директор иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата
сумата от 150 лева – лихва за забава върху претендираната главница от 1200лева.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1797, район Изгрев ул.“****“ № 9, представлявано от Т.Б.Д.
–изп.директор да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд –Карнобат сумата от 200
лева, представляваща дължими държавни такси по исковете по чл.222, ал.1 от КТ и
по чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 100 лева - възнаграждение на вещо лице по
допуснатата ССЕ.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1797, район Изгрев ул.“******“ № 9, представлявано от Т.Б.Д.
–изп.директор да плати на Ц.Т.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 350 лева, представляващи
направените от ищцата разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред Бургаски
окръжен съд.
СЪДИЯ: