Решение по дело №891/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба подадена от Р. М. М., с [ЕГН] против Заповед № Л-1666/16.04.2024 г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Посочва, че преместването му в затвора гр. Пазарджик би затруднило свижданията със семейството му. Претендира отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представите юрк. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗИНЗС. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 17.04.2024 г., видно отбелязване върху акта. Жалбата е от адресата на административния акт и е подадена в Административен съд – Пловдив на 25.04.2024 г. или в рамките на законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от административната преписка, процесната заповед е издадена на 16.04.2024 г. на основание чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН. В нея се сочи, че преместването от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на Р. М. М. е с оглед адреса му на територията на област Пловдив. Установено е по делото, че постоянният адрес на лишеният от свобода е в общ. Кричим, гр. Кричим, [улица]. Съгласно точка 4. 7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в Затвора Пазарджик се настаняват лишени от свобода от областите Пазарджик, Пловдив, без Пловдив град и Кърджали.

В заповедта е посочено, още: „Настоящата заповед за първоначално настаняване се издава в изпълнение на нормата на чл.58 ЗИНЗС, която по съществото си регламентира общия принцип на разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода, съобразно възможността да изтърпят наказанието си най-близо до постоянният адрес към момента на постъпването, както и издадената в тази връзка заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН…“.

Представените в съдебното производство от процесуалния представител на ответника писмени доказателства не са нови и са заповеди на главния директор на ГДИН, представляващи основание за издаване на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам. главния директор на ГДИН, на когото със заповед Заповед № Л-4743/08.11.2022г. на главния директор на ГДИН, точка І.5 и 6, е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг. Доколкото чл.13, ал.6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение на наказанията“, то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо и зам. главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг.

Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма. Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС - посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Със заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед – „4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 7 Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали“.

Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС обаче регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, а не на преместване. Относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при изброени хипотези: т. 1 – включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от свобода, т. 2 – при настаняване на лечение, т. 3 – по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, т. 4 – по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, т. 5 – при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. В издадената заповед за разпореденото преместване на лишения от свобода М. от Затвора гр. Пловдив в Затвора гр. Пазарджик не е посочено наличието на нито една от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване.

Като основание за преместването на лишения от свобода в случая единствено е посочен чл. 58 от ЗИНЗС, но тази разпоредба е относима само към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в случая според съда не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като по данни от ответника оспорващият изтърпява наказание в Затвора Пловдив, а и в диспозитива на оспорения акт е посочено, че лицето се премества в Затвора Пазарджик за „доизтърпяване на наложеното наказание“, а не за първоначално настаняване, т. е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване.

Съдът намира че заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Пловдив в Затвора гр. Пазарджик, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване. Постоянният адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му настаняването в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание. Всяка промяна след това, по време на изтърпяването на наказанието е преместване, а не първоначално настаняване.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1666 от 16.04.2024 г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която е наредено лишеният от свобода Р. М. М. да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.