РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501979 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от М. Г. Г., ЕГН **********, от гр. А., ул. *** и Т.
И. Г., ЕГН **********, от гр. А., ул. ***,чрез процесуалния им представител адв. А.П.,
против Решение № 260212/02.06.2021 год., постановено по гр.д. № 1756/2020 год. по описа
на Районен съд – Асеновград, II граждански състав, с което жалбоподателите са осъдени да
осигурят достъп на М. Н. Х., ЕГН **********, до предоставения им за реално ползване
терен в ПИ 00702.529.162 с площ 12.12 кв.м., съответстващ на притежаваната от тях 1/3
ид.ч. /съгласно решение по гр.д. № 1715/2001 год. по описа на ОС-Пловдив/, за извършване
на необходимите ремонтни дейности – за изкоп и подмяна: демонтиране на стара и
монтиране на нова обща водопроводна тръба. Навеждат се твърдения за недопустимост на
постановеното решение, доколкото съдът въпреки , че е приел главният иск за
неоснователен, но не е постановил изричен диспозитив в тази насока. Отделно от това се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на
материалния закон. Неоснователността му произтича от незаконосъобразността на искането
жалбоподателките да извършат ремонт на водопроводната инсталация, доколкото същата е
обща част. Навеждат се оплаквания, че е останало недоказано твърдението на ищцата за
отказан достъп от страна на ответниците до процесната обща част, предоставена им за
ползване. Иска се от въззивния съд да обезсили първоинстанционния акт и върне делото на
1
АРС за ново разглеждане, или да постанови акт, с който се отхвърлят предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез
адв. Т.К., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени
такива.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирани страни в производството, поради което същата е
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от
ЗС предявен от Х. Б. Г., ЕГН **********, починала и заместена в хода на производството
от правоприемника си М. Н. Х., ЕГН **********, против М. Г. Г., ЕГН **********, и Т. И.
Г., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на
основание Нотариален акт за дарение № ***, дело № *** г. на 1/3 ид. част от приземния
етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. А., ул. ***. Тази идеална част, която ищцата
ползвала от приземния етаж съгласно решение постановено по гр.д. № 1715/2001 г. по описа
на ОС-Пловдив за разпределение на ползването, постоянно се наводнявала от теч, идващ от
частта от двора, която е предоставена за ползване на Г. К. Г. /съгласно същото решение/.
Собствеността, върху процесната идеална част, притежание на ответницата М.Г., била
прехвърлена чрез покупко-продажба от Г. Г. на същата. След като Г. Г. починал, съпругата
му Т.Г., запазила правото си на ползване в/у недвижимия имот, пожизнено и безвъзмезно,
поради което Т.Г. имала интерес от предявяването на настоящия иск. Твърди се, че в
резултат на продължителният теч в предоставените за ползване идеални части на
ответниците, ищцата не можела да ползва по предназначение своето приземно помещение,
по чиято стена се е образувал мухъл. Налице било и срутване на част от мазилката на
стената. Вследствие на теча се чувал и постоянен шум в сградата. В този смисъл искането е
да бъдат осъдени ответниците да преустановят противоправното си поведение, като
отстранят причините за теч върху стената в приземния етаж, от тръба, намираща се в
предоставените им за реално ползване идеални части, или да се осигури достъп за
извършване от ищцата на необходимите ремонтни дейности.
Ответната страна оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
страните по делото са етажни собственици на жилищна сграда с идентификатор
00702.529.162.4, находяща се в гр. А., ул. ***, която жилищната сграда е построена през 60-
те години на миналия век и се състои от приземен/избен етаж и два жилищни етажа. Не се
спори, че първият жилищен етаж е собственост на М. Г. Г., а вторият на ищцата М. Н. Х.,
както и че избеният етаж се състои от три изби, ползването на които било разпределено
съгласно горепосоченото съдебно решение от 2001 година на ПОС. Тръбите за обратна и
права вода на жилищната сграда преминавали през избеното помещение на Х. Г. и били
2
открити. През 2016 год. М.Х. извършила незаконно строителство на таванския етаж на
сградата като прекарала права и обратна вода на този етаж. Пред 2020 год. Х. Г. подменила
изцяло водопроводната система на втория етаж. След този ремонт от смесителя в кухнята се
чувал непрекъснат шум на течаща вода, като шумът идвал от горните етажи. Твърди се, че
всички изби били влажни, тъй като са вкопани в земята и нямало достатъчно вентилация.
Твърди се, че ответниците не са причина за наличието на теч, нито пък са отказали участие
при обслужването и поддържането на общите части.
Първоинстанционният съд е приел иска с правно основание чл.109 ЗС за
основателен, поради което е осъдил ответниците да осигурят достъп на ищцата за
извършване на необходимите ремонтни дейности, за изкоп и подмяна на общата
водопроводна тръба, намираща се в предоставените на ответниците за реално ползване
идеални части, съгласно решение по гр.д. № 1715/2001 г., по описа на ПОС.
По основателността на жалбата:
В жалбата се навеждат твърдения, че първоинстанционния съд се е произнесъл по
непредявен иск, поради което се иска от въззивния съд да обезсили постановеният съдебен
акт. Правят се оплаквания, че при положение, че съдът е приел главния иск за
неоснователен, е следвало да го отхвърли и едва тогава да разгледа втория предявен иск.
Настоящият състав намира, наведените оплаквания са неоснователни по следните
съображения: В настоящият казус, исковете не са предявени нито в условията на
кумулативност, нито като евентуални – както твърди ответната страна. В последният
случай, единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Когато ищецът прибягва до
евентуално съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от
уважаването, респ. неуважаването, на главния иск. В случая, доколкото обстоятелствата, от
които произтича спорното право са едни и същи, то предявените в условията на
алтернативност искове, се явява допустимо. При алтернативното съединяване на искове,
страната заявява няколко петитума и не посочва в каква поредност желае да бъдат
разгледани от съда, тъй като за нея би било еднакво удовлетворяващо, който и от тях да
бъде уважен. /В този смисъл Определение № 586/14.10.2010 год., постановено по ч.гр.д. №
476/2010 год., на ВКС, IV ГО/. В настоящата хипотеза, предявявайки два иска в условията на
алтернативност, за ищцовата страна е без значение кой от двата иска ще бъде уважен. В
потвърждение на изложеното, е и изрично направеното от процесуалния представител на
ищцата - адв. К. изявление пред първоинстанционния съд след даване ход на устните
състезания, а именно - да се уважи иска за осигуряване на достъп до процесната част от
дворното място, за да се отстрани теча и подмени изцяло тръбата с нова.. Ето защо като е
уважил единият от двата алтернативно съединени иска, съдът се е произнесъл по предявен
иск, поради което наведените оплаквания в тази насока се явяват изцяло неоснователни.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 269, изр. второ от ГПК, следва да се
пристъпи към проверка на правилността на решението, по наведените във въззивната жалба
3
оплаквания. Предвид приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 год., постановено по
Тълкувателно дело № 1/2013 год., за въззивната инстанция е налице възможността да
приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушение да не е въведено
като основание за обжалване.
Искът по чл. 109 от ЗС дава възможност на собственикът или носител на
ограниченото вещно право да защити притежаваните от него вещни права от неоснователни
посегателства, които му пречат да осъществява необезпокоявано правото си на собственост
в пълнота. При преценка на основателността на иска следва да се съобразят указанията в т. 3
от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, съгласно която за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: неоснователност на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, не би била
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Ищецът следва да докаже че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените.
Спорът се свежда до това налице ли е действие или бездействие на ответника, което
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от
обикновените.
Установява се от показанията на свидетелят на ищцовата страна Н. В. Х. /син на
ищцата/, че избеното помещение, което родителите му ползват, е вкопано на метър и
половина в земята. Още през летния сезон, по външната стена на избата, изградена с камъни,
откъм главната улица, по камъните се виждало как избива вода и влиза в тяхната изба.
Тръбите на правата и обратната вода минавали по пода на избата, и покрай мястото,
откъдето избивала водата. Същите били видими. Ремонт в избата не бил правен. Ищците са
отправили предложение към ответниците да се изкопае мястото където минавали тръбите
през градината, пред избата /разпределено на ответниците/, но последните отказали.
Обръщали са се и към „ВиК“, откъдето им отвърнали, че ще направят ремонт, но трябвало
да се направи изкоп.. Водомерната шахта била в терена от дворното място, разпределен на
ответника, почвата над шахтата била видимо суха, но в избата имало влага.
Според показанията на свидетелят на ответната А. Г. Д. / живеещ на семейни начала с
ответницата М.Г./, на етажа на М.Г. се чувал постоянен шум от година-две, като същият не
престанал и при затваряне на спирателния кран на водомера. Свидетелят твърди, че
водопроводната тръба на правата вода минава през ул. „***“ по тавана на избеното
помещение. Около основите нямало влага, както и в градинката отвън. Свидетелят не е
влизал в избите на ищцата и не знае дали има тръби. Не знае дали има шахта в процесното
място ползващо се от ответниците.
Установява се от заключението на вещото лице М. П. Б., което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, че в приземното помещение на М.Х.
4
има влага, около преминаваща през основите водопроводна тръба. Тази тръба имала
повърхностна корозия. Подът около водопроводната тръба също бил влажен, а водата
попивала долу, тъй като липсвала циментова замазка. Нанесените вреди в избеното
помещение били причинени от износената и корозирала тръба, обща за собствениците в
сградата. Същата тръба предизвиквала теч в приземното помещение на ищцата, който се
дължал на физическото износване на материала на тръбата. В заключение вещото лице е
констатирало, че водопроводното отклонение и хоризонтална водопроводна инсталация са
общи за съсобствениците, и трябва да се подменят поради износване на материала и корозия
по тръбите, като в експертизата и при изслушване на последната е обяснила как следва да
стане това технически.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обосновават извода, че е
налице теч от тръба захранваща с права вода сградата, находяща се в реално
предоставените за ползване от ответниците идеални части от имота, който теч уврежда
приземното помещение на ищцата и и създава пречки да го ползва в пълен обем.
Изложеното обосновава основателността на предявения при условията на алтернативност
иск - за осъждане на ответниците да осигурят достъп на ищцата М. Н. Х., до предоставения
им за реално ползване терен в ПИ 00702.529.162 с площ 12.12 кв.м за извършване на
необходимите ремонтни дейности – за изкоп и подмяна: демонтиране на стара и монтиране
на нова обща водопроводна тръба, се явява основателен и като такъв правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
За пълното следва да бъде отбелязано, че макар жалбоподателите да твърдят
неправилност на решението, последните не посочват конкретни оплаквания по същество.
Оплакването, че е останало недоказано твърдението на ищцата за отказан достъп от страна
на жалбоподателките до процесната обща част, съдът намира за неоснователно, доколкото
се установява от показанията на свидетеля Н. Х., които не се оборват от показанията на
свидетелите на ответната страна, че ищцата е разговаряла с ответницата Т. по повод на
възникналия проблем, предложила и на собствени разноски да отстрани проблема със
спуканата водопроводната тръба, но ответницата Т. и отказала. В подкрепа на изложеното
е и изрично заявеното от ответниците становище в отговора на исковата молба, че не дават
съгласие да се разкопава процесния участък, без да е уточнено има ли теч и къде е точно
повредата.
Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а постановеният първоинстанционен акт като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора пред настоящия съд, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък, а именно в размер на сумата от
800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260212/02.06.2021 год., постановено по гр.д. №
1756/2020 год. по описа на Районен съд – Асеновград, II граждански състав.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, от гр. А., ул. *** и Т. И. Г., ЕГН ********** от
гр. А., ул. ***, да заплатят на М. Н. Х., ЕГН **********, от гр. А., ул. ***, сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6