М
О Т И
В И
към Присъда № /04.06.2018г. постановена по НОХ
дело № 246/2018г. по описа на РС Бяла Слатина
РП гр.Бяла Слатина е повдигнала обвинение
по чл.183, ал.1 НК против П.Н.Р. ***, за това, че след като е осъден с решение на РС-Бяла
Слатина по гр. д. № 618/2015г. от 12.11.2015г., влязло в сила на 12.11.2015г.,
да изплаща в с.Галиче, обл.Враца, месечна издръжка на низходящите си -
ненавършилите пълнолетие деца Н.П.Р. и Н.П.Р., чрез тяхната майка и законен
представител Т.И. ***, в размер на по 100лв. на всяко от двете деца, съзнателно
не е изпълнил това свое задължение по отношение на двете си деца, като не е
заплатил по 23 месечни вноски за периода от месец април 2016г. до месец
февруари 2018г. /включително/, в общ размер на
4600 лв. - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението, така както е внесено в обвинителния акт. Изразява становище в
пледоарията си, че на подсъдимия Р. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” около средния размер, което наказание да бъде отложено с изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимия П.Р. - адв.К.К. *** изразява становище, че делото е доказано по несъмнен и безспорен
начин. Относно наказанието изразява
становище, че следва да му бъде наложено също наказание „Лишаване
от свобода”, което да бъде отложено с
изпитателен срок в минимален размер – три години.
Подсъдимият Р.
признава вината си, както на предварително изслушване, така и в ход на
съкратено съдебно следствие.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в своята съвкупност дават
основание на съда да приеме за установено следното:
Св.Т.И. Димова /Ралева/ и подс. П.Н.Р.
сключили граждански брак на 16.08.2003г. На 17.07.2004г. им се родило първото
дете – Н.П.Р., а на 15.03.2008г. се родило и второто им дете – Н.П.Р.. С
Решение №249/12.11.2015г. по гр.д. №618/2015г. на РС-Бяла Слатина бил допуснат
развод между свидетелката Димова /Ралева/ и подс. Р., като родителските права
по отношение на двете деца, родени от брака – Никол и Теодор, били предоставени
на майката – св.Димова /Ралева/. Бащата – подс.Р. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на децата, чрез тяхната майка и законна представителка, в размер на
100 лв. за всяко дете поотделно. Решението е влязло в сила на 12.11.2015г.
От
деня, в който влязло в сила решението, с което подс.Р. е осъден да заплаща
месечна издръжка, а именно 12.11.2015г. до месец февруари 2018г., включително,
подс.Р. платил общо за двете деца само издръжка в размер на 800 лв.
Съгласно приложените документи – Справка от Агенция за социално
подпомагане, ДСП- Бяла Слатина с номер 38/10.01.2018г. подс. Р. не е бил
подпомаган на никакво основание за периода от месец януари 2015г. до
10.01.2018г. От писмо №967р-280/09.01.2018г. на ОД- МВР- Враца, сектор „Пътна
полиция“ е видно, че подс.П.Р. не притежава ППС. Той не притежава и земеделски
земи, което се потвърждава от писмо №11.116/12.01.2018г. на ОС „Земеделие“
гр.Бяла Слатина. От писма №31/10.01.2018г. на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията – Бяла Слатина и писмо №6600-12-1/10.01.2018г. на Община – Бяла
Слатина, с приложеното към него удостоверение за декларирани данни е видно, че
подс.Р. притежава и е декларирал недвижим имот - земя и сгради, които се намират в с.Галиче,
обл.Враца, на ул. „Янко Забунов“ №15. От писмо №1013-06-12/1/12.01.2018г. на
НОИ – ТП - Враца е видно, че от месец януари 2015г. до 12.01.2018г. на подс.Р.
не са изплащани парични обезщетения помощи и пенсии от държавно обществено
осигуряване. През същия период той не е
имал и регистриран трудов договор. Освен това подс.Р. не е подавал и данъчни
декларации за придобити доходи през периода от 2015г. до 11.01.2018г., което е
видно от писмо №46-00-11#1/11.01.2018г. на ТД на НАП-Велико Търново, офис
Враца. От писмо №10-05-03-2#1/12.01.2018г. на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Бяла
Слатина е видно, че подс. П.Н.Р. е имал регистрация в Дирекция „Бюро по труда“
– гр.Бяла Слатина в периода от 01.07.2016г. до 10.02.2017г. Регистрацията му е
била прекратена на основание „Неизпълнение плана за действие“, считано от
10.02.2017г., след което подсъдимия няма нова регистрация в дирекцията до
12.01.2018г.
От
назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно – счетоводна
експертиза е видно, че общия размер на неплатената издръжка от 01.01.2016г. до
28.02.2018г. е 4400 лв., а размера на платената издръжка през този период е 800
лв. /В експертизата не е включена неплатената издръжка за 2015г., считано от
дата на влизане в сила на решението, с което подс. Р. е осъден да я заплаща./
Съгласно Постановление №5 от 16.11.1970г. на
Пленума на ВС „не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които
неоправдано не работят.” Подс. Р. не е положил усилия да
си намери работа по трудов договор. Видно от представеното писмо от Дирекция
„Бюро по труда“ гр.Бяла Слатина, подс. Р. е бил регистриран в бюрото като
безработен, но регистрацията му е била прекратена, тъй като той не е изпълнявал
плана за действие, след което не се е регистрирал отново като безработен, т.е.
той не е положил никакви усилия, за да си намери работа по трудов договор.
Освен това, видно от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, той
работи и получава доходи, но без трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК „Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето”. Ал.2 на чл.143 от СК гласи, че „Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”
Ако подсъдимият е смятал, че не
може да заплаща размера на издръжката, за която е бил осъден с влязло в сила
решение, той е трябвало да предприеме действия за промяната й, което не е
направил до настоящия момент. Подсъдимият не е изпълнил задължението си, като
не е заплатил по 23 месечни вноски за издръжката на всяко едно от двете си
непълнолетни деца - Н.П.Р. и Н.П.Р., чрез майка им Т.И. Димова /Ралева/,
действаща като тяхна законна представителка, за времето от месец април 2016г. до месец февруари
2018г./включително/. За този период от време за
нуждите на децата и за своите нужди се е грижела основно майката – св.Т.И.
Димова /Ралева/, като е полагала грижи за здравето, лечението, образованието,
за покриване на всички техни нужди.
Подсъдимият П.Н.Р. е извършил престъпление против брака,
семейството и младежта като, след като е осъден с решение на РС-Бяла Слатина по гр. д.
№ 618/2015г. от 12.11.2015г., влязло в сила на 12.11.2015г., да изплаща в
с.Галиче, обл.Враца месечна издръжка на низходящите си - ненавършилите
пълнолетие деца Н.П.Р. и Н.П.Р., чрез тяхната майка и законен представител Т.И.
***, в размер на по 100лв. на всяко от двете деца, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение по отношение на двете си деца, като не е заплатил по 23
месечни вноски за периода от месец април 2016г. до месец февруари 2018г.
/включително/, в общ размер на 4600 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
разпитаните по досъдебното производство свидетели Т.И. Димова /Ралева/, Н.П.Р., Динко Тодоров Желев.
В подкрепа на установената по
делото фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, приложени към досъдебното производство копия от решение на РС-Бяла
Слатина по гр. д № 618/2015г от 12.11.2015г, копие на удостоверение за раждане
на Н.П.Р. и Н.П.Р. , Справка от Агенция за социално подпомагане, ДСП-
Бяла Слатина с номер 38/10.01.2018 год.,
писмо №967р-280/09.01.2018 год. на ОД-
МВР- Враца, сектор „Пътна полиция“ , писмо №11.116/12.01.2018 год. на ОС
„Земеделие“ гр.Бяла Слатина, писмо №31/10.01.2018 год. и на Агенция по
вписванията , Служба по вписванията – Бяла Слатина, писмо №6600-12-1/10.01.2018
год. на Община – Бяла Слатина,с приложеното към него удостоверение за
деклариране на данни, писмо №1013-06-12/1/12.01.2018 год. на НОИ – ТП- Враца
,писмо №46-00-11#1/11.01.2018 год. на ТД на НАП- Велико Търново,офис Враца, писмо
№10-05-03-2#1/12.01.2018 год. на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Бяла Слатина, характеристика, справка за
съдимост и др.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият П.Н.Р. е извършил престъпление против брака, семейството и младежта, след като е осъден с решение на РС-Бяла Слатина по гр.
д. № 618/2015г. от 12.11.2015г., влязло в сила на 12.11.2015г., да изплаща в
с.Галиче, обл.Враца, месечна издръжка на низходящите си - ненавършилите
пълнолетие деца Н.П.Р. и Н.П.Р., чрез тяхната майка и законен представител Т.И.
***, в размер на по 100лв. на всяко от двете деца, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение по отношение на двете си деца, като не е заплатил по 23
месечни вноски за периода от месец април 2016г. до месец февруари 2018г.
/включително/, в общ размер на 4600 лв.
От субективна страна подсъдимият е действал
с пряк умисъл, като е съзнавал, че следва да плаща такава издръжка, но не го е
правил. От обективна и субективна страна, същият е осъществил състава на
престъплението, визирано в чл.183, ал.1 от НК.
По горните съображения съдът с присъдата си
призна подсъдимият П.Н.Р. за виновен за извършено престъпление
против брака, семейството и младежта по чл.183, ал.1от НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Р., взе предвид като смекчаващи
вината му обстоятелства – признаване на вината, полагане на труд от негова
страна, а от друга страна обществената опасност на деянието, изключително
дългия период от време, в който не е плащал издръжка на децата си, при което
определи наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства. При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия се
съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такива, ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 НК. Съдът намира, че най-подходящото
по вид наказание за това престъпление на подсъдимия измежду двете алтернативно
предвидени в чл.183 НК е наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 9
месеца, тъй като наказанието „Пробация” не би могло да се изпълни с оглед
неговата трудова заетост. Съобразявайки тези смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на извършеното съдът прие, че
именно в такъв размер наказание лишаване от свобода следва да бъде наложено на
подсъдимия. Съобразявайки се, обаче с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното
наказание с една трета, при което подс.Р. следва да изтърпи шест месеца
Лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода с
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила,
тъй като в случая института на условното осъждане е приложим и съдът прие, че
именно по този начин биха се постигнали целите на наказанието да се поправи и
превъзпита осъденото лице към спазване законите и добрите нрави и
съществременно да се въздейства предупредително върху него и останалите членове
на обществото.
С така определеното наказание съдът намира,
че в най-голяма степен ще бъдат постигнати целите, както на личната, така и на
генералната превенция на закона.
Предвид изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът осъди подсъдимия Р. да
заплати направените по делото разноски в размер на 85.00 лева, които да преведе по
сметка на ОД МВР Враца.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: