№ 51040
гр. С., 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20251110151825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Л. Р., както следва: с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № ЧР-10-75/15.09.2025 г. и неговата отмяна; с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„Координатор с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г., в Административна дирекция, отдел
„Транспортно осигуряване“ в Б.н.р., както и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7 484,64 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в размер на 4 брутни трудови възнаграждения за периода от 15.09.2025 г.
до 15.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.11.2025 г. до окончателното плащане.
Исковата молба е нередовна в частта относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ –
ищецът претендира обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения за
период от 6 месеца. Следва да се дадат указания на ищеца да уточни периода, за който
претендира обезщетение за оставане без работа, като съобрази, че съгласно чл. 225, ал. 1 КТ
обезщетението за оставане без работа се дължи за конкретен период, който не може да
надвишава 6 месеца, но броят на претендираните трудови възнаграждения следва да
съответства на броя месеци, които ищецът твърди да е останал без работа и за които
предявява претенцията си.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК съдът следва да съобщи на страните писмения
доклад по делото.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото.
Основателно е искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. Въпрос № 4 от исковата молба и
въпрос № 3 в отговора на исковата молба следва да бъдат обединени, като вещото лице ги
разгледа заедно. Вещото лице следва да се произнесе и по следните въпроси, формулирани
служебно от съда: съществуват ли след уволнението на ищеца други длъжности в Б.н.р.,
чиито основни функции са идентични или сходни с функциите на длъжността
„Координатор“ с код № 3343 3006 1 по НКПД? На този въпрос вещото лице следва да даде
отговор при разглеждане на въпрос № 5 от исковата молба.
По искането за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи
1
по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира следното: не е необходимо изискване на документите
по т. Б.3 и Б.5, доколкото за изясняване на тези обстоятелства е допусната експертиза, нито
на документите по т. Б.4, доколкото искането се прави за установяване на обстоятелства,
които са безспорни между страните. Ответникът е представил документът, описан в т. Б.7,
поради което това искане също е неоснователно. Събирането на документът, посочен в т. Б.8
не е необходимо за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото, поради което не е необходимо. Неоснователно е искането по т. Б.6 – няма данни
такъв документ да се намира в ответника, като видно от направеното искане, ищецът
всъщност иска съставянето на този документ за целите на процеса. Основателно е искането
за задължаване на ответника да представи документа по т. Б.1. На ищеца следва да се дадат
указания да уточни искането за представянето на трудовото досие в цялост по т. Б.2,
доколкото същото е направено за „установяване на конкретните елементи на трудовото му
правоотношение“, без да се сочи кои са тези конкретни елементи, както и за „други
обстоятелства от значение за делото“, без да се сочи какви са тези обстоятелства. Ищецът
следва да посочи конкретните документи, чието представяне иска, алтернативно - да
обоснове необходимостта от представяне на трудовото досие в цялост, както и да посочи
конкретните обстоятелства, за установяване на които се прави искането. Ищецът следва да
уточни и искането си по т. Б.9, доколкото същото е неясно – следва да се посочат
конкретните протоколи от общи събрания, упълномощавания и делегатски карти, чието
представяне се иска. При уточняване на искането си по т. Б.2 и Б.9 ищецът следва да
съобрази вече представените с отговора на исковата молба документи. Ищецът следва да
уточни и искането си по т. Б.10 като посочи конкретния колективен трудов договор, чието
представяне се иска, като го индивидуализира по подходящ начин, включително чрез дата на
сключване, страни и пр.
Направеното искане за допускане на представянето на трудовата книжка на ищеца в
оригинал за констатация в съдебно заседание е основателно, но съдът дължи указания, че
няма възможност да извърши констатация на единния електронен трудов запис в открито
съдебно заседание. По искането за „предоставяне на възможност за представяне на справка“
от НАП и НОИ, от която да е видно, че ищецът не е страна по трудов договор, съдът не
дължи произнасяне към момента – такава справка не е представена с исковата молба и ако
бъде представена в последващ момент, съдът ще се произнесе по приемането като
доказателство по делото тогава.
Основателно е искането за допускане на разпит на двама свидетели при режим на
довеждане на ищеца, но само за установяване на следните обстоятелства: относно
изготвянето и връчването на заповедта за уволнение на ищеца. Останалите обстоятелства, за
установяването на които е направено това искане, са или безспорни между страните
(неизвършване на подбор), или не са част от предмета на доказване по делото (относно
лицата, чието трудово правоотношение е било прекратено през август, септември или
октомври 2025 г.), или се установяват с други доказателствени средства (относно качеството
на ищеца на представител на работниците на служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ и на
представител на работещите по безопасност и здраве при работа, избран от общото събрание
или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6).
Не е необходимо събирането на доказателството, посочено в б. Е от исковата молба,
доколкото за установяване на част от тези обстоятелства е допусната експертиза, а
обстоятелството относно неизвършването на подбор не е спорно. Неоснователно е искането
по б. Ж от исковата молба, доколкото същото касае обстоятелства, които не са включени в
предмета на доказване по делото.
Основателно е искането на ответника за допускане до разпит на двамата свидетели,
посочени в отговора на исковата молба, за установяване на посочените там обстоятелства.
По искането на ответника по чл. 176 ГПК съдът ще се произнесе, след като ищецът
уточни оспорва ли обстоятелството, че е получил обезщетение в размер на една брутна
работна заплата на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. от
16,20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
2
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за насрещната страна следва да уточни периода, за който претендира обезщетение за
оставане без работа, като съобрази, че съгласно чл. 225, ал. 1 КТ обезщетението за оставане
без работа се дължи за конкретен период, който не може да надвишава 6 месеца, но броят на
претендираните трудови възнаграждения следва да съответства на броя месеци, които
ищецът твърди да е останал без работа и за които предявява претенцията си.
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде
върната в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
ОБЯВЯВА на страните следния писмен доклад по делото:
Ищецът твърди, че по силата на безсрочно трудово правоотношение е заемал при
ответника длъжността „коориднатор“, с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г, в
Административна дирекция, отдел Транспортно осигуряване към българското национално
радио. Твърди, че на 15 септември 2025 г. се е намирал в тежко здравословно състояние и е
ползвал отпуск по болест, но се е явил на работа, тъй като бил повикан спешно.
Представили му да подпише декларация по чл. 333, ал. 1 КТ. Установил, че на същата дата и
други служители били викани по същия повод. Твърди, че уведомил личния състав на
предприятието, че страда от няколко заболявания, между които исхемична болест на сърцето
и захарна болест, и има ТЕЛК, за което преди бил представял доказателства пред ответника.
Заявил и че е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и
чл. 7а КТ, както и че е представител на работещите по безопасност и здраве по работа от ОС
по реда на чл. 6 КТ. Твърди, че тези обстоятелства посочил и в декларацията по чл. 333, ал. 1
КТ. Впоследствие си тръгнал от работа поради влошеното си здравословно състояние. След
няколко дни му се обадили да получи заповедта си за уволнение, което той направил чак в
началото на месец октомври. Установил, че заповедта била издадена с дата 15.09.2025 г. и в
нея било удостоверено, че на тази дата му е връчена в условията на отказ, което твърди, че
не отговаря на истината. Твърди, че заповедта била антидатирана с цел преодоляване на
закрилата по чл. 333 КТ и един от свидетелите на отказа въобще не присъствал на срещата
на 15.09.2025 г. Твърди, че след уволнението бил безработен. Излага няколко основания за
незаконност на уволнението, а именно: че се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3, 5 и
5а КТ; че уволнението му се е случило в момент, когато ползва отпуск поради временна
неработоспособност; че не е налице реално съкращаване на щата по отношение на заеманата
от него длъжност; че работодателят е бил длъжен, но не е извършил подбор; че било налице
масово уволнение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ и правоотношенията с много
служители били прекратени, без да е спазена процедурата по КТ; че Управителният съвет
нямал компетентност да взима решение по такива структурни въпроси, касаещи закриване
на щатни бройки, както и за закриване на административни звена в структурата на
работодателя; че при прекратяване на трудовото правоотношение са били нарушени
разпоредбите на колективния трудов договор, че заповедта за уволнение не съдържа
необходимите реквизити. Сочи, че след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да
бъде възстановен на работа, тъй като предпоставките за това били налице. Претендира и
четири трудови възнаграждения за оставането си без работа за период от шест месеца, като в
тази връзка сочи, че вече му било изплатено обезщетение по чл. 220 КТ за един месец и
очаквал плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Излага
съображения за нередовност на исковата молба в частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ. Не оспорва следните обстоятелства: наличието на безсрочно трудово
правоотношение между страните за длъжността „координатор“, прекратяването на трудовото
правоотношение със заповед от 15.09.2025 г., че не е искал предварително разрешение от
Инспекция по труда за уволнението, нито мнение от ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, както и че не
е извършван подбор. Сочи, че решението за съкращаване на щата е взето от надлежен орган.
Твърди, че ищецът се явил да попълни декларация по чл. 333, ал. 1 КТ и да получи заповедта
на 15.09.2025 г., но отказал да попълни декларацията и да получи заповедта за уволнение,
което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Твърди, че представената с
исковата молба декларация по чл. 333, ал. 1 КТ е съставена в по-късен момент за нуждите на
процеса и никога не е била представяна пред работодателя. Същата не била и надлежно
попълнена. Сочи, че към момента на уволнението е липсвала декларация по чл. 333, ал. 1
КТ, като за тази липса отговорен бил самият работник. Оспорва твърдението, че
работодателят бил длъжен да знае, че работникът е придобил право на пенсия. Твърди, че
3
работодателят е длъжен да съхранява документи за здравословното състояние на работника
в трудовото досие на работника, които имат някакво влияние върху трудовото
правоотношение, но не бил длъжен да преценява какво е това състояние, съответно дали
работникът страда от заболяване, включено в наредбата на МЗ за заболяванията по чл. 333, т.
3 КТ. Твърди, че разпореждането за частична загуба на трудоспособност не било представяно
на работодателя и същото не удостоверявало трудоустрояване на работника. Твърди още, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност, тъй като болничният лист му бил издаден на
16.09.2025 г. Оспорва ищецът да е бил избран за представител на работниците и
служителите. Твърди, че съкращаването в щата е реално и трудовите функции на
длъжността, изпълнявана от ищеца, не са прехвърлени към новосъздадена длъжност.
Твърди, че не е било налице основание за провеждане на подбор, тъй като трудовата
функция на ищеца се различавала съществено от тази, изпълнявана от други длъжности,
дори със сходно наименование. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
1. Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
2. По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно
доказване да докаже следните обстоятелства:
1) съществувало между страните трудово правоотношение
2) трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед на посоченото в
нея основание,
3) че страда от исхемична болест на сърцето и от захарна болест, за което е уведомил
работодателя преди уволнението
4) че му е издаден болничен лист за периода 15.09.2025 до 28.09.2025 г., за което е
уведомил работодателя преди уволнението
5) че към момента на уволнението бил представител на работещите по безопасност и
здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.
6 КТ, за което работодателят е бил уведомен преди уволнението
6) че към момента на уволнението е бил представител на работниците и служителите
по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за което работодателят е бил уведомен преди уволнението
7) датата на представения с исковата молба частен документ - декларация по чл. 333
КТ, предвид оспорването от страна на ответника на датата, на която е съставен този
документ.
УКАЗВА на ответника, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и
главно доказване да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта
основание, а именно:
1) съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „Координатор“ с код 3343 3006 1 по
НКПД в Административна дирекция, отдел „Транспортно осигуряване“ в Б.н.р., което да е
реално, т.е. трудовите функции на съответната длъжност да са премахнати или
преразпределени на други длъжности, които се различават съществено от съкратената;
2) длъжността да е съкратена с акт на компетентен орган, който акт да съвпада или да
предшества по време прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца
3) работодателят да е извършил подбор, в случаите, в които такъв е необходим
4) при установяване от ищеца, че се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1 КТ,
работодателят следва да докаже:
4.1) че преди уволнението е поискал от ищеца информация дали ищецът се ползва от
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ, която информация ищецът
умишлено не му е предоставил
4.2) че е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ чрез снабдяване с предварително
разрешение на Инспекция по труда
4.3) че преди уволнението се е снабдил с мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2, във вр. ал.
4
1, т. 2 и 3 КТ
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и
главно доказване да докаже съществуването към момента на приключване на устните
състезания на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се
обуславя от наличие на трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше
прекратено от работодателя незаконосъобразно.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и
главно доказване да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния
период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:
1. Ищецът Н. Л. Р. е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника Б.н.р. по
силата на трудов договор и допълнително споразумение № ЧР-10-1224/30.03.2020 г. на
длъжност „Координатор“ с код 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г.
2. Трудовото правоотношение между ищеца Н. Л. Р. и ответника Б.н.р. е прекратено със
заповед № ЧР-10-75 от 15.09.2025 г., поради съкращаване в щата.
3. Работодателят Б.н.р. не е извършил подбор по чл. 329 КТ преди уволнението
4. Работодателят Б.н.р. не е взел предварително разрешение от Инспекция по труда по
чл. 333, ал. 1 КТ и мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ преди уволнението.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна и икономическа експертиза по
въпросите, поставени в исковата молба, отговора на исковата молба и мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит на вещото лице в размер от 500 лв., от които 200 лв. – вносими
от ответника в едноседмичен срок от съобщението и 300 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. Г. М., С. – ****, ж.к. М., бл.***, вх*, ет.*,
ап.*, 0877 ****, **********, специалност: икономика и организация на труда.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за внасяне на
депозита от ответника.
ДОПУСКА двама свидетели в режим на довеждане от ищеца за установяване на
обстоятелствата, посочени в мотивите на настоящото определение.
ДОПУСКА двама свидетели – А.С. Г. и М.П.Д. – при режим на довеждане от
ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото Вътрешните правила за работната заплата на
Българското национално радио, като непредставянето на документа ще се преценява от съда
съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни 1) искането си за
задължаване на ответника да представи по делото цялото му трудово досие, като посочи
конкретните документи, за чието представяне прави искане ответникът да бъде задължен по
реда на чл. 190 ГПК, алтернативно - да обоснове необходимостта от представяне на
трудовото досие в цялост, както и да посочи конкретните обстоятелства, за установяване на
които се прави искането, съобразявайки вече представените с отговора на исковата молба
документи; 2) искането си за задължаване на ответника да представи „делегатски карти,
упълномощавания, протоколи от проведени общи събрания“ като посочи конкретните
документи, чието представяне иска, съобразявайки вече представените с отговора на
исковата молба документи и 3) искането си за задължаване на ответника да представи
колективен трудов договор, като опише конкретния колективен трудов договор, чието
представяне иска, посочвайки дата на сключване, страни и пр.
При неизпълнение на указанията, доказателствените искания ще бъдат
отхвърлени в тази част.
5
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане за задължаване на ответника да представи по
реда на чл. 190 ГПК документите, посочени в тт. Б.3, Б.4, Б.5, Б.6, Б.7, Б.8 от исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за по т. Е от исковата молба за
изискване на удостоверение от НАП и НОИ за това какви са били лицата, водещи се на
трудов договор в Българското национално радио към 15.09.2025 г. и на какви длъжности,
както и направеното доказателствено искане по т. Ж от исковата молба за изискване на
удостоверение от НАП за това с кои служители е било прекратено трудовото
правоотношение с Б.н.р. през месеците август, септември и октомври 2025 г.
ДОПУСКА представяне на трудовата книжка на ищеца в оригинал за констатация в
насроченото по делото открито съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца, че съдът не
може да извърши констатация относно вписванията в единния електронен трудов запис в
открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни оспорва ли
обстоятелството, че е получил обезщетение в размер на една брутна работна заплата на
основание чл. 222, ал. 1 КТ. При неизпълнение на тези указания, съдът ще приеме, че това
обстоятелство се оспорва от ищеца.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай на основание чл. 313
ГПК губят възможността да сторят това по-късно.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че за разрешаване на спора
могат да ползват медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца на основание чл.
312, ал. 2 КТ ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от писмения отговор на ответника и приложенията
към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6