Решение по дело №3509/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                          22.12.2017 г.                  град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                         VІ-ти граждански състав  

на деветнадесети декември                           две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                    Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3509 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.И.С., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния представител адв. Б.М., срещу Н.В.С., ЕГН **********, с която се иска съдът да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнА.по въпроса за вината.

В молба се твърди, че бракът между страните е сключен на 6.5.1989 г. и че от същия имат едно дете - Б. Н.С., който вече е пълнолетен. Сочи се, че страните са във фактическа раздяла от 1999 г., като понастоящем ищцата живее и работи в чужбина, където е трайно установена от години. Заявява се, че от фактическата раздяла на страните същите не поддържат отношения помежду си, както и че няма възможност брачната връзка да бъде заздравена предвид дългосрочната раздяла на съпрузите и обстоятелството, че всеки от тях има връзка с друго лице.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба. Ангажира гласни доказателства.

Ответникът не се явява и не взема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 6.5.1989 г. в гр. Сухиндол за което е съставен акт за граждански брак № 5/6.5.1989 г. на Община Сухиндол. От брака си страните имат едно дете - Б. Н.С., което понастоящем е пълнолетно.

Съдът намира за доказано обстоятелството, че съпрузите са в дългогодишна фактическа раздяла, поради което счита, че предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е доказан по основание. За да достигне до този извод, съдът съобрази показанията на св. Карасалимов, който заявява, че от 1999 г. насам страните са във фактическа раздяла. Свидетелят сочи, че понастоящем ищцата живее в чужбина с друг мъж, а ответника в България - с друга жена. Заявява, че съпрузите нямат никакви взаимоотношения и комуникация помежду си от момента на фактическата им раздяла. От твърденията на свидетеля може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е установената фактическа раздяла, с което е нарушен принципът, установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите.

Според съда настъпилото отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията на страните е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на изрично изразено желание, съдът не следва да се произнА.по въпроса за вината.

След прекратяване на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилното име предвид така направеното искане.

Семейното жилище, находящо се в гр. Килифарево, ул. „С. П.” № 1, следва да бъде предоставено за ползване на съпруга.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнА.по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20 лева за всеки от съпрузите.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 6.5.1989 г. в гр. Сухиндол между А.И.С., ЕГН ********** и Н.В.С., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак № 5/6.6.1989 г. на Община Сухиндол, без да се произнА.по въпроса за вината.

1. След прекратяването на брака съпругата А.И.С., ЕГН ********** ще възстанови предбрачното си фамилно име – Л.

2. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

3. Семейно жилище, находящо се в гр. Килифарево, ул. „С. П.” № 1, се предоставя за ползване на съпруга Н.В.С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20 (двадесет) лева за допускане на развода.

ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20 (двадесет) лева за допускане на развода.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: