РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. К., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200513 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Д. на Б.Д. И.б. гр. П., с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: С., р О.к. бул. Ц.Б. №* на
основание чл. 200, ал. 1, т. 1, пред. 1 б. Г от З. за в. (ЗВ)е наложена
имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение на чл. 44 ал. 1 от
ЗВ.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице и го обжалва с конкретни оплаквания. В съдебно
заседание чрез писмено становище поддържа жалбата. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – Д. на Б.д. И.р. гр. П. оспорва жалбата и
моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и
правилно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2023г. от представители на Б.Д. ИБР П., Е.Т. и свидетелят М.
К., във връзка с постъпило писмо от О.С.О. при ОП П. била извършена
проверка на място на участъци на река Б.р. в землището на О.К.. При участък
от р. Б.р. при речното водохващане на „Т.с. ЕАД в землището на с. К., общ.
К., област П., стопанисван от „Н.с. ЕАД, при направения оглед на участък от
р. Б.р. в землището на с. К., общ. К., обл. П. при речното водохващане за я. Д.
при с. К. било установено, че при водохващането на р. Б.р. трите савака са
затворени и видимо се наблюдава изтичане на вода от тях само от
пропуските, като в момента на проверката не било възможно да се определи
количеството вода, изтичаща в реката. Савачната врата, намираща се до
деривационен канал „К.- Д.“, захранващ яз. Д., била отворена и по
информация от представителя на „Т.с. ЕАД присъствал на проверката изтича
около 50 1/s воден отток в реката. По деривационен канал „К.- Д.“, захранващ
яз. Д., постъпвала вода от р. Б.р., като трите савака били отворени и в момента
на проверката било отчетно количество по монтирана рейка в началото на
канала 60 см, което отговаряло на 1,7 m3/s, видно от таблица за водните
количества на водохващане К.-Б., намираща се на място.
За водовземането от р. Б.р. имало издадено разрешително за
водоползане №***г., продължено с Решение №***г., издадени от М. на о. с. и
в., с титуляр „Т.с. ЕАД, с цел „напояване“, с краен срок на 10.02.2022г.
Засечени били г. к. на р. в. на „Т.с. ЕАД N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9".
Било счетено, че по този начин към дата 27.06.2023г. „Н.с. ЕАД, ЕИК
**, осъществява водовземане от повърхностен воден обект - р. Б.р. за
захранване (пълнене) на яз. Д. - №. по Приложение №1 към чл. 13,т. 1 от З. за
в., разположен в землището на с. Д., общ. К., обл. П., посредством
деривационен канал „К.- Д.“, без да притежава разрешително, издадено в
съответствие със З. за в.. За констатираното свидетелят К. съставила акт за
установяване на административно нарушение № 192/24.08.2023г., в който
отразила установените при проверката факти, като нарушението било
квалифицирано по чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
2
На 21.09.2023г. компетентният орган Д. на Б.Д.И.Б.Р., гр. П. е издал
атакуваното наказателно постановление, в което установеното при
проверката е описано по начин, идентичен на този в АУАН, като е
квалифицирано като нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като намира, че при издаването му не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност, спазени са сроковете по чл. 34 и 52 от ЗАНН. В НП е дадено
ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
извършване, налице е пО.С.О.чване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна
норма, размера на наложената имуществена санкция. Индивидуализиран е
нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението,
което покрива изцяло състава на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
Административно наказващия орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВ, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правилна правна квалификация на извършеното.
В качеството на свидетел е разпитан съставителят на акта М. К., която
потвърждава констатациите по АУАН. Съдът кредитира показанията й, тъй
като са последователни и кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства.
На базата на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
дружеството - жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило
нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ, съгласно разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ, за
3
дейностите по защита на населението при въведен план за защита при
бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал.
1, т. 1 и 2 и при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси
по реда на Закона за подземните богатства. По делото липсва спор, че
процесното водовземане не попада сред пО.С.О.чените изключения.
Разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.1 предл. 1 б. Г от ЗВ предвижда, че се
санкционира физическото или юридическото лице, което ползва води без
необходимото за това основание с количество над 100 л на секунда. В
конкретния случай ползваното количество вода надвишава пО.С.О.чения
размер 1,7 куб.м/с, равняващи се на 1700м/с, при което предвидената санкция
е в размер от 10 000 лв. до 25 000 лв. След като на датата на проверката, е
констатирано водовземане от река Б. /повърхностен воден обект/ за
захранване на язовир Д., без за водовземането от повърхностни води да е било
издадено разрешително, правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството за нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по
осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните
води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване. ЗВ има за цел
да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за
опазване на здравето на населението. Нарушението е формално, за
осъществяването на което не е необходимо настъпване на вредни последици.
Подаденото заявление преди проверката също не го лишава от обективна
съставомерност, нито му придава обществено опасност, по-ниска от
обичайната такава за такъв вид нарушение. Деянието накърнява
обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на
имуществената санкция се постигат целите на ЗВ.
Наложеното наказание имуществена санкция е съобразено с вида на
нарушителя - юридическо лице, а относно размера, същото е определено в
минимално предвидения за нарушението размер. Поради изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
4
юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** /** година на Д. на
Б.д. И.р. гр. П., с което на „Н.с. ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: С., р. О. к., бул. „Ц. Б.“ № *, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1,
предл. 1 б. Г от З. за в. е наложена имуществена санкция в размер на 10000
лв. за нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
ОСЪЖДА „Н.с. ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
С., р. О.к. бул. Ц.Б. №. да заплати на Б.Д. „И. р.”, гр. П., сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5