Решение по дело №299/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.Д.И. с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000373 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на оспорващия по чл. 171 т. 1б“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на закона. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, явява се лично и с адвокат М., редовно упълномощен. Основната защитната теза е, че съдилищата следва да преценят щом в рамките на 2 месеца от издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, каквато е настоящата заповед, за отнемане на свидетелство за управление на МПС, което в съвременния живот, в този нашия динамичен свят, изисква ежедневно работещите хора да използват автомобил, а това автоматично следва да навежда съдилищата на извода, че административният орган в конкретния случай, не е изпълнил задължението си да ангажира достатъчно доказателства в насока, обосноваваща законосъобразността на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Според изложеното, не може от гражданина да се иска и да му се поставят срокове, дни, седмици, да представи какви ли не доказателства по какви ли не въпроси, а държавните органи в лицето на Министерство на вътрешните работи и всичките възможни, които има една държава, да не може да представи в двумесечен срок пред надлежните съдебни органи доказателства, потвърждаващи твърденията им.

С оглед изложеното се обосновава основателността на жалбата и се иска присъждане на разноски.

Ответният административен орган – началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд – Ямбол, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 22-0813-000373 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 06.10.2023 г., около 9.23 часа, в Община Тунджа на първи клас № 7, като водач на МПС-**** с рег. № ******* по път І-7км 272+500, в посока към гр. Ямбол управлява собствения си лек автомобил ****, след употреба на наркотични вещества и техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Драг тест 5000, с инвентарен номер ARMS-0004 и с тестова касета за еднократна употреба REF 3706091 LOT ARSE-0061 отчела положителен резултат за употреба на бензодиазепини с проба номер 073, започнала в 9.23ч и приключила в 9.27ч. На водача е издаден талон за мед. изследване с номер 144915. Водачът дал кръвна проба в спешно отделение към МБАЛ „Св. П.“ в 10.45ч., в присъствието на д-р В. В..

Акт за установяване на административно нарушение № GA 749849/06.10.2023 г. срещу С.Д.И., е съставен за извършено на 06.10.2023 г. от последния нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

На 06.10.2023 г., с мотивирана резолюция № 23-0813-М000187 ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция е прекратено административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение № GA 749849/06.10.2023 г. срещу С.Д.И., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, поради констатиране признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Към жалбата са представени доказателства за назначена от лекар терапия с * и хедонин. В съдебно заседание оспорващият посочи, че приема лекарства. Отдава положителния резултат единствено и само на това, че е със заболяване, поради което приема вечер „*“, въпреки че му е изписан три пъти на ден.

Тази фактология се установи по несъмнен начин от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.

По същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед заповед № 326з-99/01.02.2022г. на директора на ОД на МВР, Ямбол, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в индивидуалния административен акт. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за налагането на принудителната мярка. Такива се съдържат и в АУАН, на който се позовава изрично органа издал процесния административен акт, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни.

Съгласно соченото в заповедта правно основание- чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Цитираната разпоредба съдържа няколко отделни хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за налагане на принудителна мярка от вида на процесната. В случая мярката е приложена по отношение на жалбоподателя, който безспорно е имал качеството на водач на МПС, за това, че на посочената по- горе дата и място управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, което съставлява една от хипотезите, визирани в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тази връзка, описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява правопораждащия юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Основанието за прилагането на ПАМ в случая се установява от АУАН, чиито фактически констатации са приети от административния орган приложил мярката. Несъмнено АУАН и заповедта за налагане на ПАМ имат различна природа, а именно с акта се поставя началото на административнонаказателно производство, докато ролята на заповедта за налагане на ПАМ е превантивна. С позоваването на АУАН в заповедта за прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност, която не е опровергана. При това положение настоящият съдебен състав приема, че е налице правно основание за издаване на ЗППАМ, а доводът за липса на фактически и правни основания, респ. мотиви за издаване за неоснователни.

В посочената хипотеза основание за налагане на ПАМ е установеното с техническо средство Дрегер Драг тест 5000, с инвентарен номер ARMS-0004 и с тестова касета за еднократна употреба REF 3706091 LOT ARSE отчела положителен резултат за употреба на бензодиазепини с проба номер 073, започнала в 9.23ч и приключила в 9.27ч. На водача е издаден талон за мед. Изследване с номер 144915. В случая от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя е връчен редовно талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не сочи наличие на медицинско изследване, установяващо благоприятен за него резултат, респ. не ангажира доказателства в тази насока, не желае изчакване на резултат от кръвна проба. Релевантен е фактът на наличие на наркотично вещество или техните аналози- в конкретния случай бензодиазепини, независимо дали е вследствие на прием на лекарствено средство или под формата на друга субстанция. В тази връзка, жалбоподателят е следвало да съобрази това и да не управлява МПС в такова състояние. Предвид това и защитната му теза, свързана с прием на лекарствено средство- * е неиздържана.

Следва да се има предвид, че лекарството „*“ е включен в списък ІІІ /рискови вещества/ към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП/Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, както се посочи към жалбата са представени доказателства, че оспорващия приема лекараствата * и хедонин.В нормата на чл. 171, ал. 1, т. б. Б от ЗДвП, като материално правно основание за налагане на принудителна административна мярка е посочено нарушаването на забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Легално определение за „наркотично вещество“ е дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП. Такова е: всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Веществото „*“, е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП – „Рискови вещества“. Следователно то е наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от ЗКНВП. „Рисковите вещества“ по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Както останалите наркотични вещества, обаче, те притежават някое от свойствата по чл. 7 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са обуславящи за включването им в съответния списък - психоактивно действие; предизвикат състояние на зависимост или вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните вещества; могат да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества. Затова по силата на чл. 60 от ЗКНВП за предписването, отпускането и отчетността на лекарствените препарати, в които се съдържат, е предвиден специален ред. Спазването на този ред ограничава възможността за вредното им въздействие върху човека, но не го изключва. Неблагоприятните им ефекти върху централната нервна система, като нарушена концентрация и др. посочени и в листовката на лекарственото средство, които се проявяват дори когато са употребени в терапевтични дози, като тези симптоми повлияват негативно възможността за шофиране и работа с машини. Затова забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Затова независимо, че е прието правомерно, управлението на моторно превозно средство след това е забранено. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП за обезпечаване принудителното изпълнение на тази забрана е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По този начин се реализира и целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Срокът, за която е приложена ПАМ е в съответствие с нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис от АУАН, подписан без възражения. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП- управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Относно срока за налагане на ПАМ, следва да се има предвид, че съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП свидетелството за управление се отнема временно до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, т. е. налице е законово определен срок за прилагане на мярката- до решаване на въпроса за отговорността. В случая в процесната заповед административният орган е посочил само максималния срок, за който мярката се прилага– не повече от 18 месеца, но с оглед законовата регламентация, в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на посочения период, мярката ще бъде преустановена.

Затова забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Затова независимо, че е прието правомерно, управлението на моторно превозно средство след това е забранено. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 1, т. б. „б“ от ЗДвП за обезпечаване принудителното изпълнение на тази забрана е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Срокът, за която е приложена ПАМ е в съответствие с нормата на чл. 171, т. 1, б. „б „от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Съдът намира, че мярката се явява напълно съответна и на целта на закона, а именно да се предотврати извършването на административни нарушения и настъпването на евентуални вредни последици от тях.

С оглед изложеното, жалбата срещу адм. акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.И. с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000373 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на оспорващия по чл. 171, т. 1, б“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/ не се чете